Дейвид Елис
Сред лъжци (60)

Един ден по-рано
Четвъртък, 12 февруари

— Специални агенти Шийлз и Маккой за г-н Райкрофт — Ърв Шийлз слага ръце зад гърба си и бавно крачи из фоайето на областния прокурор. Райкрофт си е намерил хубаво местенце в сградата, има отделен кабинет, както и помощник и харчи не малко пари за ремонт. Маккой, след като е била известно време на обществена служба, може да си представи как се отразява това на останалите в офиса.

— Шийлз и Маккой не бяха ли някаква група? — пита един асистент, който подрежда книжа вдясно от тях.

Шийлз поглежда младежа, после Маккой.

— Моля, заповядайте — казва секретарката на Райкрофт и им отваря вратата.

Областният прокурор Елиът Райкрофт се измъква иззад махагоновото бюро. В офиса има и друг, по-млад, леко закръглен мъж.

Запознават се. Този с Райкрофт е Роджър Огрен, прокурорът, който разследва убийството на Сам Дилън. Огрен ръководеше обиска в дома на Алисън, направен днес от оперативното звено към областната прокуратура. Напоследък звеното се занимава с всякакви престъпления, а полицията само помага.

— Това представлява ли интерес за вас? — пита Райкрофт и сяда зад бюрото си.

Мъжът е в средата на петдесетте, слаб, малко зловещ, според Маккой. Оглежда те, изпива те с поглед. Косата му стърчи във всички посоки.

Шийлз кима.

— Разследваме Алисън Пагоне за нещо. Нещо, и това да бъде ясно, което не можем да обсъждаме. По-точно нещо, което ни е наредено да не обсъждаме.

Райкрофт поглежда своя подчинен — Огрен, и се усмихва. Зъбите му са прекалено хубави. Вероятно използва онези избелващи продукти, които са на мода. Може да се окаже от полза месец преди изборите. Райкрофт е уникален, защото е републиканец в град, контролиран от демократи от незапомнени времена. Демократите се изложиха, забъркаха се в някаква расистка история, разделиха гласовете си в решаващата битка и така позволиха на този тип да се промъкне със сериозната подкрепа на GOP^[1], която умираше да има свой кандидат, който да направи нещо за този град. Благодарение властта на енорийския свещеник, Райкрофт беше преизбран, този път без борба. Даже сега има съперник за първия тур, който го призовава да задели повече средства за военния фонд.

— Дойдохте дотук, за да ни кажете, че нищо няма да ни кажете? — пита той.

— Отбихме се — казва Шийлз открито, — защото знаем, че днес сте претърсвали дома й.

Райкрофт поглежда часовника си.

— Агент Шийлз, може ли направо да си дойдем на думата?

— Сложихме подслушвателни устройства в дома й. Изтънчен модел, предавателят се нарича Infinity. Не знаем дали хората ви са го намерили.

Райкрофт поглежда Роджър Огрен, който гримасничи. Очевидно отговорът е „не“.

Мамка му. Не са знаели. Не са имали и представа за подслушвателя на Лари Еванс, а сега Шийлз им каза. Но биха могли и да го намерят. Не можеха да поемат риска оперативните да намерят предавателя и да пуснат информацията в медиите. Нямаха друг избор освен да се изправят пред проблема и да обявят, че предавателят е техен.

— За първи път чуваме — казва Райкрофт.

— Ами очевидно, г-н Райкрофт, от първостепенна важност е тази информация да не излиза от стаята. Би осуетила операцията.

— Очевидно.

Маккой усеща как Роджър Огрен я оглежда. Няма нищо против, но не иска да го прави тайно.

— Не можете да кажете защо разследвате Алисън Пагоне? — пита той.

— Не, сър. Съжалявам — както казах, заповеди.

— Това свързано ли е с убийството на Сам Дилън? — за първи път се намесва Огрен и то, с не особено голям ентусиазъм. Въпрос на дискретност, според нея.

— Имате ли информация за това?

— Не — клати глава Шийлз. — Ако имахме, щяхме да ви кажем.

От израженията на лицата им става ясно, че областните не вярват особено на изказването.

— Г-н Райкрофт, агент Маккой, ето какво имам предвид. Ако разберем нещо от подслушвателите, вие първи ще научите. Ще се свържем с г-н Огрен. Искаме да ви помогнем с каквото можем. Но трябва да се уверим, че всичко ще бъде строго конфиденциално. Никой не трябва да знае какво правим.

