Питър Суонсън
Момичето с часовник вместо сърце (25)

Глава 24

Джордж се върна в Матър Колидж. Макар и пътуването му до Суитгъм да му се беше сторило като цял живот, всъщност той не се беше връщал в стаята си в общежитието от по-малко от една седмица. Обясни на съквартиранта си Кевин и на всеки друг, който го попита, че за няколко дена си е бил вкъщи, върнал се е Масачузетс при родителите си. Никой не му зададе повече въпроси.

Чувстваше се гузен, че лъже, но си каза, че така предпазва Лиана.

Беше решил, че Чалфънт е прав. Че има шанс Лиана да се върне в Матър да го търси. Тя не можеше да се върне обратно във Флорида. Нямаше семейство. Къде другаде да отиде? И Джордж беше решил, че ако Лиана дойде при него, той ще й помогне на каквато и да е цена. Можеше да се опита да я убеди да се предаде, но ако това не проработеше, тогава щеше да направи всичко възможно, за да е сигурен, че няма да я хванат. И да е сигурен, че ще е някаква част от живота й.

През първия семестър в колежа Джордж не беше особено общителен, главно заради Лиана, но онзи втори семестър стана още по-затворен. Никога не ходеше по купони и престана да се отбива постоянно с другите момчета в дневната в края на коридора. Често хапваше сам в трапезарията, скрит зад копие от училищния вестник. Ходеше единствено в учебните часове, свит в зимното си палто, с неизменна цигара в устата. Свободното си време прекарваше в един и същ отдалечен ъгъл в библиотеката в подземното ниво. Там беше тихо, дори според библиотечните стандарти, и единственият шум идваше от потракването и съскането на някакъв допотопен радиатор. Учеше сериозно, опитвайки да поправи незавидните си оценки от първия семестър, виждаше, че другите първокурсници от неговото крило, и специално Кевин, се чувстваха засегнати от внезапното му дистанциране. Но защита му беше смъртта на Одри, за която смятаха, че скърби.

Онази зима беше най-студената от повече от петдесет години, с минусови температури седмици наред. Късите дни едва пълзяха, а студът и мракът превръщаха времето на Джордж, прекарано във Флорида, а също и предния семестър, в някакъв сън от друг свят. И все пак, винаги когато иззвънеше телефонът в стаята, която делеше с Кевин, лека тръпка в стомаха му го караше да се чуди дали пък не е Лиана. Но никога не беше тя.

За февруарската ваканция Джордж се върна у дома си. Майка му така и не спомена за Лиана, но баща му го направи, като попита как се справя след тъжната вест. Джордж отвърна, че е бил и по-добре, и тогава баща му му предложи скоч с вода — за пръв път му предлагаха алкохол в собствения му дом. Той прие и двамата мълчаливо седнаха в кабинета на баща му да пийнат.

— Харесва ли ти?

— Може би ми трябва време да свикна с тоя вкус.

Баща му се разсмя, показвайки пожълтелите си зъби от дългогодишния навик да пуши лула.

— Към твоето трябваше да добавя малко сладка бира.

— Не, така е добре. Вече свиквам.

Върна се в училище, дните се удължиха, а температурите се повишиха. Джордж чувстваше, че му липсва анонимността, осигурявана му от зимното му палто с качулка. Когато вървеше през двора на колежа, усещаше как погледите се спират на него малко по-продължително от обикновеното. Знаеше какво си мислят хората. „Това е Джордж Фос. Приятелката му се самоуби през коледната ваканция и сега той почти не говори с никого. Не общува с другите.“ Това не го притесняваше особено. Беше самотен, но мисълта, че някой ден Лиана може да се появи или да се обади, поддържаше жива надеждата му.

Когато най-накрая му се обадиха по телефона, беше детектив Чалфънт. Отговорил беше Кевин, една събота сутрин, когато Джордж беше в трапезарията.

— Да не си загазил? — попита Кевин, след като предаде съобщението и номера, на който да отговори.

— Семеен приятел. Нарича себе си детектив. Нещо като шега.

