Катрин Тейлър
Решението (8)

7.

— Значи е вярно? Бен има разрешение да кара автомобила на сър Рупърт? — Тили насочи старичкото си комби към двора пред голямата плевня, издигната допълнително до старите стопански постройки. — Направо не повярвах, като чух. Мислех, че автомобилът е свещен за стария ни баронет и никой, освен него и Къркби, няма право да сяда зад волана му.

Кейт пусна крива усмивчица.

— Това е само предложение и доколкото зная, Бен почти не го е използвал. Все още държи колата под наем. Но сър Рупърт му даде ключ за бентлито. За огромно съжаление на лейди Илайза, която май доста се е ядосала. Разправят, че буквално изпаднала в бяс.

— Мога да си представя. — Тили паркира комбито до дългата редица от коли, които вече бяха спрени там, и дръпна ръчната спирачка силно. — Приятелят му Питър също не е във възторг. Вика, че Камдънови целели да приспят бдителността му. Ама той си пада малко истеричен по този въпрос. — След това се вгледа изпитателно в приятелката си. — Апропо, как е положението с Бен? Има ли нещо ново? Сега го виждаш по-често, нали?

Кейт усети вече познатото присвиване в стомаха.

— Често е силно казано. От време на време се срещаме, това е всичко.

Всъщност много точно си спомняше всички срещи с Бен. Бяха кратки, по-скоро се разминаваха в кухнята на замъка или по коридорите и винаги в присъствие на други. Почти не бяха разменили и дума, с изключение на лаконични поздрави, и това явно беше добре дошло за Бен. Във всеки случай Кейт нямаше чувството, че той държи да си говори с нея. По-скоро обратното: ако погледите можеха да убиват, тя навярно вече щеше да е под земята.

— Мисля, че ме мрази — призна отчаяно на Тили. — Само да видиш как ме гледа. Сърдито, сякаш не може да ме понася.

Тили изсумтя, понеже това явно беше абсурдно.

— Извинявай, но и при най-добро желание не мога да си го представя. Въобразяваш си, миличка. — И се наведе напред. — Според Питър Адамс си една от главните причини за оставането на Бен тук. Заради което впрочем не си му особено симпатична.

И се ухили, но Кейт не съумя да направи същото. Неволно се сети за думите на Айви преди време, малко след разправията й с Бен в конюшнята. Твърдеше нещо подобно, само дето държането на Бен през последните десет дни сочеше друго.

В началото Кейт си внушаваше, че с това всъщност я улеснява. В крайна сметка не знаеше какви са намеренията му и докога ще остане в Дарингам Хол, така че колкото по-далеч от него, толкова по-добре. Ала в действителност с всеки изминал ден страдаше все повече от неприязненото му отношение, макар че се стараеше да не й личи.

С другите не се държеше така враждебно както с нея, даже напротив. По думите на Айви атмосферата в Дарингам Хол се беше поразведрила. Тимъти, който в началото следеше със зорко око всяка крачка на Бен, междувременно се беше върнал в лондонската си кантора, а и останалите като че ли полека-лека бяха свикнали с него. Бен се срещаше с Ралф или караше Джеймс да го развежда из имението, но според информацията от Тили прекарваше и доста време в „Трите корони“, където се усамотяваше с Питър в стаята му и движеше нюйоркските си сделки. Извън това, изглежда, просто наблюдаваше и изчакваше.

— Според мен всички искаме да узнаем какво се върти в главата на Бен Стърлинг — каза Тили и откопча предпазния си колан. — Как смяташ, дали с Питър ще поостанат още тук?

Въпросът й прозвуча така, сякаш се надяваше на това, Кейт обаче само сви рамене.

— Не зная.

Не знаеше даже дали да си го пожелае, понеже фактът, че постоянно срещаше Бен, за жалост означаваше и че не може да го прогони от мислите си. Затова издиша шумно.

— Наистина не зная.

