Кристина Лорен
Красива тайна (12)

Глава дванадесета
Найл

Никога не бях срещал жена като Руби. През цялата следваща седмица по никакъв начин не настояваше и не изискваше от мен да правя големи скокове, да й доказвам каквото и да било, да й показвам, че съм готов да се обвържа с нея. Радваше се на малките неща: на дланта ми, притисната под талията й, докато вървяхме или чакахме за метрото, поглед в очите, докато чакахме на опашка за обед. Не правехме нищо друго освен да се целуваме с часове след работа. И дори когато сексуалната страна на отношенията ни направи няколко крачки назад и се успокои, тя не ме притисна, никога не пожела някакво обяснение. Това, което й бях казал онази нощ след вечерята, й беше достатъчно. Аз наистина исках да се променя. Тя го знаеше и изглеждаше щастлива просто да бъде с мен.

Руби ме изненада и с друго — тя се оказа умна, много по-умна отколкото със срам установих, че съм мислил. Поглъщаше всеки детайл, обръщаше внимание на всичко и умееше да отсява. Аз самият обичах да си водя записки за всичко и обикновено се ориентирах доста бързо във всяка ситуация, но тя буквално ми взе акъла през следващата седмица, когато някой зададеше въпрос и хората започваха да ровят из записките си, а тя просто измъкваше отговора сякаш от ръкава си. Бях сериозно впечатлен.

Постепенно започнахме да следваме нашата си рутина — работа, обяд, работа, вечеря и след работа си говорехме в леглото с часове, докато думите й започнеха да завалят и очите й натежаваха от съня. Обгръщаше ме с ръце и усещайки нежната й кожа, заспивахме. Беше като сън, сякаш някой ни беше хвърлил за малко в някакъв фантастичен свят. Живеехме в хубав хотел, ядяхме каквото си искаме. Това беше свят, в който можехме да ходим на работа като двойка, да се държим навън като двойка, и да се разбираме наистина добре. Всичко беше повече от хубаво.

Ето защо се почувствах много странно потиснат, когато в четвъртък не я видях и за миг от момента, в който излезе от хотела рано сутринта. Към приключването на първата фаза на срещата бях влязъл в някаква безумна верига от дискусии и телефонни разговори. От сега нататък дните ми до заминаването ни за Лондон щяха да са далеч по-леки в сравнение с изминалата седмица, когато бях на повикване всеки пет минути. Очаквах тези дни с нетърпение и в същото време се ужасявах.

От една страна, исках да имам повече време да обмисля всичко, което ставаше между нас, а от друга страна, не бях сигурен, че имам нужда от повече време сам, не бях убеден, че трябва да мисля повече за тази нова връзка и да изтъквам постоянно крещящите разлики между Руби и брака ми и най-вече не исках дори да се замислям как ще се справя с този нов живот, когато се върнем в Лондон.

Към края на деня Руби ме намери в коридора. Говорех с един от главните инженери по проекта. С периферното си зрение улових как застана и зачака да свърша с разговора си и ми се стори, че буквално вибрира от нетърпение. Когато с Кендрик си казахме довиждане, тя измъкна ръката си иззад гърба си, вдигна я високо и развя два билета.

— Какво е това? — попитах и издърпах единия от ръката й.

— Битър Даск, зала „Боуъри“, 20:30 вечерта, 29 март.

Концерт за тази вечер?

— Какво е това? — попитах пак и не можех да откъсна очи от огромната й усмивка. Тя сериозно ли очакваше от мен да…

Тя тръгна към асансьора и натисна копчето.

— Това е концертът, за който ти казах преди. По една голяма случайност, точно там ще ходим тази вечер.

Сбръчках нос. Вече си представях някакво помещение, претъпкано с поклащащи се до мен потни тела, тресящи се хора, притиснати в нас, докато в същото време оглушителни пищящи китари се опитват да пробият дупка в мозъка ми. През ушите.

— Руби, не мисля, че ставам за такова събитие.

— Разбира се, че не ставаш и знам, че идеята не ти харесва. Освен това е точно толкова ужасно както вече си го представяш — засмя се тя и почука с пръсти по челото ми.

Влязохме в асансьора. Бях щастлив да се повозим сами.

— Даже може да се окаже много по-лошо — продължи тя. — Клубът е прекалено малък за такава известна група. Сигурна съм, че ще е претъпкано. Навсякъде потни пияни американци. Но искам да дойдеш.

— Трябва да призная, че търговските ти качества не са на очакваната висота, защото не можеш да ме накараш да захапя въдицата.

— Ще тя напия, защото утре няма да работиш и… — Вдигна се на пръсти да ме целуне. — Мога да се обзаложа, че ще изкараш страхотно и ще искаш да ме възнаградиш с множествен оргазъм след това. Просто за да ми благодариш.

— Искам да те наградя с множествен оргазъм сега.

