Дейвид Елис
Сред лъжци (53)

Два дни по-рано
Четвъртък, 26 февруари

— Роджър, Джейн Маккой е.

— Добре, агент Маккой. — Гласът на Роджър Огрен звучи доста саркастично по телефона. Има нещо в мелодичния му глас, нещо примамващо. На Маккой не й е трудно да познае защо има такъв успех сред жените.

— Казвай ми Джейн, Роджър.

— На какво дължа тази приятна изненада?

Маккой завърта очи към Харик, който се усмихва.

— Мисля, че зная какво е оръжието на убийството — казва тя.

Маккой чува как Огрен сваля краката си от масата. Привлякла е вниманието му.

— Целият съм в слух, Джейн.

— Разглеждах снимките от местопрестъплението, които ни прати — обяснява тя. — Виждам, че липсва нещо.

— Липсва — повтаря Огрен. — Била си в къщата на Дилън?

— Само веднъж — Маккой поглежда Харик. — Имаше нещо…

— Нещо на полицата — прекъсва я Огрен. — Има прашен отпечатък. Нещо липсва. Знаеш ли какво е?

Маккой поема дъх.

— Преди около две години Сам Дилън получи награда от Асоциацията на производителите. Това е годишна награда за представляване на интереси или нещо подобно. Сам е бил техен лобист. Прилича на Academy Award — издължена, направена от злато, прилича на някаква стара машина. Основата е квадратна, направена от мрамор.

— Това е оръжието на убийството — казва той с обвинителна нотка в гласа.

— Не зная дали е, или не, Роджър, но я няма на снимките, които ми изпрати.

— Въобще я нямаме в описа — Огрен прелиства някакви документи. — Никъде в къщата я няма. Вероятно я е взела със себе си.

— Възможно е.

— Името му беше ли изписано върху наградата? — пита Огрен.

— Не зная. Не помня. Защо?

— Защото ако на нея не пише „Сам Дилън“, може и да не сме я забелязали при обиска, когато претърсвахме къщата й. Като нищо може да сме я подминали.

— Мислиш, че Пагоне я държи в дома си? — пита Маккой.

— Не зная, но не ми се ще да рискувам.

— Ще претърсиш къщата й отново.

— Абсолютно вярно.

— Роджър? — казва Маккой, гласът й е с нотка по-висок. — Нито дума за нашите подслушватели, ясно?

Роджър Огрен въздъхва с отвращение.

— Няма да закачам джаджите ви — обещава той. — Не е нужно да ми вярваш — сама ще чуваш всяка наша дума, докато сме там.

Маккой се смее.

— Благодаря, агент Маккой. Същинска принцеса си.

— Джейн, Роджър — тя затваря телефона и поглежда партньора си.

Оуен Харик я наблюдава.

— Напомни ми, че трябва да се държа добре с теб, Джейн — казва той.