Борис Христов

(преводач)

По-долу е показана статията за Борис Христов (писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
За оперния певец вижте Борис Христов.
Борис Христов
Роден 14 август 1945 г. (74 г.)
Професия поет, писател, сценарист
Националност Флаг на България България
Активен период 1975 -
Жанр стихотворение, повест, сценарий
Известни творби „Вечерен тромпет“ (1977), „Честен кръст“ (1982)
Награди Голямата награда на Софийския университет за литература (2000)
„Никола Фурнаджиев“ (2009)
Орфеев венец“ (2009)
Богдан Богданов“ (2017)[1]
Уебсайт

Борис Кирилов Христов е български поет, белетрист и сценарист.

Биография

Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970). Работи като учител в Перник (1971 – 1972), като журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“.

Творчество

Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ (2015).[2]

Съставител е на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).

Библиография

  • Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
  • Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)
    Рецензии: Божидар Кунчев, „Искам да капна от моите сълзи...“, Народна младеж, № 202, 26 август 1977; Минко Бенчев, Общуване с поезията, С., 1977, с. 196 – 199; Здравко Недков, „Оригинално и свежо присъствие“, Пулс, № 18, 30 август 1977; Георги Мицков, „Дано да чуете и вие“, Димитровско знаме (Перник), № 74, 16 септември 1977; Иван Радев, „Стихът – вик и болка“, Борба (В. Търново), № 104, 1 септември 1977; Светлозар Игов, „Вечерен тромпет“, Литературен фронт, № 39, 29 септември 1977; Румяна Арнаудова, „Ярко самобитно дарование“, Пламък, 1977, № 12; Константин Еленков, „Един поет ни търси“, Септември, 1978, № 3; Румяна Узунова, „През лятото по пладне“, Тракия, 1978, № 1; Петър Велчев, „Как ще живея с тоя скитник – сърцето“. Поетическото творчество на Б. Христов“, Септември, 1979, № 4; Божидар Кунчев, „Едно младо дарование“, Родна реч, 1979, № 9; Иван Радев, „Размисли за поезията на младите“, С белега на времето, С., 1980; Божидар Кунчев, „Човекът в ъгъла...“ Един бял лист, едно перо, Литературно-критични очерци, С., 1981.
  • Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982
    Рецензии: Константин Еленков, „Какво ни казва поетът?...“ Пулс, № 36, 7 септември 1982; Пенчо Данчев, „Не, не са спомен ярките поети“, Пулс, № 10, 2 март 1982, Здравко Чолаков, „За поезия със значими идеи, богата на оригинални естетически внушения“, Литературен фронт, № 15, 15 април 1982; Петър Караангов, Изказване, Литературен фронт, № 14, 7 април 1983; Николай Звезданов, „А да звъня при удар само – като камертона“, Народна култура, № 12, 25 март 1983; Иван Радев, „За смисъла на един спор в съвременната ни поезия (Борис Христов и Иван Милчев)“, Предходници и съвременници, Критически етюди, С., 1984; Стефан Влахов-Мицов, „Борис Христов. Творчески портрет на поета, Родна реч, 1989, № 3; Розалия Ликова, „Но да вървим сега, надеждо моя...“, Творчеството на поета, Септември, 1989, № 9; Божидар Кунчев, „Вик в тишината“, Творчеството на поета, Пламък, 1990, № 5; Росица Димчева, „Баладно-сатирични мотиви в поезията на Борис Христов“, Съвременник,1992, № 2; Росица Димчева, „Стихът на Борис Христов“, Език и литература, 1993, № 1; Розалия Ликова, „Процеси на интензификация на поетическото съзнание. Борис Христов“, Поезия на седемдесетте и осемдесетте години, С., 1994; Христо Трендафилов, „Черти от поетиката на Борис Христов“, Младата поезия (1975 – 1989), 1996; Никола Иванов, „Подреждане на балната зала“, Поетът Борис Христов, 2006.
  • Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987
    Рецензии: Димитър Коруджиев, „Непознатото духовно пространство“, Пламък, 1988, № 9; Боряна Матеева, „Роман във филмовото пространство“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Михаил Неделчев, „Светове под курортното безгрижие“, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Силвия Топалова, „Поглед отвъд бариерите, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Александър Йорданов, „Роман за алтернативите“, Септември, 1988, № 11.
  • Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990
    Рецензии: Валери Стефанов, „В земната градина“, Септември, 1990, № 7; Стефан Влахов-Мицов, „Прочетете тази книга“, Читалище, 1990, № 7; Румяна Койчева, „От поезия към белетристика“, Пламък, 1990, № 11 и 12.
  • Думи и графити (1991; 2002),
  • Крилете на вестителя (1991),
  • Смъртни петна (1991),
  • Думи върху други думи (1992),
  • Вечерен тромпет. Честен кръст (2000),
  • Поезия (2004)
  • Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006)
  • Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013)
  • Книга на мълчанието (ИК Рива, 2014)
  • Стълп от прах (ИК Рива, 2015)[2]
  • Камък и слово (ИК Рива, 2015)

За него

Книги
  • Иван Станков, Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов. Велико Търново: Изд. „Слово“, 1996 
  • Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Изд. „Кралица Маб“, 2013. 
  • Иван Станков, Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов.
Дипломни работи
  • Бакалов, Н., Присъствието на Борис Христов в съвременната българска поезия, В. Търново, 1984.
  • Харалампиева, И., Поезията и прозата на Борис Христов (Единство на художествения свят), В. Търново, 1991.
  • Васевски, Ив., Художествена реализация на мита в стихосбирката „Честен кръст“ на Борис Христов, В. Търново, 1991.

Филмография

Борис Христов е автор на сценариите на игралните филми Смъртта на заека и Бащата на яйцето и на няколко документални филми. Негови са сценариите за анимационните филми „Лабиринти“, „Свирачи“, „Корабът“, „Горгона“, „Името на моя вятър“ и „Всичко ми говори“.

  • 1982Смъртта на заека
  • 1983Сънувам музика (документален)
  • 1991Бащата на яйцето
  • 1996Дудуна (документален)
  • 2001Зелената къща (документален)
  • 2005Душевно (документален)
  • 2012Загадката „Веда Словена“ (документален)
  • 2014Книга на мълчанието (документален)

Признание и награди

В края на март 2012 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.[5]

Източници

  1. „На церемония в Аулата на НБУ, на 2 ноември 2017 г., рожденият ден на професор Богдан Богданов беше връчена първата Награда за хуманитаристика на поета Борис Христов“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  2. а б Борис Христов, Стълп от прах, Портал за култура, изкуство и общество, 7 май 2015.
  3. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. (на български)
  4. Мишева, Гергана. Писател се отказа от правителствена награда. // Dir.bg, 30 май 2010. (на български)
  5. Програма на Националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 24 март 2012 г.

Външни препратки