Ема Чейс
Опитомени (16)

Глава 16

В Библията е казано, че за всяко нещо си има време и място. Време за мир и време за война. Време за сеитба и време за жътва. Време да обичаш и време да й кажеш, че я обичаш.

Не пише точно така. А трябва. Много мъже са изгорели или са паднали простреляни във войната между половете, защото са избрали неподходящия момент да кажат на момичето си, че я обичат.

Примерно след секс. Това е голяма грешка. Така само си навличаш огромни неприятности.

Или пък, докато се карате. Много, много голяма грешка. Има причина песента на Doors „Обичай я лудо“ да не остарява с времето. Заради думите „Не я обичай само когато си отива“. Това е максима, която нито времето, нито нравите ще променят. Мъжете не обичат да губят. Не обичат да губят облози, не обичат да губят и жените или приятелките си. В старанието си да не загубят във втората категория, ние казваме доста глупости. Неща, които не мислим наистина.

Но за мен това е перфектното време да кажа на Делорес, че я обичам.

Нали не си изненадан? Исусе, трябваше да се сетиш, че натам отиват нещата.

Напоследък много мисля за това. Стана някак постепенно, но това е възможно най-добрият начин да обикнеш. За четири седмици Делорес се превърна от момиче, което исках да изчукам в момиче, с което искам да прекарвам всяка свободна минута. От момиче, което просто ми харесвам, в момиче, без което не искам да живея.

Мисля за нея. През цялото време. Копнея за нея, липсва ми, когато не сме заедно. Независимо колко време преди това сме били заедно. Тя е забавна и красива. Интересна… и разбира се, е и непоносима болка в задника, но както ти казах още в началото, обичам я именно заради недостатъците й, а не въпреки тях.

Последната седмица беше страхотна. Били все още живее в апартамента й, така че с изключение на времето, когато минава да го види как е, прекарва цялото останало време с мен. А аз искам повече. Имаше много възможности да метна бомбата през тази седмица, но исках да е нещо, което ще запомни. Специален случай. Нещо, което вероятно ще сподели с Кейт. Или пък един ден… с нашите деца. Момичетата си падат по такива неща.

Днес все още не съм говорил с нея — цял ден не бях в офиса. Имах срещи с клиенти. Но тази вечер ще дойде и вече съм планирал всичко. Искаш ли ти разкажа?

Първо ще отидем до лунапарка „Джързи Стор“. Родителите ми ме водеха там, когато бях дете. Декември е, но повечето от въртележките и почти всички игри са отворени през цялата година. Това място има някаква магическа атмосфера, нещо сантиментално, носталгично-красиво. Спомен за едни по-спокойни и лесни времена. Ще я хвана за ръката, ще изхарча тридесет долара, за да й спечеля голяма плюшена играчка. Знаеш онези игри, където трябва с една бейзболна топка да събориш всички празни кутии. Ще се качим на количките и ще се удряме в останалите и ще си купим онзи много вреден за здравето, но така вкусен кейк с много пудра захар, сметана и сладко от ягоди.

После ще си събуем обувките и ще се разходим по плажа. Близо до водата, за да можем да гледаме океана на лунна светлина, но без да й се мокрят краката. Ще е студено, така че тя ще се облегне на мен, а аз ще я обвия с ръце, за да я пазя от студа. И тогава, на фона на разбиващите се вълни ще й кажа.

Ще й кажа, че е променила живота ми. И че искам да споделя бъдещето си с нея. Че нищо не е същото, че през последните четири седмици всичко в мен се е променило. И това се дължи на нея. И че сега всичко е невероятно по-хубаво. Не мисля, че ще си изкара акъла, макар че има и такава вероятност. Ако се случи, ще й кажа, че няма нужда да се чувства задължена да ми отговаря веднага. Мога да чакам.

И после ще се любим. И всичко ще е приказно. Сексът на плажа не е това, което си представят повечето хора, защото пясъкът е враг на гениталиите. Но… ако Делорес си пада, няма да й откажа и на плажа.

 

 

Чувам ключа във вратата и поглеждам косата си в огледалото на банята. Всичко е наред. Влизам в хола и все още се усмихвам. И тогава виждам лицето й.

И вече не се усмихвам.