Тили я погледна изкосо, но не задълба повече и слезе. Кейт потрепери от хладния утринен въздух, който нахлу в колата. Дръпна ципа на тъмносинята си пухена грейка, която носеше с джинси и карирана риза, и отвори вратата си. По всяка вероятност нямаше да я носи още дълго, защото слънцето тъкмо се издигаше иззад стопанските постройки, така че май се очертаваше топъл септемврийски ден — идеален за гроздобера, който трябваше да започне днес.

— Това с бентлито при всички положения е доста показателен жест — отбеляза Тили, очевидно този факт не й излизаше от ума. — Сър Рупърт не би могъл да демонстрира по-ясно, че вече смята Бен за част от семейството. Което обаче не се одобрява от всички. В „Трите корони“ дочувам едно-друго и мнозина все още се отнасят доста скептично към появата на Бен. Така че нещата не са се променили кой знае колко. Вуйна ти Нанси например веднага заподозря, че Бен е изнудил стария баронет да му даде бентлито.

Кейт направи гримаса.

— Толкова типично за нея, във всички хора вижда само лошото… с изключение на семейството си, разбира се. Е, нали знаеш: истинското си семейство — добави, след като Тили повдигна вежди.

На теория Кейт бе също от семейството, понеже след смъртта на родителите си отрасна при вуйчо си и вуйна си.

Нанси обаче се отнасяше към племенницата на мъжа си като към досаден придатък и Кейт много страдаше от това. Затова Камдънови открай време бяха нейното семейство — и Тили, която сега я погали съчувствено по рамото.

— Тази жена е същински кошмар — каза тя и извъртя очи. После обаче пак стана сериозна. — Ами Дейвид? Той справя ли се с новата ситуация?

Кейт повторно сви рамене.

— Наглед си е все същият. Във всеки случай не се издава — рече и забеляза притеснението в очите на Тили. — Споделил ли е нещо с теб?

Тили поклати тъжно глава.

— Толкова ми се иска да бяхме поговорили. Сигурно му е тежко и не е никак добре да таи всичко в себе си. — И въздъхна дълбоко. — Може пък днес да ни се удаде случай — додаде и хвана Кейт под ръка. — Хайде, сигурно вече ни чакат.

Заедно влязоха през широко отворените врати в голямата плевня, в която бе монтирана новата инсталация. Въпреки ранния час вътре беше пълно с помагачи, които очакваха първите ремаркета с грозде, набрано от сезонните работници под надзора на Джеймс и Айви. На дългата транспортна лента, минаваща по цялото помещение и водеща към огромните съдове на пресата, щяха да сортират плодовете, а за целта се изискваше много работна ръка. Беше трудоемък процес и повечето големи винарски изби се отказваха от него. Камдънови обаче бяха решили да заложат на качество, а не на масово производство. Инсталацията от блестяща благородна стомана с пресата, огромните резервоари и различните контролни табла имаше супермодерен вид и Кейт се загледа в нея със смесица от любопитство и респект.

— Тили! Кейт! Добре че дойдохте! — възкликна Клер, щом ги зърна, и се приближи до тях. Въпреки усмивката на лицето й бе изписано напрежение. — Имаме нужда от всеки допълнителен чифт ръце!

После погледна към Жан-Пиер Маре, който заедно с Дейвид бе застанал пред големия команден пулт и регулираше нещо.

— Може би все пак трябваше да ни предупреди малко по-рано, че иска да избърза с гроздобера, тогава нямаше да се наложат такива импровизации — добави малко по-тихо и въздъхна. — От друга страна, той е експерт, нали затова го и повикахме!

— На драго сърце ще помогнем — увери я Кейт и се огледа наоколо. Забеляза Анна и още няколко познати лица. Бен обаче го нямаше и този факт я прободе като нож. Някак си беше очаквала, че и той ще бъде тук и против волята си изпита разочарование. — Е, събраха ли се достатъчно хора?

