Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Пикет (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vicious Circle, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Василева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ч. Дж. Бокс
Заглавие: Порочен кръг
Преводач: Анна Василева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Арт Етърнал Синема ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Анна Василева
Коректор: Цветана Георгиева; Боряна Робертова
ISBN: 978-619-191-411-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12839
История
- — Добавяне
13
— Защитата иска да призове Брус Уайт, Ваша чест — каза Ханд, след като зае мястото си зад масата на защитата.
Джо отбеляза, че сега, когато делото се гледа пред съдия, без жури, Ханд се държи по различен начин. Той беше по-спокоен и стоеше на едно място, така че да има възможността да поглежда бележките си. Но пред жури адвокатът, който бе усъвършенствал „Осем процента теория“, от убедителен, въпреки липсата на доказателства, се превръщаше в хипнотизиращ.
Уайт застана мирно и закрачи през летящите врати към свидетелското място. След като положи клетва, Долси се обърна бавно на стола си и погледна отново в Спивак.
— Лестър?… — попита Джо.
— Не сега — отсече той.
След като съдия Хюит даде разрешение, Ханд помоли свидетеля си да разкаже действията си, откакто бе пристигнал в Садълстринг или по-специално от първото си посещение в Шерифската окръжна служба шест дни по-рано.
От вътрешния си джоб, Уайт извади лист хартия и го отвори.
— На 10 ноември влязох в офиса на шерифа на „Норт Мейн“ в 10:30 сутринта. Шерифът беше навън, но аз показах лиценза си и попитах дежурния офицер дали мога да инспектирам доказателствените материали. Предложих му да ме придружи, но той отказа да ме допусне, тъй като не му било позволено да прави това.
Сякаш за да избегне всякакъв шанс Долси да се намеси и да даде друг наклон на разпита, Ханд попита:
— Защо бързахте толкова да посетите шерифския отдел и защо поискахте да проверите доказателствата?
— Нашият офис — вашият офис искам да кажа — поправи се Уайт с лека усмивка, — получи анонимно обаждане, според което клиентът ви е бил обвинен неправомерно. Този човек каза да потърсим онова, което липсва сред доказателствата, и всичко останало щяло да стане очевидно.
Ханд погали брадичката си.
— Значи е дошло анонимно обаждане с вътрешна информация по разследване на убийство?
— Това беше и моето заключение.
— Мъж или жена е позвънил?
— Секретарката каза, че е звучало като млада жена…
— Възразявам — каза Долси. — Това са слухове. Г-н Уайт не е разговарял лично с анонимно обаждащия се.
Съдия Хюит махна с ръка.
— Тъй като това е слух, който ще ни отведе по-напред в нещата, отхвърлям възражението.
Долси въздъхна и се облегна назад.
— Благодаря, Ваша чест — кимна Ханд. — И така — обърна се той към Уайт, — какво направихте, след като влязохте в шерифския отдел?
— Тъй като не ме допуснаха в стаята с доказателствените материали, попитах дали поне мога да погледна дневника. Това е мястото, на което правоприлагащите органи и съдебните служители вписват кои от наличните доказателства по съответното съдебно производство взимат или разглеждат. Това е един вид публичен регистър.
„Уайт беше добър“ помисли си Джо. Той беше сериозен, артикулираше правилно и даваше точни отговори.
— Намерихте ли нещо интересно в този дневник, свързано с нашия случай? — попита Ханд.
— Да, сър.
— Какво е то?
— Открих, че в полунощ на 31 октомври — нощта на Хелоуин — заместник-шериф Лестър Спивак е влязъл в стаята за доказателства точно в последните няколко минути от смяната на служителя, който е бил на смяна онази вечер.
— Беше ли описано в дневника какво е търсил там заместник-шериф Спивак?
— Не, не беше упоменато.
Джо въздъхна с облекчение.
— Това не е ли малко необичайно предвид опита, който имате?
— Да, сър.
Долси възрази, без дори да си прави труда да става от стола си.
— Ваша чест, г-н Уайт няма никаква представа от вътрешните процедури на отдела ни. Той е просто един посетител…
В този момент Ханд извади копия от въпросния дневник и раздаде по едно съответно на съдия Хюит, Брус Уайт и Долси. Изучавайки своето, прокурорката въздъхна шумно.
— Какво виждате, г-н Уайт?
— Виждам, страници от дневника, в който са вписани имената на упълномощените служители, влизали в стаята за доказателства. Срещу всяко име е посочен и номерът на доказателствения етикет, с опис на материала, който са разглеждали.
— И какво е посочено срещу името на заместник-шериф Спивак за датата 31 октомври? Към кои доказателствени материали се е бил насочил? — попита Ханд.
— Това не е посочено.
Джо присви очи. Той не беше сигурен до какво точно щеше да доведе това…
— А кога заместник-шериф Спивак е напуснал стаята за доказателства?
