Кристина Лорен
Красива тайна (10)

Глава десета
Найл

От начина, по който Руби ме гледаше, можех да усетя, че е намислила нещо.

— Какво? — попитах я с устни, когато захапа сочната си розова устна между зъбите си и най-сетне погледна в очите ми, след като дълго гледа ръцете, шията, лицето ми, ръцете.

Тя сви рамене.

— Нищо — отвърна с устни. Езикът й отново беше приклещен между зъбите.

Тя знаеше. Сигурен съм, че знаеше какво ми причинява този език. Толкова мек, розов, възбуждащ. Откъснах поглед от нея и погледнах към жената, която водеше днешната дискусия за пораженията от урагана. Всички в стаята започваха да дремят с полузатворени очи, някои си играеха с бележниците си, правеха се, че пишат. За мен тези срещи бяха доста напрегнати, както предполагах, но и крайно интересни. Обичах работата си, харесвах темата за превенция срещу природни стихии. Детайлите, които тепърва трябваше да разгледаме, бяха повече от любопитни. Харесвах работата си, а това не можеше да се каже за колегите ми. Моята работа беше моето бягство, моята страст. Ето защо бях леко изненадан от себе си, когато очите ми започнаха нетърпеливо да гледат към часовника, а мислите ми да се връщат все по-често към Руби и какво ще се случи между нас тази вечер.

Нямахме срещи, нямахме никакви задължения. От пет вечерта до другата сутрин имахме време само един за друг.

С Порша имахме цялото време на света. Единадесет години време. Но въпреки това, още от самото начало на брака ни, времето, което трябваше да прекараме заедно, беше нещо, което нито тя, нито пък аз очаквахме с огромно нетърпение. Изведнъж всяко едно допълнително занимание придобиваше изключителна важност, само и само да не седнем да вечеряме заедно. Дори елементарно нещо като да седнем един до друг на дивана да гледаме телевизия изведнъж се отлагаше в полза на индивидуална работа по изостанали проекти. Но Руби беше толкова жива, толкова ентусиазирана да прекара няколко часа насаме. С мен.

Очевидно това, което се случи на обед, беше признание от моя и от нейна страна, че и двамата искаме да направим крачка напред от флиртуването. Беше време да пренесем нещата на по-лично ниво. Тази вечер.

Всичко това беше ясно, но не знаех как да го направя. Имах толкова малко опит в прямото изразяване на емоциите си, да не говорим за открит разговор за секс. Знам, че успях да я накарам да свърши. Знаех, че мога да й доставя много повече удоволствие от това, което направих днес. Не, това не ме притесняваше. Това, което ме притесняваше, беше, че тя би ми дала точно толкова, колкото си поискам от нея.

Ако поисках да я любя тази вечер, можех да го направя. Ако исках някаква граница или лимити, аз бях този, който трябваше да ги постави. Но честно, исках ли да поставям ограничения? Или просто си мислех, че е редно да искам ограничения?

Стомахът ми се сви и пак погледнах към жената, която водеше събранието. С крайчето на окото си забелязах как Руби накланя глава и ме гледа. Подозирах, че може да прочете всяка мисъл, която минава през лицето ми. Започвах да си мисля, че има някакъв декодер и беше единственият човек на света, освен брат ми Макс и по-малката ми сестра, които разбираха за какво става дума само с един поглед и веднага разгадаваха и най-дълбоко скритата ми тайна.

Премигнах и я погледнах в очите. Изражението й омекна, усмихна се и каза само с устни:

— Не се притеснявай.

После пак погледна в бележника си и вдигна поглед към говорителката. Изведнъж ми стана леко. Едва сега осъзнах колко здраво бях стискал челюсти, а сега най-неочаквано можех да дишам спокойно и да отпусна мускулите на лицето си.

Ще го измислим заедно, прошепна гласа й в съзнанието ми.

Върнахме се пеша до хотела и си говорехме за приятното топло време, за групата, която искала да види, докато е в Ню Йорк. Говореше ми за всички онези ужким безсмислени, но така сладки неща, които исках да чуя. Разсейваше ме и ми помагаше да забравя за собствената си невроза и ужаса си от предстоящата вечер.

Излязохме от асансьорите и тръгнахме по коридора. Руби спря пред вратата си, обърна големите си очи към мен и прошепна:

— Е, време е за решения. Искаш ли да прекараш тази вечер с мен?

След това постави дланите си върху гърдите ми и добави:

— Не те притискам. Аз мога да се прибера и да мастурбирам на някой филм на Райън Гослинг, а ти можеш да се прибереш в своята стая и да си блъскаш главата в стената, затова че не си ме съблякъл гола до кръста, но изборът е изцяло твой.

Преглътнах и поех въздух няколко пъти, колкото да се успокоя, наведох се да я целуна. Целувката започна от ъгълчето на устата й, мина през бузата й и спря до ухото й.

— Да, моля — казах тихо.

— Е, вечеря в стаята илииии навън? — каза бавно и протяжно тя.

Отне ми повече от три секунди да отговоря:

— В стаята.

С широка усмивка тя грабна картата от ръката ми, вкара я, бутна вратата и нахлу в стаята ми. Събу обувките си и се метна на леглото ми с лице върху възглавницата.

— Мамка му, сменили са чаршафите. Тази възглавница не мирише на теб — каза и се обърна по гръб стиснала възглавницата, макар че „не миришела на мен“.

