Питър Суонсън
Момичето с часовник вместо сърце (3)

Глава 2

Бяха се срещнали още първата вечер в колежа. Съветникът на Джордж в колежа — недодялан, нервозен второкурсник на име Чарли Синг — беше довел неколцина от своите подопечни първокурсници на шумно бирено парти в „Макавой“. Джордж беше последвал Чарли по задръстеното от хора стълбище към душен салон с високи тавани, широки первази на прозорците и изтъркан дъсчен под. Изпи една кисела бира и си поговори за това-онова с Марк Шумахер, първокурсник от неговото общежитие. Марк се извини и остави Джордж сам в море от привлекателни младежи от висшето общество, които сякаш бяха заети с това да се докарват един друг до невъздържан смях. Реши да си тръгне от купона, но едва след като изпие още една бира. Набеляза си маршрут през стаята до едно буре, от което да си я налее, и започна да си проправя път през кадифени и камуфлажни панталони. Изпревари го момиче, което хвана чучура точно когато той посегна за него. Тя натисна ръчката и в изцапаната й с червило чаша се впръсна само пяна и въздух.

— Празно е — каза му тя. Беше с права тъмноруса коса, подстригана точно до долната й челюст, и раздалечени сини-сини очи на сърцевидното й лице. Така разположени, очите й придаваха малко отнесен вид, но за Джордж тя беше най-красивото момиче, което бе виждал в колежа до този момент.

— Сигурна ли си, че е празно?

— Не знам — каза тя провлачено, което означаваше, че не е от Ню Ингланд. — Всъщност никога не съм боравила с подобно нещо. А ти?

Джордж също нямаше опит, но пристъпи напред и пое чашата от ръцете й.

— Мисля, че трябва да се помпа. Всъщност и аз не знам, но съм виждал да го правят.

— И ти ли си първокурсник?

— Да — каза той, докато рукналата бира влезе наполовина в чашата й, а другата половина потече по китката и ръкава му.

Останалата част от вечерта прекараха заедно, пушиха от цигарите й на един прозорец, а късно през нощта разгледаха кампуса. Озоваха се под арка, която свързваше параклиса на колежа с главната административна сграда. Джордж й разказа как баща му — син на фермер — изобретил механизирана система за клане на птици и направил от продажбата й повече пари, отколкото предците му спечелили през целия си живот във фермата. Тя пък му разказа, че нейният баща бил адвокат на свободна практика в малък град, а после добави, докато Джордж напъхваше ръка под блузата й, че е момиче от Юга под линията Мейсън-Диксън^[3], което няма намерение да прави безразборен секс само защото е в колеж в Ню Ингланд. Не говореше като моралистка, а нормално и нейната почти невинна прямота плюс мимолетното докосване на налетите й гърди, обвити в тънък копринен сутиен, бяха достатъчни, за да накарат Джордж тутакси да се влюби.

Той я придружи до сградата, където беше нейната стая, и я остави там, а после почти тичешком прекоси кампуса, за да легне в леглото си, с което все още не беше свикнал, и да вземе наръчника за първокурсници. В него намери името и адреса й, но без снимка. Все пак се взря в името й и в празното място за снимката й. Усещаше, че никога досега не е срещал създание като нея. За разлика от понякога сдържаните, а понякога догматични членове на фамилния клан на Джордж, тя изглеждаше съвсем пряма и говореше така, сякаш думите излизаха на бял свят директно от мислите й.

Когато се бяха запознали до бурето с бира, тя беше погледнала Джордж право в очите, някак хем предизвикателно, хем съвършено невинно. Беше го погледнала като новородено, което за пръв път се появява на бял свят. Имаше нещо почти призрачно във всичко това. После Джордж си спомни колко ненаситно го целуваше тя, притискайки се силно към устните му, а езиците им се докосваха, и едната от ръцете й бе обгърнала врата му. Съквартирантът на Джордж, когото той почти не познаваше, хъркаше силно от другия край на двойната им стая. Джордж се докосна през боксерките си и почти веднага стигна докрай.

Когато се събуди на другия ден, вече не мислеше нито за независимостта си, нито за колежа, нито за учебните часове, които щяха да започнат скоро. Можеше да мисли единствено за Лиана. Махмурлия, но много развълнуван, той отиде в трапезарията на Матър Колидж и остана там близо три часа, за да е сигурен, че ще я види. Лиана се появи в единайсет заедно с друго момиче и се отправи към секцията с овесените ядки. Косата й още бе влажна от душа, облечена беше с чифт тесни камуфлажни панталони и бял памучен пуловер. Когато отново я видя, устата на Джордж пресъхна. Взе си кафе (смятайки, че е по-изтънчено от сока от грозде, който пиеше до този момент) и се престори, че случайно се сблъсква с нея, докато тя пълнеше купичката си с плодово зрънчо.

