Питър Суонсън
Момичето с часовник вместо сърце (27)

Глава 26

Полицията пристигна на другата сутрин, в сряда, малко след девет. Джордж бе започнал да си прави кана кафе и обмисляше как да прекара дългия ден пред себе си.

На вратата се почука три пъти силно и последваха викове: „Полиция. Отворете“. Мъжки глас. Сигурен, че ще бъде арестуван, Джордж отвори вратата и видя О’Клер, придружен от двама униформени полицаи.

— Джордж Фос. Детектив Джон О’Клер от полицейското управление на Бостън. Имам заповед за претърсване на тези помещения. — Той вдигна ръка с два сгънати листа. Изглеждаше така, все едно е спечелил нещо голямо от лотарията и държи билета във въздуха.

Джордж седна на канапето да изпие кафето си и да прочете копието на заповедта, докато двамата униформени полицаи започнаха да претърсват от кухнята към дневната и към спалнята. Нора любопитно ги последва, промушвайки се между краката им и надничайки в отворените шкафове. О’Клер не вземаше участие в претърсването, а стоеше в дневната в лъскавия си сив костюм и се полюляваше на пети, като от време на време проверяваше мобилния си.

— Къде е детектив Джеймс? — попита Джордж.

— О, тя е уведомена за ситуацията.

— Какво точно търсите?

О’Клер не отговори.

Джордж си помисли за парите, които Лиана му беше дала и за които все още не бе съобщил на ченгетата. Беше пренесъл сумата в мазето на сградата, увити в парцал и пъхнати под една сушилня. В оня момент се бе зачудил дали не е прекалено предпазлив, но сега бе доволен, че не се налага да обяснява на бостънската полиция какви са тези десет хиляди в брой.

— Детективе, намерихме нещо — обади се от спалнята единият от униформените.

О’Клер, който не направи нищо, за да скрие доволния поглед от лицето си, каза на Джордж да остане където е и влезе в спалнята. Джордж започна да рови в мозъка си, опитвайки се да си представи какво биха могли да намерят, което да го уличи още повече. Щеше му се да си е оправил леглото и да е прибрал купчината мръсни дрехи, насъбрани в ъгъла. Откъм спалнята проблеснаха светкавици, правеха снимки. Джордж стана точно когато О’Клер се появи от стаята, придружен от едното униформено ченге, ниска испанка със сключени вежди като на Фрида Кало. Носеше бели гумени ръкавици и държеше разтворен бял лист, върху който имаше две малки камъчета — едното зеленикаво, другото розово.

— Можете ли да кажете какво е това? — попита О’Клер.

— Никога не съм ги виждал досега. Къде ги намерихте? — Макар и да приличаха на камъни, Джордж знаеше, че са диаманти. Косъмчетата на врата му настръхнаха.

— Ще ги използваме като улика. Налага се да дойдете с нас до управлението.

* * *

Джордж изчака в една от стаите за разпити. Стоеше сам от около час, след като бе заявил на О’Клер, че се отказва от правото си да иска присъствието на адвокат. Джордж се чудеше дали вече не е бил във всички стаи за разпити в Бостънската полиция. Тази специално имаше прозорец с решетки. Оттук се виждаше мостът Заким, а в далечината и обелискът в Чарлстън. Небето беше като измито синьо или може би прозорецът беше мръсен и затова изглеждаше така.

— Здравей, Джордж.

Той се обърна към познатия глас и се зарадва като видя детектив Джеймс. Беше облечена с черен костюм върху копринена бяла риза, яката извадена над реверите на сакото. В случай че арестуваха Джордж, той се надяваше тя да е тази, която да му сложи белезниците, а не О’Клер, който без съмнение щеше да изглежда доста самодоволно.

— Добър ден, детективе — каза Джордж.

— Моят партньор ми съобщи, че се отказваш от правото си на адвокат. Още ли е така?

Джордж й отговори утвърдително.

— Добре. Седни. Държа да те уведомя, че този разговор се записва. — Тя посочи малката камера в ъгъла на стаята. Джордж кимна.

След като представи себе си, после Джордж, а после съобщи часа и мястото на разпита, детектив Джеймс каза:

— Искаш ли да ни разкажеш за диамантите, които намерихме?

— Никога досега не съм ги виждал.

— Тогава как според теб са се озовали в чекмеджето с дрехите ти?

— Това от диамантите на Маклийн ли са?

