Катрин Тейлър
Решението (9)

8.

— Ако знаех, никога нямаше да се съглася на тази тъпотия. — С изкривено от болка лице Питър разтърка ставите на китките си, докато заедно с другите помагачи вървеше към задната част на замъка. — Не си усещам ръцете и всичко ме боли.

И с Бен беше така. Сам се изненада колко изтощително беше да стои часове наред до този транспортьор и да сортира зърната, чувстваше се толкова изцеден, че нямаше търпение да седне на дългата маса, която бе сложена върху терасата за помагачите и сезонните работници. И все пак умората беше приятна, доставяше му необичайно удовлетворение.

— Не съм знаел, че си такова мрънкало. — И се ухили на приятеля си. — Глътка чист селски въздух няма да ти навреди. Поне ще хванеш малко тен.

Питър изсумтя възмутено.

— Ако искам да почернея, ще отлетя за Карибите и ще се излегна на плажа — озъби се в отговор, но Бен само се засмя.

— Никъде няма да заминеш, Пийт. Още по-малко пък на Карибите. Ти си заклет домашар.

— Като го знаеш, за какъв дявол ме насилваш да се занимавам с такива неща?

Питър се спря пред голям камък на пътеката, само че Бен не се заблуди. Познаваше приятеля си — изобщо не беше толкова капризен, на какъвто се правеше.

— Не се наложи да те насилвам, сам реши да дойдеш — внесе яснота той.

Питър дори настоя да го придружи, когато Бен му се обади късно снощи и му съобщи, че ще помага при сортиране на гроздето. Само дето доста се затрудни да го вдигне от леглото, когато отиде да го вземе от „Трите корони“.

— Пък и ми се струва, че си прекара много приятно с тази Тили Флечър. Мислех, че не ти е симпатична.

Питър погледна към Тили, която заедно с Кейт вървеше на няколко метра пред тях. Двете бяха улисани в разговор, но Тили сякаш усети погледа му и се обърна — и им се усмихна.

— Е, не е чак толкова зле — отбеляза той и сви рамене, но щом видя изненаданото лице на Бен, се ядоса. — Какво си ме зяпнал! Обичам яхнията й, ясно ли е? И точно ти пък нямаш право да говориш така. — И поклати глава. — Нали реши да стоиш настрана от Кейт Хъкли? Допреди малко нещата определено не изглеждаха по този начин.

Усмивката на Бен угасна, когато си даде сметка, че приятелят му има право. Действително каза така на Питър вечерта след разправията си с Кейт в конюшнята. Понеже й беше ядосан. А и удържа на думата си, избягваше я и кажи-речи не разговаряше с нея, когато все пак се засичаха. Беше дори почти сигурен, че е преодолял чувствата си. Но одеве, щом застана плътно пред нея и видя гневните искрици в красивите й кафяви очи, осъзна, че това няма да е толкова лесно. Не само че не я беше забравил, но и Кейт му липсваше. Липсваха му усмивката й, времето, прекарано в дома й. По дяволите, липсваха му дори кучетата и старата къщичка. И макар да нямаше идея докъде би довело това там, в плевнята, му идваше да я целуне пред всички.

Кейт обаче явно бе загубила интерес към него, тъй като отвърна доста колебливо на усмивката му и целия предобед едва ли не демонстративно бе съсредоточила вниманието си върху сортирането. И за разлика от Тили и сега не се обърна към него, а се заприказва с две жени. Дали го пренебрегваше умишлено?

Е, да, през изминалата седмица и той направи същото с нея. Но сега, когато тя постъпи така, се подразни. Даже прекадено много…

— … да си го позволим! Бен, слушаш ли ме изобщо?

Питър простена от нерви, защото явно прочете отговора на въпроса си върху лицето на Бен.

— Извини ме. Какво каза?

— Казах, че е крайно време да вземеш решение. Ако продължаваш да си лъкатушиш с това бентли по алеите на парка и да се правиш на провинциален лорд, ще стане напечено. Работата със Станфорд е на кантар. Трябва да сме настоятелни, ако държим да сключим сделката, а за целта трябва да бъдем в Ню Йорк.

Бен съзнаваше това. Действително ставаше все по-трудно да ръководи фирмата оттук и асистентката му Сиена Уокър, която удържаше фронта в офиса им, всеки ден се сблъскваше с нови предизвикателства. Вършеше необходимото, организираше видеоконференции с Бен и успокояваше клиентите, залъгваше ги с извинения. Което обаче бе само временно решение, все някога Бен трябваше отново да поеме сделките и да води преговорите. Пък и Питър работеше тук при усложнени условия, което спъваше работата върху нови проекти. Нещата не можеха да продължават по този начин. Така че както и да го мислеха, дните им в Англия бяха преброени.

