Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (56)

Глава 53

Прекарвах дните си в болницата, бдейки над мама. През нощта се прибирах сама вкъщи и просто съзерцавах тавана.

Мина Коледа. Нова Година. Свети Валентин.

Бейнс не прие оставката ми и получих скромна пенсия, която получавах на всеки две седмици под формата на чек. Имах много малко нужди. Оправях се.

Хърб беше повишен в чин сержант и когато идваше при мен, ме караше да му викам Серж. Смени камарото с крайслер и двамата с Бърнис отидоха на двуседмична почивка в Напа при техните приятели.

Състоянието на мама бележеше известно подобрение, още не беше излязла от кома, но резултатите по скалата на Глазгоу сочеха напредък, макар и малък. Говорех й всеки ден, дори и когато не ми се говореше особено.

— Помниш ли какво ми каза? Че в живота никой не раздава медали. Мислих върху думите ти. Върху това, че победители няма. Както ти се изрази, победата е невъзможна, защото краят е един за всички и този край е смъртта.

Погалих я по ръката.

— Какъв е смисълът тогава? Защо участваме в състезание, което никога не можем да спечелим? И все пак според теб човек трябва да показва най-доброто от себе си, тъй като не победата, а самото представяне е важно. И знаеш ли? Може би си права.

На следващия ден прекратих преждевременното си пенсиониране и се върнах на работа в Чикагската полиция.