Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (23)

Глава 20

Беше готов да убие кучката. Възбудата от самата мисъл за това го побъркваше и главозамайваше. Веднага след като отвори вратата, за да се покаже в прекрасната рокля на „Долче и Габана“, щеше да я сграбчи за гърлото и да стиска, докато не й счупеше врата.

— Добре ли си скъпа? — почука той на вратата.

— Секунда. Сутиенът ми не е подходящ, налага се да го сваля. Тази рокля наистина ли ти харесва?

— Трябва да те видя в нея.

— Не знаех, че се интересуваш от мода.

— Има много неща, които не знаеш за мен — усмихна се Фулър, сещайки се за натоварения в джипа труп.

Избърса потта от челото си с треперещи ръце. Магазинът беше препълнен с хора, но в пробните нямаше никой. Щеше да убие жена си за по-малко от тридесет секунди и да се измъкне преди някой да е разбрал какво става. Не биваше да забравя да вземе пръстена и диамантената й гривна. Нищо не му костваше на излизане да се отбие в магазина за бижута и да увеличи малко сумата по кредитната си карта. Нямаше да получи и половината от стойността им, но така или иначе не смяташе да се мотае наоколо, за да пазарува.

— Готова ли си, скъпа?

— Да — отговори тя. Гласът й прозвуча като вълшебен повик.

— Обувките обаче не са подходящи.

— Няма значение. Пусни ме вътре да те видя.

Вратата се отвори и Фулър влезе.

— Какво мислиш? — усмихна се Холи със същата изкуствена усмивка, с която се усмихваше и пред обектива.

Той на свой ред също се усмихна, напълно готов за действие. Очите му бяха широко отворени, а мускулите на врата, изопнати.

— Сега ще ти покажа какво мисля — отвърна Фулър, посягайки да я сграбчи за гърлото.