— Ще им кажа да не правят тази грешка утре.

Тогава с глас, който трябваше да наподобява моя, тя каза кратко и сухо:

— Прекрасно решение.

Малката й интерпретация ме накара да се усмихна. Тя се пресегна към менюто, което стоеше на нощното шкафче, и го отвори.

— Какво ти се яде?

Облегнах се на бюрото си. Просто я гледах. Харесваше ми да я виждам в стаята си, да виждам колко удобно и свободно се чувства в компанията ми, колко й отиваше тази роля… на моя… приятелка?

Седнах да си развържа обувките и казах:

— Хм, може би бургер?

— Това въпрос ли беше? — попита и погледна пак менюто. — Имат малък избор. Чийзбургер и картофки?

— Идеално. И каквото тъмно пиво имат.

Тя метна менюто на пода и грабна телефона. Чух как някой вдигна от другата страна, тя се засмя и сложи ръка върху слушалката.

— Нарекоха ме „Госпожо Стела“.

Усмихнах се и събух обувките си. Госпожа Стела беше майка ми. Също и преди доста време Порша.

Госпожа Стела не беше това живо същество, проснато на леглото ми с пола, леко вдигната по стройните бедра.

Но може би точно това беше проблемът, нали? Бях зациклил на една-единствена мисъл — че Руби беше прекалено забавна, прекалено хубава, прекалено авантюристична за мен. Имах визия за това, което заслужавах, и този образ в съзнанието ми не беше и на милион светлинни години от Руби. Никога не съм си представяла, че жената, която ще ме хареса, би изглеждала като Руби. Ако можеше да чуе мислите ми, със сигурност щеше да изскубне телефона от стената и да ме замери с него. Слушах я, гледах как потвърждава поръчката, и как затваря. Всичко беше толкова… познато, толкова лесно, удобно. Раменете ми се отпуснаха, възелът в стомаха ми се разплете.

Тя потупа леглото до нея, повдигна вежди и ме погледне съблазнително.

— Имаме около четиридесет минути за пакости.

— Руби… — започнах.

Лицето й леко посърна, но бързо се окопити и пак се усмихна.

— Защо се страхуваш толкова много да седнеш на едно легло с мен? — попита и изведнъж усетих смущението в гласа й. — Няма да открадна добродетелта ти. Обещавам.

— Не че се страхувам. Аз… просто… — И млъкнах.

Измъкнах вратовръзката си от яката на ризата и я преметнах през стола на бюрото. Всеки път, когато исках да обясня нещо лично, нещо важно, думите се разпиляваха. Ето защо отдавна се бях отказал да обявявам на Порша каквото и да е. Да, знаех, че беше крайно време да спра да сравнявам всичко и всеки с Порша и с нещата в брака ми. Руби се опитваше да ми помогне да намеря отново себе си. И аз трябваше да й позволя.

Нова връзка. Нова схема.

— Кажи ми.

Затворих очи, съставих изречението и чак тогава посмях да го изрека.

— Имам чувството, че едва съм успял да обработя мисълта… по-скоро идеята да бъда с теб… каквото и да включва това „да бъда“… и вече сме в стая с легло. В моя опит в романтиката не може да се използва думата „обикновено“. Това вече е ясно. Но въпреки това ми се иска да си представям, че ако можех да използвам думата „обикновено“, изречението ми би звучало така: Обикновено бих те извел на вечеря няколко пъти, после бих те целунал на вратата, обикновено бих бил много по-премерен и внимателен в действията си. Така бих постъпил, ако можех да върна времето назад и ако сега бях пак на осемнадесет — казах и се засмях тъпо. — Но ето че сме в тази хотелска стая, пръстите ми бяха в теб преди няколко часа, и единственото, което искам да правя сега, е да дойда при теб и да успокоя болката, която те измъчва цял ден. Предполагам, че самият аз съм изненадан от факта, че тялото и сърцето ми са доста по-напреднали от мозъка ми…

Руби застана на колене на ръба на леглото, протегна ръка, закачи я на колана ми и ме придърпа към себе си.

— Защо хората действат, сякаш сърцето и тялото им не са част от мозъка?

Тя разкопча горното копче на ризата ми и мина на другото. И после на другото. Пръстите й погъделичкаха гърдите ми.

— Когато ме искаш, това е мозъкът ти. Когато ти харесва да си с мен? Хей, знаеш ли, какво? — усмихна се с език между зъбите. — Можеш ли да познаеш? Не? Това е пак мозъкът ти.

— Разбираш ли какво искам да кажа? — попитах шепнешком. Лицата ни бяха само на сантиметри едно от друго. Можех да се наведа и да я целуна. — Притеснявам се, че си млада, че аз съм невротик. Как е възможно да проработи и какво ще излезе?

— Всъщност… — започна тя и събра веждите си в престорена сериозност. — Мисля, че за теб ще е най-добре да го направим, когато се приберем от Ню Йорк. В твоето собствено пространство, с твоята рутина. Човек лесно би си помислил, че най-трудната част от всичко за теб е, че си далеч от нещата, които познаваш, а аз съм само още един елемент от хаоса, в който се намираш в момента.

Думите й ме успокоиха, тревогата леко поотмина като схващане след масаж.

— Сигурна ли си, че не си някоя шестдесетгодишна леля със забележителна пластична операция и още по-забележителен мозък.

