Дейвид Елис
Сред лъжци (50)

Един ден по-рано
Вторник, 2 март

— Обещавам да не ми се превръща в навик да те каня вкъщи — казва Алисън на Пол Райли. Тя се протяга след двата часа подготовка за предварителния процес, който ще бъде този четвъртък, на четвърти март.

— Няма проблем — казва Пол. В хола са. Алисън каза на Пол, че не иска да се разпростират на масите в кухнята или трапезарията. Каза му, че иска да се разположат по-удобно. Така или иначе, през по-голямата част от времето те просто говореха, не разглеждаха много документи, така че холът беше идеален.

Щатът ще призове патолог от съдебна медицина, за да потвърди убийството и да уточни, че смъртта е настъпила около седем вечерта на седми февруари тази година. Роджър Огрен ще призове двамата детективи, които са я разпитали и са претърсили къщата й — първия път, не сега — за да удостоверят физическите доказателства и да свидетелстват, че е излъгала за романтичната връзка със Сам Дилън. При свидетелстването ще установят, че косата, нокътят и едната платинена обица принадлежат на Алисън, а кръвта по тениската — на Сам. Съдията ще изслуша историята за нахлуването на Алисън в офиса на Сам в деня преди смъртта му.

Вторият обиск в дома на Алисън миналия уикенд беше с цел да се намери оръжието на убийството — малка златна статуетка с мраморна основа, връчена на Сам Дилън от Асоциацията на производителите преди две години. Награда, за която най-сетне разбраха, че липсва от полицата след нощта на убийството.

Беше достатъчно малка, че да може да се скрие където и да е, което означаваше, че прокурорите имаха право буквално да претършуват цялата къща.

— Открият ли трофея — казва на Пол, — свършено е с мен.

— Ами тогава да се надяваме, че няма да го открият. — Пол не я гледа, докато изрича думите. Вероятно е трудно да слушаш как клиентът ти признава подобни неща. Дори някой, който е посветил целия си съзнателен живот на криминалното право, сигурно изпитва известна неприязън да представлява хора, които са извършили престъпление. По-трудно е да се концентрираш върху важната си роля в системата, когато клиентът ти почти признава, че е извършил убийство.

— Пол — казва тя, — поставям се на мястото ти. Искам да знаеш, че не очаквам невъзможното. В крайна сметка, направила съм каквото съм направила. Ако не успея, няма да е защото не съм имала добър адвокат.

— Оценявам това, Алисън, но знаеш, че ще дам всичко от себе си, за да успеем.

— Зная. Не се и съмнявам. Но да дадеш всичко от себе си е различно от това да можеш да спиш спокойно. Аз го убих, Пол. Ще ми се да върна нещата, но не мога. Истината е, че го обичах и бих направила всичко, за да го върна. Но без него — тя поема дъх — вероятно ще прозвучи странно, но животът без него не е същият. Имах почти месец да мисля за това. Зная, че всичко може да се случи, но искам да се боря с всички сили и ще го направя. Не искам да ида в затвора. Просто… ако нещата се объркат, не искам да се чувстваш виновен. Не искам да мислиш, че невинна гния в затвора, защото не е така.

— Ти си различна, Алисън — той затваря куфарчето си — оценявам това, че се опитваш да ме накараш да се чувствам добре, но повярвай ми, аз съм професионалист. И ще ти кажа кога бих загубил съня си — добавя той.

— Ако не дадеш всичко от себе си?

— Точно така.

Тя става, за да го изпрати.

— Съдията ще намери вероятна причина, нали?

Пол кимва.

— Да — казва той.