— Тогава нека концертът бъде твоята велика мотивация.

След това ме погледна и с очи ми каза: Ето, точно за това говорихме. Просто направи това с мен. Въздъхнах с престорено раздразнение и излязохме от асансьора. Колкото и тялото ми да потръпваше от нетърпение да се мушна под чаршафите с нея (и колкото по-скоро, толкова по-добре), изведнъж идеята да излезем някъде ми се стори доста добра.

— Дали съм слушал някоя тяхна песен?

— Гледай да научиш някоя — каза тя. После ме погледна закачливо през рамо и добави: — А ако не, скоро ще научиш поне пет, защото това е най-любимата ми група.

Докато вървях в крачка с нея, тя ме погледна и запя няколко такта от песен, която всъщност разпознах. Предполагам, че я бях чувал неведнъж из местата, на които пускат музика. Гласът на Руби беше тънък и пееше фалшиво. Дяволски зле, ако трябва да съм честен, но не й пукаше.

Господи, няма ли едно, поне едно нещо в това момиче, което да не ми се струва безкрайно мило и красиво?

— Да, много правилно забеляза, че пея ужасно — каза тя и ме сръга леко с лакът в ребрата.

— Да, така е — признах. — Но наистина съм чувал тази песен. Може и да издържа тази вечер.

Тя ми метна укорителен поглед и каза:

— Много благородно от ваша страна.

* * *

Отвън клубът напомняше на стара пожарна станция. Голяма централна арка с голям неонов зелен знак пред входа. Докато излизахме от метрото и вървяхме към входа, Руби подскачаше до мен като нетърпеливо дете и ме дърпаше за ръката.

Мястото беше малко, тясно, много по-миниатюрно отколкото си бях представял. Сцената беше малка и само на метър над мястото за правостоящата публика. Руби беше в екстаз. Може би, защото на такова тясно място щеше да бъде по-близо до любимата си група и може би скоро нямаше да може да й се предостави такава възможност.

Горе имаше балкони, където местата бързо започваха да се пълнят с хора, които вече бяха подкарали коктейлите. Помещението долу също се пълнеше и усещането за влажен, потен въздух и над стотина дишащи край мен тела запалиха фитила на клаустрофобията ми. Сякаш усетила паниката ми, Руби ме дръпна за ръкава и ме поведе към бара.

— Два джина с тоник и с много зелен лимон — извика към бармана. Той кимна, издърпа две чаши и ги напълни с лед.

— Мисля, че казах много зелен лимон, не тонове лед — повтори тя с очарователната си усмивка.

Мазният барман хипстър й се усмихна, очите му се заковаха в устните й, после плъзна поглед към гърдите й и дълго не откъсна очи от тях. Без да мисля, протегнах ръка, хванах я за раменете и я придърпах назад към себе си. Това определено я изненада, защото за секунда загуби равновесие и се хвана за ръцете ми и после се засмя така сладко и… щастливо. После изви ръце назад и се опита да ги увие около кръста ми, да ме притисне по-плътно до себе си. Тя обърна глава, облегна я на гърдите ми и каза в ухото ми:

— Луда съм по теб. От месеци. И да те видя как ревнуваш… Боже, това оправи настроението ми до края на живота ми.

— Не деля с никого — предупредих я тихо.

— И аз.

— И не флиртувам.

Тя замълча. Сякаш едва сега разбираше дълбочината на реакцията ми, но аз самият не бях сигурен, че се разбирах. Никога не бях ревнувал Порша. Никога. Дори когато танцуваше по партита и се напиваше и флиртуваше с мъже. Никога не ми е правило впечатление. Но с Руби беше като някакво инстинктивно придърпване, като внезапно неразбираемо желание да покажа, че е моя. Чувството беше смущаващо и в същото време вълнуващо, като всяко ново чувство, което изживявах с нея.

— Знам, че флиртувам — призна и очите й огледаха лицето ми, изучаваха изражението ми. — Но никога не бих предала някого просто така с лека ръка.

Аз вече го знаех, някак го усещах. Под слабото, мижаво осветление в бара, по средата на люшкащата се и блъскаща край нас тълпа, разговорът ни стана доста интимен.

— Никога не съм се забавлявал така, както се забавлявам с теб — казах. — Имам ти пълно доверие. Сякаш се познаваме от години, макар че знаем толкова малко един за друг. Почти не се познаваме.

Трябваше да си напомням, че Руби е едва на двадесет и три, че имаше много по-голям сексуален опит от мен, че умееше да флиртува — нещо, в което аз бях напълно бос, но от друга страна, тя нямаше никакъв опит с дългосрочни връзки и не знаеше как едно запознанство, което в началото е толкова крехко, трябва да се опази и да се превърне в стабилна връзка. Исках да я укротя и да я науча да не се хвърля с главата напред или поне да бъде по-умерена, разбира се, но не като мен да заравя главата си в пясъка.

