Кристина Лорен
Красива тайна (8)

Глава осма
Найл

Закачливата размяна на реплики продължи по време на цялата вечеря и после леко се поуспокои. Разговорът беше лек, виното пивко. Руби имаше доста свободна представа за секса, но за моя изненада възгледите й за връзките бяха като цяло консервативни. Между основното и вечерята призна, че не би започнала връзка, ако не може да се разбира добре с мъжа и ако нямат какво да си кажат. Изучавах я — меки устни, големи очи, ръцете й жестикулираха, но премерено, и само когато искаше да постави акцент върху някоя мисъл. Не можех да се начудя как правеше всичко това без грам усилие. Тя беше търпелива, не се подразни от липсата ми на опит. Всъщност това едва ли я изненада.

Приключихме с вечерята. Гледах как става и увива ръка около чантата си, как изправя врата си, как се пресяга и оправя синджирчето си там, където се бе закачило за ръба на роклята й около врата. Гледах как прибира косата зад ушите си и как се обърна да ме погледне и ме хвана, че я гледам. Бях в транс от всяко нейно движение.

— Беше много вкусна вечеря — каза и ми се усмихна закачливо.

— Да, до последната хапка — съгласих се, докато й помагах да облече палтото си.

— Хапеш ли? — попита, докато излизахме навън.

Въздухът вибрираше от ударната вълна от климатика над вратата и шума от улицата.

— Предполагам, че може и да хапя — казах, когато завивахме към Гринуич. — Зависи от обстоятелствата.

Кожата ми беше странно топла. Пръстите ми не си намираха място, докато накрая не сложих ръка около кръста й. Тя застина, потрепери и тогава хвана ръката ми в своята. Дългите й елегантни пръсти се увиха около моите и ме придърпа да вървя в крачка с нея.

— Притесняваш ли се за работата? — попита тихо.

— За работата? — попитах объркано.

— За работата и… това?

— Е, за момента не — вдигнах ръка и помахах на едно такси. Когато таксито спря, отворих вратата, за да влезе и казах: — Мисля, че първо трябва да съм наясно какво е това и после да седнем и да помислим как да направим, за да не се отрази на твоята и на моята работа, но… не мисля, че това, което правим, е забранено от политиката на компанията.

— Не е. Проверила съм, преди… около една вечност — каза тя.

— Една вечност?

Тя издърпа навътре долната си устна, прикри усмивката си и поясни:

— Преди четири месеца.

— Преди четири месеца аз не…

— Знаеше, че изобщо съществувам — довърши вместо мен. — Знам. Дори исках да си втълпя, че е крайно време да спра да те харесвам — засмя се. — Надявах се да видя, че политиката на компанията го забранява и с това да се приключи.

— Или тогава щеше да го искаш повече — казах и прокарах палец по линията на брадичката й.

— Може би — каза и наклони глава в дланта ми. — Кога ме забеляза?

— В деня, в който Тони ми каза, че ще идваш с мен. Това беше първият ден, когато наистина те забелязах.

Тя сложи пръст под брадичката ми и обърна главата ми към себе си.

— Няма защо да се притесняваш. Знам, че преди това не знаеше дори че работя в компанията ви. Не се тревожи, това няма да накърни чувствата ми.

Изучавах сладката й розова уста, спокойните й зелени очи.

— Не е като да не съм знаел, че съществуваш… аз… — Опитвах се да задържа погледа й. — Ще ти кажа нещо, но нека си остане само между нас… Възможно е Тони да е намекнал нещо… като да използвам тази командировка „да ти се пусна“.

— Да ми се пуснеш? Ти на мен? — повтори и поклати недоволно глава. И тогава се сетих какво всъщност се случи и защо тя се смее така истерично. — Тони е прасе.

Реакцията й ме успокои.

— Мисля, че е доста безобиден.

Тя наклони глава и каза:

— Да, може би, но начинът по който оглежда мен и Пипа… — поклати глава и леко потрепери.

Не ми се искаше да потвърждавам казаното от нея, но истината е, че Тони оглеждаше така всяка жена в компанията и беше крайно неприятно.

— Но фразата ми хареса. Да ми се пуснеш… някак секси по доста грубоват и недодялан начин. Харесва ми идеята да пуснеш тялото си по моето и да ме заковеш на матрака.