— Чух ви и първия път, агент Шийлз — областният прокурор показва, че не е особено впечатлен. — Ако изпеем това на пресата, ще ни се скарате.

— И ще ви сложа белезници.

Райкрофт се привежда напред. Вероятно не му говорят по този начин всеки ден, но вижда Шийлз, който не помръдва, и се укротява. Представя си как дефилира пред камерите в навечерието на изборите.

— Ако искате да говорите с главния прокурор на Съединените щати, мога да се погрижа за това — казва Шийлз.

Маккой се намесва. По принцип не би го направила, но играта кой-ще-се-окаже-най-големия-задник-в-стаята става напечена.

— Нека се изясним, господа — казва тя, — това, заради което ние разследваме Алисън Пагоне, няма връзка с причината, поради която вие я търсите. Не знаем кой е убил Сам Дилън и това не е част от нашето разследване. Сложихме подслушватели в дома й след убийството на Сам Дилън и нямахме представа, че тя ще бъде обвинена в това убийство.

Настъпва мълчание. Ближеха си раните, федералните бяха дошли в офиса на областния прокурор и го бяха направили на нищо.

— И няма да ни кажете какво става — пак се пробва Райкрофт.

— Само това, което вече чухте — казва Ърв Шийлз, който вдига ръка и сменя тона. — Можем да ви кажем, че е достатъчно сериозно и затова, когато споменахте, че може да изтече информация, прекалих. Толкова е сериозно, че се налага политиката ни за сътрудничество с вашия офис този път да бъде едностранна. Толкова е сериозно, че главният прокурор наистина очаква обаждането ви, за да ви благодари лично за сътрудничеството.

Добра развръзка. Изпусна се с коментара за белезниците, помисли си тя, но после нещата се оправиха.

Шийлз въздъхва.

— Не бихме си позволили да ви молим да прекратите разследването. Всъщност, ще ви помогнем, ако хванем нещо по жицата.

Това си струваше да се спомене. Съдебен процес за показно убийство преди изборите през ноември би било сериозно предимство за Райкрофт. Ако му кажеха да не разследва, той би побеснял и би настоявал за повече информация.

— Когато това приключи, г-н областен прокурор — добавя Шийлз — ще бъдем благодарни, ако се присъедините към пресконференцията. На нея ще поясним, че е ставало въпрос за съвместна работа между няколко федерални агенции и, разбира се, вашия офис.

Направо го довърши с този коментар. Това беше ерогенната зона на Райкрофт.

— Добре — гласът на Райкрофт звучеше по-бодро — изглежда разследването, което правите, е изключително важно и, разбира се, моят офис ще уважи това. Роджър ще бъде повече от доволен да сътрудничи. Кога според вас ще приключи тази операция? — пита той малко по-късно.

Тя осъзнава, че всъщност въпросът му е: Кога ще бъде пресконференцията?

— През лятото — казва Шийлз и осъзнава колкото и всеки друг, че това е добър отговор.

— Добре. Чудесно — кима Райкрофт.

— И бихме искали да ви помолим за услуга, сър — добавя Шийлз. — Да речем, че подведете под отговорност Пагоне, което май ще направите…

— Правилно предположение.

— … бихме искали да договорим гаранция.

— Гаранция? — изкрещява Огрен. — За предумишлено убийство? Да се съгласим?

— Тя ни трябва отвън. Ако влезе в затвора, няма да можем да я използваме.

— О — Огрен млъква и поглежда шефа си.

— Мисля — казва Райкрофт, — че тук може да поспорим. „Да се съгласим“, боя се, че не може да става и дума за това. „Да не се противопоставяме“ е друго нещо. Да не се противопоставяме много е друг подход.

— Наложете ограничение — предлага Маккой.

— Няма да избяга — добавя Шийлз, — следим я. Никога не би ни избягала.

След известно увещаване областният прокурор се съгласява да не се „противопоставя“ на искането за гаранция. Това е толкова нетипично за Шийлз, това увещаване, че Маккой е решила да го вземе на подбив, щом стигнат до асансьора. Също така предполага, че заради това след пет минути може да се окаже без работа.

— Благодаря — казва й той, докато излизат. — Изпуснах си нервите — измърморва той — „Белезници“. Както и да е. Добре се справихме.

Прави й комплимент. Ще й се да има свидетели. Харик никога не би повярвал.

— Дръж ги тези под око, Маккой — добавя той.