— Не е вярно, че почти не се познаваме! — каза недоволно тя и сложи ръце на задника ми. — Само защото това е нещо съвсем ново и за двама ни, това не означава, че не те познавам така, както не те познава никой друг. Как според теб се започва една връзка? Не можеш да знаеш всичко в самото начало. Нещата се научават, хората се опознават.

Барманът се върна с напитките ни, аз я пуснах и платих, преди да е посмяла да извади портмонето от малката си чанта. Тя ми метна сърдит поглед и след това ме придърпа да ме целуне. Очаквах целувката да е бърза и кратка — леко докосване на устните, но нейните се разтвориха, езикът й се плъзна в устата ми. По своя си начин, закачливо и дръзко, тя доказваше на себе си, на мен и на всички край нас, че ние сме „ние“. И за минутка забравих, че сме извън усамотението на хотелската стая и сигурността на Лондон. Ръката ми притискаше главата й към мен, ръцете й бяха на гърдите ми. Бяхме аз и Руби, като любовници, като двама души, които падаха надолу или напред или излитаха нагоре в… нещо, което с плашеща скорост ме оплиташе в мрежите си.

Отдръпнах се леко назад, за да си поема въздух и да се опитам да успокоя пулса на сърцето си. Веднага усетих бутащите се в мен тела, десетките очи, които се преструваха, че не ни гледат и странното усещане, че някой вади телефон и снима мига на нашата страст. Барманът блъсна рестото ми върху бара, което означаваше само едно — и той ни бе гледал. А Руби? На Руби изобщо не й пукаше. Тя взе напитката си, помръдна закачливо вежди и отпи голяма глътка.

— Целуваш като експерт — каза тя.

Усмихнах се леко, извадих по-голямата част от резенчетата зелен лимон и ги оставих върху една салфетка на бара. Обичах зелен лимон. Кой не го обича? Но количествата, които моята Руби блъскаше в една чаша, бяха достатъчно за около дузина гимлета.

Моята Руби.

Преглътнах и я погледнах. Не можех да откъсна очи от нея. Моята Руби, която гледаше как езикът ми облизва алкохола от пръстите ми. Очите й бяха разширени, изумени.

— В момента си представяш колко навътре в теб може да влезе езикът ми. Или колко пръста можеш да поемеш? — казах с усмивка.

Тя спря да диша. Очите й обезумяха, но тя се окопити бързо и сложи самоуверената усмивка на лицето си.

— Всъщност се чудех дали би ти харесало да гледаш как аз облизвам пръстите си, така както на мен ми харесва да гледам как ти го правиш.

Преглътнах тежко и се загледах в леко разтворените й устни. Блестяха навлажнени от напитката и от навика й да ги облизва доста често. Разбира се, веднага се сетих как изглеждаха около пениса ми… единствения път, когато го направи. И тогава бяха подпухнали и блестящи.

— Предпочитам да гледам как облизваш нещо напълно различно — признах. Топлина като огнена топка се спусна по гърдите ми, адреналинът блъскаше чак в пръстите ми. — Още веднъж — добавих.

И точно тогава чух женски глас да мърмори точно зад гърба й.

— Нали? Обзалагам се, че се чукат всеки божи ден.

Очите на Руби се разшириха, по лицето й се плъзна широка усмивка и тя наклони леко глава, за да слуша по-добре.

— Сигурна съм, че живее с пениса му, забит между краката й.

Веждите й отскочиха нагоре от изумление. Тя премигна няколко пъти. Знаех, че едва се сдържа да не избухне в смях. Когато откъснах очи от жената зад нея, Руби все още се усмихваше.

— За нас ли говорят? — попита само с устни.

Кимнах. Със сигурност говореха за нас. Тя сведе глава надолу, огледа се и каза:

— Не, не е в мен в момента.

Аз плъзнах ръката й по тялото си и надолу към пениса ми.

— В момента не.

Господи, едва ли имаше нещо, което да желая повече.

* * *

Подгряващата група се изсипа на сцената и част от тълпата се насочи натам. Край бара останаха по-малко хора. Руби ме хвана за ръката, изпи половината си питие на няколко глътки и ме подкани да пия. Аз обърнах джина на две глътки и я погледнах предизвикателно. Тя поклати леко глава, вдигна чашата си, изпи и остатъка, удари чашата на бара и преглътна с леко сбърчено носле.

— Условието ми за тази вечер е да останеш с мен, докато свири подгряващата група.

Тя наклони глава, усмихна се мистериозно и каза:

— Странно как така си решил, че не умееш да флиртуваш. — Усмихна се и избърса устата си с ръка.

Вдигнах два пръста към бармана да поръчам по още едно и я попитах:

— Какво искаш да кажеш?