— Това също не е вписано — каза Уайт. — Станало е, след като смяната на дежурния офицер е свършила. Излиза, че Спивак очевидно не е напускал…
— Това също е необичайно, нали?
— Ваша чест… — обади се Долси, но гласът й беше загубил своята страст. — Отново няма начин…
— Погледнете страниците пред вас, г-н Уайт — прекъсна я Ханд. — Виждате ли друг подобен случай, в който някой служител да е влязъл в стаята с доказателства и да не е излязъл от там?
— Не, сър.
— Възражението се отхвърля — сопна се Хюит към Долси и Джо се вгледа в изражението му. Мъжът изглеждаше ядосан, а пламъците в очите му ставаха все по-ярки. Но този път той не беше бесен на защитата…
— Какво направихте, след като забелязахте несъответствията в дневника онзи ден?
— Попитах дежурния офицер дали може да направи инвентаризация на материалите от стаята за доказателства, за да установи дали липсва нещо. В първия момент той отказа това, но след като го предупредих, че ще се обърна към съда за официално искане, склони.
— Шерифът беше ли наясно с вашето искане?
— Не знам. Дори и да е разбрал, не е направил нищо, за да го спре.
— Беше ли заместник-шериф Спивак наясно с вашето искане?
— Не мога да кажа.
— Добре тогава — започна Ханд. — Колко време отне на служителя въпросната инвентаризация?
— Резултатът пристигна тази сутрин — каза Уайт.
— Значи, две седмици. Две дълги седмици… — заключи Ханд, клатейки глава с разочарование.
— Това въпрос ли е? — изсъска Хюит.
— Не, Ваша светлост, просто наблюдение.
— Тук няма жури за подобни театралности, г-н Ханд. Правете своите наблюдения на друго място, различно от моя съд.
Ханд се поклони в извинение, след това попита Уайт:
— Колко липсващи елемента от доказателствения материал е отбелязал в доклада си офицерът?
— Два, сър.
— Само два — повтори Ханд. — Мога ли да направя заключението, че от резултатите, които сте наблюдавали в процеса на кариерата си, липсата само на два доказателствени елемента е доста… впечатляваща?
— Да, сър.
— И, моля, кажете ни какви са тези два липсващи елемента?
Уайт отново погледна в бележките си, въпреки че Джо подозираше, че го прави по-скоро заради ефекта, отколкото да освежи паметта си.
— Първият липсващ елемент е с маркер 07190015-А. Номерът е препратка към вписано доказателство от 19:00 часа на 7 юли 2015 г. Има и други артикули с такъв маркер, но те са определени като 07190015-В, 07190015-С и така нататък.
— Какво според доклада е вписано под маркер 07190015-А?
Джо затаи дъх.
— Маркер 07190015-А отговаря на пушка „Смит и Уесън М & Р15“ 223-ти калибър.
Джо изпусна задържания въздух. Това беше същата пушка, намерена в автомобила на Далас Кейтс в нощта на ареста му. Почувства се така, сякаш някой го удари в гърдите.
— Разполагаме ли със сериен номер? — попита Ханд.
— Докладът показва, че серийният номер е бил заличен. Елементът е иззет от багажник на автомобил, но по случай с наркотици, който очевидно няма нищо общо с този, който се разглежда в настоящия процес.
— А кой е бил действащият служител във въпросния случай с наркотици?
Уайт кимна с брадичка към задната част на залата.
— Докладът показва, че това е бил заместник-шериф Спивак.
— Имаше ли нещо друго, което открихте в хода на това разследване, което да е свързано със заместник-шериф Спивак и въпросната пушка?
— Да, сър. Както ще видите в копието пред вас, първата седмица на октомври заместник-шериф Спивак е изнесъл от склада кутия с куршуми 223-ти калибър. Дневникът показва, че я е върнал три дни по-късно.
Ханд замълча за миг, оставяйки думите на Уайт да обиколят залата.
В първия момент Джо се обърка какво точно трябва да означава това, но после съзнанието му го визуализира. Спивак е взел оръжието и патроните, за да стреля — нищо необичайно, защото полицейските служители често тестваха и тренираха с различни оръжия. Но ако Спивак е стрелял, той би могъл да събере гилзи, които по-късно да разпръсне около мястото на убийството…
— Казахте, че е имало два липсващи елемента, какъв е вторият, г-н Уайт?
Отново ненужен поглед към бележника.
— Вторият елемент е кръвна проба, взета от субект при ареста му от страна на ДСИ през август.
— Кръвна проба? — попита театрално Ханд. — Подобно на флакон с кръв?
Джо знаеше, че тук Долси трябва да възрази, защото Уайт не може да дава показания за нещо, което в действителност не е виждал, но тя не го направи.
— Предполагам, че така — кимна Уайт.
— А кой е субектът, дал пробата, според доклада?
— Дейвид М. Фаркъс.
Долси се отпусна на стола си и главата й почти удари в масата. Дъхът на Джо влезе и излезе откъслечно.
