Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (33)

Глава 30

Фулър заби телчето дълбоко под нокътя на големия си пръст.

Текна съвсем малко кръв, но пък болката беше ужасна.

Остави крайчеца да стърчи леко навън, след което нахлузи чорапите и обувките си.

— Време е за лъжи — каза си той.

Надзирателите дойдоха да го вземат, поставяйки му белезници. Главата го болеше, но не поиска аспирин. Точно сега не се нуждаеше от обезболяващи, с оглед на ситуацията това не беше в негов интерес.

Пътят им минаваше покрай килиите на други затворници, някои от тях го подкрепяха с викове, други го обиждаха. Той обаче не обърна внимание на никой от тях, беше се съсредоточил върху предстоящото му изпитание.

Влязоха в същата стая, използвана и за предния тест. Вътре имаше два стола и маса, на която беше поставен детекторът. Сложиха го да седне на единия, обърнат с гръб към устройството.

Дойдоха двама психотерапевти в костюми. Появи се и адвокатът му Ерик Гарсия, нахакан холивудски тип, търсещ само горещи случаи, за да може после да се фука по телевизията с костюми за пет хиляди долара. Тук беше и помощник районният прокурор. Либи не-зкам-каква-си, която днес изглеждаше особено привлекателна в бледорозовото си сако, придружено от пола със същия цвят. Човекът, който щеше да ръководи теста беше сменен. Сегашният изглеждаше тих и спокоен мъж, леко закръглен на вид, облечен в ужасяваща бяла лабораторна престилка.

Имаше обаче и една приятна изненада — Джак Даниелс и нейният партньор Хърб Бенедикт. Последният, като че ли беше поотслабнал в сравнение с преди няколко месеца.

— Изглеждате добре, детектив Бенедикт. Явно диетата ви се отразява добре.

— Моля те, Бари, но разговаряй с тях — потупа го Гарсия по рамото.

Мъжът в бялата престилка запретна ръкава му, поставяйки маншета за измерване на кръвното налягане, след което закрепи към всеки отделен пръст по един сензор, отчитащ промените в електрическото съпротивление, в зависимост от степента на изпотяване. Приготовленията завършиха с прикрепването на три еластични ленти за врата, които трябваше да следят промените в дишането.

— Готови сме да започнем, когато кажеш, Бари — каза ръководителят на теста.

— Ами, давайте тогава — усмихна се Фулър.

— Първо ще настроим машината. Ще изтеглиш една карта от ето тази колода и ще я погледнеш, без да ми я казваш. После аз ще ти задам няколко въпроса, свързани с нея, на които искам да отговаряш само с не, дори и да не е вярно.

Мъжът поднесе колодата към Фулър и той си изтегли карта. Беше дама каро. Отново се усмихна, знаеше, че това е измама и в тестето имаше само дами каро. Целта беше да го убедят в непогрешимостта на машината, както и да го изнервят допълнително.

— Черна ли е картата?

— Не.

— Червена ли е?

— Не.

— С картинка ли е?

— Не.

— Десетка ли е?

— Не.

Въпросите продължаваха, а Бари се държеше съвсем спокойно и изобщо не се опитваше да контролира реакциите си. Когато накрая провеждащият теста каза:

— Картата е дама каро — той се усмихна искрено с думите — Страхотно! Няма такъв фокус.

— Както виждаш машината с лекота различава истината от лъжите и тръгнеш ли да лъжеш ще те хванем веднага.

— Точно затова съм тук, да ви покажа, че казвам истината.

— Добре тогава, продължаваме. Моля те, отговори с да или не на следните въпроси. Името ти Бари Фулър ли е?

— Да.

— Плоска ли е Земята?

— Не.

— Някога крал ли си нещо?

Фулър знаеше, че това е контролен въпрос, един вид сверяване на часовника. Детекторът записва реакциите на организма спрямо задаваните въпроси. Изпитващият от своя страна много добре знаеше, че обвинението в престъпление води до учестяване на дишането, потене на дланите и повишаване на кръвното налягане. Самият отговор в случая нямаше никакво значение. По-важното беше наблюдаваните индикатори да отбележат чувствителен „скок“ в така създалата се стресова ситуация. „Скок“, който Бари много лесно успя да симулира.