— Не знам. Ти ни кажи.

— Аз също не знам. Но мисля, че щеше да е голямо съвпадение, ако не са.

— И как са попаднали в твоето чекмедже?

— Лиана Дектър ги е сложила там. В деня, когато беше убит Маклийн, и нощта, която тя прекара в моя апартамент.

— И в оня момент не си знаел за това?

— Не, не съм.

— И защо да е постъпила така, без да ти го каже?

— Сещам се за две причини. Едната, да ми благодари за помощта да ограби Маклийн. Макар да не знаех, че й помагам.

— А другата причина?

— Скроила ми е номер.

— И защо да го прави?

— Имате ли малко време?

Детектив Джеймс се усмихна.

— Имам цял ден. И ще се радвам да чуя защо Лиана Дектър ще ти крои номер?

— Скроила ми е номер, защото аз съм единственият, който знае, че е жива, а ако съм в затвора, няма да й търся сметка.

— Преди ни каза, че си станал свидетел как Лиана Дектър е била убита от Бърни Макдоналд.

— Искам да променя показанията си.

— Значи не си я видял със завързано циментово блокче и хвърлена в океана?

— Не, казвам, че видях това да се случва, и все пак мисля, че тя е жива.

— Как може да стане това?

— Не съм съвсем сигурен как го е направила, но дълбоко в себе си не мисля, че оня ден се е удавила.

Джеймс изви шия на едната, после на другата страна, сякаш се готвеше за боксов мач.

— Защо не започнеш от самото начало?

— Сигурна ли сте?

— Както казах, имам на разположение цял ден.

— Добре — започна Джордж. Думите заизлизаха лесно. През последните няколко дена беше репетирал мислено тази реч. — Поради липса на по-добра отправна точка, ще кажа, че всичко е започнало още в Барбадос. Знаем със сигурност, че Лиана или Джейн Бърн, както се е представяла тогава, е работела в курорта „Кокъл Бей“ и именно там се е запознала с Джери Маклийн. Знаела е, че е богат, и е знаела, че е корумпиран, в смисъл че вероятно има пари в брой. Той е бил набелязан и тя го е проучила основно. Узнала е как изглеждат двете му съпруги. Копирала е външния им вид и го е прелъстила, като го е спечелила достатъчно, за да я отведе в Атланта като своя любовница. Дал й е работа — или тя е поискала такава — и това й е осигурило достъп до неговите бизнес документи. По един или друг начин, тя е установила, че той е прехвърлил голяма част от парите си в брой в диаманти и че те се намират в сейф тук, в Масачузетс. И така, как може да се проникне в сейф? Тя изработва перфектен план. Ще открадне парите от него, което е било лесно, защото той редовно изпраща пари в брой към островите, а тя има достъп до тях. Ще вземе една от тези пратки и ще изчезне от града. Той ще се разтревожи, но според нея, поради естеството на пратките, няма да се свърже с полицията. И вероятно е знаела, че ще пусне своя постоянен детектив Дони Дженкс по следите й. След това ще й е нужно единствено да измисли начин да му върне пратката с парите тук, в Бостън. А когато някой ти донесе пари в брой вкъщи — и то голяма сума, — какво правиш? Отваряш сейфа си и прибираш парите там. Именно на това е разчитала тя. Имала е нужда от помощ, затова наема местен барман в Атланта на име Бърни Макдоналд. После наема Кейти Алър, или поне се свързва с нея. С Кейти се познава от някой от курортите в Карибите, където е работила. Научих много неща за нея. Била е единствено дете, и двамата й родители загинали в инцидент с яхта, когато Кейти е на осемнайсет. Били богати и тя наследила всичко. Притежавали земята с къщата и вилата в Ню Есекс, плюс някакви имоти във Флорида и Мексико. Баща й продавал луксозни яхти във Форт Лодърдейл. Кейти била наркоманка, може би под влияние на Лиана, а може би не. Когато Лиана разбира, че с Бърни имат нужда от място, където да останат в Бостън, тя се свързва с Кейти. Допускам, че е довела Кейти със себе си тук, настанила я е в стария й дом с достатъчно дрога, за да бъде доволна, и е използвала къщата. Оказало се, че това е перфектното място да уреди срещата ми с Бърни, или както първоначално го знаех като Дони Дженкс.

— Защо се е представил за Дони Дженкс? Изглежда доста очевидно, че си щял да разбереш кой е.

