Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (17) (Задава се буря)

Шестнайсета глава

Определиха си среща в беседката на половината път между Литъл Скел и къщата на Шарлот в края на селото. След обяда, щом Ванеса и Лавиния си тръгнаха, лейди Гуендолин се запъти към мястото на срещата.

Вървеше бавно по пътеката, за да се наслади както винаги на красотата на Кавендън. За нея това беше място, където се чувстваше много щастлива и доволна.

Гуендолин Ингам Бейлдън беше родена и израснала в Кавендън. На двайсет се омъжи за Пол Бейлдън в параклиса в имението. С Пол прекараха десет прекрасни години, после той почина съвсем внезапно след несполучлива операция от апендицит.

Беше съсипана от загубата, както и всеки друг. На трийсет овдовя и беше вдовица от петдесет и шест години.

Нямаха щастието да имат деца, но имаше своите спомени, за да се връща към тях, когато си поиска, да си мисли… бяха живи и ярки в съзнанието и в сърцето й.

Докато вървеше, Гуендолин се оглеждаше. Паркът в Кавендън винаги беше прекрасен, но днес беше направо поразителен. Грамадните дъбови дървета се редяха покрай пътеката като стражи. Тъмнозелените им листа се спускаха като балдахин и правеха хладна сянка в това горещо време.

След няколко минути зърна беседката. Шарлот я чакаше на стълбата. Шарлот Суон! Забележителна жена. Познаваше я от деня на раждането й преди четирийсет и осем години и помежду им съществуваше известна близост и приятелски чувства, общуваха свободно, но, от друга страна, Шарлот никога не прекрачи границата, никога не се държеше неуместно, пък и Гуендолин не страдаше от предразсъдъци, у нея нямаше капчица снобизъм.

Усмихната, Шарлот поздрави:

— Добър ден, милейди.

— Здравей, Шарлот, скъпа.

Лейди Гуендолин хвана предложената й ръка и изкачи няколкото стъпала.

След като я настани на плетения бял стол, Шарлот каза:

— Радвам се, че предложихте да се срещнем тук. Сесили и Майлс още уреждат подробностите около уикенда, а госпожа Алис приключва със събирането на моя багаж. Страхувам се, че в къщата е твърде шумно.

— Помислих си, че около теб ще има голямо оживление и тук ми се стори най-подходящото място да се срещнем и да си побъбрим. Никой няма да ни безпокои.

Шарлот седна до масата.

— За какво искате да говорите с мен, лейди Гуендолин?

— Сигурна съм, че Чарлс вече ти е казал колко се зарадвах на новината, която ни съобщи вчера, когато се събрахме за чая. Но искам и сама да ти го кажа и да ти честитя. Много се радвам, че ще се омъжиш за Чарлс, Шарлот. Донесох ти нещо.

Лейди Гуендолин отвори чантичката си и извади пакет, опакован със синя коприна и бяла панделка. Остави го пред Шарлот.

След малко Шарлот държеше брошка. Беше златна с формата на лебед. Златото беше обработено като пера, а на дългата шия на лебеда имаше лентичка от диаманти. Очите на лебеда бяха от мънички сапфири, опашката — от снопче седеф и кехлибар.

— Колко е красива, лейди Гуендолин! — възкликна Шарлот. — Много благодаря. Виждам, че е стара.

— Много стара всъщност — отговори лейди Гуендолин. — Няма марка или име на закопчалката и на кутийката, но е толкова красива, че сигурно е купена от реномиран магазин.

Шарлот кимна, трогната от жеста на лейди Гуендолин. Очите й се напълниха със сълзи. След малко се покашля и каза:

— Винаги ще я пазя. — Погледна брошката. — Мога ли да попитам кой ви я даде.

— Майка ми — без да се двоуми отговори лейди Гуендолин. — Брошката се предава от години. Реших, че трябва да я получиш ти. Ще станеш Ингам, но си и Суон. Нещо подходящо за спомен от една стара жена, която те обича много.

Шарлот отново остана трогната.

— Винаги сте били много мила с мен, лейди Гуендолин, никога не сте ме осъждали.

Лейди Гуендолин сви вежди, загледа я и попита:

— Заради любовта ти към брат ми ли? Това ли намекваш?

— Да.

— Защо да те осъждам? Даде му щастие, сили за живот. Той те обичаше, Шарлот.

— Помогна ми да се осъзная като личност. Научи ме на толкова много неща, дари ме с прекрасен живот. — Шарлот се засмя. — Тайно, разбира се.

— Знаех за вас двамата — промърмори лейди Гуендолин. — Никога не съм се издавала.

— Благодаря.

— Престани да ми благодариш, Шарлот. Аз трябва да ти благодаря за всичко, което направи за нас. И ще прибавя само… добре дошла в семейство Ингам вече официално.

* * *

Докато се връщаше в Литъл Скел, лейди Гуендолин се упрекваше, че не каза на Шарлот истината за брошката.

— Но тя положително знае нещичко за тази история — промърмори на себе си.

„Ще й кажа, когато се върне от медения месец. Ако не съм умряла дотогава. — Тази мисъл я накара да се подсмихне. — Нямам никакво намерение да умирам скоро. Имам още работа на този свят, освен това трябва да помогна на Дидри да открие своя недоброжелател и да се спаси от този проблем.“