Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (15)

14.

Кори стана още преди съмване, събра оборудването си и потегли към Роринг Форк. Сега, когато вече наближаваше обяд, тя се намираше в склада на „Хайтс“, потънала в работа. Останките на Емет Баудри бяха грижливо подредени на пластмасова сгъваема масичка, която Кори беше купила в „Уолмарт“, и осветени от комплект силни студийни лампи. Беше свързала микроскопа с лаптопа и сега на екрана се виждаше картината от микроскопа. Никонът й стоеше на триногата. Беше направо удоволствие да можеш да работиш внимателно и грижливо, без да те е страх до смърт, че всеки момент ще те открият.

Единственият проблем беше, че мръзнеше. Беше под нулата, когато пое по дългия път от Базалт — след като отказа безплатната стая в „Себастиан“, предложена й от Пендъргаст. Прескочила беше закуската, за да спести малко пари, и сега умираше не само от студ, но и от глад. Пуснала беше евтина вентилаторна печка в краката си, която тракаше и фучеше, а топлият въздух сякаш свършваше още преди да беше излязъл от решетката. Вършеше добра работа, като отопляваше глезените й, но само толкова.

Обаче нито студът, нито гладът можеха да намалят голямата й възбуда от онова, което откриваше. Почти всички кости показваха травми под формата на белези от драскотини, от тъпо острие и дълбане. Нито един от белезите не показваше признаци на костна реакция, възпаление или гранулация. Това означаваше, че уврежданията са били нанесени в момента на смъртта. Меката шуплеста и порьозна костна тъкан показваше ясни следи от зъби — не мечешки, а човешки, като се изхожда от радиуса на захапката и профила им. Фактически нямаше никакви следи от мечи зъби или нокти по тях.

В счупената бедрена кост и смазания череп беше открила допълнителни следи от драскане и дълбане, което означаваше, че костният мозък и мозъкът са били изчегъртани с някакъв метален инструмент. Под микроскопа тези следи от сваляне на плътта разкриваха фини успоредни линии близо една до друга и нещо, което приличаше на отлагания от железен окис, което подсказваше, че инструментът е бил железен и е твърде възможно да става дума за изхабена пила.

Първият удар по черепа определено е бил нанесен с камък. С помощта на микроскопа беше успяла да определи и извади малки парченца от него, които след повърхностен оглед се оказаха кварц.

Гръдният кош е бил разцепен също с камък, за да се отвори и да се стигне до сърцето. Костите не показваха белези от травма, причинена от остър ръб — брадва или нож — нито пък отговаряха на травмите, получени в резултат на стрелба. Това я озадачи, тъй като повечето миньори са били въоръжени с револвер или нож.

Статията от онова време за откриването на трупа на Емет Баудри намекваше, че костите са намерени разхвърляни по земята в радиус десетина метра от вратата на колибата му. Бил почти „напълно изяден“ от така наречената мечка. Статията не даваше много подробности, може би от деликатност, за това какво точно е било изядено и как е бил разкъсан, като се изключи бележката, че „парчета от сърцето и другите вътрешности“ са открити на известно разстояние от трупа наполовина изядени. В статията не се споменаваше нищо за огън или готвене, а и нейният оглед на останките не показваше следи от топлинна обработка.

Емет Баудри е бил изяден суров.

Докато работеше, в съзнанието си започна да вижда поредността на нараняванията, които бяха нанесени по тялото на Баудри. Бил е нападнат от група хора сам човек не би могъл да разкъса човешко тяло с подобна брутална сила. Ударили са го по тила с камък, предизвиквайки дълбока и тежка фрактура. Може би този удар не го беше убил веднага, но със сигурност е изгубил съзнание. Дръпнали са му един дивашки бой, чупейки почти всички кости, след това са продължили да секат и блъскат крайниците му — имаше следи от безразборно и опасно сечене със строшени камъни, последвано от изтръгване чрез латерални сили. След като са му строшили ставите, са откъснали ръцете и краката от торса, разделили са краката при коленете, отворили са черепа, извадили са мозъка и са отделили месото от костите, натрошили са по-големите кости, за да извадят костния мозък, както и повечето от вътрешните органи. Убийците, изглежда, са разполагали само с един инструмент — изхабена пила, и са си помагали с парчета остра кварцова скала, с ръце и със зъби.

Кори предположи, че убийството е било плод на ярост и гняв и е прераснало в канибалски празник. В един момент отстъпи назад от останките, за да помисли. Кои бяха тези хора, тази банда, която е извършила това? Защо? Обаче също толкова странно беше, че банда убийци е шетала из планините през 70-те години на XIX век без револвери или ножове. И защо не са сготвили месото? Като че ли са били племе убийци от каменния век — безмилостни и свирепи.

Безмилостни и свирепи. Все едно сама се предупреждаваше пред духалката, докато потриваше ръце. Съзнанието на Кори отново се отнесе към ужасния пожар снощи и смъртта на онова момиче, Джени Бейкър. Беше прекалено ужасно — цялото семейство да загине по този начин. Преди час един от работниците по поддръжката се беше отбил до склада и й бе съобщил тази новина. Не беше за чудене, че сутринта беше минала през портала на „Хайтс“ само с едно кимване и я оставиха да се оправя, без да пратят някой да я надзирава.

Ужасът от случилото се и лицето на Джени Бейкър — толкова сериозно и красиво — я преследваха. Съсредоточи се върху работата си, каза си тя, стегна се и се приготви да постави друга кост върху предметната масичка.

Това, от което имаше нужда, бяха други останки за сравнение. Пендъргаст беше казал, че ще й помогне да открие още наследници. За миг спря работа, за да обмисли какво я дразнеше в това. Силата на личността му беше такава, че властваше над всяка ситуация, в която попадне. Това обаче беше неин проект и тя искаше да го осъществи по свой начин. Не желаеше хората в „Джон Джей“ и особено нейният научен ръководител да отрекат работата й заради подкрепата на важен агент от ФБР. Дори най-малката помощ от него можеше да замърси нейното постижение и така да им предостави възможност да отрекат цялото.

После Кори прогони и тази мисъл. Този човек току-що беше спасил възможността й за кариера, а може би и живота й. Впрочем да проявява такива собственически инстинкт беше егоистично. Между другото Пендъргаст винаги избягваше лаврите и публичността.

Тя свали ръкавиците си, за да сложи един голям пищял на предметната масичка, и започна да я намества, докато светлината не падне на нея под нужния ъгъл. По него личаха същите следи като по другите кости: фрактура без следи от оздравяване, белези от драскане и най-ясната следа от зъби досега. Хората, които са направили това, трябва да са били ненормални. А може да са били много, ама много ядосани?

Ръцете й бяха на път да замръзнат, но тя успя да направи още снимки, преди да се наложи да спре, за да ги стопли на вентилаторната печка.

Разбира се, беше възможно това да е изолиран случай. Другите хора може би наистина бяха убити от мечка. В статиите се цитираха свидетели, които били видели животното, а в един случай открили миньор, когото мечката изяждала в момента. Или най-малкото, глозгала костите му. Кори се почувства силно изкушена да провери в някой от другите ковчези, но устоя на подтика. От сега нататък щеше да прави всичко изцяло по правилата.

Когато почувства ръцете си отново, се изправи. Ако другите останки докажат, че това е работа на банда убийци, нейната теза трябваше да бъде променена. Щеше да се окаже изправена пред необходимостта да документира серийно убийство отпреди сто и петдесет години. Това щеше да е страхотно и да даде голям тласък на развиващата й се кариера. Ако, разбира се, успееше да разреши случая.