Карин Слотър
Триптих (3)

Глава втора

6 февруари 2006 г.

Когато се бе завърнал от Войната в залива, сънища тормозеха Майкъл. Щом затвореше очи, виждаше куршумите, летящи към него, бомбите, откъсващи ръце и крака, деца, тичащи по пътя, пищящи за майките си. Майкъл знаеше къде бяха майките им. Той бе стоял безпомощно, докато жените блъскаха по затворените прозорци на училището в опит да си проправят път навън, докато огънят от експлодирала граната не ги изгори живи.

Сега го тормозеше Алиша Монро. Жената без език от стълбището го беше последвала вкъщи, бе направила някаква магия, така че сега Майкъл я преследваше нагоре по стъпалата, Майкъл я дърпаше обратно към площадката и я разрязваше на две. Усещаше как дългите й червени нокти се впиват в кожата му, мъчейки се да го отблъсне, как го задушаваха. Не можеше да диша. Майкъл дереше врата си в усилие да хване ръцете й, за да я накара да спре. Събуди се с толкова висок писък, че Джина се изправи до него, сграбчила чаршафа до гърдите си, сякаш очакваше да види някой маниак в стаята си.

— Боже, Майкъл — изсъска тя с ръка на сърцето. — Изплаши ме до смърт.

Той се протегна към чашата вода до леглото, разливайки малко по гърдите си, докато отпиваше на големи глътки, за да потуши пожара в гърлото си.

— Скъпи — рече Джина, докосвайки врата му с върха на пръстите си. — Какво се е случило?

Майкъл усети парене и постави пръстите си, където бяха нейните. На кожата имаше драскотина и когато стана да се огледа в огледалото над шкафа, видя тънка струйка кръв, процеждаща се от прясната рана.

Тя застана до него.

— Насън ли се одраска?

— Не знам. — Но знаеше. Още не си бе поел дъх от съня.

Джина сбърчи нос и придърпа ръката му към устата си. За миг си помисли, че тя щеше да я целуне, но вместо това Джина попита:

— Защо миришеш на белина?

Беше му се наложило да го изтърка от себе си — онзи мирис, онази болест, която се появява, когато си близо до мъртвец. Майкъл не й го каза, не искаше да започва този разговор, така че, вместо това примижа към часовника и попита:

— Колко е часът?

— Мамка му — изпъшка тя, пускайки ръката му. — Най-добре да се обличам. Смяната ми започва след два часа.

Майкъл вдигна часовника да види с очите си. Шест и половина. След като бе приключил с местопрестъплението, преобърнал апартамента на жената и свършил с документацията, бе спал може би четири часа.

Душът тръгна, тръбите забоботиха в стените от налягането в бойлера. Майкъл влезе в банята, гледайки как Джина смъква ризата, с която бе спала.

— Тим вече е станал — рече тя, смъквайки гащичките си. — Трябва да видиш да не свърши някоя глупост.

Майкъл се облегна на стената, възхищавайки се на плоския й корем, на начина, по който мускулите на ръцете й се обтегнаха, докато махаше лентата от косата си.

— Той е добре.

Джина насочи поглед и забеляза, че я гледа.

— Провери го.

Майкъл усети усмивка на устните си. Гърдите й се бяха запазили стегнати след Тим и почти му потекоха лигите при вида им.

— Обади се, че си болна — каза й той.

— Да бе.

— Ще гледаме филм, ще се опънем на дивана. — Той спря, после се осмели: — Помниш ли как просто се целувахме в продължение на часове? — Боже, не бе получавал нищо повече от целувчица по бузата от месеци. — Нека се целуваме така, Джина. Нищо повече. Просто да се целуваме.

— Майкъл — каза Джина, навеждайки се да провери температурата на водата. Пристъпи под душа. — Престани да ме гледаш похотливо, сякаш съм проститутка, и иди да провериш сина си.

Тя дръпна вратата на душкабината, а той изчака цяла минута, преди да излезе, наблюдавайки силуета й зад стъклото, чудейки се кога нещата между тях бяха тръгнали на зле.

Бе срещнал Джина преди подразделението му да замине за Залива. Никой не очакваше да бъде ранен там, но Майкъл и другарите му се бяха престарали, получавайки всичко, което можеха, преди да ги пуснат в пустинята. Елън Маккалъм беше миньонче, изрусена блондинка, не много умна — точно типът момиче, което човек искаше да си спомня, докато бе тикнат в някаква мизерна, пълна с пясък палатка на милион километра от дома и да разказва на приятелчетата си за момичето вкъщи, което можеше да засмуче и кожата от канапето.