Клер приглади назад късата си руса коса и също плъзна поглед по присъстващите, като че ли ги преброи наум.

— Така мисля. Вземете си по една манта, за да запазите дрехите си. Жан сигурно ей сега ще ви обясни какво да правите… О, първата партида май пристига. Извинете ме.

И забързано излезе от плевнята, пред която току-що бе пристигнал камион с ремарке.

— Кейт! Моля ви, елате насам! — провикна се някой от другата страна и Кейт видя Жан, който й махаше над главите на хората.

— Радвам се да ви видя — заяви с очарователна усмивка и разцелува Кейт по двете бузи. Винаги правеше така, по думите му поздравът бил обичаен за Франция, а Кейт нямаше нищо против.

Жан й беше станал много симпатичен. През последните дни го срещаше често, тъй като, за разлика от Бен, той търсеше близостта й и обичаше да разговарят, разказваше й доста неща за винарската изба, откъдето идваше, или за състоянието на гроздето в Дарингам, което тази година узряло по-рано заради хубавото време и трябвало да бъде обрано, преди да изгние от следващия дъждовен фронт. И, естествено, за плановете си за оптимизиране на преработката на грозде. Тук плуваше в свои води, гореше в работата си и ентусиазмът му бе толкова заразителен, че Кейт го слушаше с удоволствие. Преди всичко обаче се наслаждаваше на вниманието му и факта, че е толкова непосредствен.

— Какво трябва да направим? — попита тя и се загледа в командния пулт с множеството индикатори, с които той боравеше с впечатляваща лекота.

— Ей сега ще ви обясня — каза Жан и плесна с ръце, за да привлече вниманието на присъстващите. — Моля всички да идат до транспортната лента и да застанат на равномерно разстояние от двете й страни — извика и разпредели хората. След това описа за какво да следят, когато дойде гроздето.

— Отстранявайте листата и клонките и внимавайте най-вече за загнили зърна — предупреди ги неколкократно. — Трябва да ги отстранявате, това е много важно, за да се разгърне напълно букетът на виното!

Налагаше се да дава указанията си на висок тон, защото в същия миг камионът вкара на заден ход ремаркето с големия чебър, пълен с грозде. После в плевнята вкараха веригите на полиспаста, с чиято помощ разтовариха съда и така го позиционираха пред фунията в края на лентата, че чепките да падат върху нея и да се движат напред.

— Ей, хора, не сме ли малко? — провикна се Тили, която стоеше срещу Кейт, но Кейт бе вперила поглед над раменете й и се взираше в двамата мъже, които тъкмо бяха влезли през отворената врата.

— Какво има? — Тили се обърна озадачена и изпръхтя от изненада. — Не може да бъде! Той пък какво търси тук?

Кейт предположи, че говори за Питър Адамс, но тя самата имаше очи само за Бен, който бе застанал до приятеля си и се озърташе.

Явно бе дошъл да помогне, понеже бе облечен с джинси и груба карирана риза с навити ръкави. Кейт я позна, беше едно от нещата, които му купи, докато живееше при нея. Ризата беше сред любимите му дрехи и я носеше често. За миг в съзнанието на Кейт нахлуха картини — Бен в жилището й, на трапезата, пред компютъра й, на верандата с кучетата…

Той обърна глава в нейната посока и Кейт му даде гръб миг преди погледите им да се засекат.

Значи още пазеше ризата? Беше я пъхнала заедно с другите неща в чантата, която гневно тикна в ръцете му последния път в дома й. Нито веднъж оттогава не го беше виждала с някоя от онези дрехи.

Сигурно има само дрехи, които го е страх да не изцапа тук, рече си тя и рискува да погледне крадешком в неговата посока, видя, че Клер е застанала до него и Питър и им подава две манти.