— Да, напълно съм сигурна — каза и ми се усмихна с красивата си усмивка. — Но също съм сигурна, че не се налага да правиш нищо, което не искаш, Найл. Позволено ти е да НЕ искаш това.

Погледнах във вената на врата й, където виждах пулса й, и се запитах какво ли би било да го усетя с устните си.

— Напълно съм сигурен… Искам да кажа… — Въздъхнах обезсърчено от хаоса в главата ми. — Искам, наистина го искам — казах най-накрая.

Руби се засмя, падна назад на леглото и ме придърпа към себе си. Приземихме се леко, отскочихме от матрака, изтърколих се до нея и започнах да се боря с ризата си. Сякаш го бяхме планирали или го бяхме правили от десетилетия — тя сви колене, вдигна краката си върху моите, мушна стъпалата си под моите, а аз се свих около тялото й. Гледах телата ни и нямах думи.

— Пасвам идеално в теб — каза тихо тя. — И виж как легна в леглото с мен този път.

После вдигна ръка да изглади бръчката на челото ми.

— Нека само да поясня нещо. Искам да прекарам това време с теб. Да си приказваме, да се гушкаме. Не е нужно да се събличаме голи преди вечеря. Не се налага да го правим и след това.

Усмихнах се, прокарах ръка по корема й.

— Разкажи ми за семейството си.

— Да видим. — Ръката й се плъзна по шията ми и нагоре към косата ми. — Имам един брат. Близнак.

— Имаш брат близнак? — попитах. Как съм могъл да я целувам, да я гледам как стига до оргазъм сама, да я докарам до оргазъм днес, да я докосвам и да не знам такава основна информация за нея?

— Да. Учи медицина. Казва се Крейн.

— Крейн? Това е рядко срещано име.

— Е, почти всички се обръщат към него с фамилното му име Милър, но да, рядко е — каза и замислено прокара пръсти в косата ми. — Той е добро момче.

— А родителите ти?

— Все още са женени. Живеят в Карлсбад, в северната част на Сан Диего. И двамата са психотерапевти.

Отдръпнах се от нея да я огледам. Сега я виждах в съвсем различна светлина.

— Как е възможно и двамата ти родители да са психотерапевти, а ти да си толкова… нормална?

Тя се засмя и ме удари леко в гърдите.

— Това е глупав стереотип. Нормално е за човек да си помисли, че ако двамата родители са психотерапевти, детето ще израсне с по-здрава психика, а не обратното.

— Да, нормално е човек да си помисли. — Усетих как устните ми се свиват и обтягат в усмивка. Тя беше… невероятна. — Значи си израснала в Сан Диего и после си учила в колежа в Сан Диего?

— Мхм — каза разсеяно. Пръстите й бяха под шията ми. — Щастливо детство. Печени родители. Брат, който ходеше само с някои от приятелките ми. — Стори ми се разсеяна, отнесена. И убеждението, че има нещо друго, се потвърди, когато се протегна да ме целуне и каза: — Аз съм едно щастливо момиче.

— Значи никакви демони? — попитах тихо.

Руби се отмести леко назад, очите й потъмняха за секунда.

— Не, никакви демони.

Огледах лицето й, плъзнах ръка по тялото й и казах много тихо:

— Това прозвуча крайно неубедително.

Не знам защо го казах, но сега вече исках да знам. Гърдите ми се свиха от някакво усещане, че се потапям по-дълбоко, че това вече е много повече от целуване, флирт и опипване. Точно от това се нуждаех най-много и в същото време изпитвах ужас от тази близост: интимността в думите, споделянето преди интимните действия.

— Добре — каза и се усмихна лекичко. — Но първо ти.

Премигнах изненадан. Въпреки че аз й бях задал въпроса, не очаквах, че така бързо ще се обърне срещу мен.

— Мисля, че и моето детство беше щастливо. Когато се обръщам назад сега, осъзнавам, че сме били доста бедни, но децата не забелязват неща като парични запаси или финанси, когато имат всичко, от което се нуждаят. Бракът ми, както вече споменах, беше много… тих. Особено на фона на детство, изпълнено с глъч, шум и веселба, и караници между братя и сестри. Накрая почти нищо не ни свързваше.

Тя сложи ръка на брадичката ми, прокара пръсти и продължи да ме слуша.

— Мисля, че моите демони са моята резервираност спрямо всеки и всичко и страхът ми, че съм прекарал най-хубавите си тийнейджърски години и цялото десетилетие на двайсетте с жена, която вероятно никога не съм познавал и няма да опозная и разбера до края на живота си. Чувствам го като загубено време.

— Твоята резервираност? — повтори тихо.

— Да. Никога не знам дали се държа с хората така, както ми се иска.

— В какъв смисъл как се държиш?

— Искам да съм дружелюбен, заинтересован, отговорен.

— Определено си отговорен. — Усмихна се. — Но и малко, съвсем мъничко дистанциран.

— Това е съвсем точно казано — признах и се засмях. — Винаги съм бил тихият, странният. Макс и Ребека, с които имам малка разлика в годините, са смешните и забавните. Аз бях сдържаният. Затова на мен ми се разминаваха наказанията, защото те правеха пакости и бяха наказвани заради това.

— Това ми се струва крайно интересно. Разказвай.

Поклатих глава, наведох се да я целуна по бузата и казах с устни, опрени в кожата й:

— Твой ред е.

Тя ме погледна, а пръстите й разсеяно си играеха с косъмчетата под шията ми.