— В момента си представяш колко навътре в теб може да влезе езикът ми — каза го с лек британски акцент. — „Или колко пръста можеш да поемеш“. — Опря брадичка на гърдите ми и каза: — Това, скъпи мой, е нива над експертното флиртуване. Освен това е най-мръсното нещо, което някой ми е казвал.

Плъзнах двадесет долара на бара да платя и казах:

— О, гълъбче, не можеш да ме контрираш така само защото зададох най-обикновен въпрос.

Тя се засмя и започна да барабани с палци по гърдите ми.

— Не ми се прави на невинен. Обяснявам ти как всъщност стоят нещата. Спокоен мъж, истински непоклатим стоик за пред хората, но зад затворени врати… истински дявол.

Застинах. Наистина ли ме виждаше така? Така ли изглеждах в очите й? Замислих се за последните три седмици с нея и наистина се налагаше да си призная, че поведението ми беше толкова нетипично за мен. Не можех да се позная. Но беше толкова естествено и толкова лесно да играя тази роля или просто да бъда такъв с нея.

— Когато си позволиш да се забавляваш — каза тихо, защото хората бяха млъкнали и очакваха групата да започне да свири, — … се превръщаш в нещо толкова силно, толкова завладяващо, че почти не мога да го побера в себе си. Никога не съм предполагал, че мъже като теб съществуват. — Уви пръсти около моите и попита: — Кажи ми какво мислиш сега, в тази секунда.

Премигнах и отместих поглед от нея, не исках да се свия на топка в себе си както правя винаги, защото си спомних колко важно беше за нея да бъдем открити и честни един с друг.

— Радвам се, че ме накара да дойда тук тази вечер.

Тя не каза нищо, може би очакваше да споделя повече.

— Съвсем честно ли искаш да знаеш? — попитах.

— Разбира се — кимна тя.

— Последната седмица беше много хубаво. Признавам, че малко се тревожех, че гледаш на тази връзка само като сексуална.

— Ще излъжа, ако кажа, че не искам от теб много неща, свързани със секс, но физическото ми желание се дължи на това, че искам теб, това което имаме сега. Защото сексът не е най-важното нещо — каза и отмести поглед от мен и се загледа в тълпата. Отне ми минутка да разбера, че думите ми я бяха наранили, че бях прекалил с търпението й.

— Не поставям под въпрос искреността на чувствата ти — знам, че наистина се интересуваш от мен — казах. — И се надявам, че показвам своята дълбока привързаност към теб. Надявам се да я усещаш.

Тя се засмя, вдигна се на пръсти и ме целуна по бузата.

— Ти си толкова нормален и човечен. Просто не знам как да се справя с рядък феномен като теб.

Изпихме второто почти със същата скорост и когато вдигнах ръка да поръчам по още едно, започнах да усещам как алкохолът затопля тялото ми. Бузите й порозовяха, смехът й беше постоянно на устните, докато й разказвах истории от детството си в Лийдс: как петнадесетгодишният ми брат Макс се прибра в нас без гащи, след като го хванаха да чука дъщерята на шефа на Градския съвет, и то в парка; сватбата на най-голямата ми сестра Лизи, когато разляха чаша червено вино върху бялата й рокля и когато чичо Филип се напи като прасе и падна в тортата; прочутият темперамент на другата ми сестра Карен неофициално обявена за най-добър боксьор в Лийдс след множество сбивания.

Когато подгряващата група — няколко вряскащи абсурдни подобия на музиканти с колоритното име Шериф Гуднейчър, си обраха чукалата, хората започнаха да прииждат пак към бара да се заредят с пиене, преди да се появят титулярите за вечерта. Руби се олюля леко, постави чашата си на бара и тръгна към тоалетната. Последвах я по някакъв тесен коридор и останах да я изчакам. Когато се появи в коридора и ме видя, развълнуваната й усмивка не се побираше на лицето. Наведох се и я целунах.

— Нямаше търпение да се върна ли? — попита закачливо.

— Да, виновен съм, знам — промърморих много близо до лицето й. — Ти си невероятна.

Руби ме поведе към залата и отново се наблъскахме сред океан потни, пулсиращи от очакване тела. Хората нямаха търпение да видят… как им беше името… „Битър Даск“.

Групата се появи на сцената, момчетата включиха китарите си, направиха проба на микрофоните, движеха се по сцената и зад нея. Усещах как тялото на Руби буквално вибрира от нетърпение и как поглъща с очи всяко тяхно движение. Беше прекалено шумно, за да говорим, такава малка зала с толкова много народ никак не ми беше по вкуса и знаех, че ще става все по-шумно, но докато я гледах такава щастлива, всички мои резерви и притеснения заминаха по дяволите. Можех да я гледам цяла нощ и да се наслаждавам на всеки един звук около мен.

Можех.

След малко публиката замлъкна като по команда. Вокалът се приближи към микрофона. Не каза нищо, само се обърна към другите момчета от групата и кимна с глава. Барабанистът чукна с палките си — едно, две, три. И тогава залата гръмна от шума.

