Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (7)

6.

На следващата сутрин я потърсиха по телефона. Кори седеше в библиотеката на Роринг Форк и свършваше с прочита на градската история. Библиотеката беше отлична — настанена в модерна сграда, издигната в модернизиран викториански стил. Вътрешността беше красива — декари полиран дъб, сводести прозорци, дебели мокети и непряко осветление, което заливаше всичко с топъл блясък.

Историческият отдел на библиотеката беше произведение на изкуството. Завеждащият отдела, Тед Роман, излезе много любезен. Оказа се сладко момче на двайсетина и нещо години, жилаво и в добра форма, наскоро завършило Университет на Юта, след което бе взело няколко години почивка, за да поработи тук в замяна на евтини ски карти. Тя му разказа за изследователския си проект и за срещата си с началник Морис. Тед слушаше внимателно, задаваше умни въпроси и й показа как да използва историческите архиви. И като капак я беше поканил на бира вдругиден вечерта и тя беше приела!

Библиотечните албуми със стари вестници, плакати и публични известия от времето на сребърната треска бяха добре дигитализирани под формата на пидиефи, в които можеше да се търси. За няколко часа Кори успя да намери десетки статии за историята на Роринг Форк и убийствата на мечката, некролози и всякаква друга съпътстваща информация. Много повече, отколкото беше открила в Ню Йорк.

Историята на града беше обаятелна. През лятото на 1873 година група юначни сребротърсачи от Лийдвил се изправили срещу опасността да бъдат нападнати от племето юта, пресекли Континенталния вододел и проникнали в неизследваната територия в западна посока. Там те и другите, които ги последвали, открили едно от най-големите находища на сребро в историята на Щатите. Последвала сребърната треска, тълпи сребротърсачи си запазили участъци из планините, издигащи се по протежението на река Роринг Форк. Възникнал град с чукови мелници за натрошаване на рудата и набързо построена топилна пещ за извличане на среброто и златото от рудата. Скоро хълмовете гъмжали от сребротърсачи, от мини и далечни миньорски лагери, а градът се изпълнил с минни инженери, златари, въглищари, дърводелци, ковачи, кръчмари, търговци, каруцари, курви, работници, пианисти, картоиграчи, мошеници и крадци.

Първото убийство станало през пролетта на 1876 година. Самотен миньор бил убит и изяден в отдалечен участък високо в планината Смъглърс. Минали седмици, преди да се забележи липсата му. В резултат на това трупът му не бил намерен веднага, а високопланинският въздух го запазил достатъчно, за да разкаже своята ужасяваща история. Тялото било разпрано — очевидно от мечка, след това изкормено, а крайниците — откъснати. Изглежда в течение на седмица мечката се била връщала да пирува. Повечето от костите били оглозгани, езикът и черният дроб изядени, вътрешностите и другите органи разпръснати наоколо и повече или по-малко нахапани.

Това бил моделът, който щял да се повтори още десет пъти през лятото.

Още от самото начало Роринг Форк и голяма част от територията на Колорадо били измъчвани от агресивни гризли, които настаняващите се в по-ниските долини заселници прогонили по по-високите части на планините. Гризли, и това беше раздувано с наслада в почти всяка вестникарска статия, беше едно от малкото животни, за които се знае, че ловува хора за храна.

През онова дълго лято в различни отдалечени участъци свирепата мечка убила и изяла единайсет миньори и сребротърсачи. Животното обитавало голяма територия, която, за съжаление, обхващала повечето високи части на среброносния район. Убийствата предизвиквали всеобща паника, но федералният закон изисквал миньорите да работят на участъците си, ако искат да запазят своите права върху тях. Затова дори в пика на ужаса повечето от тях отказвали да напуснат своите участъци.

