Добри Немиров
Ангелогласният (4)

А приготовленията за надбягванията бяха в разгара си. Даже философът Пселос беше казал, че по тържественост тия надбягвания надминават времето на Нерона и Калигула. Тук ще има различни игри, черни арапи с избърнати устни ще се борят, ездачи, дошли от Александрия, ще се надпреварват, бегачи от Тесалия ще се надбягват… Казват, че арапите по сила се равнели с лъва и по гъвкавост с тигъра. Освен тях ще има цирк, гдето големи фокусници ще гълтат парчета нажежено желязо и разни майстори-факири ще режат от месата си и после ще ги залепят, без да се познава.

Народът беше жаден за чудеса и нареждаше тържествата тъй както му се искаше, като прибавяше всичко, което може да направи хиподрома по-светъл, по-примамлив. Ето защо всеки се чувствуваше в правото си да прибавя каквото му се иска, и после, когато чуе своята прибавка от другиго — сам да повярва в нея.

Всичко трябваше да излезе вън от обикновения ред, защото възбудата от очакването беше твърде голяма. На хиподрома трябваше да има всичко и в дните на тържествата градът трябва да има друг вид. И, разбира се, тоя вид вече започна да се налага. От всички страни захванаха да пристигат разни чудодейци, продавачи на разни напитки — упоителни, жестоки, но вкусни, — разни богати младежи, които знаеха, че тук ще има приятни за тях приключения, разни леки жени, между които имаше германки, венецианки, хърватки, черни къдрокоси африканки, варварки, полуголи азиатки.

Те вече построиха своите шатри около хиподрома и край морето. Нощем тук се лееха силните напитки и се носеха щраканията на кастанетите чак до зори.

Оная възбуда, която трябваше да залее града, вече се загатваше с нощните оргии из шатрите. Вечер тук идеха както прости хора, така и високи сановници. Простите надничаха из междините, за да видят какво става вътре и трябваше да се задоволят само с това, а сановниците с две ръце грабеха онова, което можеха лесно да заплатят със своето блестящо злато.

И колкото по-близо идеха тържествата, толкова по-жив ставаше градът. Из улиците се движеха разни жени с открити туники, през които се виждаха бели гъвкави тела, ловко нашарени с разни бои и помади.

Крайбрежието закипя. От далечни страни идеха големи кораби и стовариха закопнели за плът и похот млади и стари моряци. Шатрите ги поглъщаха с чудодейна бързина и ги превръщаха на безпомощни кукли в ръцете на хубавите венецианки.

И още в първите дни времето само̀ набеляза кои имена ще бъдат най-познатите. Това беше мулатката Гнър, която тъй се огъваше, като танцуваше, сякаш беше само от месо без кости. Тя се смееше във всичките мигове през деня. Зъбите й — едри, но бели и равни — очертаваха една жадна уста, изкръглена от дебели горящи устни — колкото сластни, толкова хищни.

Нейната съперница беше малката варварка Катерина. Тя беше на шестнайсет години, но със зряла вече плът, готова да се стопи в нечии зверски лапи. Тя пристъпяше като същинска пантера, когато се готви да полети в силен скок.

Но коя не беше хубава? Едрата като млада трепетлика германка ли? Грубата славянка ли или черкезкинята с бялото като мрамор лице?

Тия жени придадоха на живота една сладострастна окраска. Младежите чакаха вечерите, за да потънат в шатрите и да прекарат там до изгрев слънце. През целия ден — за мъжете, които всекичасно идат от разни страни за тържествата, непрекъснато пристигаха кораби и изхвърляха цели орляци волни красавици.

От ден на ден нови и по-нови имена се разнасяха из живия Константинополис и около тях се рояха нови интриги, пълни с любов, страст и примамлив ужас.

Сега за всекиго беше ясно, че на хиподрома се готвеха да получат лаврови венци изкусни ездачи и бегачи, а около него разни „гостенки“ се готвеха да оберат жълтиците на богатите търговски и сановнишки синове. Всичко се нареждаше тъй както трябва, за да се прибави още нещо към славата на пищния Константинополис, за когото се говореше в целия свят — че няма втори град като него, нито по красота, нито по гиздавост и примамливост на жените.