— Без значение е било дали накрая ще разбера. Тя винаги е знаела, че ще проумея, че ме е използвала, за да се добере до диамантите на Маклийн. Предполагам, че най-лесно е било да използва името на Дони Дженкс, тъй като той е работел за Маклийн. Възможно е било да опитам да го проверя, преди да се съглася да отнеса парите. Не знам наистина, но съм сигурен, че това, което Лиана е искала да направи, е било да ме убеди да помогна, като отнеса сумата на Маклийн. Не е била сигурна, че ще е достатъчно само да говори с мен, и затова е решила, че ако ме запознае с Бърни и той изглежда истински страховит, ще поискам да я защитя и ще се съглася да отнеса парите на Маклийн.

— Разбирам защо е имала нужда от Бърни и защо й е трябвала Кейти, но защо е имала нужда от теб?

— Всъщност не е имала нужда. Поне не за първата част от плана си. Вероятно и сама е можела да отиде до къщата на Маклийн или би могла дори да изпрати Кейти. Единствената причина да поиска аз да доставя парите е била да ме включи в играта. Искала е да стана свидетел, когато бъде изхвърлена в морето. Всичко е водело именно към това. Вземането на парите от Маклийн е било само началото. Но тя е имала по-голям план. Не само е искала диамантите, искала е абсолютно чисто измъкване, приключен случай, в който тя да е мъртва.

— Значи според теб е трябвало да оцелееш оня ден на лодката?

— Да. Не само си мисля, че е планирано да оцелея, но според мен и Бърни е знаел, че трябва да оцелея. Бил е наясно с това. Само че Бърни не е знаел, че е било запланувано той да умре.

— Върни малко назад. Защо Бърни е заплашил твоята приятелка… Айрин ли беше?… Защо я е заплашил и защо е стрелял по теб от колата?

— Трябвало е да си помисля, че Бърни го е подгонила параноята, че леко е мръднал и иска или да ми затвори устата, или да убие всички, замесени в грабежа. И е било важно аз да знам тази история, защото аз съм този, който ще трябва да я разкаже. Основната история е била следната: вместо да напусне града заедно с Бърни веднага след кражбата на диамантите, Лиана решава да се види още веднъж с мен и това довежда Бърни до параноична ярост. Доста е преувеличено, знам, но за известно време аз го повярвах. Според мен Лиана си е играела с моята суетност, предполагайки, че ще предпочета да повярвам, че остава още една нощ, за да бъде с мен.

— Говориш за събота вечер?

— Точно така. След като Бърни открадва диамантите, най-разумно е двамата да избягат възможно най-далеч. Вместо това Лиана се среща с мен в „Каулун“, после се връща с мен в апартамента ми и прекарва нощта там. Преди да си тръгне, скрива два от диамантите в чекмеджето на шкафа ми за дрехи, където няма да ги намеря веднага. Според мен не си е оставила много време, знаейки, че тялото на Маклийн ще бъде открито и че полицията ще започне да ме издирва. Мисля, че е била готова да поеме този риск и че за плана й е било важно да прекара нощта с мен, за да може и да ме държи под контрол, и да остави диамантите, а също и да осигури приемлив мотив за Бърни Макдоналд да забрави задръжките си. Преструвките на Бърни, че е полудял, са били решаващи за втората част на плана. Първата била да вземе диамантите от Маклийн — достатъчно лесно, както се оказва, — а втората била да инсценира смъртта си и да елиминира Бърни, което означава, че всички диаманти остават за нея, а търсенето се преустановява, защото тя е мъртва. Знаела е, че може да успее с първия план, а вторият е само допълнителна печалба. Тази част е решаваща, за да се разбере това, което се е случило, което мисля, че се е случило. Всичко станало след грабежа е било като куотърбека в ръгби мач, който пуска отчаян пас към крайната зона. Един вид „аз да стрелям, пък каквото стане“ в края на второто полувреме, когато отборът ти вече води. Разбирате ли какво искам да кажа?

— За какъв ръгби мач говориш? Не, продължавай, схванах го.

— Така. Било прекалено сложно, за да е сигурна, че ще може да се измъкне. Било е ход с несигурен резултат, но ако не проработи, ако аз примерно реша да я издам на вас или ако не успея да убия Бърни в лодката, тя пак ще остане с диамантите и пак ще изчезне. Всичко това има смисъл само ако се разглежда по този начин.

