Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl with a Clock for a Heart, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2018)

Издание:

Автор: Питър Суонсън

Заглавие: Момичето с часовник вместо сърце

Преводач: Юлия Бучкова-Малеева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Dedrax

Излязла от печат: 24.03.2015 г.

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Редактор: Надя Златкова

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Мила Белчева

ISBN: 978-954-28-1681-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10801

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Когато звънецът прозвуча за втори път, Джордж се претъркулна в празното си легло и седна със замъглен поглед и объркан мозък. От Лиана нямаше и следа. Единственото доказателство, че беше прекарала нощта с него, бяха събраните на купчини чаршафи и влажният мирис на секс, от който стаята все още беше просмукана. Часовникът на Джордж показваше девет сутринта и през тялото му премина кратък спазъм на безпокойство. Беше понеделник и той трябваше да е на работа. Да не би да се обаждаше някой от офиса? Но не звънеше телефонът. Беше звънецът на входната врата.

Джордж стана. Може би Лиана беше станала рано и бе отишла да вземе закуска. Навярно не беше взела ключ.

Докато обличаше халата си, той забеляза пачка банкноти по средата на бюрото си. Инстинктивно ги докосна с показалец — отгоре беше петдесетачка — но ги остави, където бяха. Предната вечер не говориха за ония десет хиляди долара хонорар, а Джордж не беше и помислял за тях, откакто се бяха върнали с Лиана в апартамента и се бяха съблекли. Звънецът отново издрънча и стомахът на Джордж леко се присви от страх. Парите върху бюрото означаваха, че Лиана си е отишла. Тогава кой беше пред вратата? Прекоси дневната, сложи ръка на дръжката и попита кой е.

— Полиция — последва приглушен отговор. Женски глас.

Джордж отвори вратата и видя един мъж и една жена. Жената бързо показа значката, закачена на колана й. Изглеждаше излишен жест, след като двамата, със съответните панталони и закопчани догоре ризи, можеха да бъдат единствено ченгета.

— Джордж Фос? — попита жената.

— Да.

— Аз съм детектив Робърта Джеймс, а това е моят партньор, детектив Джон О’Клер. Може ли да поговорим за минута? Нещо против да влезем?

Детектив Джеймс беше висока колкото Джордж, някъде около четирийсетгодишна, със светлокафява кожа и късо подстригана ситнокъдрава коса. Лицето й беше продълговато, с високи скули. Партньорът й О’Клер беше по-млад, но с посивяваща коса. Лицето му приличаше на добре обръснат четириъгълник, с изпъкнала на шията адамова ябълка. Той леко се поклащаше на петите си.

— Съжалявам. Може ли да попитам какво става?

— Имам някои въпроси относно вчерашното ви посещение при господин Джералд Маклийн. Вчера следобед сте били при господин Маклийн, нали?

Джордж се поколеба за половин секунда, обмисляйки възможността да не отговаря, но му се стори както ненужно, така и евентуално глупаво.

— Ходих, но не…

— Просто бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Объркан съм. Почти не познавам господин Маклийн. Запознах се с него вчера… Той ли поиска да говорите с мен?

— Защо да иска да разговаряме с вас? — Детектив Джеймс зададе въпроса с очаквателен поглед на дете, което пита кога може да отвори подаръка си.

— Извинете. Няма причина. Просто не съм наясно защо сте тук — каза Джордж, съзнавайки, докато го изричаше, че трябва просто да замълчи и да покани детективите вътре.

— Тук сме, защото миналата нощ Джералд Маклийн е бил убит.

Тя не каза нищо повече, а от безбройните епизоди на сериала „Закон и ред“, които беше гледал, Джордж знаеше, че и двамата детективи го изучават за непосредствената му реакция при тази информация. Почувства се като актьор на сцената, забравил текста си. Усмихна се едва-едва, а през тялото му премина вълна на необяснима вина.

— Къде? — попита той.

— Имате ли нещо против да влезем в дома ви, господин Фос? Или, ако за вас е по-удобно, можем да отидем в управлението?

— Не, влезте — каза той и отстъпи встрани, загръщайки по-плътно халата около голото си тяло. Изведнъж се почувства уязвим и объркан. Когато двамата детективи влязоха в дневната, той погледна през полуотворената врата в банята, търсейки за някакви следи от Лиана.

Жената детектив на име Робърта Джеймс го видя, че се оглежда, и попита:

— Има ли някой тук при вас?

— Не — отвърна Джордж, внезапно убеден, че това е истината. Лиана отдавна си беше тръгнала. Отново.