Бясна е. Стиска зъби, ноздрите й са разширени, диша като змей. Почти виждам огъня. И думите излизат от устата й като картечни изстрели, а аз съм точно на мушката.

— Къде живее това лайно? Кейт не иска да ми каже, така че ти ще ми кажеш.

— Какво лайно?

— Дрю-на-когото-ще-отрежа-малката-пишка-и-ще-му-я-дам-да-я-изяде-Еванс. Просто ми кажи къде живее, Матю!

Смея се, макар че не трябва.

— Спокойно, Лорена Бобит. Дай по-кротко.

Дай по-кротко. Какво, по дяволите, си въобразявам? Тези думи са като да изсипеш вода в огън от масло — просто става по-горещо. Това е вторият най-опасен начин да вбесиш извън предел вече вбесена жена. Първият начин, разбира се, е да я питаш дали е в цикъл.

— По-спокойно? Искаш да се успокоя? — крещи тя и ме замерва с ключовете, които й дадох.

— Какво ти става, по дяволите? — Блокирам удара от тежкия ключодържател.

— Ти, безчувствен магарешки задник! Какво ми става ли? Това, което ми става е, че идвам от апартамента на Кейт. Съсипана е. Напълно унищожена и смазана. Заради твоето приятелче Дрю, който си е поиграл с нея и после се е отнесъл с нея като с курва, на която даже не му се занимава да плати за услугата.

Познавам Дрю добре. Знам, че си пада по Кейт, но не мога да прикрия изненадата си.

— Дрю и Кейт са били заедно?

Ди скръства ръце.

— Разбира се. Той беше мил и внимателен след раздялата й с Били и я накара да повярва, че наистина му пука за нея. После тя прекарала уикенда с него и тази сутрин той й казал, че… с две думи, че не става за нищо в леглото и не си струва случката да се повтаря.

Притискам ръце към челото си и се опитвам да открия логиката в думите й и да предъвча информацията. Не, няма логика. Дрю не води жени в апартамента си. Никога, нито една жена не е стъпвала там. Дрю не чука една жена повече от един път… освен ако не е забравил, че вече я е чукал. А да прекара уикенда с момиче? Няма начин.

— Сигурна ли си, че Кейт ти каза името на Дрю?

И това е мигът, в който виждам сълзите в очите й. И разбирам колко е сериозно. Че не само е бясна, а и наранена. Боли я. Защото най-добрите приятелки (става дума за жени, разбира се) страдат заедно и си ближат раните една на друга.

— Матю, нарекъл я е „проект, с който е свършил“. И сега моят проект е неговата мутра. Ще му покажа, че не може да се отнася така с нея. Не и с Кейти.

Правя крачка напред да я докосна, но тя отстъпва.

— Чакай малко. Дрю не е идиот. Не е такъв идиот. Той обича жените. За него те са божествени създания и той ги уважава безрезервно. По неговия си начин. Дрю обича да се забавлява, но никога не наранява. Никога не кара жената да се чувства зле след това. Не би направил такова изключение, за да нарани жена. Особено Кейт.

— Е, направил е. И няма да му се размине.

— Вероятно Кейт не е разбрала нещо — клатя глава.

Изражението й се променя — от ужас в недоумение. Оглежда ме бавно, сякаш ме вижда за първи път.

— Защитаваш ли го?

— Той е най-добрият ми приятел. Разбира се, че го защитавам.

Очите й се напълват със злост и безумен гняв. Но този път гневът е към мен.

— В такъв случай, да ти го начукам и на тебе.

— Моля?

— И ето кога започва да се случва. Трансформацията от нормален човек в задник. Започва се, като позволяваш твоите приятели да се държат с моите като с кучешки лайна. И после започваш да се държиш и с мен по същия начин. Не съм чак такава идиотка!

— Сериозно ли ми говориш?

— Да. Аз съм една напълно сериозна идиотка. Признавам си. Никога не трябваше да допускам нещата да стигат дотук. Каква жалка и глупава загуба на време.

Глупава? Жалка?

— Приключвам. Този път наистина приключвам. Не идвай до апартамента ми, не ми се обаждай. Ходи да си приказваш с другия гъз, щом си мислиш, че е такъв готин пич.