Майкъл бе прекарал по-голямата част от седмицата в опити да се намъкне в гащичките на Елън, когато на сцената се появи Джина, братовчедка й. Тя направо бе побъркала Майкъл за това, че се ебаваше с любимата й малка братовчедка, но когато замина два дни по-късно, той си спомняше именно Джина. Къдравата й кестенява коса, нежните черти, гладката извивка на задника. Започна да й пише и, за негова изненада, тя му отговори — в началото много ядосано, но после се поуспокои, стана почти мила с него. Беше в Кувейт, очакваше се да поддържа мира, когато някакъв тъпоумен тийнейджър, мотаещ се наоколо с пушката си, случайно го простреля в крака. Момчето бе нескопосан стрелец, но раната не зарастваше. Когато изпратиха Майкъл в базата в Германия за операция, той се обади първо на Джина.

Ожениха се седмица след като се уволни и две седмици по-късно постъпи в Полицейското управление на Атланта. Джина се дипломира от училището за медицински сестри и си намери добра работа в болница „Крофърд Лонг“. Две години след това отиде в „Пидмонт“, където й плащаха повече. Майкъл си получи златната значка и бе прехвърлен от патрулирането из Грейди в Нравствения отдел със съответното увеличение на заплащането. Скоро животът им потръгна по-добре, отколкото Майкъл бе очаквал някога. Купиха къща северно от Атланта, започнаха да заделят пари за черни дни, замислиха се да имат едно или две деца и да станат истинско семейство. После се появи Тим.

Той беше спокойно бебе, но Майкъл виждаше блясъка в големите му сини очи. Първият път, когато взе Тим, беше като да държи собственото си сърце в ръцете си.

Тази, която преди всички забеляза проблема, бе Барбара, майката на Джина. Той никога не плачеше. Не реагираше. Взираше се в стената с часове. Майкъл упорито отказваше да повярва, но лекарят потвърди подозренията на Барбара. Тим бил лишен от кислород по някое време през бременността на Джина. Мозъкът му никога нямаше да се развие над нивото на шестгодишен. Не знаеха как и защо им се е случило, но нещата бяха точно такива.

Майкъл никога не бе харесвал Барбара, а диагнозата на Тим направо го накара да я намрази. Беше шаблонно да ненавиждаш тъща си, но тя винаги бе смятала, че дъщеря й се е продала евтино и сега виждаше проблема на Тим като провал на Майкъл. Тя бе и някаква религиозна откачалка, която бързаше да забележи грешките на другите, но не се взираше в собствените си слабости. Тя не беше просто от типа „шишето е наполовина празно“; тя считаше, че шишето е наполовина празно и всички те щяха да отидат в ада заради това.

— Тим? — извика Майкъл, обличайки си тениска, докато вървеше из къщата. — Къде си, приятелче?

Чу кикотене иззад дивана, но продължи да върви към кухнята.

— Къде ли е Тим? — попита той, забелязвайки, че синът му е пръснал пълна кутия „Чирио“^[1] по цялата кухненска маса. Синята купичка на Тим бе пълна до ръба с мляко и само за секунда Майкъл видя аленочервената уста на Алиша Монро, пълна със собствената й кръв.

— Бау! — изпищя Тим и сграбчи Майкъл през кръста.

Майкъл се стресна, въпреки че Тим правеше това буквално всяка сутрин. Сърцето му блъскаше в гърдите, когато вдигна сина си на ръце. Детето сега беше на осем, прекалено голям да го носят, но Майкъл не можеше да се сдържи. Погали зализания кичур коса на главата на Тим.

— Добре ли спа, дечко?

Тим кимна, дръпвайки се от ръката на Майкъл и бутайки рамото му, така че да слезе.

— Хайде да почистим тази бъркотия, преди Ба-ба да е дошла — предложи той, загребвайки малко от зърнената закуска в шепа и пускайки я в кутията.

Барбара идваше през седмицата да гледа Тим. Водеше го на училище, вземаше го, грижеше се да има закуска и да си пише домашното. През повечето дни тя прекарваше повече време с него, отколкото Майкъл или Джина, но те двамата нямаха избор.

— На Ба-ба няма да й хареса тази бъркотия — каза Майкъл.

— Не — съгласи се Тим. Той седеше на масата с крака, дръпнати под тялото. Пижамата му със Спайдърмен бе разкопчана и зееше.

— Закопчай се, приятелче — посъветва го Майкъл, опитвайки се да отблъсне завърналата се тъга, когато видя как Тим започна непохватно да се бори с копчетата.