Вместо да се обади от телефона в стаята, Джордж отиде с телефонна карта в една от телефонните будки в студентския център. Никой не ползваше точно тези телефони и той знаеше, че там няма да го безпокоят. Запали цигара, пое дима дълбоко, а после набра номера.

Чалфънт вдигна при второто позвъняване.

— Обажда се Джордж Фос, в отговор на вашето обаждане.

— Здрасти, Джордж. Как си?

— Добре.

— Нещо ново от нашата приятелка?

— Ами, не. Не съм се чувал с нея. Мислех, че вие може да имате новини.

— Боя се, че нямам. Нищо не сме открили. Изчезнала е напълно. — Джордж долови някакво шумолене, сякаш Чалфънт местеше слушалката от едната си ръка в другата. — Джордж, искам да те информирам за нещо. Не знам дали следиш местните ни новини, но бащата на Лиана Дектър е мъртъв. Умрял е в нощта, когато Лиана е заминала от Чинкапин. Тогава не ти казах, защото не исках да размътвам водата, а и освен това истината е, че в онзи момент още не знаехме какво се е случило. Но сега има втора заповед за задържане на Лиана. За подозрение в убийство, Джордж, за убийството на баща й.

— Какво?

— Няма никакво съмнение. Тук новината вече започва да се раздухва, а подозираме, че и в цялата страна. Именно затова исках да ти се обадя. Да го чуеш най-напред от мен.

— И защо да убива баща си?

— Причината, поради която издаваме втората заповед за арест след толкова време, е, защото имахме основание да мислим, че Кърт Дектър е бил убит от букмейкър, на когото дължи пари — въздъхна Чалфънт.

— Дейл.

— Да. Дейл Райън. Забравих, че знаеш за него. Задържахме го за разпит и той призна, че Дектър му дължи пари, но твърди, че няма нищо общо със смъртта му. Имаше сериозно алиби и съдебните не намериха нищо, затова го пуснахме. Сега работим по предположението, че преди да избяга, Лиана е убила собствения си баща, за да… това е само хипотеза, разбира се… за да го предпази от Дейл. Както изглежда, от време на време Лиана е извършвала сексуални услуги, за да изплати някои дългове на баща си.

Чалфънт изчака, но Джордж не каза нищо. И макар да знаеше вече тези подробности, когато ги чу отново от друг източник, усети лек спазъм в стомаха си.

— Според нас, когато Лиана е решила да напусне града, тя е знаела, че баща й остава в ръцете на хората, на които дължи пари. Вероятно е извършила това именно защото е знаела, че е обречен.

— И как е умрял?

— Убит е бил в дома си, рана от нож в шията.

* * *

Чалфънт не спомена за други подробности. Само напомни на Джордж още веднъж, че ако Лиана се свърже с него, по закон трябва да уведоми властите. Джордж обеща да се обади, в случай че Лиана се появи.

По-късно през тази година, по време на едно от станалите задължителни за него посещения в сектора за периодика на библиотеката в Матър, Джордж намери дълга статия по случая, публикувана в рубриката „Разни“ на голям вестник във Флорида. Беше статия без никакви доказателства, базирана главно на интервю с полицай Робърт Уилсън, който явно не работеше вече в полицейското управление в Суитгъм.

Джордж прочете статията толкова пъти, че му се стори, че я е научил наизуст.

Тялото на Кърт Дектър било открито в дневната на къщата на Улица Осма. „Беше най-грозната къща на една улица с грозни къщи“, казал Уилсън. И двамата детективи — Чалфънт и Уилсън — отишли заедно в къщата да изпълнят заповедта за арестуването на Лиана Дектър. Още преди да отворят вратата и да ги лъхне острата миризма, двамата знаели, че се намират на място, където е извършено престъпление. Хората в Чинкапин не оставяли вратите си отключени през деня.

Нужен им бил само миг да свикнат с тъмния интериор. Тялото било в седнало положение на избеляло кафяво канапе в средата на дневната. Главата била клюмнала напред, с брадичка, опряна на гърдите. С широки къси докерски панталони, с разкрачени крака, с небрежно отпуснати покрай бедрата ръце. Отначало помислили, че Дектър е с черен потник, но от презрамките станало ясно, че дрехата е бяла, но предницата е станала тъмнокафява от изтеклата кръв. Около трупа бръмчели черни мухи.