— Разкажи какво се случи на лодката.

— Така както аз го виждам, вероятно на Бърни е казано, че според плана аз трябва да остана жив като свидетел за смъртта на Лиана. Не знам защо се е вързал на това, но допускам, че поне отчасти е бил омаян от нея и е искал да й угоди. Вероятно го е убедила, че тя трябва да изчезне завинаги. Затова и идеята е била да ме качат в лодката на Алър, вързана до вилата, а след това да излязат в морето. Аз доста ги улесних, като сам отидох в къщата на Кейти Алър, макар за нещастие да се появих заедно с Карин Бойд и тя стана допълнителна жертва.

— Какво щеше да стане, ако не бяхте дошли в къщата?

— Бърни щеше да намери друг начин да ме отвлече. Той явно ме преследваше. Последва ме в нощта, когато отидох при Айрин в Кеймбридж, нощта, когато стреля по мен и се нахвърли върху истинския Доналд Дженкс. Можеше още тогава да ме убие, но планът не е бил такъв. Той все още е играел отредената му роля. Истинският план е бил да ме хване жив и точно затова носеше тази пушка с упойващото вещество. Защо иначе да има подобно оръжие?

— Между другото, това оръжие принадлежи на една зоологическа градина в Атланта. Обявено е за откраднато. Изглежда, Бърни е имал приятел, който работи там.

— Което показва, че този план се е подготвял от доста време. Пушката щяла да им даде възможност да ме хванат жив, което е било от огромно значение. Карин е объркала малко плана, но това означава единствено, че Бърни е трябвало да ни упои и двамата. Той е приготвил стреличката с упойващото за мъж с моите размери, но за Карин е било прекалено силно и тя е умряла от свръхдоза. Не че е имало кой знае какво значение, защото тя бездруго е щяла да бъде убита. Докато се случва това, докато Бърни ме държи заклещен в къщата на Кейти Алър, Лиана е чакала в колата. Сега осъзнавам, че тя си беше в пълно съзнание, лежеше на седалката отзад и се преструваше на упоена, за да я видя, в случай че изтичам покрай колата. Както и направих. Бях почти убеден, че виждам жена в безсъзнание, обаче видях как си мърда очите, сигурен съм. В оня миг си помислих, че това е просто страничен ефект, нещо като тик от упойката, но сега си го спомням по-различно. Според мен съм видял, как Лиана бързо затваря очи, когато се появявам до прозореца на колата.

— В подписаните от теб показания си казал друго.

— Знам. Но вече не мисля така. Може би съм разсъждавал прекалено дълго и вече не виждам нещата ясно, но според мен тя просто си е лежала на задната седалка в колата. Чакала е Бърни да ме хване. Аз съм ги улеснил, като съм дошъл отново в къщата в Ню Есекс. Докато Бърни е идвал след мен, Лиана е заключила колата и е легнала отзад. Ако я видех, щях да си помисля, че Бърни е заловил и нея. И аз наистина я видях. И си помислих точно това.

— Но ако не я беше видял, нямаше да се забавиш и щеше да избягаш.

— Истина е. Можех да избягам в гората и после на пътя. Ако това се беше случило, според мен Лиана и Бърни просто щяха да изчезнат завинаги. Не забравяйте, че цялата история е била просто един ход с непредвидим резултат.

— А Лиана е била като онзи куотърбек — каза тя.

— Да, схванахте го. Лиана е в ролята на онзи куотърбек. А в най-добрия случай Бърни е само нападателят.

Детектив Джеймс се разсмя.

— Добре, схванах го. Мисля, че подценяваш качествата на добрия нападател, но разбирам какво искаш да кажеш. Продължавай.

