Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (10) (Задава се буря)

Девета глава

Сега, вместо да плаче, Дилейси се ядосваше, докато вадеше рокля след рокля от гардероба и ги хвърляше на леглото. От тези тук, в Кавендън, нито една не й харесваше. Не бяха модерни и нямаше да й стоят добре, беше сигурна. Сърдито гледаше купа върху леглото си, когато на вратата се почука. Преди да се обади, Майлс влезе.

— Дойдох да видя какво правиш. Боже мой, Дилейси, защо не си готова още? — подразни се той.

— Защото нямам какво да облека — простена тя, като погледна сърдито брат си. — Донесох си няколко рокли за вечерта, но за през деня… — Гласът й заглъхна безпомощно.

Майлс се приближи до леглото и се захвана да разглежда роклите. Накрая взе една от бледосива и бяла коприна с набрана пола, четвъртито деколте и широки ръкави.

— Тази ми се струва много елегантна. Ако бях на твое място, щях да я облека.

— Смешен си, Майлс, та ти си мъж. Обаче бях сигурна, че точно тази рокля ще харесаш, Сесили Суон ми я уши едно време.

Той кимна и се подсмихна хитро.

— Разбира се, стилът й е неподражаем. Затова преуспя.

Забеляза, че Дилейси сви устни и знаеше причината. Сесили и Дилейси вече не бяха приятелки, при това от години.

Погледна часовника си.

— Хайде, облечи я. Наистина е красива, Лейси, и изобщо не изглежда демодирана. С подходящо бижу тоалетът ще стане различен. Елегантен.

Дилейси въздъхна.

— Явно съм принудена да я облека. Но нямам време да повикам Пам. Ти ще ми помогнеш. — Докато говореше, взе роклята и се запъти към банята. — Почакай ме, Майлс, моля те, не си тръгвай.

— Тук съм — обеща той. Приближи се до прозореца и се загледа навън. В далечината виждаше езерото и двата лебеда, които плуваха там. Неговият прапрадядо Хъмфри Ингам беше сложил начало на традицията да има винаги лебеди в Кавендън в знак на признателност към Джеймс Суон, негов васал и верен приятел. „И оттогава винаги са били верни — помисли си Майлс. — Сто седемдесет и три години…“

— Ето ме! — извика Дилейси вече доста по-бодро и се завъртя. — Моля те, Майлс, закопчай ме. След това остава само да си сложа перли и обици и съм готова.

Майлс започна да я закопчава, като междувременно говореше:

— Много си красива, роклята е прелестна. Мисля, че трябва да оправите отношенията си със Сесили, да станете пак приятелки.

— Опитах. Много пъти, дори помолих леля й Дороти да си поръчвам тоалетите в нейното ателие. Всеки път ми отказва. Не отстъпва по никакъв начин.

— Може би Сеси ще отстъпи, ако я помоля — промърмори Майлс, докато закопчаваше последното копче. — Ще говоря по-късно следобед с нея.

— Тя е тук! — възкликна Дилейси и се обърна към него, поглеждайки го изненадано. — Говори ли с теб?

Дилейси беше смаяна.

— Да, говори — отвърна брат й предпазливо.

— Не мога да повярвам! Мислех си, че повече никога няма да говори с теб. Защо не ми каза, че ще бъде тук?

Майлс въздъхна.

— Бях много зает, не съм крил от теб. Хайде, Лейси, побързай. Не бива да караме папа̀ да ни чака.

— Само секунда и ще слезем заедно. Няма да се бавя.

Дилейси говореше, докато отиваше към тоалетката си, откъдето взе перлена огърлица, сложи си я и потърси подходящи обици.

Майлс продължи:

— Ще говоря със Сесили още днес и може би ще я убедя да отстъпи, след като минаха цели шест години. Може би ще се съгласи пак да се сближите. Искаш ли?

— Да, Майлс, ако няма взаимни обвинения, или нещо подобно… Имам предвид, че напоследък понесох доста обвинения.

— От Саймън ли? — попита брат й.

— О, да, да, да! Много отдавна открих, че той обожава да хленчи. В момента прави точно това — охка и пъшка, че неуспешният ни брак е по моя вина.

— А по твоя вина ли е? — попита той.

Дилейси се завъртя, застана пред него и поклати глава.

— Може би. А може би по негова… всъщност по ничия не е. Просто се случи… това е. Не искам да се омъжа пак за него, както настоява той. Не мога, Майлс.

— Не ми разправяй точно на мен. Знам какво имаш предвид. Когато отношенията станат нетърпими, настъпва истински ад.

Макар че Майлс каза на Дилейси, че е красива, се тревожеше за нея. Така беше отслабнала, че изглеждаше мършава. Да, лицето й беше все така нежно, с правилни черти, но късата прическа не й отиваше. Помисли си, че ще успее да придума Сесили да стане отново приятелка със сестра му, и тогава ще може да й повлияе. Докато слизаха по стълбището, обмисляше как да помогне на Дилейси да преживее този труден период в живота си. В момента беше уязвима, но знаеше, че по принцип е силна. Все пак беше Ингам.