Дейвид Елис
Сред лъжци (28)

Един ден по-рано
Четвъртък, 15 април

Джейн Маккой гледа плика на конферентната маса — изваден е от по-голям плик, адресиран до Ташкент, Узбекистан. Пликът е сканиран за отпечатъци — появили са се палец, показалец и отпечатък от пръстен. Те вече са сравнени с цялата база данни отпечатъци на федералното правителство, макар и да знаеха отговора — отпечатъците ясно пасваха с тези на Рамадаран Али Харун.

На гърба на плика, там, където се залепва, е поставен разкривеният му подпис, за да се разбере, ако някой го отвори. Агентите във ФБР, разбира се, бяха отворили плика и бяха превели бележката, което означаваше, че ще трябва да закупят същия плик — това не беше трудно — и най-добрият им калиграф да копира подписа на Харун, за да могат да запечатат писмото и да го изпратят до дестинацията му с „автентичен“ подпис. Техният човек ще трябва много точно да подпише Харун, а също и да надпише с неговия почерк адресата на плика, където е надраскана само думата „Муши“.

Тя гледа преведеното съобщение:

Скъпи ми Муши,

Доста напреднахме. Предполагаемата дата е средата на май. Пристигам в Париж на първи юни. Доставката ще е лична.

За мен е чест да бъда избран.

„Муши“ се отнася до Мухсин ал-Бакари, главният лейтенант на Освободителния фронт. Един от четиримата, които имат право да говорят с техния лидер, с Великия.

— Харун говори направо на shura majlis — казва агент Ърв Шийлз. Шийлз познава тези хора, прекарал е повече от десет години в централното разузнаване в Близкия изток. Вероятно заради това Бюрото се е заело със случая. ЦРУ не е фен на ФБР — чувствата им са взаимни — но Шийлз познава Освободителния фронт по-добре от който и да е от тях, затова ЦРУ разчитат на Шийлз и отряда за антитероризъм, поне за онази част от операцията, свързана с Рам Харун. Говори се, че Шийлз се е влюбил и е искал да се установи отново в Щатите, в града, където е израснал. Затова се е прехвърлил в Бюрото и бързо се е издигнал.

Маккой разбира тревогата в гласа на Шийлз. Shura majlis е съвет от четирима души, който консултира Освободителния фронт по въпроси, свързани с религията, финансите, военните операции и други подобни. Мухсин ал-Бакари оглавява съвета, той е, така да се каже, изпълнителният директор на Освободителния фронт. Харун комуникира директно с ал-Бакари, което означава, че мисията се взема насериозно от „освободетата“.

Освободителният фронт не си пада по организационните структури — той не е малка стегната организация. По-скоро представлява няколко хлабаво свързани звена, пръснати по света, много от които дремят в очакване на инструкции. Най-обезпокоителното е, че Освободителният фронт вербува младежи — бунтари, деца с идеали и други, не много възрастни — не само защото те са бъдещето на всяко въстание, но и защото по-трудно могат да ги разпознаят. Протестиращи колежани ще привлекат по-малко внимание, защото те по принцип протестират. Според най-оптимистичните прогнози средната възраст на атентаторите и извършителите на насилие е двайсет и една години. Стратегията на „освободетата“, доколкото може да каже правителството на САЩ, е да вербува и промива мозъците на младежи и да ги остави на автопилот, докато настане време. После в бърза последователност те получават инструкции и изпълняват плана. Колкото по-малко време има между формулирането на задачата и изпълняването й, толкова по-малка е вероятността да се допуснат грешки или хората да размислят.

За нещо от този тип колкото по-малко хора участват, толкова по-добре. Само шепа хора от Освободителния фронт знаят какво се случва. Ето защо, предполага Маккой, Харун се е подписал върху печата на плика. Не че толкова се страхуват американското правителство да не прочете писмото; по-скоро не искат този, който ще даде писмото на ал-Бакари, да го прочете.

— Сър — пита Маккой, — как ще се развият нещата?

Шийлз прехапва устни и присвива очи.

— Не ни трябва да знаем — казва той и й се усмихва, сякаш имат тайно споразумение. — Според мен? Ако наистина доставката е за ал-Бакари, а по всичко личи, че е така, ще го проследят. Предполагам, че рейнджърите ще го направят: ще организират засада и ще се надяват да заловят ал-Бакари жив.

— Да — ако наблюдението на Рам Харун ги отведе до Мухсин ал-Бакари, американското правителство ще действа с пълна сила — Шийлз предполага, че ще използват рейнджърите. Съединените щати издирват ал-Бакари от години и действията ще бъдат сериозни.

— А ако пратката не е за ал-Бакари — пита тя.

— Тогава може и да не хванем големите риби. Харун ще си изпълни задачите и „освободетата“ сигурно ще го убият.

— Ще го убият?

— Няма да им е нужен. Бил е в Щатите. Вписан е в регистрите, вероятно не с истинското си име, но няма значение. — Шийлз се измъква от стола си. — Както и да се развият нещата, дните на Рам Харун като агент под прикритие за Освободителния фронт са към края си и съм сигурен, че той го знае.