— И така, след като вече бях упоен, е трябвало само да натоварят всички тела в лодката. Закарали са ни до вилата, където беше вързана лодката. Лиана сигурно е помогнала, а след това е оставила Бърни да я завърже. Поставил ни е лице в лице под платнището. След това е насочил лодката в открито море и е започнал да кръжи наоколо, докато аз дойда на себе си. Щом това се е случило, Лиана ми казва за ножа, който е скрила, и ме оставя да прережа въжето, с което съм овързан. Тази част е свързана изцяло с точния разчет на времето. Важното е било аз да се освободя, едва след като Лиана е хвърлена през борда. Според мен са имали някакъв знак помежду си, така че Лиана да даде сигнал на Бърни кога да спре и да започне да изхвърля телата. Мисля си, че сигналът е бил тя да ритне по стената на лодката. В оня момент, когато чух това, помислих, че е звук от спирането на лодката, защото непосредствено след това Бърни сграбчи Лиана и я хвърли през борда. Но една лодка не издава такъв трополящ звук, когато спира. Освен ако нещо не падне. Лиана е подала сигнал на Бърни, че е време да стана свидетел на смъртта й. Аз нямаше да имам възможност да направя нищо, за да я спася, но щях да остана с ножа, а Бърни през това време щеше бавно да изхвърли и другите две тела. Той се мотаеше, давайки ми време да прережа останалата част от въжето.

— И да се добереш до пистолета — отбеляза детектив Джеймс.

— Ами… не. Бърни не е знаел за пистолета. Може да е знаел, че в такелажната кутия има пистолет, но е бил сигурен, че не е зареден. Не, мислел е, че аз трябва да се освободя, да грабна спасителната жилетка и да опитам да се спася в океана.

— Ти си щял да бъдеш лесна мишена. А той е имал лодката. Можел е просто да те прегази с нея.

— Но идеята е била да не го прави. Трябвало е да ме остави да избягам. Бърни не е знаел обаче, че тя ми беше дала възможност да го застрелям. Оставила ми беше зареден пистолет. Искала е да убия Бърни. Така нямаше да остане жив никой, който да знае, че тя не е мъртва. Аз щях да обявя пред света, че е убита, и макар че тялото й никога няма да бъде намерено, а също и диамантите, няма да има реална причина издирването й да продължава. Перфектно.

— Но е толкова невероятно. Прекалено много неща е можело да се объркат. Ами ако стрелбата с упойващите вещества те беше убила като Карин Бойд? Ако не беше успял да прережеш въжетата? Ако Бърни беше оцелял? Мога да продължа още и още.

— Ако Бърни беше оцелял, за Лиана нямаше да настъпи краят на света. Той нямаше да я предаде. Щяло да се наложи просто да подели парите с него. Както казахте, те са достатъчно много, а и не се знае дали тя не би измислила някакъв начин все пак да го убие. Той й е вярвал. Не би било трудно.

Детектив Джеймс изглеждаше скептична, със стиснати устни.

— Аз също имах подобни съмнения и въпроси, докато не започнах да мисля по друг, различен начин — обясни Джордж. — Както казах преди малко, имало е два плана. Първият план е бал прост, или поне толкова, колкото може да е един грабеж за няколко милиона долара. Това е бил планът за диамантите на Маклийн. Вторият план е бил един блян, начин да вземе диамантите, да се отърве от Бърни и да изчезне завинаги. Можело е този план да се провали. По всеки от начините, които споменахте. Плюс много други. Можеше Кейти Алър да бъде прибрана от вас, полицаите, незабавно след убийството на Маклийн, стига да бяхте направили по-бързо връзката. Можех аз да напусна града. Бърни би могъл случайно да ме застреля с пушката още пред къщата на Айрин. Ако се беше случило някое от тези неща, Лиана щеше да е готова да спре до там. Щеше да се е изнесла от града още преди вие да узнаете пълното й име. Но тя е останала, за да изпълни всичко до съвършенство, и успя. Появиха ли се отнякъде диамантите? Това не ви ли говори нещо? — продължи Джордж.

— Е, както знаеш, някои се появиха.

— Имам предвид голямата част от тях. Сигурен съм, че са били повече от два.

— Да речем, че си прав — каза Джеймс — и Лиана е планирала цялата история. Как се е измъкнала, след като Бърни я е хвърлил във водата? Каза, че е била вързана. Видял си, че Бърни е привързал към нея циментовото блокче.

— Това не знам. Допускам, че не е била вързана, а само е изглеждало така. Сигурен съм, че беше истинско циментово блокче, но може да го е привързал към нея така, че да се отвърже веднага щом я пусне във водата.

— Каза, че си чул един плисък и нищо повече.

— Това си спомням. Може би е плувала за малко под водата, докато се отдалечи достатъчно, за да не я чувам. Може наблизо да е имало друга лодка или нещо плаващо. В този момент бях все още овързан на дъното и не можех да видя нищо извън лодката.

— Не знам, Джордж — каза детектив Джеймс.