Майкъл беше единствено дете, може би малко по-разглезено. Когато се появи Тим, той не знаеше нищо за отглеждането на бебе. Смяната на памперсите на Тим бе притеснително нещо, акт, който трябваше да се свърши възможно най-бързо и с минимален контакт. Сега единствената мисъл на Майкъл бе, че след няколко години Тим щеше да влезе в пубертета. Тялото му щеше да започне да расте, да се превръща в мъж, но мозъкът му никога нямаше да навакса. Той никога нямаше да разбере какво е да прави любов с жена, да използва това, което господ му бе дал, за да доставя удоволствие на друго човешко същество. Никога нямаше да има собствени деца. Тим никога нямаше да познае радостта и болката от това да си баща.

— Кой направи тази бъркотия? — попита Джина. Беше загърната в синия копринен халат, подарен й от Майкъл за Коледа преди две години, а косата й бе усукана нагоре и увита в хавлиена кърпа. — Ти ли направи тази бъркотия? — закачи се тя с Тим, хващайки брадичката му в шепа и целувайки го по устните. — На Ба-ба няма да й хареса това — рече тя.

Майкъл получи скрит ритник за това, че детето не можеше да нарича Барбара „баба“, както искаше тя.

Тим започна да помага с чистенето, причинявайки още бъркотия с това.

— У-о — каза той, смъкна се на колене, започна да събира зърнената закуска парче по парче и броеше на висок глас, докато ги подаваше на майка си.

Джина попита Майкъл:

— В нормално време ли ще се прибереш вкъщи довечера?

— Казах ти, че имам случай.

— В някой бар? — рече тя, а той се обърна с гръб към нея и извади две чаши от шкафа. Бе прекалено напрегнат предната вечер, за да си дойде направо вкъщи. Лео бе предложил да пийнат по едно, да поговорят за случая — и Майкъл беше приел предложението, използвайки го като извинение да обърне два бърбъна и да разтовари напрежението от видяното.

— Единадесет… — броеше Тим. — Дванадесет…

Джина каза:

— Миришеш на пепелник.

— Не съм пушил.

— Не съм казала, че си. — Тя пусна една шепа „Чирио“ в кутията и протегна ръка за още.

— Четиринадесет — продължи Тим.

— Просто ми трябваше малко време. — Майкъл наля кафе в чашите. — Лео искаше да поговорим за случая.

— Лео си е търсил оправдание да се налее.

— У-о — напяваше си Тим.

— Извинявай, скъпи. — Джина се извини на сина им. Тя смекчи тона. — Пропусна едно число. Какво стана с тринадесет?

Тим сви рамене. За момента можеше да брои само до двадесет и осем, а Джина следеше да изрежда всички числа едно след друго.

Джина каза на Тим:

— Върви да се облечеш за Ба-ба. Скоро ще е тук.

Тим стана и излезе от стаята, подскачайки от крак на крак.

Джина пусна зърнената закуска в кутията и седна със стон. Бе взела двойна смяна този уикенд, за да изкара малко допълнителни пари. Денят дори още не бе започнал, а тя вече изглеждаше изтощена.

— Натоварена нощ? — попита той.

Тя отпи от кафето, гледайки го през парата, издигаща се от чашата.

— Трябват ми пари за новия терапевт.

Майкъл въздъхна и се облегна на работния плот. Предишният терапевт на Тим го бе лекувал, доколкото можеше. Детето се нуждаеше от специалист, а добрите специалисти не влизаха в сметките на държавното здравно осигуряване.

— Петстотин долара — каза Джина. — Това ще стигне до края на месеца.

— Боже. — Майкъл потри очи с пръсти, усещайки задаващото се главоболие. Сети се за беемвето и линкълна, които бе видял в Грейди снощи. Тим можеше да отиде на петдесет специалисти с тези пари. — Изтегли от спестяванията — рече той.

Тя се изсмя тихо.

— Какви спестявания?

Коледа. Бяха пръснали спестяванията си на Коледа.

— Ще поискам още една смяна в болницата. — Тя вдигна ръка да пресече протеста му. — Той трябва да има най-доброто.

— Той трябва да има майка си.

— А твоята майка? — изстреля тя.

Челюстите на Майкъл се стегнаха.

— Няма да й поискам и цент повече.

Тя върна чашата на масата с удар, който разля кафе по ръката й. Нямаше начин да спечели спора — Майкъл го знаеше, така беше буквално всяка седмица през последните пет години. Той вече работеше извънредно, опитвайки се да докара допълнително пари, така че Тим да може да има необходимите неща. Джина вземаше смени през уикенда два пъти месечно, но Майкъл бе зает през нейните почивни дни. При това положение той почти не я виждаше. Понякога си мислеше, че тя го планира по този начин. Те вече не бяха женена двойка; бяха сдружение, нестопанска корпорация, работеща за подобряването на Тим. Майкъл дори не можеше да си спомни кога за последно бяха правили секс.