Нямало нужда да проверяват за пулс. Шията на Дектър била разрязана толкова дълбоко и широко, че кожата била увиснала от двете страни под челюстите. Кръвта не само била попила по фланелката, но и се стекла в скута му. Струя от артерията минала над стъкления плот на масичката за кафе и опръскала бежовия килим от другата й страна.

Нито Чалфънт, нито Уилсън знаели как е изглеждал Кърт Дектър, но по жилестите, обсипани с петна ръце и поразеното от слънцето плешиво теме, мъртвецът изглеждал на около седемдесет. До мъжа било дистанционното на телевизора. Краката му били боси. Масичката за кафе била отрупана с празни кутии от бира „Корс“. Големият керамичен пепелник във формата на извит алигатор бил пълен с угарки и изгорелите краища на няколко джойнта. До пепелника имало малка отворена торбичка с няколко снопчета марихуана.

Върху тапицираната облегалка на канапето имало кухненски нож, чиято тъмнокафява дръжка почти не се забелязвала върху карирания плат. И двамата детективи заобиколили и застанали зад канапето, като внимавали да не докосват нищо, преди да пристигнат специализираните криминалисти. Уилсън казал на репортера, че гледката с грижливо поставения до жертвата нож, също като нож, оставен върху дъската до някой нарязан морков, за него била някак по-ужасяваща от прерязаното гърло на Кърт Дектър.

Чалфънт направил оглед на другите стаи, докато Уилсън стоял зад тялото и разглеждал мястото на престъплението. Огромният телевизор бил изключен, но все още свързан с евтината на вид развлекателна уредба и обърнат към нивото на очите на Дектър. До стената била подпряна прашна торба за голф. На пода имало купа с вода, а до нея суха котешка храна, насипана в празна табла, предназначена за вечеря пред телевизора. Между храната и дълбоката цепнатина в долната част на стената се точела върволица мравки. На масата имало мръсна чиния с недоядена пържола, а по чинията се виждали яркочервените сокове от пържолата. От скута на мъртвеца грациозно се подала тлъста черна муха и кацнала върху парче сланина.

Уилсън си спомнял как в оня момент си помислил, че Кърт Дектър, надрусан и пиян, със стомах пълен със скъпа пържола, е умрял щастлив.

С разума си Джордж разбираше защо Лиана е убила баща си. Това беше наказание, разбира се, за самия факт, че е такъв: безволев дегенерат, готов да сводничи за дъщеря си, за да си плаща дълговете. Но беше и убийство по милост. Лиана е била готова да напусне града завинаги и никога вече да не види баща си. Тя знаела, че баща й ще продължи да залага и да губи, но без Лиана да го пази, Дейл щял да продължи да го изнудва. Кърт Дектър бил жив мъртвец и го очаквала мъчителна смърт. Лиана просто беше ускорила процеса, като го беше избавила с един бърз удар с ножа.

Обаче осмислянето на случилото се в нощта, когато Одри беше умряла, бе различна история. В статията се изтъкваше, че съществува категорично доказателство, че Лиана е била в колата заедно с Одри. Джордж си представи как двете са се скарали в бара. Вярваше на това, което Лиана му беше разказала — че Одри искала да приключи с тяхната уговорка и че си поискала обратно и живота, и името. Вярваше и в това, че в „Палмс Лаундж“ Одри вероятно съвсем се е напила. Лиана я откарала обратно в къщата на семейство Бек, където я очаквала собствената й кола. Когато колата на Одри вече била в затворения гараж с все още работещ двигател и Одри седяла в безсъзнание до нея, Лиана сигурно е взела решение да я остави в колата да умре от задушаване. Дали е мислила, че това ще й позволи да продължи да живее живота на Одри? Не би могла. Това нямаше смисъл. Може да е мислила, че след като Одри умре, тя ще започне отново, че часовникът, който е имала на мястото на сърцето си, ще спре напълно и тя никога няма да се изправи пред живота, който оставила зад гърба си, и изречените от нея лъжи. И ще започне всичко отначало.

А Джордж беше провалил този план, появявайки се на погребението.