Питър Суонсън
Момичето с часовник вместо сърце (21)

Глава 20

В деня след като се бе видял с Лиана в „Палмс Лаундж“, Джордж се събуди малко след зазоряване. Лиана щеше да дойде по обяд и той се зачуди как ще изчака толкова дълго да я види отново.

След като си взе душ и се облече, тръгна към „Шоуни“ и си взе голямо кафе и сладка кифличка. Купи си и нов пакет цигари. Лиана нямаше да дойде в хотела поне още пет часа, но Джордж не искаше да рискува да я изпусне. Дръпна щорите в стаята и открехна вратата. Изпи си кафето и изяде половината кифличка, после обели целофана на пакета с „Кемъл лайт“. Обедното време дойде и замина и той се замисли дали да не отиде до офиса на Дан, да наеме буика, който вече смяташе за свой, и да мине покрай къщата на бащата на Лиана. Към един следобед Джордж вече беше изпаднал в паника, крачеше напред-назад из стаята и почти беше преполовил пакета цигари. Набра телефона на баща й, но не последва никакъв отговор.

Реши да вземе колата, но когато излезе навън в топлия, облачен ден, в паркинга влезе тъмносив краун виктория. Зад кормилото Джордж позна детектив Чалфънт.

Чалфънт паркира, изключи двигателя и излезе на паважа. Беше сам.

— Джордж, може ли за минутка?

Влязоха обратно в мотелската стая, където въздухът бе наситен с миризмата на цигарен дим и непрани дрехи. Джордж седна на края на неоправеното легло, а Чалфънт — на единствения стол в стаята. Той приглади панталоните си, после вдигна с пръсти нещо от коляното си.

— Косъм от котката — каза и се усмихна на Джордж. — Искам да ти задам няколко въпроса, а после да те помоля за услуга. Имаш ли минутка? Май беше тръгнал някъде?

— Щях да погледна дали мога да взема кола от съседа. Да покарам малко.

— А може би възнамеряваше да се върнеш в Чинкапин, на Осма улица, за да разбереш дали можеш да намериш Лиана?

Джордж не каза нищо.

— Това е добре — отбеляза Чалфънт след секунда. — Няма нужда да ми казваш неща, които вече знаем. Би трябвало да ти благодаря. Ти ни свърши трудната работа, въпреки че ми се иска да си мисля, че и сами щяхме да се справим. Полицай Уилсън вчера те последва от гарата до Чинкапин. Той ни даде адреса, на който беше ти, проверихме го и получихме името Дектър. Училищният годишник свърши останалото. Трябва да попитам: Свърза ли се с Лиана? Видя ли се с нея?

Джордж се позабави, мислейки трескаво каква част от случилото се да разкаже.

— Говорих с нея. Тя се обади тук. Трябваше да се видим днес по обяд.

— Днес обади ли се?

— Не. Само вчера. Изплашена е. Знае, че са открили размяната й с Одри Бек.

Чалфънт пое въздух през носа.

— Джордж, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но имаме заповед за арестуването й. Ако разполагаш с някаква информация за местонахождението й…

— За какво е заповедта? Знам, че е излъгала коя е, но това е по-скоро училищен проблем, не е ли така?

— Не е за това. Прав си. Този проблем едва ли е работа ни полицията. Заповедта е за подозрение в убийство. Според нас Одри Бек не се е самоубила. Има убедителни доказателства, че в нощта, когато е умряла, с нея е имало още някой в колата, когато е била в гаража.

— Не е била Лиана. Говорих с нея за това. Била е с нея по-рано същата вечер в един бар, но са си тръгнали поотделно. — Джордж осъзна, че говори бързо и гласът му изтънява.

— Успокой се, Джордж. Ако си прав за това, а аз се надявам да си прав, нещата ще се изяснят много по-лесно, като намерим Лиана. Няма доказателства точно за това, че Лиана е била в колата с Одри в гаража, но в тази кола, освен Одри е имало и още някой. Знаем го. Знаем също, че Лиана и Одри са отишли заедно до „Палмс Лаундж“ затова е вероятно и да си тръгнат заедно.

— Как разбрахте, че са пътували заедно дотам?

— Братът на Одри, Били, ги е видял, като тръгват. Разпозна Лиана по снимката в годишника, с който разполагаме. Джордж, тук можеш да ми помогнеш. Ако си толкова убеден, че Лиана е невинна, а аз съм сигурен, че си прав, тогава най-добре за нея е да я доведеш тук, за да се изчистят нещата.

— Потърсихте ли я в къщата на баща й?

Очите на Чалфънт се раздвижиха, следвайки пътя на някаква черна муха, която бръмчеше по стъклото на прозореца.

— Не се е връщала в тази къща от вчера вечерта. Имаме основания да смятаме, че е избягала. Затова, ако имаш някаква информация за местонахождението й или къде според теб може да е отишла, ще се наложи да ни съобщиш тази информация. В противен случай ти подпомагаш престъплението и ставаш съучастник. Разбираш ли?

— Нямам никаква представа къде може да е отишла, нито защо е трябвало да изчезне така изведнъж.

— Тя не ти ли каза нещо, когато разговаря с нея? Не спомена ли за някое лице или място, където може да отиде?

— Не. Както казах, трябваше да дойде тук по обяд и да се видим.

— Вярвам ти, Джордж. Вярвам, че точно така мислиш. Но ние сме почти сигурни, че тя вече не е в нашия щат.

— Защо да постъпва така?

Джордж забеляза, че Чалфънт отново отмества поглед, съвсем леко. Беше почти убеден, че до момента детективът не го е лъгал. Защо да го лъже сега?

— Тя добре ли е? Има ли това нещо общо с Дейл? — попита Джордж.

— Какво можеш да ми кажеш за Дейл Райън? — вдигна поглед Чалфънт.

— Нищо особено. Дори не знаех, че това е второто му име. Вчера беше в къщата в Чинкапин.

— Добре, Джордж. Ще ти кажа какво ще направим. Трябва да дойдеш с мен в управлението и да отговориш на няколко въпроса. Само за това, за което си говорихме тук. Нищо обезпокоително. Ти въобще не си загазил. После искам да си събереш багажа и да се върнеш в колежа. Лиана няма да дойде тук, но има вероятност да е тръгнала към Кънектикът. Ти трябва да си там, в случай че тя се свърже с теб. И трябва да ме уведомиш веднага щом това се случи. Можеш ли да го направиш за мен?

Докато слушаше детектива, Джордж започна да изпитва чувство на спокойствие и сигурност, което от дни наред не му се беше случвало. Чалфънт беше възрастен човек и съветваше Джордж какво да направи. Решението беше извън него. Изведнъж, с някакво почти болезнено желание, му се прииска да е обратно в Матър. И не само защото Лиана можеше да се появи там и да го потърси. А защото Матър, дори без Лиана, му беше като роден дом. Джордж усети как се отпускат скованите мускули на гърба и врата му.

— Добре — каза той и стана.

И още веднъж двамата тръгнаха заедно към полицейското управление на Суитгъм.

А после Джордж се върна в колежа да чака Лиана Дектър.