Затворих очи. Наложи се да поема дълбок въздух и да успокоя нервите си.

— Мога да те уверя, че предложението му някак се заби в съзнанието ми, но това е, защото в крайна сметка съм просто мъж. Но дори и да не го беше казал, само мисълта, че ще пътуваме заедно, доста ме позамая. И ужаси.

Тя се засмя и за кой ли път осъзнавах, че това момиче бе успяло де ме опознае толкова добре. Бе успяла да ме прочете и разбере само докато ме е наблюдавала.

— И после се видяхме в асансьора и…

— И аз се държах като изтървана от лудница и още по усмирителната риза.

— Да, така беше. Истинска заплаха — пошегувах се. — Но истината е, че исках да изляза от асансьора, защото усещах, че присъствието ти ме кара да губя ориентация.

— Моите дълбоки и сериозни ментални отклонения са те впечатлили?

— Безспорно — казах тихо и прибрах едно кичурче зад ухото й. — Ти се шегуваш, но аз не. Нещо в теб…

Тя затвори очи и аз позволих на пръстите си да се плъзнат по врата й. Кожата й беше хладна. Нощта беше студена. Но… господи… колко гладка. Дори не можех да си представя какво би било да я целувам, какво интензивно и поглъщащо усещане би било да я целуна по шията, да не говорим изобщо какво би било да правим любов. Предполагам, че наистина бих разкъсал дрехите й, както каза тя снощи. И със сигурност бих я хапал.

— Но те бях забелязвал и преди. По време на събранията. Разменяхме си един-два погледа…

Изражението й се промени. Сякаш не ми вярваше и си мислеше, че си играя с нея.

— Няма проблем и да не си ме забелязал. Няма проблем и дори само да го приемаш като експеримент, за да се убедиш, че има и други жени освен Порша. Аз съм мъжко момиче, кълна се.

— Аз не… — започнах, но после млъкнах, защото таксито спря.

Поведох я към хотела и влязохме в претъпкания асансьор. Слязохме на нашия етаж и тръгнахме мълчаливо към стаите си. Стъпките ни кънтяха в тихия коридор. Когато застанахме пред вратата й, казах:

— Никога не съм си помислял, че това е само за една нощ, секс заради самия секс или секс на пияно. Не, не се интересувам от такива неща.

Тя облиза устните си и ми се усмихна лукаво:

— В такъв случай трябва да опиташ по-добър секс.

Руби не откъсваше търпеливите си игриви очи от мен и тишината натежа.

— Мисля, че със сигурност трябва да опитам по-добър секс — признах тихо.

Веждите й се повдигнаха леко, погледна към вратата на стаята си, сякаш очакваше да вляза.

— Тази вечер прекарах много хубаво…

Руби ми даде още десет секунди да кажа нещо повече от тази глупост или да направя нещо, после се вдигна на пръсти и ме целуна по бузата, почти до ъгъла на устните ми.

— Лека нощ, мой изкусителен и секси мъж на мечтите ми.

Гледах как се обръща и бавно крачи към вратата си. После влезе, превъртя ключалката и едва тогава се сетих:

— Лека нощ, мое пълно с живот и смях красиво момиче.

* * *

— Какъв тъп малоумник си? — попитах отражението си в банята. — Какво тъпо животно си. Можеше да я целунеш. Можеше да й се насладиш тази вечер. Можеше поне да я поканиш да влезе.

Затворих очи и поех дълбок въздух. Имах чувството, че по кожата ми се разгарят малки локални пожари и не бях сигурен дали да вляза с дрехите под душа, или да нахлуя в стаята й да се свърши, поне един път да мога да взема някакво решение. Не знаех дали има друг начин да накарам чувството да изчезне.

Можех да се закълна, че бях запаметил всяка нейна усмивка тази вечер. Също и когато се смееше с пълно гърло с изметната назад глава и затворени очи. Руби умееше да се наслаждава на всеки детайл от живота си. И улавяше мига. В нея имаше нещо, което ме караше да циркулирам край нея през цялото време, да я сложа на пиедестал и да черпя от нейната енергия и откровена чистота и сладост.

Кажи нещо мръсно. Остави ме без думи.