— Руби?

Тя премигна и погледна в очите ми. После пое дълбоко въздух.

— Имах кофти гадже през първата година в университета — каза простичко. Думите й бяха толкова неясни, значението доста неясно. Не разбирах какво иска да каже. Дали е бил жесток с нея? Дали й е изневерявал?

— Какво искаш да кажеш?

— Може би не е редно да го наричам дори гадже — каза и извъртя главата си във възглавницата, сякаш обмисляше думите. — Излязохме няколко пъти и той искаше да правим секс, а аз не бях готова и не исках. И той си го получи насила.

Докато осъзнавах думите й, имах чувството, че сърцето ми пълзи към гърлото. Думите ми излязоха като удушени.

— Нарани ли те?

Погледнах деликатните й форми, нежното й лице, широките й чисти и искрени очи и в гърдите ми се разгоря огън, бях като демон, обладан от гняв и желание за мъст. Никога досега не бях изпитвал такова ожесточение и омраза към човешко същество, каквито изпитвах към този човек, който й бе посегнал.

— Малко… Не беше кой знае колко драматично или жестоко. Просто много… неприятно. Не ми беше първият, но…

— Болеше?

Тя кимна и се загледа в някаква точка в брадичката ми.

— Да. Ти искаше да знаеш за демоните ми. Мисля, че това е моят.

Не знаех какво да кажа. Устата ми се отваряше и затваряше. Исках да ударя стена, да я притисна до себе си и да я пазя, да я обгърна цялата, за да не позволя нищо лошо да й се случи. И тогава инстинктивно отдръпнах ръка от тялото й, сякаш ужасен, че мога да я нараня.

— Престани — каза и се засмя сконфузено. — Ето защо не обичам да говоря за това. Беше гадна нощ, но едно от предимствата да имаш родители психотерапевти е, че се научаваш да говориш за нещата. И именно това ми помогна да се измъкна от дупката.

Руби изгледаше напълно здрава, силна, жива. Но след това, което ми каза, започнах да гледам на нея не само като на жена, от която очаквах да се държи с мен внимателно и да пристъпва леко, а и като на жена, с която самият аз трябваше да се държа крайно внимателно, за да не я засегна дълбоко и прегазя.

— Просто ме попитай — каза тя, очевидно правилно разчела изражението ми. — Ако ще правим това… — продължи и размаха ръка между нас, — трябва да знаеш тези неща за мен.

— Ти не си… — започнах сконфузено. Имах чувството, че пробвам детска ръкавичка и не знам как да я сложа. Преглътнах, после пак преглътнах по-тежко, закашлях се.

— Найл — каза тя и се протегна да ме целуне. Устните й се задържаха малко по-дълго до крайчето на устата ми. — Питай.

— Сексът… не е проблем за теб.

Не беше въпрос. Исках да затворя очи и да изчезна през червените петна от смущение, появили се по кожата ми. Тя беше толкова отворена, чувстваше се удобно в сексуалността си и сякаш не забеляза, дори не се притесни от откровените ми думи.

— В началото беше. Искам да кажа, че дори сега понякога може да се окаже проблем. През първата година и нещо леко се побърквах. Спах с няколко момчета. Сякаш се опитвах да кажа на вселената, че това е мой избор, че няма право да ми се меси и да ми казва кога да се побърквам от страх. Но най-много ми помогна терапевтът. Но това, което Пол направи, не беше свързано само със секса. Той беше много объркано момче. След това с другите момчета не беше така, но той ми показа, че някои хора са… с тъмна природа.

— Често ли мислиш за това?

Тя ми се усмихна, докосна устните ми с показалеца си по начин, който беше едновременно сладко и побъркващо съблазнителен.

— Може би. Зависи от обстоятелствата в живота ми за дадения момент.

Усетих как инстинктивно се отдръпвам назад.

— А сега наистина мисля за това и се тревожа, че ще бъдеш прекалено внимателен с мен, ще се разколебаеш… или ще се откажеш. — Очите й ме умоляваха. — Моля те, не го прави. Обещай ми.

Исках да й обещая, но това, което ми каза току-що, само затвърди убеждението ми, че трябва да стъпвам бавно.

— Аз…

На вратата се почука. Носеха вечерята. Станах, облякох ризата си и отворих вратата. Момчето влезе с количката с вечерята, подреди я до леглото и ми подаде да разпиша сметката. Стаята кънтеше от тишина. Думите, казани преди минути, сякаш се разтваряха във въздуха и го правеха по-тежък. Руби седна, кръстоса крака под дупето си и повдигна сребърния капак на чинията си. Сервитьорът излезе и аз седнах до нея.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад — каза тихо и започна да излива индустриални количества кетчуп върху картофките си. После се наведе към мен, целуна ме по бузата. Това момиче беше толкова естествено, толкова… нормално. — Благодаря за вечерята, секси.

Когато започна да се храни, разбрах само, че този разговор беше приключил и продължавахме напред.

* * *

Руби се отпусна назад на леглото и се усмихна доволно.

— Каквото и да се случи тази вечер, просто съм длъжна да те предупредя, че малко неща могат да надминат удоволствието от този чийзбургер.

— Страхувам се, че дори един обикновен бургер има повече опит от мен.

— В такъв случай, господин Стела, изкарайте тежката артилерия — изумителните си умения да съблазнявате — каза с усмивка.

