Катрин Тейлър
Решението (32)

31.

През полудръпнатите завеси на прозореца в спалнята се процеждаше светла ивица, която я събуди. Кейт с мъка отвори очи, ала щом се сети защо е толкова изморена, се усмихна лениво и се обърна към Бен, затоплена от тялото му, допряно до гърба й.

Той лежеше по корем, метнал завивката върху хълбоците си, от кръста нагоре обърнат към нея и обвил с ръка талията й. Главата му бе отпусната върху другата ръка, а в съня лицето му не издаваше напрежение. Кейт не можеше да го види цялото, затова внимателно отмахна тъмнорусия перчем от челото, загледа се в мъжествените ъгловати черти, които й бяха станали толкова близки. Прокара нежно пръст по линията на брадичката и по сенките на бузите му, които разкриваха, че не се е избръснал.

Тръпки я побиха при спомена за снощи. Любиха се диво, едва ли не отчаяно, загубиха се един в друг по начин, който все още отекваше във всяка фибра на Кейт. А след това разговаряха. За Ралф. Бен я разпита всичко за него, сякаш най-накрая си бе позволил да даде воля на потребността си да научи повече за баща си. Чак когато Кейт се опита да изкопчи и от него как се чувства, я зацелува пак и й отне дъха и волята да разпитва.

Сърцето й се сви, докато го съзерцаваше, понеже изведнъж осъзна колко дълбоко в себе си бе заровил чувствата си — и колко трудно щеше да срути защитната стена, която той отново и отново издигаше около душата си. Частица от нея дори се плашеше и не се осмеляваше да опита, понеже усещаше, че тази тъмна, сурова страна от съществото му, която я привличаше от самото начало, криеше и опасност за нея.

И тя се беше чувствата така преди години, след смъртта на родителите си. Болката бе тъй ужасяваща, че доста време не допусна никого до себе си. Едва благодарение на контакта си с Тили и Камдънови изпълзя от черупката си и полека-лека се научи отново да изпитва чувства — и да се доверява. Което не означаваше, че раната в сърцето й бе зараснала. Просто сега я заобикаляше издалеко, стараеше се да не я досяга. Откакто Бен навлезе в живота и, обаче й беше по-трудно.

Той будеше у нея неимоверно силни емоции, каквито никога не бе предполагала, че съществуват, ала не всички от тях бяха красиви. Връзката с него означаваше да вижда и бездни от болка, пред които дълго време бе затваряла очи. А не знаеше дали наистина е готова за това.

Сякаш дочул мислите й, Бен неочаквано отвори очи и за един задъхан миг тя хлътна в сивите дълбини, които може би никога нямаше да разгадае. После той се усмихна и светът замря, и в продължение на секунда-две за Кейт съществуваха само той и чувствата й към него, които я изпълваха и едва ли не задушаваха.

Той я притегли към себе си, обърна я по гръб и легна върху нея, а сетне се облегна на лакти и я загледа, плъзна очи по лицето й, сякаш за да се увери, че наистина е там. Усмивката все още играеше на устните му, ала тя съзнаваше, че не бива да се загуби за пореден път в нея. Беше примамливо, само че реалността вече нямаше как да се изтласка на заден план и Кейт се нуждаеше първо от отговор. Ето защо възпря Бен, когато той се наведе и понечи да я целуне.

— Бен, сега какво следва?

Това бе въпросът, който открай време искаше да му зададе, но в този момент й се стори наистина нетърпящ отлагане. Тъй като вече засягаше не само нея, а и Ралф.

Новините от вчера разклатиха всички устои и ги накараха да си дадат сметка колко неустойчив е светът, в който допреди броени седмици се бяха чувствали в безопасност. Затова и тя трябваше да знае на какво може да разчита.

— Ще останеш ли още?

Усмивката му угасна и Кейт видя как погледът му потъмня. Пусна я и пак се отпусна на възглавницата до нея, вторачи се в тавана.

— Вече останах много по-дълго, отколкото всъщност планирах — каза и изпусна въздуха със звук, наподобяващ въздишка.

Кейт подпря глава на лакътя си и го погледна, понеже не бе сигурна какво има предвид. Дали съжаляваше, или това бе признание, че намереното тук има някакво значение за него?

Преди да задълбае в темата, телефонът на Бен иззвъня. Той сви извинително рамене и обърна гръб на Кейт, посегна към апарата на нощното шкафче. Когато видя на дисплея кой го търси, веднага вдигна.

— Да? — попита лаконично и подири погледа на Кейт, сякаш онова, което му съобщаваха, засягаше и нея. И новините явно не бяха добри, защото Бен ставаше все по-сериозен. И все по-блед.

— Беше Айви — рече, след като приключи разговора и хвърли смартфона на леглото. — Ралф е направил инсулт. Веднага трябва да отидем в болницата.

Стана и трескаво затърси дрехите си. Кейт също не се подвоуми, а побърза да се приготви. След по-малко от петнадесет минути вече бяха в ланд роувъра на Кейт и тя караше по шосето за Кингс Лин с по-висока скорост от всякога, а Бен седеше мълчаливо до нея и се взираше през предното стъкло.

Когато най-сетне стигнаха сградата на клиниката и Кейт паркира колата, Бен моментално изскочи от колата и направи крачка да се втурне към входа. След миг обаче се спря и изчака Кейт, която трябваше да заключи роувъра. Улови я за ръка и я потегли със себе си, не я пусна и когато влязоха в сградата и забързаха нагоре.

Пред интензивното отделение ги пресрещна Айви. Беше плакала, личеше й.

— Как е Ралф? — попита Бен.

Айви повдигна безпомощно рамене и Кейт усети как я обля студената вълна на шока, когато проумя думите на приятелката си, изречени секунда по-късно.

— Почина преди минути.