Константинополис се превърна в някакво чудновато растение, което привличаше със страшна сила медоносните пчели. Така награцан беше сега той от прииждащи хора. Едни бяха търговци на копринени платове, други на скъпи огърлици, работени в Азия, трети стоварваха цели планини от сандали, направени от разноцветни кожи… Проснаха се из улиците дълги сергии с различни стоки, чудновати, блестящи и скъпи… Така търговците очакваха в няколко дни тия стоки да се превърнат в злато, което ще се пръсне по разните краища на света, за да се превърне в други стоки — още по-блестящи и по-скъпи.

Това всекичасно пристигане на търговци правеше вече тесни шатрите по крайбрежието.

Шатрата на Филарета беше, може да се каже, най-живата. Знаеше се, че тук играе дъщерята на един татарски хан, избягала от бащиното си ханство и дошла тук, подгонена от неукротима жажда към живота. Цяла трепереща от страсти, тя влечеше в шатрите мало и голямо, а ноще, когато влеченията към нея станат неудържими, ставаха жестоки сбивания между алчущи съперници.

А Филарет събираше жълтиците. Той разнасяше вкиснато вино на заслепените младежи и вземаше скъпо и прескъпо за това, че те спираха погледите си върху вълшебната татарка. И като носеше вино в големите бокали, хилеше се с всичките си разкривени жълти зъби и пееше разни срамни песни.

Може да се каже, че надбягванията почнаха още преди отварянето на хиподрома и почнаха в питиепродавниците по крайбрежието. Днес Теофилакт събира множеството. Неговата кръчма се люлее от народ, жаден за похот и веселби. Но магията на това любопитство иде от двете нови танцувачки. Това са черната испанка Мариета и въгленокосата черкезкиня Шадет.

Но никой не знае утре чие ще бъде щастието, защото в друга питиепродавница — само на десетина крачки — са пристигнали три италианки — светли и чисти като бездънното неаполитанско небе. И потокът от възбудени мъже руква там, за да граби с две ръце онова, което са грабили хиляди хора преди тях.

Но на другия ден на други шатри заговорва щастието, на трети, на четвърти… и само майстори като Филарета — най-опитния сводник в цяла Ромея — можеха да държат все буден интереса към шатрите си, защото постоянно сменяваха своите танцувачки с нови. В шатрата на Филарета имаше най-голямо разнообразие. Тук имаше танцувачки, фокусници, които можеха да гълтат цели риби и жаби, комици-актьори, които разказваха сатирични разкази за разни събития, станали из града, сквернодумци и убоги смехотворци, които скитаха между веселящите се и пущаха смели сквернословия на всички страни, за да възбудят смях.

Въздухът се сгъстяваше от сласт, пиянство и безогледна смелост. Тоя същият въздух изпълваше днес и целия град. Какво имаше да стане, че трябваше най-напред страстите да се възбудят? Млади бегачи и ездачи ще бягат из хиподрома, за да се надбягват — защо са нужни възбудени страсти? Тук, в Ромея, всичко водеше към страстите. Всичко, което ставаше, трябваше да бъде подсладено от страсти и вино и само тъй то ставаше привлекателно и блестящо. Ето защо във всеки дом се извършваше нещо не в ред. Мъже и жени диреха как да обновят влеченията си и диреха, без да се плашат от нещо.

Само къщата на Елефтериса през целия ден стоеше няма и пуста. Сякаш тук не живееха хора. Но в определен час в нощта северната стая се осветляваше от тиха, бледозеленикава светлина. Какво ставаше в тази стая, че трябваше да бъде осветена през цялата нощ?

Казват, че една тайна повеля от най-голямото място даваше най-завидното право на Елефтериса. По тайни пътища нему се даваше възможност да узнае какви са жените, които пристигат тук за шатрите и какви прелести носят със себе си.

Загадъчният Елефтерис побираше около себе си интригите на целия град. Ето защо всеки можеше да пусне каквато иска новина за него, без да се сметне за невярна.

Този опитен ромеец всъщност истински умееше да си майстори загадъчната слава. Той беше най-сладострастният човек в целия Константинополис и за да насити плътта си, беше избрал различни пътища, като правеше всичко възможно да се не узнае това. Казват, че тайните входове в едно от именията му в определен час през нощта били в пълно оживление.

Видно беше, че той умее да облича живота си с тънка майсторска прикритост. Той беше най-влиятелният човек в цяла Ромея, неговата дума беше най-тежката пред василевса и да запази величието си, беше принуден да се прикрива. Всъщност както палатът на василевса, тъй и сановниците му, тъй и всички граждани на Константинополис знаеха най-подробно неговите оргии.