— Признавам, че тази част и мен ме затрудни. Бяхме в открито море. Аз се изправих в лодката много скоро след като Лиана беше изхвърлена във водата, и не видях нищо. Но ако някой е можел да отплува към новия си живот, то това е именно тя. Не знам как го е направила, но го е направила. Било е магически номер.

— Доста невъзможен магически номер. Били сте на километри от сушата.

— Знам, че звучи абсурдно, но то си е абсурдно откъдето и да го погледнете. Продължавам да размишлявам какво се случи с мен на тази лодка. Всичко е било подготвено така, че да стана свидетел. Беше прекалено лесно. Лиана е донесла тайно нож на борда, който аз да взема. Когато се добрах до ножа, аз я попитах дали иска да прережа нейните въжета и тя отвърна, че не иска. После Бърни намери подходящо място за изхвърлянето на телата точно в момента, в който освободих ръцете си. Той решава най-напред да изхвърли през борда Лиана, но след това не изхвърли незабавно и мен. Това не звучи смислено. Би трябвало да иска да се освободи от двете живи тела, а след това да се оправя с мъртвите. Всичко е било измислено така, че аз да мога да се освободя и да избягам. И да стана свидетел.

— Но дори и да беше скочил във водата, не е имало гаранция, че ще оцелееш.

— Не е имало гаранция за нищо. Всичко е било един отчаян ход с много неизвестни. Знам, че звучи неправдоподобно, но мислите ли, че е вероятно Лиана да е оставила Бърни да я очисти и сега двамата да са мъртви, а диамантите съвсем да са изчезнали?

— Не смятам нищо от това за вероятно. Според мен е точно толкова вероятно ти да си прибрал всичките диаманти и не съм единствената, която мисли така.

— Ако имах всичките диаманти, защо ще оставям два от тях в чекмеджето си за бельо?

— Може да си го направил, за да оправдаеш своята история, да я представиш така, все едно са те натопили.

— Май ме бъркате с някой гений. Прекалено ме надценявате, детективе.

— Не си единственият, който го мисли.

След разпита оставиха Джордж сам за един час. Той си представяше какъв разговор се води извън звукоизолираната стая — вземаше се решение дали да го задържат сега или по-късно. Искаше да го е грижа за това, но мислите му продължаваха да се въртят около диамантите, оставени в чекмеджето му. Бяха ли за благодарност от Лиана? Или бяха финалното „прецаках те“.

Детектив Джеймс влезе отново в стаята и каза:

— Свободен сте, господин Фос. Засега приключихме.

Джордж стана.

— Ще ме изпратите ли?

Щом излезе навън, Джордж запали цигара.

— Бях почти сигурен, че ще ме арестувате — каза той на детектив Джеймс, която излезе с него на тухлените стълби на управлението.

— Върза цялото управление на възли. Но ще бъдеш арестуван. Въпросът е само под какво обвинение и кога.

— Благодаря ви за подкрепата.

— Повечето смятат, че ще ни отведеш до Лиана Дектър.

— Значи някой все пак е съгласен с мен, че не се е удавила в морето.

— Не, според мен има консенсус, че тя никога не се е качвала в тази лодка. Поне няма доказателства, че е така.

— Само моята дума.

— Само твоята дума.

— Мисля, че ще трябва да се радвам на свободата си, докато я имам.

— О, и не напускай града. Бих искала да се запише, че съм те предупредила.

— Защо още ми имате доверие? — попита Джордж.

— Не знам дали ти имам доверие, но вярвам, че говориш истината. Чувам доста лъжи от доста лъжци в моята професия. Вярвам ти, когато казваш, че си действал добросъвестно, когато си върнал парите на Маклийн, и че си бил измамен от Лиана и Бърни. Не смятам, че си знаел за диамантите в твоята спалня. И вярвам, че смяташ, че Лиана е още жива.

— Но вие не мислите така.

— Знаеш ли за бръснача на Окам^[11]?

Джордж кимна.

— Най-простото решение е, че Лиана Дектър и Бърни Макдоналд открадват много диаманти. Бърни става алчен или ревнив, или и двете, и решава да убие всички замесени. Почти успява, но сам бива убит. Диамантите… Кой знае? Може да са навсякъде.

— Тогава защо съм тук? Ако Бърни наистина е искал да ме убие, можел е да го стори. Как съм успял аз да го преборя?

— Мисля, че си имал късмет — каза тя. — Много голям късмет.