Мелиса де ла Круз
Синя кръв (36)

Глава 28

Скайлър изобщо не се съмняваше, че казаното от Джак е истина. Той й разказа как са намерили Аги в клуба с напълно източена кръв, точно като червенокръвен след пълна консумация, само дето в случая жертвата беше един от техните. Те преследваха хората, а някой преследваше тях. Джак й каза, че синьокръвните спазват стриктно Кодекса — от векове не бе имало случаи на изконсумиран човек — но ловците на синьокръвни не бяха така рицарски настроени.

После й разправи за едно момиче, което починало в Кънектикът миналото лято. И то било синьокръвно. Намерили го в същото състояние като Аги. Едно шестнайсетгодишно момче пък било намерено мъртво точно преди началото на учебната година. И неговата кръв била цялата източена. Аги била просто поредната жертва.

Джак беше сигурен, че Старейшините крият нещо от тях и беше твърдо решен да открие какво е то.

— Защо имам усещането, че вече съм преживял това? Само че нещо блокира спомените ми, сякаш ги манипулира. Но ние трябва да разберем истината. Трябва да знаем какво става. И защо всички жертви са на нашата възраст. Следиш ли мисълта ми?

Скайлър кимна.

— Трябва да намерим начин да спрем това. За доброто на всички ни. Не можем да живеем в неведение. Старейшините смятат, че това ще престане от само себе си, но ако не стане така? Каквото и да ни чака, искам да съм подготвен.

Изглеждаше толкова разпален и гневен, че Скайлър не успя да се сдържи и докосна бузата му с ръка.

Той я погледна настойчиво.

— Ще стане опасно. Не искам да те забърквам в нещо, за което може да съжаляваш.

— Няма да съжалявам. Съгласна съм с теб. Трябва да разберем какво ни преследва и защо.

Джак я придърпа към себе си и тя усети биенето на сърцето му. Беше смайващо колко спокойна и уверена се чувстваше — сякаш мястото й беше именно до него.

Той се наведе над нея, доближи лицето си и потърка нежно носа си в нейния. Тя вдигна брадичката си в очакване да я целуне.

В мига, в който устните им се срещнаха и езиците им се докоснаха, в сетивата й нахлу усещането, че се целуват на стотици различни места. Заляха я спомени. Душите им се сляха като мелодия, по-стара от времето.

— Каква красива картинка.

Скайлър и Джак се отдръпнаха един от друг.

Пред тях стоеше Мими Форс и пляскаше с ръце.

— Мими, няма нужда — каза хладно Джак.

Скайлър се изчерви. Защо, по дяволите, Мими се взираше така в нея. Сякаш… сякаш… сякаш ревнуваше! Колко зловещо и извратено! Нищо не разбираше. Та нали му беше сестра.

— Родителите на Блис се върнаха. Яко са се сдухали. Дойдох да те предупредя. Трябва да се омитаме.

Джак и Скайлър я последваха до задното стълбище, където вече се бяха събрали десетки хлапета, които стискаха подарените им чантички с козметика от СПА центъра и си говореха превъзбудено.

— О, забравих и аз да си взема чантичка — оплака се Мими, когато слязоха в преддверието. — Свършил ми е лосионът за тяло.

Портиерът на сградата гледаше ужасено тийнейджърите, които се заточиха край него, някои от тях с бирени бутилки и коктейлни чаши в ръце.

Групичката се разпръсна и Мими изтича на улицата, където ги чакаше колата им.

— Джак, идваш ли? — извика тя нетърпеливо.

— Тръгваш ли вече? — попита го Скайлър.

— Да. Ще ти обясня по-късно, става ли?

Той хвана ръката й и я стисна леко, после я пусна.

Искаше й се да остане с нея, а не да хуква нанякъде. Устните й още горяха от целувката му, бузите й бяха зачервени от наболата му брада.

— Недей така. Помни какво ти казах. Бъди внимателна. Не излизай никъде без Бюти.

Тя кимна и се канеше да се обърне, но размисли, пресегна се и го хвана за ръката.

— Джак…

— Да?

— Аз… — запъна се тя.

Знаеше какво трябва да каже, но не можеше да произнесе думите. Оказа се, че не се и налага. Той сложи ръка на сърцето си и кимна.

— Аз изпитвам същото към теб.

После се обърна и изчезна в черната кола.