Барабани, бас и китара се сляха в едно. Думата, с която мога да опиша комбинацията от трите, е красота. Чиста, сурова красота, която за части от секундата захрани кръвта ми с някакво ново сензационно усещане. Космите по тялото ми настръхнаха. Музиката беше прекрасна: богата и пълна с живот. Чисто звучене на китара, изключително прецизни ударни, и вокал, който ме изуми. Знаех, че след концерта Руби трябваше да крещи директно в мозъка ми, за да я чуя, но това беше магия, каквато никога не си бях представял, не знаех, че съществува. Усещах музиката като физическо присъствие в тялото си, по кожата си.

Руби не ми беше казала какво да очаквам и може би си е мислила, че съм ходил на концерт, но истината е, че никога не бях правил подобно нещо. С Порша бях ходил на симфония, на балет, на безкрайно дълги и скучни мюзикъли, но никога не бях изживявал нещо, което да се сравни с такава силна нелогична, неочаквана и непоносима дори за сетивата ми красота.

Гласът на вокала се менеше — в една песен беше суров и дрезгав, в друга мек и равен. Думите на песните подлудиха въображението ми, караха ме да правя неща, на каквито не мислех, че съм способен. Емоции като вина, съжаление, очакване, облекчение се сгъстиха и сбраха в едно и гръмнаха в гърдите ми. Изпитах силна носталгия по пропилените си в нещастие и скука години и в същото време надежда, че животът ми може би вече щеше да бъде различен. Може би от този миг нататък всичко щеше да се промени.

Усещането беше почти на ръба на непоносимото. Прекалено силно, прекалено интензивно. Светлините се мятаха като обезумели върху лицата на публиката, Руби бе вдигнала ръце и пееше с пълно гърло всяка една песен. Танцуваше пред мен, бедрата й се поклащаха, а аз започвах да откачам по това момиче. Подивях. Исках да я грабна и да я притисна към пениса си, който вече надигаше глава. Пръстите ми се забиха в ханша й, очите ми се затвориха и се оставих на звука, който изпълваше всяко кътче в залата. Оставих се и на изумителното чувство да я усещам притисната до мен. Тя плъзна ръце назад, зарови ръце в косата ми и наведе главата ми до врата си. Засмуках кожата й, хапех я, стенех, възбуждах се. Съзнанието ми бавно изключваше и се потапяше в екстаза да усещам това неземно същество до себе си. Трябваше да реша дали да я придърпам в някой ъгъл, или да я оставя да се наслади на музиката. Изправих се и се оставих на мига да ме удави.

Момчетата свиреха като луди. Спряха само за няколко секунди да отпият от бирата си, внимателно поставена върху усилвателите. Никога не бях виждал, не бях чувал, не бях преживявал такова нещо и за първи път имах усещането, че съм надникнал в сърцето на Руби, усетих любовта й към всичко динамично и бързо, към приключенията, разбрах спонтанността й и проумях защо бе хукнала да купи билети за този концерт. Изумявах се от начина, по който се доверяваше на собствените си инстинкти, които очевидно й бяха подсказали да ме доведе тук. През цялото време е знаела, че музиката, светлините, морето от танцуващи тела ще ми повлияят, ще се врежат дълбоко в мен и следата никога няма да бъде заличена.

* * *

Като човек с необичайно висок ръст, бях свикнал да се навеждам, когато хората ми говорят тихо, когато минавам под рамка на врата, бях свикнал да не стоя в кръг с останалите хора, за да не ги карам да се чувстват застрашени от ръста ми. Но в метрото на път за хотела, докато се поклащахме в ритъма на влака, Руби искаше да съм изправен в целия си ръст, за да може да се покатери върху мен, да се увива около мен, да изживее все още тресящото ми вълнение от концерта. Коремът й се притискаше в пениса ми, ръцете й се плъзнаха под разкопчаното ми палто и после под сакото, за да притисне студените си пръсти към корема ми. Галеше косъмчетата около пъпа ми и над колана, даже вкара показалеца си под колана на джинсите ми.

Мамка му, това момиче знаеше точно какво ми причинява. Виждах го в палавите й очи. Усмивката й сякаш се плъзваше от едното ъгълче на устата й към другото. Устните й се извиваха в съблазнителен смях и през цялото време говореше за шоуто, за песните, за хората, а съзнанието ми се замъгляваше и мислите ми се заплитаха още повече с всяко подраскване на ноктите й по кожата на корема ми, с всяко притискане на тялото й към таза ми. Понесох това изтезание като истински стоик и в пълно мълчание. Не откъснах очи от лицето й нито за секунда, поглъщах удоволствието, което очите и устните й изливаха с всяка дума, отправена към мен. След всеки допир на телата ни, след всяко рязко движение на влака започвах все по-бързо да изчислявам колко време ще ми е необходимо, преди да я обладая.

