Дейвид Елис
Сред лъжци (20)

Един ден по-рано
Вторник, 27 април

Университетската библиотека е идеалното прикритие за студент, който се готви за финални изпити. Рам Харун почти не учи по време на семестъра. Малцина го правят тук. Повечето сърфират в Интернет от компютърните зали или седят на диванчетата и си приказват над димящи чаши кафе.

Харун се отправя към лавиците с книги на последния етаж на библиотеката. Западната страна, третата отзад напред. Дава си вид, че разглежда поредицата за Северна Африка. Измъква три книги, две от тях слага на долния рафт, отваря третата и започва да я разглежда внимателно.

Миг по-късно, на мястото на взетите книги се появява бележка. Харун се оглежда; никой не го следи, а не би си направил и труда. Взема бележката и зачита:

Нещата се очертават зле за нея. Процесът започва утре и в защитата й цари хаос. Доказателствата на прокуратурата са силни и тя няма нищо, с което да ги отклони от себе си. Знае, че ще бъде осъдена.

Не знае за нас. Няма как. Щях да зная, ако беше така.

Харун небрежно раздвижва врата си, после взема химикала от джоба си, надрасква нещо на обратната страна на листа, после го подава.

Въпреки това не ми харесва. Може би знае, но не иска да каже. Може би чака да свидетелства и тогава ще го разкрие.

Бележката се връща с нови думи, добавени под неговото съобщение.

Няма да свидетелства. Твърде много е заложила. По-скоро би умряла. Това са нейни думи, цитирам. На ръба е.

По-скоро би умряла. Харун се усмихва. Взема бележката и я слага в книгата, която е отворил. Изчаква около две минути преди да напише отговора си и я пъха обратно.

За човек, изправен пред опасност от смъртно наказани, може би е за предпочитане сама да сложи край на нещата. Мисля, че е време г-жа Алисън Пагоне да се самоубие. Ще ми трябва вашата помощ за планирането, разбира се. Ще продължи ли да говори свободно?

Минава много време. Вероятно партньорът му просто внимава. По всяка вероятност абсолютно никой не им обръща внимание. Въпреки това бележките не могат да се разменят твърде често и твърде близо. Най-сетне отговорът идва.

Разбира се. Ако не можеш да се довериш на бившия си съпруг, то на кой друг?

— Точно така — казва Рам, докато мачка бележката и взема една от книгите, които е извадил. Ще почете малко, после ще се помотае из библиотеката.