Вечерята беше вкусна, но така й не разбрах какво ям. Бях на пълен автопилот. Със сигурност знаех, че не искам да бързаме. И след откровения ни разговор и това, което ми каза за себе си, исках да бъда много внимателен не само с тялото, но и с чувствата й.

Станах от стола, минах покрай масата и легнах на леглото до нея почти покривайки я с тяло.

— Добро начало — каза тя и пръстите й веднага се захванаха с копчетата на ризата ми. За втори път. А аз се заиграх с горното копче на копринената й риза. — Изпитваш съмнения? — попита, защото очевидно само си играех с копчето, без да го разкопчавам.

Поклатих глава. Мислех. Прекалено много мислех. Зелените й очи изучаваха лицето ми. Търпеливи, но напрегнати.

— Мисля, че просто искам да съм наясно какво правим тази вечер и по принцип. Малко съм разтресен от това, което ми каза. — Бръчицата на челото й се изглади, погледна ме с разбиране и притисна глава във възглавницата, за да ме вижда по-добре. — За Пол. И за това как си реагирала, като си се впуснала в сексуални връзки с други момчета.

В очите й видях болка, която премина за секунда, защото тя побърза да я скрие.

— Не съм го правила от много време.

Усмихнах се. Тя беше едва на двадесет и три. „Много време“ със сигурност е доста относително понятие.

— Не, не се опитвам дори да те съдя, Руби. Може би това е едно уместно напомняне за самия мен да внимавам и да стъпвам бавно.

— Искаш да кажеш никакъв секс.

Погледнах в очите й и кимнах.

— Аз съм старомоден мъж. Знам, осъзнавам го. Но сексът е нещо, което искам да правя само когато съм влюбен.

През лицето й мина някаква емоция — нямах никаква идея какво ли можеше да значи. Стори ми се, че иска да каже нещо, но се отказа и само кимна.

Исках да й обясня думите си, да се впусна в разточителни пояснения, защото знаех как ги е интерпретирала. Вероятно мислеше, че за мен това не е такава връзка, че никога няма да се влюбя в нея, че дори не вървим в тази посока. Исках да й кажа, че не е така, но аз самият не бях сигурен в каква посока вървим. В миговете, когато бях до нея, всичко изглеждаше ясно и лесно. Исках да й се насладя. Не знаех защо желаех точно нея. Освен това, не исках и да очаквам много. По рождение съм изключително откровен за такива неща и винаги искам да съм честен с хората. Просто съм такъв. Може би това между нас щеше да се окаже нещо красиво, нещо лесно и удобно, но предимно сексуално?

И в крайна сметка временно.

Повечето хора имат по няколко връзки в живота си. Идеята, че Руби можеше да се окаже нещо по-постоянно в живота ми, определено ми харесваше, но аз я познавах от прекалено малко време.

— Чувам какво си мислиш — прошепна тя и придърпа главата ми да ме целуне сладко. Само веднъж. — Защо идеята, че си сам с мен в тази хотелска стая, те кара да търсиш паникбутона. Никой не е тръгнал да слага определения и етикети на отношенията ни. Най-малко аз. — Тя наистина бе прочела мислите ми. — Харесвам те, искам да съм с теб. Причината няма значение. Може би и аз не я знам в момента.

Причината няма значение. Може би и аз не я знам в момента.

Точно тези думи ми помогнаха да дишам и да се почувствам по-свободен. Отпуснах се в ръцете й и се оставих на пръстите й да галят косата ми. Харесваше ми как я подръпва, как ноктите й леко драскат по главата ми. Харесваха ми онези признаци на страст, които никога не бях изживявал в досегашния си романтичен и любовен живот. Устните й бяха плътни, сочни, топли. Ухаеха на спрайт и на шоколад с мента, който бяха донесли с вечерята. Устата й леко се отвори. Устните ни се срещнаха и усетих леките вибрации от тихия й стон.

Да, определено премислях дяволски много. Прокарах ръка по корема й, нагоре към гърдите и пак се върнах на горното копче на блузата й. И тогава чак сякаш някой натисна бутона за пауза в мозъка ми и спрях да мисля. Разкопчах първото, после второто и така до последното. Тя се измъкна от блузата си. Изведнъж лежеше под мен само по бледожълт сутиен.

Мили боже!

Можех да заровя лице в кожата й и никога повече да не поискам да го вдигна от там, просто защото нямаше да имам нужда от нищо друго.

— Имаш най-красивите гърди, които съм виждал в живота си.

Тя застина под мен, сложи ръце на лицето си и се скри от мен. Какво бях казал? Обидих ли я? Затова че й казах, че има красиви гърди? Дали пък не очакваше да правим секс, без да си говорим или да коментираме?

— Руби?

— Дай ми минутка да се съвзема, моля те. — Гласът й беше заглушен от дланите й.

— Бях прекалено откровен, нали?

— Не. — Пусна ръцете до тялото си, погледна ме с онези красиви очи и каза: — Имах… момент… пътешествие на душата извън тялото — Найл Стела току-що свали блузата ми и хареса гърдите ми.

— Искаш ли да пуснеш съобщение на някого по този повод — попитах и едва задуших смеха си.

— Не, но после ще го добавя в списъка си Моменти и Преживявания С Найл Стела — пошегува се тя, сложи ръце в косата ми и ме придърпа надолу.

Погалих шията й и ръката ми се спусна към рамото й. Тялото й се изви под моето.