Той сви палеца на крака си, карайки телчицата да влезе по-дълбоко в плътта под нокътя му. Прониза го остра болка, показателите му реагираха, а машината веднага отчете веднага настъпилата промяна.

— Не.

— Белият дом във Вашингтон, в Окръг Колумбия ли се намира?

Фулър отпусна палец.

— Да — последва отговор от негова страна.

— Помните ли да сте убивали Айлийн Хътън?

— Не.

Бари много добре знаеше, че лъжата предизвиква известно покачване в наблюдаваните индикатори, но това покачване беше доста по-слабо в сравнение с първоначалното, което той изкуствено създаде. Факт, сам по себе си достатъчен да наведе провеждащия теста на мисълта, че изследваният субект казваше истината.

Фасулска работа. Не спокойствието, а усещането кога точно да симулираш напрежение се явяваше ключов елемент за преодоляване детектора на лъжата.

— Лъгали ли сте някога при кандидатстване за работа?

Отново контролен въпрос и отново свиване на палеца.

— Не.

— Квадратна ли е баскетболната топка?

— Не — отговори Фулър, отпускайки пръста си.

— Спомняте ли си да сте отрязвал ръцете на Дави Маккормик?

Тук също нямаше нужда от симулация на стрес.

— Не.

— Укривал ли сте данъци?

Ново свиване.

— Не.

— Считате ли се за честен човек?

Още един контролен въпрос. Болката беше ужасна, сякаш го удряше ток.

— Да.

— Вие ли убихте Колин Андрюс?

Най-сетне облекчение.

— Не помня, така казват.

В следващия половин час картината не се измени особено. Фулър просто издебваше подходящия момент за действие и оставяше тялото си да говори вместо него.

— Лъжете ли, че страдате от амнезия?

Той погледна Джак с усмивка и й намигна.

— Не, не лъжа?

— Благодаря ви, Бари. Приключихме за днес.

— Какви са резултатите — попита Гарсия, докато се приближаваше.

— Трябва да ги разгледам по-подробно, преди да изкажа окончателно становище.

— А. какви са първоначалните ви впечатления?

— Не бих искал да коментирам, ще изчакам до процеса.

— Хайде, Адам — подкани го Либи, която също се приближи към групата. — Кажи какво мислиш, така или иначе почти сигурно ще бъдеш призован като свидетел.

Пълничкият мъж свали очилата си, почисти ги с крайчеца на пуловера си и отвърна:

— От двадесет години се занимавам с извършване на полиграфични тестове, но никога досега не съм срещал случай, в който честността да е толкова силно изразена.

При тези думи Фулър прехапа устни и едва се сдържа да не се засмее.

— Този човек говори истината, казвам го напълно отговорно и дори съм готов да заложа репутацията си.

Гарсия се засмя и потупа Фулър по рамото. Последният беше вперил поглед в Джак, чието изражение на лицето, му доставяше върховна наслада. Каза й с устни „скоро ще се видим“ и й изпрати въздушна целувка.

Адам прибра полиграфа и всички започнаха да се разотиват. Ерик обаче поиска да остане насаме с клиента си, правейки знак на охраната да изчака отвън.

— В случая даже изобщо не бива да се стига до процес. Съдията, вместо да се занимава с подобни работи, е трябвало просто да ги изхвърли.

— Искаш да кажеш, че нещата вървят добре, така ли?

— Добре? Нещата не вървят добре, а направо прекрасно. Никой не би подложил под съмнение мнението на експертите. Съвсем скоро отново ще си на свобода.

— Искам да дам официални показания пред съда.

Усмивката на Гарсия изчезна.

— Не трябва да казваш абсолютно нищо, Бари. Остави доказателствата да говорят вместо теб.

— И все пак настоявам да го направя.

— Не мисля, че това е разумно…

— Не ме интересува. Искам да кажа, каквото имам да казвам. Важно е за мен.

— Разбирам те, великане. Там ще се държат лошо с теб, аз обаче мога да те подготвя за това — отвърна Гарсия и отново потупа Фулър по рамото.

— Ще се справя.

— Не се и съмнявам, Бари. Не се и съмнявам.