Излязохме от станцията на метрото и тя спря да си поеме въздух за секунда. Достатъчно дълга секунда, за да я грабна и да я притисна до стената на сградата до хотела ни, да вдишам аромата на рози и мед на кожата й и да изсъскам в ухото й:

— Какво правиш с мен?

— М? — попита разсеяно и се протегна като ленива котка в ръцете ми.

— Къде е останалата част от мозъка ми? Онази рационалната, която ми казваше, че трябва да стъпвам внимателно и предпазливо? Къде е?

— Не трябва да правиш нищо подобно.

— Мисля хаотично, а се справяхме така добре с бавното темпо.

Ръцете й се увиха около врата ми и ме придърпа за целувка. Толкова интимна и чиста. Усетих как нещо в гърдите ми се преобръща. Мекото погалване на устните й буквално ме размаза, разби ме на парчета. Начинът, по който ми даваше устните си, езика си, тихото й простенване, когато прокарах език по долната й устна, беше толкова искрен, толкова открит. Захапах долната й устна.

— Ние все още се справяме много добре. Няма да се любим, докато не го почувстваш като любене, а не само като правене на секс — каза тя. Не, не каза, а ме увери. С това изречение тя ми казваше „Знам, че откраднах разума ти и вероятно сърцето, но ще внимавам и с двете и ще ги пазя.“

Това нейно обещание, че няма да се любим, докато не съм напълно сигурен, не ме успокои, напротив — засили делириума ми. Задърпах я по улицата, не помня как сме стигнали до стаята, но на втората секунда в стаята вече бях свалил палтото й, моето лежеше метнато някъде по пода, и я бях заковал на вратата. Маратонките й се приземиха някъде до леглото, джинсите й бяха събути грубо и светкавично и метнати в друга посока. Никога досега не бях изпитвал подобен глад. Кожата ми беше обтегната като кожа на барабан и буквално вибрираше.

Руби ме гледаше окъпана само в светлината от уличното осветление. Очите й бяха разширени от вълнение. Очакването на лицето й и пулсиращата болка в пениса ми бяха регистрирани от съзнанието ми в една и съща секунда. Едно много далечно и тънко гласче ми казваше да се укротя, но в този момент, когато чувах пулса си в ушите, не можех да полагам усилия, за да укротявам каквото и да било, още по-малко да го спирам.

— Какво прав… — започна тя, но спря, защото видя как с мълниеносна скорост свалих джинсите си до коленете и се облегнах тежко върху нея. Само боксерките ми и нейните бикини ме спираха да я чукам директно на пода.

Пенисът ми се притискаше между краката й, точно там, където можех веднага да вляза в нея. Усещах хлъзгавата влага под сатена. Изръмжах и изтласках таза си напред и се притиснах по-силно в нея. После пак. И пак. Забързан, отчаян. Махнах тениската и сутиена. Пищните й гърди напълниха дланите ми.

Можех да си представя как би било. Как щеше да бъде — краката й около кръста ми, тазът й се движи с нетърпение, нагоре, настрани, нагоре, настрани за да посрещне истеричните ми тласъци.

Ръцете й обхванаха задника ми и ме подканиха да се движа по-бързо. Извика.

Опитвах се да не лягам върху нея, за да не й тежа, но продължавах да я целувам, да плъзгам зъби по кожата й, да смуча езика й, устните й, шията й. Невъздържаността ми не я притесняваше, дори мисля, че я вълнуваше, а звуците й ме караха да освирепявам и да искам да я разкъсам. Бях близо. Толкова бързо… прекалено бързо. После можех да бъда по-бавен с нея. Исках облекчение от напрежението, което се бе натрупало в мен да бъда така близо до нея, да я усещам, да вдишвам аромата й, да виждам тялото й под моето. Болезненото облекчение започна да се спуска по гръбнака ми и с рязко изтласкване на таза си напред изстрелях цялата насъбрала се енергия в мрака на стаята.

Секунда след това вече бях събул бикините й и устата ми беше залепена между краката й, езикът — потопен във влагата й.

Какво облекчение да я почувствам така, да я вкуся.

Викът й излезе сподавен, тазът й отскочи от пода. Някъде някакво малко гласче ми казваше, че трябва да съм нежен с нея, да бъда внимателен, но когато рязко разтворих краката й и засмуках клитора й, тя буквално отлетя.

— Найл — успях да различа името си измежду насечените й стонове. — Сложи ме на леглото. Нека те погледам.

Изправих се, изритах панталоните, издърпах ризата през главата, понесох я към леглото. Вече бях по-спокоен и сега можех да я погледам, да я целувам, да галя лицето й.

— Харесва ми, обожавам… да усетя вкуса си на езика ти.