— Найл.

— Търпение.

Сутиенът й беше копринен и много тънък. Не разбирах как такава деликатна материя успяваше да държи пищните й гърди. Почти ми се прииска да не го махам — тръпката от очакването беше прекалено силна и исках да я усещам повече време.

— Но ти вече си ме виждал напълно гола.

— Не можеш директно да ме обвиниш, затова че съм те виждал гола — казах и я погледнах в очите. — Но разликата е, че докато те гледах гола, не те докоснах.

В очите й видях весело пламъче, но също и нетърпението и потребността й.

— Можеш ли да ме съблечеш гола сега?

— Има неща, които можеш да претупаш. Ти не си едно от тях. Не желая да бързам, искам да ти отделя повече време и внимание. Кожата ти трябва да бъде усетена, сантиметър по сантиметър, искам да изпиташ удоволствие и да го удължа максимално. Ти трябва да бъдеш съблазнена. — Погледнах я и продължих: — Затова тази вечер ще правим любов, но само с пръстите ми, но искам да свършиш върху пръстите ми с такава страст и сила, че към полунощ да се събудиш и да искаш да го направиш пак сама, но няма да успееш. — Целунах рамото й и казах тихо: — Просто няма да е същото. Няма да го направиш както трябва. — Прокарах пръст по брадичката й. — Пръстите ти няма да са същият размер, няма да стигат толкова дълбоко. Но най-съществената причина да се провалиш и да не постигнеш същия ефект сама е, че няма да бъдеш търпелива.

Тя изръмжа тихо, зарови ръце в косата ми и я дръпна. Прокарах пръст по вдлъбнатината под шията й и го пуснах надолу към гърдите й.

— Няма да имаш търпение да погалиш перфектната си кожа, точно тези точки тук, да усетиш топлината й, да усетиш под пръстите си релефа на тази единствена бенка. Точно тук. Няма да можеш да целунеш корема и около него.

Наведох се и я целунах точно под сутиена, мушнах ръка под нея и го разкопчах, но не го махнах, оставих го да покрива гърдите й. Тялото й отново се изви нагоре, гърчеше се и се усукваше под мен. Лявата презрамка падна по рамото и аз я целунах.

— Ще го махнеш ли? — прошепна и пак изви гръб над матрака.

— Все още не.

Дишаше тежко, през зъби, докато засмуквах кожата около гърдите й и бавно разкопчавах полата й и после плавно я плъзнах по бедрата й.

— Найл?

— Ммм?

— Боли ме.

Смехът ми излезе като накъсано дихание върху кожата й.

— Наистина?

— Може да се бавиш, колкото си искаш, само моля те, сложи ръката си там.

— Ще сложа ръката си не само там, ще я сложа върху всяка част от тялото ти, когато съм готов. Довери ми се.

Никога през целия ми живот не ми бяха давали възможността да се насладя така, да не бързам, да вкусвам и да боготворя аромата на женското тяло. На фона на секундите, минутите, които прекарвах с Руби, досегашният ми сексуален живот изглеждаше като цифров код, вкаран някак между другото в компютърна програма.

Наведох се и целунах най-горната част на гърдите й, точно там, където започваха да се издигат. Сочни, твърди, обли. Притиснах зъби към кожата. Стенех. Исках да смуча, да хапя, да я… погълна. Гърдите й ме превръщаха в звяр. Исках да я стискам, да я разкъсам, да я хапя. Мамка му… да я чукам. Представих си как се катеря върху тялото й, как притискам гърдите й около пениса ми, как се трия в нея, как най-егоистично намирам своето собствено удоволствие — да бъда така близко до нея, да вдишвам аромата й, да чувам дрезгавите й, накъсани стонове.

Една малка частичка от мен се сви на топка от грубостта на животинските ми инстинкти, но гласът на Руби в съзнанието ми беше по-силен от всичко друго: Отпусни се, не мисли, покажи ми какво искаш от мен. Вземи всичко, което искаш.

Легнах върху нея, обхванах гърдите й, притиснах ги една към друга и засмуках кожата, където се събираха. Плъзнах език около изящната вдлъбнатина. Тя изви тялото си нагоре и вкара пръсти в косата ми, придърпа таза ми към себе си, за да може да се отърка в мен.

Дръпнах презрамките на сутиена й надолу, метнах го настрани. Зърната й бяха същото розово като устните и без да се замислям, се наведох, придърпах гладно едното в устата си и го засмуках.

— Найл. О, БОЖЕ!

Начинът, по който реагира, ме разтърси. Можех да предизвикам това с едно докосване на зърната й, само докато я притисках към тялото си. Аз? Исках тази реакция да е само за мен, за никой друг. Исках да я опаковам внимателно и да си я прибера, за да не може друг да я види такава и да й се наслади така, както можех аз. Имах потребност да черпя, да консумирам вълнението и екстаза й, който причинявах аз, исках да пия от удоволствието й, докато започне да пищи името ми, докато си изгуби ума, докато започне да се гърчи потна под мен.

Кожата й сякаш блестеше при всеки мой допир. Устните ми обхождаха красивите очертания на корема, на пъпа, на ханша й. Това бяха моите Велики географски открития и аз спирах и се възхищавах на всяко едно, изучавах го милиметър по милиметър. Притиснах таза си към матрака и отчаяно търсех облекчението си.