— Г-н Уайт — подсмихна се Ханд, — днес сте тук, за да ни покажете някои доста интересни артефакти, нали така?
— Меко казано, интересни, да — отвърна сериозно Уайт.
— Какви са те? — попита Ханд, но веднага след като зададе въпроса си, прецени, че или Хюит, или Долси ще направят възражение, така че реши да се обоснове: — Тези обекти не са вписани като доказателства, Ваша чест, все още не… Те просто бяха намерени. Ние, разбира се, ще ги въведем, ако е необходимо, но се съмнявам, че ще това ще се наложи.
— Артефакти? — повтори Хюит със сарказъм.
— Покажете ни… — кимна Ханд към Уайт.
Брус Уайт се облегна на стола си и бръкна в предния си джоб, откъдето извади смачкан бял плик. Той изчака Ханд да му даде позволение да го отвори и след това изсипа съдържанието му пред себе си. Три малки метални предмета се катурнаха от плика върху скамейката на Уайт.
— Какво е това? — попита Ханд отчетливо.
— Куршуми.
— От какъв вид оръжие?
— Според моето експертно мнение те идват от пушка 223-ти калибър.
— И къде ги открихте?
— Изрових ги от торба с пясък, намиращ се в стрелбището на Шерифската служба на Туелв Слийп. Въпросната торба е в спектъра, в който тренировката си провеждат шерифът и заместниците му. Въпреки че аз реално нямах време да ги изпратя за анализ, бих спекулирал с твърдението, че те са изстреляни именно от „Смит и Уесън М & Р15“.
— Колко интересно… — възкликна Ханд. — Колко удобно.
Джо обърна глава и се втренчи в Лестър Спивак, но мъжът изобщо не помръдна.
Аргументите, които Джо чу дотук, пращаха всички обвинения срещу Далас Кейтс по дяволите. Той погледна нагоре, когато съдия Хюит попита Долси дали има въпроси.
— Не, Ваша светлост — каза с въздишка тя. — Нямам никакви въпроси към свидетеля.
Хюит се обърна към Ханд и му каза да продължи.
— Ваша чест — започна той, — цялата теза на обвинението — освен ако те нямат някой скрит аргумент — току-що беше опровергана. Целият този случай всъщност е построен върху едно своеобразно трикрако столче, което се срина. Първият етап е бил да поставят моя клиент в един бар с други неизвестни сътрудници в нощта преди убийството на Дейв Фаркъс и да осигурят по този начин мотив за убийството му. За съжаление барманката, която е направила това идентифициране, е изчезнала и името й така и не се появява в списъка на свидетелите на обвинението, които то ни е предоставило. Вторият етап е, когато гилзите от „Смит и Уесън“ мистериозно биват намерени на мястото на убийството и съвпадат напълно с тези от тялото на г-н Фаркъс и откритото по-късно в автомобила на клиента ми оръжие, който между другото е арестуван, докато се прибира у дома си, след като е пазарувал в магазин за хранителни стоки. И кой намира оръжието? Заместник-шериф Спивак. Същият, който взима „назаем“ така нареченото оръжие на убийството, за да стреля с него на служебното стрелбище. Същият, който по-късно има възможността да разхвърля гилзите от изстреляните патрони, сякаш са бонбони в парад по случай Четвърти юли, на мястото на убийството и да набута част от тях в раните по трупа на господин Фаркъс. Същият заместник-шериф Спивак, който използва смяната на персонала в Шерифския отдел, за да се промъкне в стаята за доказателства, без да вписва това в дневника. Третият етап са кръвните проби. Кръвта на Дейв Фаркъс е намерена по интериора и екстериора на автомобила на клиента ми. Днес обаче разбрахме, че флакон с кръв на Фаркъс е бил изнесен от стаята за доказателства нощ преди заместник-шериф Спивак и неговият екип да отидат на мястото на убийството. Няма съмнение, че кръвта е била използвана като фалшив претекст клиентът ми да бъде задържан и по-късно арестуван за убийство. Ваша чест — изрече Ханд с най-дълбокия си бас, на който беше способен и поклати глава, — както виждате, столчето рухна. Това дело срещу моя клиент е неоснователно. След това, което научихме днес, едва ли е уместно да товарим данъкоплатците на Туелв Слийп да плащат за подобен фарс.
Джо трепна, когато Хюит удари чукчето си толкова силно, че дръжката се счупи.
— Бесен съм! — извика съдията. — Разпускам заседанието! — той се изправи и посочи към Долси, Спивак и Джо. — Мис Шалк, господин Пикет и заместник Спивак, бих искал да видя и трима ви незабавно в кабинета си. Вие, младежо — обърна се той към Далас, — сте свободен. Но не си помисляйте да напускате окръга ми.
Далас кимна на свой ред към съдията и вдигна палец, а после бавно се обърна на стола си и намигна на Джо.