Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (55)

Глава 52

Алън ме откри в спешното, докато ми правеха превръзка на ребрата. В очите му блестяха сълзи.

Без да се втурне да ме прегърне, направо каза:

— Не мога повече, Джак. Не мога да живея така. Първо майка ти, а сега и ти.

Мислех да му кажа, че съм приключила, че вече не бях ченге, но в любовта условия не се поставят.

— Довиждане, Алън.

Той остави кафявото яке на леглото и тръгна.

Една сестра влезе и опита да ми инжектира демерол за болката, аз обаче не приех.

— Детектив Бенедикт излезе ли от операционната?

— Не още.

Легнах в леглото с поглед, вперен в тавана.

Дойдоха някакви ченгета, желаещи да ме разпитат, но аз ги пратих по дяволите. Отби се и капитан Бейнс. Каза ми, че за мен винаги щяло да се намери място, ако реша да се върна.

Изсмях му се в лицето.

Пет часа по-късно Бенедикт беше преместен в отделението за възстановяване. Отидох при него и останах там, докато се събуди.

— Здравей. Джак — каза той с груб глас, знак за наранен ларинкс.

— Здравей, Хърб. Докторите казаха, че операцията минала успешно и ръката ти ще се оправи.

— Наред ли е всичко между нас?

Очите ми се насълзиха.

— Да, друже, наред е.

— Ти си ми партньор, Джак. Нормално е да ми казваш, когато постъпвам идиотски.

— Вината не е само твоя, и двамата постъпихме идиотски.

Той кимна.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, Хърб.

— Обади се на жена ми и й кажи, че повече няма да върша глупости.

— Това може да се уреди — усмихнах се аз през сълзи.

— Кажи й също да донесе понички.

— Добре.

— Две кутии.

— Добре, Хърб.