Под мен Руби се люлееше в ръцете ми, огъваща се, умоляваща и копнееща. На гърдите й бе избила ситна пот. Косата ми беше оплетена и рошава от заровените й пръсти и дращещите й ноктите.

О, тя беше истинско чудо.

— Позволи ми да те докосна — примоли се тя.

— Почакай.

— Не мога.

Дръпнах ластика на бикините й настрани и целунах кожата под него, точно над венериния хълм. Тя изсъска „да“ и аз плъзнах светложълтата дантела по бедрата й. Руби беше напълно гола и мамка му… перфектна.

Усещах очите й върху себе си, плъзнах една ръка по бедрото й и гледах как пръстите ми се движат по бялата й кожа. Моята изглеждаше толкова по-тъмна. Вътрешността на бедрата й беше най-мекото нещо, което някога бях докосвал в живота си. Пръстите ми леко трепереха, докато се катереха нагоре. Сърцето ми блъскаше в гърдите. Бях я докосвал между краката в офиса, но тогава беше съвсем различно, набързо и прекалено интензивно. Но сега имах часове. Можех да я държа будна цяла нощ, да й доставям удоволствие с ръце, с уста, със зъби около гърдите й, по корема и шията й.

Пръстите ми търсеха онова място, където знаех, че ме иска най-много. Тя потрепери, бедрата й отскочиха нагоре, тазът също. Търсеше ръката ми.

— Така ме убиваш — каза и уви длан около китката ми. — Кълна се, ще свърша в секундата, в която ме докоснеш.

Начинът, по който го каза, и мисълта, че е толкова възбудена, че моят допир можеше да причини това, буквално ме разтърси. Усмихнах се и плъзнах пръст в нея. Тя извика. Беше не само мокра, а буквално течеше, хлъзгава и топла. Можех да се наведа и да я целуна там. Или да се покача върху нея и да вляза, което бе по-изкушаващата идея. Не можех дори да си представя какво ли би било да съм в нея.

Бях крайно благодарен, че все още имам бариера — панталоните ми. Бях благодарен… за колебанието ми, което просто се разхождаше из съзнанието ми и ми казваше да я карам леко.

Нямаше как да не сравня това изживяване с жалкия си, макар и дългогодишен опит в секса. Веднага се почувствах виновен. Не трябваше, не беше редно да мисля за Порша сега, макар че всъщност изпитвах само облекчение, че вече съм напълно независим от нея. Но голото тяло на Руби и изпърженият ми до овъгляване мозък от перспективата да й доставя удоволствие, напълно елиминираха дисциплинирания ми начин на мислене, на който бях навикнал. Руби отваряше нещо в мен, разголваше ме, караше ме да искам да бъда по-прозрачен и разбираем както за себе си, така и за нея.

Докато я докосвах, докато я любех с два пръста и после с три, оставих мислите си да се реят свободно. Това вероятно бе интимността: да даваш удоволствие на другия човек, и този друг човек да го приема с желание, гладно, с нетърпение; когато и двамата партньори по собствено желание и воля се отдават на това усещане. Тя желаеше да бъде с мен тази вечер, дали беше с цел или беше нейният начин да ме допусне до себе си, не знам, но начинът, по който го направи, ми помогна да освободя нещо в себе си, да се чувствам уверен и спокоен.

С всяко движение на ръката ми, с всеки вик от устата й, моята увереност нарастваше. Не след дълго бях убеден, че никой мъж не е желал друга жена така, както аз желаех жената до мен. Исках да я целувам, да я лижа, да я смуча, да я чукам, но някаква по-тъмна, по-жестока част от мен искаше да заклеймя устните й, горещата й кожа, болезнените й звуци, меките й бедра и (най-сетне си го казах пред себе си) най-красивото, мокро, меко пиче, за каквото никога не бях и мечтал. Исках да я погледна и да усетя с цялото си същество, че всичко това е мое.

Тя започна да се огъва, мускулите й се свиваха под пръстите ми, а аз я гледах с почти болезнено вълнение. Колко странно, мислех си, че цялото тяло ме боли и копнее за извивката на раменете й, за кожата около пъпа й, за пулсиращата вена на врата й?

Докато я гледах как лети нагоре, сърцето ми буквално се качи в гърлото. Вдигнах глава, откъснах очи от влагалището й и засмуках зърното й. В мига, в който усети допира ми върху гръдта си, тя сякаш се успокои за секунда, но веднага след това тялото й се изви нагоре, главата й потъна във възглавницата и почти изпищя. Остана неподвижна само за няколко секунди и веднага след това ръката й се плъзна в косата ми. Наведох се и обрах с език сладките въздишки на облекчение, все още вибриращи по устните й.

— Боже мой — каза, затвори очи и отпусна тялото си под мен. — Аз… просто…

— Когато свършваш, ти си най-изключителното човешко същество.

— Това… Ти… изглеждаш като… нещо, което съм измислила в някой красив сън. Като плод на въображението ми.

Прокарах пръст по корема й, през ребрата и тихо казах на глас нещо, което никога досега не бях казвал и с което се разголвах пред нея.

— Обичам аромата ти. Страхувам се, че ще си загубя ума, когато най-сетне те почувствам върху езика си.

След като изрекох тези думи, Руби ме придърпа с нетърпеливи ръце към себе си и с ново, по-силно желание. Аз бях обезумял, а тя съвсем си беше загубила разсъдъка — потна, мокра, влажни устни, цялата притисната към мен. Зъбите ни се удряха, целувките ни бяха хаотични. Тя рязко и трескаво разкопча колана ми, който ме изплющя по корема, докато тя се опитваше да събуе панталоните ми.