А взаимоотношенията му с Камдънови все още бяха несигурни. Точно бе започнал да добива представа за живота в имението, да опознава Ралф и другите, които — с малки изключения — се държаха по-открито с него. Да речем, Клер, отначало скептична към него, беше взела пример от дъщеря си Айви и сега бе приветлива. Дали защото наистина й беше симпатичен, или по тактически причини, не можеше да каже, но това правеше престоя му тук по-приятен. Ето и днес Клер се поинтересува дали всичко е наред, а сега стоеше на терасата и им махаше да се приближат.

— Бен! Питър! Седнете при нас! — извика тя и сложи ръце върху облегалките на два стола в края на дългата, празнична маса, отрупана с храна и напитки. Мнозина помагачи вече бяха насядали и си вземаха сандвичи от сребърните подноси или поръчваха гореща супа на прислужниците, които сновяха около масата.

Едно не може да се отрече на Камдънови — правят ли нещо, правят го със стил, рече си Бен, докато прекосяваше терасата. Понеже гостите бяха капнали от умора и неподходящо облечени, този обяд приличаше по-скоро на банкет, отколкото на междинна закуска. Върху тежките бели покривки имаше вази с цветя, фин порцелан и сребърни прибори, които блестяха на слънцето. Освен това наред с другите напитки имаше и високи кристални чаши с пенливо вино собствено производство. Когато всички си взеха по една чаша, Клер се изправи и вдигна своята.

— Едва за трети път сме заедно на терасата по време на гроздобера, но вече възприемам събирането като много хубава традиция. Затова и днес както всяка година бих искала да пия за всички, които ни помогнаха с толкова енергия и съпричастност. За всички вас и за поредната добра реколта вино от Дарингам Хол!

Бен погледна към Кейт. Тя също седеше в „семейния край“ на масата, между Тили и Анна, но въпреки това бе твърде далеч, за да я заговори. Ето защо той вдигна с усмивка чашата си и задържа погледа й за дълъг момент, стори му се, че долови в него някакъв проблясък. След това обаче вниманието й бе обсебено от онзи французин, който внезапно изникна до нея и я заприказва. Тя вдигна очи към него, засмя се на нещо, което каза той, и очевидно съвсем забрави за Бен.

Той допря чашата до устните си и изпи виното на екс, после така я тресна на масата, че Питър го изгледа учудено.

— Не знаех, че толкова си падаш по семейната пиячка. — Погледна към Кейт, която все още си говореше с въпросния Маре. — Или причината за повишената ти потребност от консумация на алкохол се дължи на тази гледка?

Безцеремонно се ухили и бръкна за мобилния си телефон, който се обади с пронизително изписукване.

— Във всеки случай няма защо да се притесняваш за мис Хъкли. Както личи, няма да й липсваш много-много след заминаването си.

— Затваряй си устата — сопна му се Бен. — И ако обичаш, не се меси…

Спря насред изречението, защото до слуха му долетя шум, който не се връзваше със следобедната тишина наоколо. Неколцина от другите помагачи явно също го чуха, понеже извърнаха глави, за да потърсят източника. Повечето обаче продължиха да си приказват.

— Чу ли това? — попита Бен, но Питър се вторачи в мобилния си телефон и вместо да отговори, произнесе на доста висок глас:

— Мамка му!

— Пийт! — възкликна предупредително Бен, тъй като неколцина погледнаха изненадано приятеля му. Но Питър изобщо не се трогна, а тикна смартфона си под носа на Бен.

— Ето, прочети! Съобщение от Сиена. Станфорд иска да избърза с представянето на новия проект. Насрочил е среща за петък и ни очаква на нея. Ако не се появим, щял да възложи поръчката на хората от „Рубън технолоджис“. Петък — това е след два дни! Бен, чуваш ли? Вдругиден трябва да сме в Ню Йорк!

Бен, естествено, го чу, не беше глух. Но въпреки това не свали поглед от ниската закръглена жена, която току-що бе излязла на терасата. Познаваше я, беше Меган, готвачката на семейство Камдън, а видът й наистина предвещаваше лоши новини.

Сигурно беше тичала насам, защото беше останала направо без дъх, потърси масата с поглед и забърза към местата, където седяха Бен и останалите.

— Меган! — извика Дейвид, зад чийто стол застана готвачката, и я изгледа с изненада. — Случило ли се е нещо?

Тя кимна.

— Майка ти! — промълви и се хвана за кръста, пое си дъх, преди да продължи.

— Пред замъка стана злополука!