Няколко пъти били организирани ловни хайки да убият мечката, но било трудно да я проследят във високите планински части над дървесната граница в този безснежен сезон. Въпреки това според Кори действителният проблем бил, че ловната хайка не е била твърде ревностна в желанието си да намери мечката. Изглежда мъжете бяха прекарвали повече време по кръчмите и в речи, отколкото навън в търсене на следи от животното.

През есента на 1876 г., точно преди падането на първия сняг, убийствата спрели. С течение на времето хората започнали да си мислят, че мечката е отишла на друго място, умряла или може би заспала зимен сън. Следващата пролет имало известни страхове, но когато убийствата не се подновили…

Кори почувства вибрациите на телефона си, извади го от ръчната си чанта и видя, че я търсят от полицейското управление. Тя се огледа и щом откри, че библиотеката е празна, като се изключи библиотекарят, любител на ските и снегомобилите, седнал на мястото си зад заемното гише и забил нос в Джак Керуак, реши, че може да отговори на обаждането.

Но не я търсеше началникът, а неговата секретарка. Преди Кори да успее да избълва обичайните любезности, жената заговори бързо и задъхано:

— Началникът много съжалява, но стана така, че не може да ви даде разрешение да изследвате останките.

На Кори й пресъхна устата.

— Какво? — успя да изграчи. — Чакайте малко…

— Днес през целия ден има срещи, затова ме помоли да ви се обадя. Нали разбирате…

— Но той ми каза…

— Няма да е възможно. Много съжалява, че не може да ви помогне…

— Но защо? — успя да изплаче Кори.

— Съжалявам, но не знам подробности.

— Мога ли да говоря с него?

— Цял ден има срещи и така ще бъде… ъъъ… до края на седмицата.

— До края на седмицата? Но вчера ми каза…

— Съжалявам. Нали ви казах, че не съм запозната с неговите основания.

— Вижте започна Кори, опитвайки се да овладее гласа си, но не постигна голям успех, — вчера той лично ми каза, че няма да има никакви трудност. Че ще ми разреши. А сега си променя мнението и отказва да каже защо и… а след това възлага на вас да ми биете шута! Не е честно!

В отговор чу едно последно ледено „ще ми се да можех да ви помогна, но решението е окончателно“, последвано от решително щракване. Линията прекъсна.

Кори седна и заблъска с длан по масата:

— Мамка му, мамка му, майка му!

После вдигна поглед. Тед я гледаше ококорен.

— По дяволите — възкликна Кори и закри уста с длан, — обезпокоих цялата библиотека.

С усмивка той вдигна ръка, за да я успокои.

— Както и сама можеш да видиш, в момента няма никого тук. — Поколеба се, но после излезе иззад бюрото си и се приближи. Заговори отново, но сега гласът му беше преминал в шепот. — Мисля, че знам какво става тук.

— Знаеш? Тогава те моля да ми обясниш.

Макар да нямаше никого наоколо, той сниши още глас.

— Госпожа Кърмоуд.

— Кой?

— Госпожа Бети Браун Кърмоуд влезе под кожата му.

— Коя е Бети Браун Кърмоуд?

Той завъртя очи и плахо се огледа.

— Откъде да започна? Първо, притежава агенцията за недвижими имоти „Таун & Маунт“, която е най-яката в града. Председател е на асоциацията на „Съседите от «Хайтс»“ и беше силата зад преместването на гробището. По принцип е една от онези самодоволни жени, които управляват всичко и всеки и не търпят никакво несъгласие. Факт е, че тази жена е истинската власт в града.

— И подобна жена притежава влияние върху полицейския началник?

Тед се засмя.

— Нали се запозна с Морис? Мил човек. Всички му влияят. Но най-вече тя. Казвам ти — направо е страховита. Дори повече от онзи неин зет Монтебело. Сигурен съм, че Морис наистина е възнамерявал да ти даде разрешение. Докато не се е обадил на Кърмоуд.

— Но защо й е да ме спира? Какво ще й навреди?

— Ето това е — каза Тед, — което трябва да разбереш.