Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (59) (Задава се буря)

Петдесет и осма глава

— Този ростбиф беше изключителен, любов моя — каза Хауард Пинкертън. — Неделният обяд с нито един друг не може да се сравни. А пък йоркширският ти пудинг е най-вкусният на света.

— Е, как да не е, Хауард, нали там съм израснала — засмя се Дороти и взе чинията му. — Десертът е твоят любим ябълков сладкиш.

— Глезиш ме, такава си ти, Доти.

Хауард се облегна и се загледа през прозореца. Беше студен декемврийски ден, валеше сняг, снежинките се лепяха на стъклата и образуваха най-различни шарки. Сложна плетеница като изящна дантела. Животът беше сложен, объркан. Понякога не можеше да не потрепери, като се замислеше за двуличието и злото в света, за лошите хора, за порочните хора, които вършеха всякакви грехове и престъпления. От друга страна, имаше добри хора с огромен талант. Като онова момче чудо, което миналата година прелетя през Атлантическия океан със самолет като детска играчка. Казваше се Чарлс Линдбърг и стана истински герой не само в Америка и Франция, където кацна, но и в Англия, и в света. Ами Хенри Форд? Хауард харесваше най-вече неговите коли. Също така се възхищаваше на Джеймс Брентууд, най-великия английски класически актьор, честен и почтен човек.

Но имаше и хора като Лорънс Пиърс. Той беше се загнездил в ума на Хауард. Често мислеше за него, убеден, че е убил Тревър Мъртън. И че е възнамерявал да убие съпругата си Фелисити Пиърс. Вечерта, когато се е прибирал вкъщи от клуба си и е бил отвлечен очевидно от неприятел, е носел в джоба на сакото си ампула калиев хлорид. Свръхдозата е смъртоносна. И за кого е била предназначена, ако не за нищо неподозиращата му съпруга? Но той и така не се е прибрал вкъщи и един живот е бил спасен.

Има хора и като Джон Мелдрю. Безсъвестни, лицемерни, ловки мошеници, които взимат парите на обикновените хора и забогатяват на техен гръб.

— Заповядай, Хауард — поднесе му десерта Дороти.

Преди да й благодари, тя отново изчезна в кухнята.

След малко се върна със своя десерт и седна при него.

Сладкишът беше много вкусен и той бавно му се наслаждаваше, без да говори. Но после трябваше да говори с нея. Дороти беше напрегната, нещо я мъчеше и той го чувстваше. В края на краищата бяха женени от много години.

Докато пиеха кафе във всекидневната, Хауард подхвана разговор:

— През целия уикенд си замислена, любов моя. Нещо те тревожи, виждам го. Може би ако поговориш с мен, ще ти стане по-леко?

Дороти въздъхна наистина много дълбоко, но нищо не каза. Пиеше кафе и се чудеше какво да прави. Да сподели ли с Хауард или не? И реши. Ще го попита дали знае за лорд Мелдрю и кога ще го арестуват. Със Сесили трябваше да разберат какво става. Сеси искаше сама да направлява съдбата си.

Погледна съпруга си, усмихна му се едва-едва и каза:

— В началото на седмицата в магазина дойде една от нашите клиентки, Хауард, и беше много разстроена. Казва се Кора Уорд и е…

— Била е в магазина на Сесили, така ли? Ами тогава без съмнение знаеш, че е изоставена от лорд Мелдрю.

Дороти кимна и се поприведе напред, изгаряща от любопитство.

— Случаят твой ли е, Хауард?

— Не е. Предаден е на отдела, който разследва финансови престъпления. Но Мат Приджър, шефът на този отдел, е мой стар приятел. Знам, че от известно време неговите хора събират информация за Мелдрю. В края на краищата ще го дадат под съд и ще го осъдят, няма съмнение по мое мнение.

— Скоро ли? Имам предвид скоро ли ще го арестуват?

— Не съм сигурен. Мисля, че още събират доказателства, както вече ти казах. Държат да бъдат непоклатими. Разбирам интереса ти, Доти. Неговата жена е съпругата на Майлс Ингам, която той отблъсна. Заради нея Майлс и Сесили не могат да се съберат. Младата жена защо е идвала в магазина?

— Не може да си плати сметките, не може да си купи и нови дрехи. Избухна в сълзи, през ридания ни разказа какво й се е случило. Добро момиче е, попаднало в неприятна ситуация. Той е престанал да й дава издръжка, прибрал е бижутата, които й е подарявал, и я е изгонил от апартамента, който бил наел за нея. Ние всички я съжалихме. Намерих й работа в шапкарския магазин на мадам Арлет. Само това можех да направя, понеже Сесили не иска да ни свързват по никакъв начин с нея.

— В никакъв случай! — каза той малко по-остро, отколкото беше характерно за него.

Дороти го погледна стреснато.

— Нещо нередно ли съм направила, Хауард?

— Не, не си. Съмнявам се, но тя може да бъде привлечена като свидел в съда, свидетел на обвинението.

— А Ричард Бауърс знае ли нещо повече? Например кога ще повдигнат обвинение.

— Не, не знае. Въпреки че е женен за Ванеса, не мога да го питам. На него няма да му е приятно, Доти, никак даже.

— Само исках да помогна на Сеси. Искам да се омъжи за Майлс.

Поколеба се и щеше да попита още нещо. Но се отказа и премълча. Все пак не беше сигурна за фактите. Не още.

— Веднага щом науча нещо важно, ще те предупредя, Доти. И според мен сега Майлс има благоприятна възможност да преговаря за развод, понеже дъщерята на Мелдрю съвсем скоро ще остане без пукнато пени.

* * *

В неделя следобед Майлс за шести път набираше номера в къщата в Кенсингтън, която беше негова собственост. Никой не отговаряше с дни и вече три пъти ходи лично. Беше заключено, пердетата бяха спуснати. Последния път срещна млекаря и го попита дали семейството е заминало.

— Заминаха във ваканция, тъй ми се струва, господине.

Тъкмо щеше да затвори телефона и някой отговори.

— Мога ли да говоря с госпожа Клариса Ингам, моля? — попита, досещайки се, че насреща е младата камериерка Моли.

— Опасявам се, че госпожа Ингам не е тук, господине.

— Имаш предвид, че не е в Лондон ли?

— Да, господине.

— О, разбирам. Имаш ли телефонния й номер?

— Не, господине, тя замина за Коледа в Швейцария.

— Ах, да, разбира се. Кога ще се върне?

— В началото на януари, господине.

— А оставила ли ти е адрес?

— Не, господин Ингам.

— Благодаря, Моли.

Майлс затвори телефона и се обърна към Сесили:

— В Швейцария е за Коледа. Говорих с камериерката Моли. Позна ме по гласа. Пак зависим от благоволението на Клариса.

Сесили поклати глава.

— Не, в никакъв случай. Ще се върнем в Кавендън за Коледа и ще се радваме на празника. Толкова дълго чакахме, Майлс, какво са още няколко седмици? Знам, че ще получиш развод най-накрая.

Той стана пъргаво, отиде при нея, седна на страничната облегалка на канапето и я погали по косата.

— Никоя не е като теб, Сеси, и аз съм щастлив, че си моя. Да, един ден ще станеш моя съпруга. Обещавам ти.