— Синтия се обади снощи — каза му Джина. Тяхната разглезена съседка. — Разхлабила се някаква дъска или нещо подобно.

— Разхлабила се дъска? — повтори той. — Къде е Фил?

Тя притисна длани към масата и стана.

— Ботсуана. По дяволите, не знам, Майкъл. Просто ме попита дали ще можеш да я поправиш и аз казах „да“.

— Не трябваше ли първо да се посъветваш с мен?

— Направи го или пък недей — изстреля тя и изхвърли остатъка от кафето си в мивката. — Трябва да се обличам за работа.

Гледаше я в гръб, докато вървеше по коридора. Всяка сутрин беше така: Тим правеше бъркотия, те я чистеха, после възникваше спор за нещо глупаво. Отгоре на всичкото скоро и Барбара щеше да е тук и Майкъл бе сигурен, че тъща му ще намери нещо, за което да се оплаква — дали за болящия я гръб, дали за незначителната сума в чека за пенсията й, или за факта, че той й беше дал умствено изостанал внук. Напоследък бе започнала да оставя статии „Синдрома от Залива“, залепени с тиксо на хладилника, очевидно констатирайки, че Майкъл е сторил нещо ужасно в Ирак и така бе докарал това наказание на семейството й.

Майкъл влезе в спалнята и се облече набързо, пропусна душа, за да не влиза в банята и отново да се занимава с Джина. Видя тойотата на Барбара да спира на алеята, грабна чука си от кутията с инструменти и се измъкна през задната врата, докато тя влизаше през предната.

Част от оградата около задния двор бе разрушена от едно дърво през последната снежна буря и не бяха имали пари да я поправят. Прескочи счупената част, като внимаваше да не си закачи панталона на извития метал и да падне по очи. Отново.

Почука на задната врата, надничайки през прозореца, докато чакаше Синтия да дойде. Изобщо не бързаше да се дотътри през антрето в къс кукленски халат, който бе разгърнат и разкриваше блузката и гащичките, които носеше отдолу. Всичко беше бяло, буквално прозрачно. Майкъл се зачуди къде ли е Фил. Ако някога Джина отвореше вратата на Фил, облечена по този начин, Майкъл щеше моментално да я убие.

Синтия бавно отключи ключалките, навеждайки се в кръста, разкривайки малко от гърдите си. Дългата й руса коса покри лицето. Блузката се отвори толкова, че той видя розовите й зърна.

Майкъл претегли тежестта на чука в ръката си, усещайки наелектризиращо жужене в главата си. Трябваше да си тръгне веднага и да я остави сама да си поправя дъската. Мамка му, Фил все трябваше да си дойде по някое време; нека той го свърши.

Синтия му хвърли ослепителна усмивка с отварянето на вратата.

— Как е, съседе?

— Къде е Фил?

— Индианаполис — рече тя, покривайки уста с шепи, за да прикрие прозявката си. — Продава медицински чорапогащи на масите, за да може да поддържа стила, на който съм свикнала.

— Добре. — Той погледна над рамото й. Кухнята беше кочина. В мивката имаше натрупани засъхнали чинии, навсякъде се търкаляха кутии от пица, от пепелниците преливаха цигари. Видя, че в една чаша беше поникнала плесен от нещо, което приличаше на портокалов сок.

Той каза:

— Джина ми предаде, че ти се е разхлабила някаква дъска.

Тя се усмихна като котка.

— Трябва да се зачука.

Майкъл остави чука.

— Защо се обади на нея?

— Съседите си помагат — рече тя съвсем простичко. — Каза на Фил, че ще се грижиш за мен, докато го няма.

Фил не бе имал предвид това.

Тя го издърпа в къщата за яката на ризата.

— Изглеждаш толкова напрегнат.

— Не мога да продължавам да го правя.

— Какво правиш? — попита тя, приближавайки го към себе си.

Той помисли за Джина, за начина, по който тя вече не го гледаше, как се чувстваше, когато го отблъскваше.

— Просто не мога.

Ръката й се притисна плътно върху панталона му.

— Май можеш.

Майкъл задържа дъха си, очите му проследиха извивката на малките й гърди чак до надървените зърна. Усети как езикът му се подава между устните и едва ли не почувства какво щеше да е да постави уста върху нея.

Тя разкопча ципа на панталона му и бръкна вътре.

— Харесва ли ти така? — попита тя, движейки палец в кръг.

— Боже — изсъска той през зъби. — Да.