Настръхнах и затворих очи. Оставих се на нея. Тя хвана ръката ми и бавно я плъзна между краката си. Откъснах устни от нейните и легнах между краката й. Целунах гърдите й, корема, кожата под ханша й. Пръстите й бяха заровени в косата ми, очите й изучаваха лицето ми, а моят поглед се плъзгаше по голото й тяло.

— Много си тих — прошепна тя.

Разтворих я с пръсти и плъзнах палеца си по клитора й.

— Концентрирам се.

И защо да говоря и да загрозявам прелестта на звуците й, на сладките й стонове, на гледката как мачка с юмруци чаршафите, на накъсания й дъх?

Притиснах палец по-силно и започнах да го въртя. Тазът й пак отскочи нагоре и започна да се върти в моя ритъм.

— Аз… — започна, но думите й така и не стигнаха до устните.

— Шшш — казах, наведох се и притиснах уста върху палеца си. Галех и смучех.

От години бях спрял да мечтая за орален секс, защото след първите няколко години на брака ни, Порша категорично отказа. Тя искаше обикновен секс, мисионерска поза, затворени очи, загасени лампи. Но аз обичах вкуса на жена, обичах усещането за сладост при извършването на самия акт. За мен да целунеш жена там, беше нещо като върха на еротиката. Всеки мъж иска да пие от източника на удоволствието.

А тук, в леглото, с Руби изправена на лакти да ме гледа с разширените си от възбуда и изумление очи, с гъстите й мигли, които тежаха и почти затваряха потъмнелите й очи, се чувствах като в рая. Гърдите й рязко и задъхано се повдигаха и отпускаха с всяко кръгче на палеца ми, устните й бяха разтворени. Езикът й постоянно се плъзваше по долната й устна.

— Харесва ли ти да правиш това? — попита.

— Не мисля, че думата е „харесвам“. Мисля, че в момента нищо на света не би могло да ми достави по-голямо удоволствие.

Дишането й стана по-бавно, бедрата й се притискаха нагоре и напред, застина. И тогава отдръпнах езика си. Беше толкава близо.

— Найл, моля те.

— Молиш ме за какво, любима? — попитах и прокарах зъби по бедрото й.

— Сложи устата си там.

— Къде по-точно — попитах с усмивка.

— Знаеше къде.

— Върху пичето ти? — прошепнах.

Тялото й се усука под мен.

— Имам нужда от това.

— Не, все още само го искаш.

Видях как устните й потрепериха, как ги захапа, как очите й ме умоляваха. Беше толкова лесно да й дам това, което искаше. Толкова пъти си го бе представяла, толкова пъти се бе питала какво ли е да усети езика ми там. Исках да надскоча очакванията й, да направя фантазиите й нищожни и малки в сравнение с тази реалност.

— Кажи ми — прошепнах и издишах върху клитора й.

Тя стисна очи, хвана се за китката ми, отчаяно, гладно. Беше толкова мокра. Трепереше. Не дишаше от възбуда, тялото й беше сковано.

— Руби? Кажи ми.

Наведох се и прокарах езика си по клитора й. Пак, и пак, и пак. Бедрата й трепереха.

— Близо съм, много близо.

— Не, кажи ми — казах, докосвайки я и пак се отдръпнах.

Тя с мъка отвори очи и ме погледна неразбиращо.

— Моля те, аз…

— Имам толкова много свободни пръсти. Кажи ми какво да правя с тях.

И тогава се наведох и я засмуках и прокарвах език и вече не спрях. Цялото й тяло трепереше, сякаш въпросът ми я бе метнал зад ръба. Просто исках да я предупредя какво да очаква, защото секунда след това вкарах двата си пръста в нея, засмуках клитора й и почти си изгубих ума, когато тя изпищя, изви тяло, разтрепери се като листо.

Оргазмът я разтърси, затвори крака около раменете ми. Треперех с нея.

* * *

Занесох я в банята. Краката й бяха увити около кръста ми, устните й — залепени за шията ми. Дрезгавият й глас ми казваше как никога не е изпитвала нещо, което може да се сравни с това. Същото важеше и за мен.

Руби трепереше в ръцете ми, изтощена и пометена от всичко, което се случи през изминалите минути. Много грижовно я пуснах да стъпи на крака, застанах с гръб към водата, за да я пазя от силно течащата вода и измих всеки милиметър от тялото й. Тя бе увила ръце около кръста ми и ме гледаше мълчаливо. Очите й бяха натежали от емоция… и изведнъж изпитах ужас, че може да каже на глас това, което изпитва.

Очите на Руби никога не криеха нищо. Вече знаех без никакво съмнение, че тя беше влюбена в мен. Не беше само удоволствието от устата ми, не беше само идеята, че ме кара да обезумявам под въздействието на чара й. Тя беше искрено влюбена. В мен.

