Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (24)

Глава 21

Научих се да се доверявам на инстинкта си още по времето, когато прохождах в професията. Усетех ли, че нещо не е наред, обикновено се оказвах права.

Нетърпението, с което Фулър последва Холи в пробната, ме притесняваше. Никога не бях виждала мъж да изгаря от желание да се занимава с модните прищевки на жена си, а и бързината, с която я убеди да пробва роклята, ме направи подозрителна.

— Промяна в плана. Всички да се придвижат към шестия етаж до пробната, разположена в североизточната част. Ще атакуваме обекта. Повтарям, ще атакуваме обекта. Край.

Окачих значката си на врата и извадих деветмилиметровия пистолет от кобура.

Няколко човека се вторачиха в мен със зяпнали уста, но аз веднага ги предупредих да се отдръпнат.

Влизайки в пробната, долових сумтене и нещо като сподавено хъркане. Изведнъж се чу приглушен вик. Тръгнах в посоката, от която беше дошъл и открих вратата. Беше заключена.

Свалих набързо обувките си, вдигнах крак и изритах дръжката с насочен пистолет. Касата се строши, а самата врата отхвръкна навътре.

Фулър държеше Холи за гърлото. Виждайки ме, той я завъртя и се прикри зад нея, докато аз в последния момент успях да дръпна ръката си, стреляйки в тавана.

Съвзех се моментално и отново се прицелих, хващайки оръжието с две ръце за по-голяма стабилност. Огромната ръка на Фулър беше сключена около врата на Холи, която стискаше очи от болка. Лицето й беше обляно в сълзи, гримът й се беше размазал, а от устата й течеше слюнка.

— Здравейте, лейтенант — каза той с усмивка.

— Пусни я, Бари! — отвърнах аз, прицелвайки се в главата му.

— Не мисля да го правя — каза той и стисна още по-силно. Лицето на жена му от червено, стана лилаво.

Ръцете ми бяха започнали да треперят, поради което затегнах пръста си около спусъка.

— По дяволите, Бари! Можем да се разберем! Не ме карай да те застрелям!

В това време той стреля, куршумите му разкъсаха корема на Холи и се забиха в моя. Чух звука от изстрелите, едва след като ме бяха уцелили, макар и всичко да се разви почти едновременно. Усещането наподобяваше ритник в стомаха.

Отвърнах интуитивно на стрелбата и уцелих Фулър в главата.

Тримата се строполихме на земята.

Пробната беше покрита с килим и лежах на меко. Чувствах се удобно. Наведох очи към корема си, виждах само кръв и разкъсана плът. Някъде из дълбините на съзнанието ми се въртеше мисълта, че тоалета ми беше съсипан, което незнайно защо ме развесели.

От лявата ми страна на по-малко от две стъпки, вперила поглед в мен, лежеше Холи Фулър. Тя мигна с очи и понечи да каже нещо, но от устата й излезе единствено кръв.

— Не говори — казах й аз.

Тя кимна, затвори едното си око и издъхна, оставяйки другото все така втренчено в мен.

Зад нея, проснат по гръб беше Фулър, от чиято глава струеше кръв, а косата му беше обсипана с малки парченца кости. В дясната си ръка държеше окървавено, полуавтоматично оръжие.

— Умри — прошепнах аз.

Той обаче не умря.

Чуха се викове и след малко съзрях пълното, разтревожено лице на Хърб да гледа към мен. Исках да му кажа да не се натъжава, но не успях да намеря точните думи. Той взе пистолета от ръката ми, докосвайки ме по бузата.

— Ще се оправиш, Джак. Ще се оправиш.

Не и Холи Фулър, помислих си аз. В един момент вече не можех да държа очите си отворени и се унесох в сън.