Мелиса де ла Круз
Синя кръв (40)

Глава 32

Този следобед цялото училище говореше за ареста на Дилън. Учителят по етика господин Орион се опитваше да успокои класа:

— Моля ви, седнете по местата си. Знам, че това е много труден момент, но не трябва да забравяме, че в Съединените щати всеки е невинен до доказване на противното.

Скайлър влезе и забеляза, че Джак е на обичайното си място до прозореца.

— Здравей — каза тя със срамежлива усмивка и седна на съседния чин.

Не можеше да забрави начина, по който я целуна, сякаш се бе случвало и преди.

Джак изглеждаше по-красив от всякога. На светлината косата му имаше платиненорус оттенък. Носеше черен пуловер и златен часовник, с който досега не го беше виждала. Той обаче дори не я погледна.

— Джак?

— Да? — отвърна той хладно.

Скайлър се сви от студенината му.

— Какво има? — прошепна тя.

Той не отговори.

— Джак, трябва да направим нещо. Арестували са Дилън, а ти знаеш, че той не е виновен. Не може да го е направил — прошепна трескаво тя. — Той е човек. Трябва да разберем защо са го арестували…

Джак взе химикалката си, написа нещо на един лист и подаде на Скайлър, без дори да я погледне.

„Не е наша работа“.

— Какво искаш да кажеш? Знаеш, че това ни засяга. Трябва да разберем кой ни избива. Не искаш ли… не те ли…

— Ще споделите ли с нас какво ви вълнува, госпожице ван Алън? — прекъсна разговора им учителят.

Скайлър се сви на стола си.

— Извинете.

До края на часа Джак седя с каменно изражение, без да каже нещо. Отказа да погледне Скайлър и дори да прочете бележките, които тя му подаваше. Щом звънецът би, тя хукна след него.

— Какво ти става? Заради сестра ти ли е всичко това?

— Не забърквай Мими — сопна й се той.

— Не разбирам. Нали в събота каза…

— Беше безразсъдно от моя страна. Не чувствам нищо подобно. Съжалявам, че те подведох.

— Защо ме отблъскваш? Какво се е случило? — извика тя.

Той я изгледа.

— Наистина съжалявам, Скайлър. Сбърках. Не трябваше да казвам нещата, които ти казах онази вечер. Татко ми обясни всичко. От Комитета не крият нищо. Те разследват обстоятелствата около смъртта на Аги и ние трябва да им се доверим. Когато разрешат случая, ще ни уведомят. Налага се да забравим за цялата работа.

— Баща ти… баща ти има нещо общо, нали?

Той сложи тежко ръка на рамото й, стисна го здраво, после я оттласна назад.

— Зарежи тази история, Скайлър. За свое и за мое добро.

— Джак!

Но той не се обърна. Тя го наблюдаваше как слезе по стъпалата до долния етаж, където в този момент Мими Форс излезе от класната си стая. Вгледа се в двамата и сякаш за пръв път забеляза колко си приличат — същата гъвкава фигура, същите крайници като на пантера, същата височина, същия тен, цвят на косите и очите. Мими видя брат си и се усмихна. Той я прегърна през рамо — с такава обич и интимност, че сърцето на Скайлър се сви.

През междучасието тя и Оливър отидоха в „Старбъкс“, където се видяха с Блис.

— Какво каза Джак? — попита Блис.

— Няма да ни помогне — отвърна тя унило.

— Но защо?

— Променил си е мнението. Твърди, че нещата, които ми е казал, били грешка. Да съм забравела за цялата работа.

Докато говореше, късаше една салфетка на парченца.

— Каза, че Комитетът щял да обясни всичко, когато му дойдело времето, просто трябвало да сме търпеливи.

— Ами Дилън? Не можем да допуснем да влезе в затвора за нещо, което не е извършил.

— Не можем — съгласи се Оливър. — Ние сме единствените, които могат да му помогнат.