Тръгнах към гардероба, свалих сакото, вратовръзката, ризата. Беше ми топло, кожата ми беше прекалено чувствителна. Бях толкова напрегнат, че щях да гръмна. И най-вече се чувствах като кръгъл глупак. Руби никога не би ми отказала, ако бях направил крачка напред, ако бях сложил длани на лицето й и ако я бях целунал. Не би казала нищо дори ако й бях казал: Ела и ми покажи как да направя всичко това… Сега, моля. Страхувам се, че няма да се справя добре и ще объркам всичко.

Защото, честно казано, никога досега не бях правил такава голяма крачка. Професионално, да. Излизах, казвах какво мисля и карах напред към целта. И я постигах. Да, професионалният ми живот някак се бе подредил. Без усилия.

Когато бяхме на шестнадесет, Порша ме намери в гората близо до нашата къща и ми каза да я целуна. Когато бяхме на осемнадесет, тя ме информира, че е готова да прави любов. И понеже Порша си е Порша, не можа да не каже на родителите си, че сме правили любов, и веднага след това те излязоха с предложението да се оженим. От там нататък нещата се развиха в доста планирано и с лек привкус на подчинение: голяма сватба, апартамент, който купихме с парите на баща й отпуснати като заем (и които му изплатих след около четири години), кола, куче, план за развитие на брака. Неща, които никога не съм искал.

В такъв случай, сега — нов план. Щях да дам воля на тази част от мен, която дълго, прекалено дълго бе служила за изтривалка за обувките на Порша. Щях да освободя страстната, романтичната, отчаяната за приключения част от мен с някой мъничко по-луд, отколкото аз някога бих могъл да бъда и нямаше да й позволя да се подхлъзне в блатото на вежливостта, удобството и рутината.

Ако Руби искаше да изляза от черупката си, бих направил всичко по силите си, за да го направя.

Щях да й кажа какво искам от нея.

Щях да науча как да играя тази игра.

Щях да й покажа, че мога да й дам това, което иска.

След като взех това решение, изведнъж почувствах странно и помитащо облекчение. Седнах на стола на бюрото с намерение да прослушам безкрайните гласови съобщения в телефона от офиса в Лондон. Натиснах рекордера за гласови съобщения и започнах да давам кратки отговори на всяко съобщение, което асистентката ми щеше да обработи и пусне на хората. След петнадесетото гласово съобщение мислите ми неусетно се върнаха към вечерята.

Руби имаше навик да се смее с език между зъбите, който намирах крайно очарователен. И след като изяде сладоледа от ананас, въпросът какъв вкус има езикът й се заклещи в съзнанието ми и започна да ми се вие свят. Дали езикът й беше студен. Студен и сладък? Дали обичаше да й смучат езика? Какво ли би било да оближе сладоледа си и после да оближа езика й? Или да оближе пениса ми с този сладък леден език.

… Представих си как Руби стои на вратата на стаята ми в копринените си гащи и горнище. Зърната й са твърди, виждам ги. Извивките на бедрата й — тесни и гладки. Тя влиза и в едната ръка носи чаша вода, а с другата ме бута назад към леглото.

— Не сядай — предупреждава ме.

Кимам безмълвно. Само по боксерки съм. Тя не казва нищо, дори не ме целува, но слага връхчето на езика си между зъбите си и ми се усмихва. После пада на колене и докато тялото й се плъзва към пода, събува боксерките ми.

Събух боксерките си и позволих на фантазията да се развива.

Възбуден съм. Тазът ми инстинктивно тласка напред към нея. Тя слага едно кубче лед в устата си, засмуква го леко и после го плъзва по корема ми и под таза. Ръката й се плъзва по вътрешната част на крака ми и ме хваща в хладните си ръце. Целия. С топките и всичко. Изревавам като животно. Събирам смелост и плъзгам пръсти в косата й. Мека е, точно както очаквах. Увивам кичурите й около пръстите си и дърпам леко. Тя простенва, не го е очаквала. Ледената бучка пада от устата й.

Обхванах пениса си и дръпнах силно надолу. Почти се изплаших от собствения си стон.

— Засмучи го — казах на глас.

Думите ми прозвучаха странно в празната стая.

Очите на Руби се променят. Досега ме гледаше палаво и закачливо, а сега клепачите й падат и ме поглежда изпълнително.

— Мамка му! Разкошна си — изръмжах и започнах да движа ръката си по-бързо. Представях си как увива длан около пениса ми, как завърта език по връхчето.