Ако беше толкова просто, сега щях да правя любов с нея, защото знаех за себе си, че привличането, което изпитвах към нея, бързо бе минало в съвсем друго по-дълбоко измерение. Може би любов. Но след толкова години с Порша и удобно забил глава в пясъка на нещо, което си мислех, че е любов, как можех да се доверя на собствената си преценка? Бях й предан, да. Лоялен до края. Но любов? Не бяха сигурен вече, че това, което съм изпитвал към Порша, е имало нещо общо с любовта.

И тогава ме връхлетя споменът за вечерта на сватбата ни. Танцувахме пред всички гости и се чувствах странно весел, може би щастлив и изпълнен със светла надежда.

— Защо си толкава привлекателна, когато си облечена в бяло? Като добре пазена тайна — казах и се наведох да я целуна по шията. — Нашата тайна.

— Какво искаш да кажеш? — попита Порша.

Ако тогава бях малко по-умен, щях да уловя напрежението в гласа й, да усетя онзи поглед, с който тепърва ми предстоеше да се запозная отблизо, поглед, който ме предупреждаваше да внимавам какво говоря и правя. Но аз не бях умен мъж.

— Исках да кажа, че вече съм те имал, любов моя — казах. — И ще те имам пак тази нощ. И после пак и пак.

Порша застина като дърво в ръцете ми и просто се остави да я влача по дансинга. Песента свърши и всички започнаха да ръкопляскат. Погледнах я. Лицето й беше ледено, като от стомана. Дори нежното осветление в тентата не можеше да омекоти това поразяващо студено излъчване.

— Какво има? — попитах.

Тя ми се усмихна сковано, целуна ме по бузата и каза:

— Току-що ме обвини, че се правя на девственица, а всъщност дълбоко в себе си съм развратница. В деня на сватбата ни!

Това беше началото. Но невинаги е било така. Само в повечето случаи, но невинаги. Предложих й брак с пръстен, който купих от сладкарски магазин. Тя се смя толкова много и толкова силно и после ме целуна пред всички хора на Пикадили Съркъс.

Този миг постепенно се изгуби сред спомените за многобройните безчувствени, нерадостни и лишени от всякаква емоция дни, месеци, години. Към края, когато говорех с Порша, ми беше безкрайно трудно да си спомням хубавите мигове. И ако се сетех за някой от тях, се държах с все сила за него, което наистина беше странно, защото аз определено не исках да започвам тази връзка наново или да се помирявам с нея, или да полагам усилия да поправя станалото. Дори и сега, след брака, аз се държах за тези хубави спомени, защото изпитвах потребност да си припомням, че е имало време, когато идеята да се оженя за нея не е било само едно голо очакване, че е имало време, когато идеята наистина е била добра и е имало някаква логика да го направя.

Бях шокиран от това, което изпитвах към Руби — парализираща страст и похот, обожание и беззащитност, на която се предавах по своя собствена воля. Никога преди не бях изпитвал такива емоции, никога с жената, за която се ожених.

В гърдите ми се загнезди вина. Вина, че съм загубил цялото това време, че съм могъл да дам на Порша повече, отколкото си направих труда. Вина, че мислех за всичко това, докато миех тялото на жената, в която се влюбвах.

Руби ме изпълваше с неземна радост, но редом с радостта вървеше и ужасът. Паниката от скоростта, с която се развиваше всичко и че интензитетът не намаляваше, не отшумяваше. Напротив — набираше плашеща скорост.

Нежно прокарах ръце по гърдите й, по бедрата, по таза й, по левия крак, после по десния. Измих нозете й. Тялото ми пак се разбуди от желание за нея. И това, което ме притесняваше най-много, беше фактът, че развивах вредни навици — бях започнал да разчитам на чувствата й и на начина, по който ми се отдаваше. Това също не се бе случвало с Порша. През всичките ни години заедно не е имало секунда, в която дори да се замисля за нищожната вероятност да разчитам на нещо такова с бившата ми жена. Колкото и години да бяхме страдали в компанията си, тя никога не би могла да ме погледне така, а и аз никога не съм го искал.

Обърнах Руби към себе си, за да я измия от сапуна. Непрекъснато исках да я докосвам с ръцете си и с поглед я умолявах да ме целува. И тя го направи. Протегна се и ме целуна. Водата се стичаше между устните ни, а другата й ръка се движеше бавно по дължината на пениса ми. После Руби стисна очи, от гърлото й се откърти едва чут стон, устните й трепереха върху моите. Не можех да разбера дали плаче, не можех да различа сълзите от стичащата се по лицето й вода, но в този миг осъзнах, че я обичам. Съзнанието ми регистрира колко отчаяно я обожавам такава — разтърсена и пометена.

И веднага след това, буквално след един удар на сърцето последва осъзнаването на още една истина и тя болеше: ако някога чувствата на Руби към мен охладнееха, това щеше да ме съсипе завинаги.