Странно, ударът не ме разсея — напротив, разгорещи желанието ми.

Тя свали панталоните до коленете ми, пресегна се към пениса ми.

— Майко мила… Ти си…

Отдръпнах се и я погледнах с озверели очи. Тя беше третата жена в света, която виждаше пениса ми и честно казано не ми пукаше как ще довърши изречението. Пулсирах в ръката й и буквално я умолявах да ми даде жадуваното облекчение.

— Голям — каза и ме погледна. — Исусе!

И после плъзна ръка по него, притискайки го. Виках от облекчение. За малко да не чуя димите й:

— Никога не съм била с мъж, който е бил…

Съзнанието ми беше замъглено от бавните й движения. Не е бил какво? Американец? Който не е искал да бърза да я изчука? Който няма опит с жените? И после проследих погледа й и разбрах.

— Обрязан?

Тя кимна и зарови глава в шията ми.

— Мисля, че е същото, само че малко по-лесно в известно отношение.

— Лесно? — прозвуча като в транс. Точно както звучах в момента и аз.

Ако си пораздвижиш ръката малко по-бързо, ще разбереш за какво става дума.

Сложих ръка върху нейната и я накарах да се движи по-бързо. Усещах горещото напрежение ниско в гръбнака си, нарастващата ми потребност да я чукам, да чукам юмрука й, да чукам… нещо нейно. Тя леко изскимтя, когато кожичката се плъзна назад по главичката.

— Колко е възбуждащо! О, мамка му! Не мога да повярвам, че правя това. Не мога да повярвам…

— Шшшш — прошепнах. Исках да се върне при мен, да се концентрира върху мен, а не върху мисълта, че го прави. Това беше реалност: бях над нея, пенисът ми бе в юмрука й, устата ми върху шията й, а сърцето ми бавно изтичаше и се вливаше в нейното. — Остани с мен.

От този момент думите ми бяха мантра:

Дай ми

Дай ми

Дай ми

О, мамка му, Руби

Дай ми

Дай

Дори не бях сигурен какво исках от нея. Дай ми свободата да позволя на думите си да излизат от устата ми лесно. Дай ми разрешение да се пусна, да се отпусна и да задишам — ето за това копнея от толкова време. Дай ми онова спокойно и сигурно място, където не е нужно да изграждам стена и се крия зад нея.

Ръката й намали скоростта си, палецът й леко минаваше по главичката. Тя гледаше, и аз гледах.

— Обичам, когато те възбуждам така — едва прошепна.

— Точно това правиш. Толкова възбуден, че си губя ума почти през цялото време — признах.

Звучах отчаян, бях отчаян.

Тя погледна към устните ми, наведох се да я целуна и засмуках влажната й сочна устна. Зърната й бяха набъбнали, стегнати, като малки камъчета. И тогава ме порази мисълта, че за нея моето удоволствие беше нейният дар. Мисълта, че някой ме искаше по този начин, ме замайваше, бях като упоен. В същото време исках и тя да изпита същото с мен, да се чувства добре; исках да й е приятно, когато сме интимни, или когато говорим, или просто се разхождаме по Пето авеню.

Прокарах пръст по устната й, залепих устни за нейните и изсъсках през зъби, когато палецът й мина по най-чувствителното ми място.

— Мога да усетя вкуса ти върху пръста си — прошепнах близо до устата й и размърдах таза си. Устните ми се плъзнаха към гърдите й.

Усещах как набъбвам в ръцете й, как удоволствието се катери по краката ми, как се спуска по гръбнака ми, и в един миг вече свирепо чуках юмрука й, устата ми гладно смучеше зърното, зъбите ми се впиваха, докато усетих кръвта й върху езика си, и със стегнати, накъсани стонове в ухото ми ме молеше да свърша.

От гърдите ми се откърти дълбок стон и гръмнах, излях се в ръката й, по бедрото, по пъпа, дори по гърдите й, където бях оставил следа от зъбите си.

Минути след като оргазмът ми започна да затихва и единственият звук в стаята беше от дишането ни, тя все още не ме пускаше. Протегна ръка, докосна петното от сперма и го размаза по кожата си. Едва сега, застанал неподвижно над нея, разбрах колко свирепо гладни, ненаситни бяхме в целувките и в докосванията си. Гърдите й бяха зачервени и охлузени от наболата ми брада, устните й изглеждаха подути, изнасилени. Телата ни бяха в пот. Без да я целувам между краката, без да правим секс, бяхме успели да направим нещо много по-диво и лудо. Това беше най-помитащото сексуално преживяване в целия ми живот. Тя затвори очи и каза:

— Ужасявам се, че това, което изпитвам към теб, ще стане толкова голямо, че…

Заглуших думите й с целувка, а ръката ми пак се плъзна между краката й.

Не беше възможно да избягам от хаоса на собствените си мисли. Това беше нещо много по-силно, по-голямо от всичко, което бях преживял през целия си брак.

— Това беше най-интензивното преживяване в целия ми живот.

И нещо в това усещане ми се струваше грешно и ме плашеше.

Трябваше да се потопя обратно в това изживяване, преди паниката да погаси този океан от емоции и да ме направи глухоням и безчувствен.