Метаданни
Данни
- Серия
- Синя кръв (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blue Bloods, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Колибарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Вампири и върколаци
- Градско фентъзи
- Детско и младежко фентъзи
- Роман за съзряването
- Романтично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XXI век)
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2023 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cherrycrush (2023 г.)
Издание:
Автор: Мелиса де ла Круз
Заглавие: Синя кръв
Преводач: Емилия Колибарова
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Излязла от печат: 02.02.2012
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-878-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18278
История
- — Добавяне
Посвещавам тази книга на баща ми, Берт де ла Круз, в чиито вени тече синя кръв във всеки смисъл на думата, кръв на герой.
„Синя кръв“ нямаше да съществува без любовта, подкрепата, проникновението и интелигентността на моя съпруг Майк Джонстън, на когото дължа всичко.
Семейството не беше просто съвкупност от връзки,
създадени от широка и сложна мрежа на познанства…
Семейството… беше име, материално и символично
наследство, вид инвестиция в бъдещето на Америка…
потекло, минало, настояще и бъдеще.
Не можеш да го заровиш в земята.
Не можеш да заглушиш писъка му.
Как се стигна дотук?
Ти ще изсмучеш живота от вените ми…
Сто и двама души пристигнаха в Новия свят с „Мейфлауър“ през ноември 1620 г., но по-малко от половината доживяха да видят създаването на колонията Плимут. Въпреки че никой не умря по време на пътуването с кораба, животът след пристигането беше изключително труден, особено за по-младите. Почти всички починали бяха на възраст до шестнайсет години.
Причината за тази висока смъртност беше отчасти суровата зима и отчасти фактът, че докато мъжете строяха къщи на чист въздух и пиеха прясна вода, жените и децата бяха затворени във влажния и претъпкан кораб, където болестите се разпространяваха много бързо. След двумесечно пътуване те прекараха още четири месеца на кораба, чакайки мъжете да построят жилища на сушата. Младите пуритани неспирно се грижеха за болните, излагайки се на множество заболявания, включително и на фаталната болест на кръвта, наричана в историческите документи туберкулоза.
През 1622 г. Майлс Стендиш беше избран за губернатор на колонията и преизбран тринайсет поредни пъти, всеки за мандат от една година. Той и жена му Роуз имаха четиринайсет деца, седем двойки близнаци — нещо удивително. След няколко години колонията удвои числеността си благодарение на родените деца във всички оцелели семейства.