— Здрасти отново — каза той и му се прииска да изглежда сънен и равнодушен.

Тя го запозна с Емили, съквартирантката й, момиче от частните училища на Филаделфия, облечено с избеляла риза „Изод“^[4] и поличка за тенис, а после го повика да се премести на тяхната маса. Когато той се настани там, Емили, било от дискретност или поради надменност, се извини, след като бе изяла само половината от съдържанието на купичката си. Лиана и Джордж се спогледаха. Според него през деня тя беше още по-застрашително красива, отколкото предната вечер. На безмилостната дневна светлина в просторната трапезария с високи тавани кожата й изглеждаше току-що измита и чиста, а очите й — прозрачно сини, изпъстрени със сиво-зелени точици.

— От три часа чакам тук — призна си Джордж — единствено за да те видя.

Помисли, че тя ще се засмее, но чу само:

— Радвам се.

— Изядох куп овесени ядки.

— Щях да дойда по-рано, но Емили ме помоли да я изчакам и после се облича цял час. Не ми допада особено.

Останаха заедно три месеца и въпреки че и двамата се стараеха да си намерят и други приятели и да прекарват известно време и поотделно, в края на повечето вечери се намираха, дори и само за да стоят един до друг и да се целуват в студените черни сенки на параклиса по средата на пътя между сградите със спалните им помещения. Тя се придържаше строго към думите си за секса — нямаше намерение да прибързва — но неотклонният напредък в отношенията им доведе до една вечер в края на ноември, когато се озоваха голи и притеснени в единичното легло на Джордж, защото съквартирантът му Кевин нямаше да се прибира през нощта.

— Добре — каза тя и той се замота с презерватива си, какъвто винаги носеше още от ранните години в гимназията. Проникна в нея бавно, с едната ръка на кръста й, а другата обхванала долната част на бедрото й. Тя повдигна корем, за да се долепи до неговия, и отметна глава назад, захапала пълната си долна устна. Именно тази гледка, а не усещането на бедрата й, раздвижени под него, накара Джордж, за негов срам, да свърши почти веднага. Той се извини, а тя се разсмя, после го целуна страстно. Каза, че й било за пръв път, но слава богу нямаше кръв. По-късно същия месец, когато Емили, приключила рано с изпитите, беше заминала за дома си в Пенсилвания, Джордж и Лиана прекараха една цяла седмица в нейната спалня. Източното крайбрежие беше връхлетяно от нечувана ледена буря, толкова силна, че половината от семестриалните изпити на Матър бяха отложени. Джордж и Лиана учеха, пушеха цигара след цигара „Кемъл лайт“, от време на време излизаха от спалнята, за да отидат до трапезарията, и правеха секс. Опитваха всяка позиция, откриха начин Джордж да свършва по-бавно, както и най-лесните начини Лиана да стига до оргазъм. Всеки ден беше като откриване на чисто нова територия, скрита зад малка вратичка в стената. За Джордж тази наситена седмица граничеше с някаква почти непоносима тъга. Прочел беше достатъчно книги, за да съзнава, че младежката любов се случва само веднъж, и никак не му се искаше нито да свършва, нито да изчезне. И беше прав — онази седмица, прекарана в единичното легло на Лиана, не по-голямо, нито по-удобно от сгъваемо походно легло, се беше запечатала дълбоко в паметта му.

Оттогава все търсеше тази седмица или нейния еквивалент.

Взеха си изпитите, а прозрачният лед от бурята, който временно беше заключил света под черупката си, се разтопи в киша и кални вадички. Два дена преди Коледа двамата се сбогуваха и заминаха за родните си щати. Лиана с кола, а Джордж — с влак.

Лиана беше дала на Джордж телефонния номер на родителите си във Флорида, но го помоли да не се обажда.

— Шансовете да съм там са почти нищожни — му беше казала тя. — Наистина, не се безпокой. Ако случайно разберат, че ми се обажда момче от колежа, ще трябва да отговарям на хиляди въпроси. А после ще ме върнат тук с девствен колан.

— Сериозно?

— Да — беше отвърнала тя с подчертания си южняшки акцент, който изобщо не съвпадаше с представата му за момиче от Флорида. Представяше си сърфисти и открити коли, но тя спомена, че хлапетата от нейния град Суитгъм — във всеки случай белите хлапета, а не мексиканците или черните — слушат кънтри и карат камионетки.

— А ти можеш да ми се обадиш — бе казал Джордж и беше написал телефонния номер на своите родители.

— Добре.

Но тя не се обади.

А когато през януари се върна в колежа, той чу новината.

Тя нямаше да се върне в Кънектикът.

Беше се самоубила в дома си във Флорида.