Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (54)

Глава 51

— Фулър? Фулър, проклятие, тук ли си?

Никой не отговаряше. Къде беше той? Дали Бенедикт беше още жив? Какво се беше случило?

Затворих и набрах 911, давайки им адреса, след което завъртях барабана на пистолета си, преброих шест патрона и се подготвих за действие.

Страхът, тревогата, както и всички останали бариери пред мен можеха да вървят по дяволите. Трябвате да спася най-добрия си приятел.

Бях на третото стъпало на верандата, когато вратата се отвори широко.

Фулър застана окървавен на прага, разперил ръце сякаш искаше да ме прегърне. На мястото на лявото му око зееше дупка.

Почти машинално, вдигнах оръжието и изстрелях три куршума в областта на диафрагмата.

Вместо обаче да рухне на земята, Фулър направи нещо неочаквано.

Скочи напред.

С четвъртия си изстрел го уцелих в рамото, но в следващия миг той вече беше върху мен, поваляйки ме на тротоара.

Няколко от ребрата ми изпукаха под тежестта му, за момент бях зашеметена. Ръката, в която държах оръжието остана зад глава ми. Опитах да я извъртя, но той я сграбчи с огромната си лапа. Стрелях, куршумът прониза дланта му, разпръсквайки навън множество малки костици. Той обаче не ме пусна.

Приплъзна свободната си ръка нагоре по тялото ми и ме стисна за гърлото. От лицето му, право върху моето шуртеше кръв. Стиснах очи и бръкнах с пръсти в празната орбита, оставена от окото.

Фулър извика и се отмести от мен.

Беше останал още един куршум. Прицелих се в главата му, но той мръдна и пропуснах.

Дишането ми причиняваше болка. Притиснах ребрата си с ръка, което донякъде имаше ефект. Успях да се изправя на колене, а след това и на крака.

Бари стори същото. Обърна се към мен, навсякъде от него течеше кръв. Този факт обаче явно въобще не го притесняваше, съдейки по усмивката, изписана на лицето му.

Запазих равновесие, извъртях се и го фраснах с ритник в гърдите, където бяха дупките от куршуми.

Все едно ритах дърво. Не помръдна изобщо.

Обърнах се рязко и използвайки пистолета като бухалка, нанесох удар в лицето му. Отново нямах голям успех.

Той замахна към мен, но аз се наведох и го шибнах с юмрук в ребрата, дръпвайки се незабавно, преди да ме е докопал. Последва нов неуспешен опит за удар от негова страна. Този път пробвах да го сритам между краката. Не успях и уцелих масивното му бедро.

Фулър продължи с атаките си, този път беше по-бърз. Наклоних се назад, но той все пак ме закачи и аз се строполих на тревата, крещейки от болка.

Изведнъж прозвуча изстрел, после втори.

Хърб стоеше на верандата, дясната му ръка, странно извита, беше прибрана до тялото. На китката си имаше белезници, а на другия им край висеше парче метална тръба.

В лявата си ръка държеше полуавтоматичен пистолет, а с нея не можеше да уцели дори слон от пет крачки разстояние.

За щастие обаче Фулър беше доста близо и в същото време беше огромен като слон. Третият изстрел на Бенедикт го улучи в гърдите, четвъртият профуча встрани, петият заседна в десния му крак.

В далечината се чу воят на сирени. Още малко и щяха да бъдат тук.

Убиецът се спусна като мълния към Хърб, който отново стреля, но пропусна и в следващия миг се оказа притиснат под тежестта на сто и шейсет килограмовата ръмжаща, крещяща и кървища топка мускули.

Станах залитайки и се замъкнах до стълбите. Нямах повече патрони, затова тръгнах да налагам с всичка сила Фулър по главата, използвайки пистолета. Трябваше да го махна от партньора ми, чието лице вече беше започнало да посинява.

На четвъртия удар убиецът ме фрасна с опакото на ръката си, стана от Бенедикт и влезе в къщата.

Хърб започна да се дави, опитвайки да си поеме дъх. Проверих гърлото му, не изглеждаше да има нещо счупено.

Изломоти нещо.

— Какво, Хърб?

— Изчезвай оттук. Той има…

Куршумът профуча над главата ми, толкова близо, че усетих въздушната вълна, предизвикана от него.

Проснах се върху Бенедикт, надничайки в къщата.

Макар и невероятно Фулър стоеше в коридора, насочил „Колт“ към мен, докато локвата кръв под него видимо растеше.

Хърб все още стискаше „Зиг Зауер“-а в лявата си ръка. Вдигна го, но изобщо не можеше да го насочи към целта.

Хванах китката му, опитвайки да се прицеля.

— Аз съм бог — изрече Бари Фулър.

— Глупости — отвърна Хърб и натисна спусъка. Куршумът попадна точно в главата, пръсвайки болния мозък, който се намираше в нея.