— Кой би си помислил! — Тили все още не можеше да асимилира, че Питър Адамс е тук. — Снощи му разказах, че днес ще помагам в сортирането, но той и дума не обели.

— Може да му е домъчняло за теб — подкачи я Кейт и същевременно усети как нервността й се засилва. Тъй като с крайчеца на окото си мерна, че Клер и двамата мъже идват към нея.

— … започваме веднага. Най-добре да застанете до Тили и Кейт — заръча им Клер, щом стигнаха до лентата. — От двете страни трябва да има еднакъв брой хора, така че единият да застане до Кейт — добави и се усмихна на Кейт и Тили. — Може ли да им покажете какво да правят? — помоли след това, но не изчака отговора, а отмина забързано.

Стомахът на Кейт се разбърка, когато видя, че Бен изпълни заръката на Клер и извървя целия транспортьор, за да мине от нейната страна, а Питър Адамс застана до Тили.

— Да не сте паднали от леглото? — поинтересува се Тили с леко ироничен тон, но и с усмивка, и то направо лъчезарна. — По това време обикновено спите дълбоко и непробудно.

Питър наистина не изглеждаше напълно буден, понеже бе заровил ръце в джобовете на панталона си и нямаше вид на силно мотивиран помощник.

— Идеята беше на Бен — измърмори той, а сърдитият поглед, който хвърли на приятеля си, подсказа, че са се сдърпали по този повод. — Настоя, че тук имали нужда от нас. — И сви рамене. — Е, какво трябва да правя?

Тили започна да му обяснява, обаче в същия момент транспортната лента се задвижи със силно бръмчене и Кейт не разбра думите й. Впрочем тя и бездруго се бе концентрирала изцяло върху Бен, който застана до нея. За последен път бяха толкова близо един до друг в конюшнята, когато се скараха, и сега Кейт не можа да овладее сърцето си, което биеше до пръсване. И това внезапно я ядоса. Този тип я пренебрегваше от дни, пък тялото й си нямаше друга работа, а мигновено я предаваше!

— Сигурен ли си, че мястото ти е тук? — попита тя и го стрелна с предизвикателен поглед.

Той повдигна вежди.

— Нали Клер каза, че единият трябва да мине от другата страна.

— Но и двете страни помагат на Камдънови — отвърна Кейт. — Не е зле, преди да си изцапаш ръцете, да размислиш дали това отговаря на убежденията ти.

Решително изпъна брадичка и издържа погледа му.

Бен се наведе напред.

— Не се безпокой. Зная какво да правя.

— Не, не знаеш! — възрази му Кейт. — Във всеки случай не и преди да съм ти обяснила!

За миг двамата се спогледаха безмълвно, после суровият израз изчезна от очите му и върху устните му заигра весела усмивка.

— Окей, ами тогава побързай. — Посочи първите чепки, които се движеха по лентата към тях. — Иначе накрая, без да искам, ще навредя на Камдънови.

Едва сега Кейт забеляза, че се е изправила наежена пред него и че Тили и Питър Адамс от отсрещната страна ги наблюдават с жив интерес.

С пламнали бузи тя отстъпи назад, вбесена на себе си и на Бен, понеже с една-единствена усмивка успя да я извади от релси. Може би беше по-лесно, когато ме игнорираше, помисли си, втренчена в транспортьора.

— Трябва да отстраним всичко, което не бива да влиза в пресата — заяви Кейт и изрови клонче с листа измежду кехлибарените зърна, които минаваха покрай тях. — Например това. Или… — Посегна към чепка с няколко загнили зърна, обаче Бен я изпревари. За секунда-две ръцете им се докоснаха и тя се дръпна като опарена, погледна го уплашено.

— Или това? — попита Бен и отново се усмихна, докато хвърляше гнилите зърна в кофата, която бе зад тях.

— Точно така.

Кейт преглътна. Ако продължава така, денят ще се проточи, рече си с леко отчаяние и се опита да се съсредоточи върху работата си.