Думите й ме удрят в корема като парен чук. Извиват като с клещи вътрешностите ми. Кървя. Лудост, пълна лудост. Ди продължава да пищи и да нарежда, но аз вече не я слушам. Мисля само колко съм бил глупав. Какъв глупак. Истински глупак.

Сляп.

За втори път.

Почти е смешно. По особено тъжен начин. Преди ти казах, че жените обичат да се правят на жертви, а аз се оставих да ме превърнат в такава два пъти поред. Ди ме предупреди, че не става за връзка. Неведнъж, а няколко пъти. Каза ми, че нито една връзка не е завършила добре. Че не бива да го правим. Че не може да го направи. Но не слушах. Чувах само това, което исках да чуя, и вярвах, че мога да променя решението й. Мислех си, че ако съм достатъчно чаровен и галантен, ще види, ще прогледне и ще разбере както разбрах аз, че можем да бъдем страхотна двойка.

Какъв тъпанар!

Нещата не са по-различни. Същото, което стана с Розалин. Червеният флаг е бил вдигнат за повишено внимание. Причините са различни, да, но флагът си е бил там, а аз пак не съм го видял.

Мамка му! Мамка му! — Ритам масата, но тя не иска да се счупи. Ритам я пак. И успявам. Кракът се прекършва и стъклото се пръска на пода.

Ди спира да крещи. В погледа й има завишено внимание и дори страх. И се мразя, че аз съм причината за страха й. Уви, прекалено съм засегнат и гневен, за да спра думите, които се изливат от мен. Горчивото разочарование напира да излезе.

— Държиш се, сякаш си най-силният човек на света, Ди. Сякаш си непоклатима. Но не си. Страх те е. Предпочиташ да си сама и да се убеждаваш, че това е твой собствен избор, отколкото да опиташ нещо по-добро от вечната самота. Нещо, което можеше да е приказно. Прекърших се на две заради теб, огънах се, от седмици стъпвам върху черупки от яйца, без да ги строша, само и само да не те подплаша. И да, права си, приключваме, защото не си струва!

Казвам, „не си струва“, но съм сто процента сигурен, че тя ще чуе „не си струваш“. Защото така й изнася.

Ръцете й са около кръста й и вече не е ядосана. Изглежда… тъжна.

— Защо си такъв?

— Какъв съм, Делорес?

— Зъл. Ти никога не си зъл.

Смея се. Смехът ми е фалшив, празен.

— Защото… бях планирал всичко. Цялата нощ. Щях да те заведа на лунапарка, да ти спечеля голям мечок, и щях да ти кажа, че мисля, че си най-невероятната, най-красивата и фантастична жена, която познавам. И да ти кажа… че те обичам. И сега… сега не мога да кажа нито едно от тези неща. — Клатя глава. — Защото не мога само аз да полагам усилия, за да накарам тази връзка да проработи. Ти просто чакаш. Чакаш да направя нещо или да си измислиш, че съм направил нещо, за да побегнеш през вратата, след като ме замериш с чука по главата. Не мога да те гоня, не мога да те обичам, след като изгаряш от желание да хукнеш и да се махнеш от мен.

— Казах ти. Казах ти, че не ставам за тези неща. — Гласът й е тих, мек, а моят е суров.

— Да, каза ми. И мисля, че най-накрая ти повярвах.

Поглеждам в меденокафявите й очи. Това са очи, които казват много повече от думи. А сега тези очи тъгуват.

— Каза, че си приключила с мен. Това ли наистина искаш?

— Мисля… мисля, че това е най-разумното.

— Не знам какво се е случило между Кейт и Дрю. Не знам какво се случи сега между нас. Но щом това искаш, тогава и аз приключвам.

Обръщам й гръб. Защото ако я погледам още малко, ще се превърна в истински глупак. За кой ли път. Ще забравя всичко, което казах, и ще я моля да остане. И ще се опитвам да я убедя, че има причина да остане.

Чувам как диша. Чака. И после стъпките й. Отдалечава се. Спира на вратата и за секунда сърцето ми решава, че е променила решението си.

Докато чувам как прошепва:

— Довиждане, Матю.

Не отговарям, не се обръщам. Докато чувам как вратата се затваря след нея.