Езикът й е хладен. И го върти, върти.

— Не бързай. Искам да е бавно — изсъсках. — Искам езикът ти да си поиграе с мен, преди да ми покажеш как изглеждаш, когато ме молиш да го поемеш в устата си.

Езикът й бавно се подава между зъбите и го завърта около връхчето и изсмуква събралата се там капка. Алчно, гладно, моли за още. Правя крачка назад и прокарвам върха на пениса си по устните й.

— Мислеше ли си за това по-рано, когато ближеше сладоледа си от купичката? Или когато засмука палеца си? Представяше ли си, че това е пенисът ми между устните ти?

Тя кима, отваря уста, поглежда ме. Устните й са разтворени за мен.

— Искаш ли го?

Тя кима и затваря устни само за да каже „Моля те“. С гърлен стон плъзвам пениса си в устата й и се оставям на усещането на езика й. Устните й се затварят около мен и усещам вибрациите от изненадания й стон. Очите й се разширяват само за секунда след изненадващото нахлуваме в устата й, но после се отпуска и започва сладко да смуче. Не откъсва очи от моите, стене и скимти. Плъзвам се в нея и пак излизам. И пак се плъзвам. Гласът и е накъсан, груб.

— Точно така.

… и…

— О, мое сладко момиче… смучи ме.

… и…

— Никога няма да забравя как изглеждаш сега. Никога.

Ръката й се плъзва по-надолу и се движи по долната част на пениса ми. Това е рай. Толкова е хубаво и е толкова… скоро… Искам да гледам лицето й, когато усети, че свършвам.

Затворих очи и се оставих на фантазията. Не ми бяха правили свирка от почти седем години. Бях тотално обладан от устата на Руби, от езика й, от мръсните й смели думи.

Докосвам брадичката й с пръст и прошепвам:

— Свършвам. Руби, Руби… Моля те… нека да свърша в устата ти.

И тялото ми застива, удоволствието се катери по краката ми и се спуска по гръбнака ми, усещам горещото пулсиране, кожата ми пламва, всеки сантиметър гори и

И

И

— Ооо!

Свършвах в ръката си и стенех името й.

* * *

Отне ми повече от минута да се осъзная и да избистря погледа си. Използвах боксерките си да избърша ръцете си и пода под мен. Стаята беше странно тиха. Сякаш досега съм бил сам на сцена и съм репетирал ролята си. Часовникът на бюрото ми отмерваше секундите с оглушителен шум.

Погледнах към бюрото и лицето ми пламна от смущение. Рекордерът е бил включен през цялото време. Пръстите ми се плъзнаха по бутона да превъртя записаното назад. Едва ли би имало по-кошмарно нещо да се слушам как мастурбирам. Можех да го превъртя, да изтрия всичко, но някаква нова смелост ме спря. Оставих го обратно и се загледах към стената, която ни делеше.

Възможността да бъда с Руби ми се изплъзна тази вечер, понеже съм магаре, но нямаше да позволя да се случи втори път. Руби беше моето убежище. Познавах я едва от няколко дни, но имах чувството, че я познавам повече отколкото бях успял да опозная Порша за всичките онези единадесет години брак.

Можех да дам на Руби това, от което имаше нужда.

Натиснах копчето за запис, взех телефона си и набрах номера й и зачаках. Едно позвъняване.

Сърцето ми щеше се пръсне.

Две позвънявания.

Направи го, Найл.

И тогава тя вдигна. Прочисти гърлото си и каза:

— Найл?

— Здравей, Руби.

Кратка пауза.

— Наред ли е всичко? — попита.

Сърцето ми беше в гърлото. И тогава ми мина през ума, че стоя напълно гол в средата на стаята си с телефон в ръка.

— Да, всичко е наред — промърморих. Затворих очи и си представих как слуша записа, който направих едва секунди преди да й се обадя. Усмихнах се и казах:

— Просто исках да попитам дали ще си на срещата в осем и половина утре сутринта.

Пак пауза. И когато проговори, звучеше леко разочарована.

— Разбира се. Ще се видим във фоайето в осем без петнадесет.

Погледнах часовника. Беше почти полунощ. Оставаха само часове, докато я видя пак. Само няколко часа.

— Да, осем без петнадесет е идеално.

— Лека нощ…

— Лека нощ, скъпа.

Затворих и спрях записа.