Катрин Тейлър
Решението (21)

20.

Бен беше буден от цяла вечност и се взираше ту в разпукващото се утро зад прозореца, ту в Кейт, която лежеше от едната му страна. Беше се сгушила в него и главата й почиваше върху лакътя му, така че можеше да съзерцава спящото й лице.

Струваше му доста усилия да не се наведе към нея и да не целуне сочните й розови устни. Знаеше какво щеше да последва, тялото му отново копнееше за нея въпреки приятната умора след изминалата страстна нощ. Ако го направеше обаче, щеше да затъне още повече, а положението и бездруго бе достатъчно лошо и не се знаеше до какво би довело всичко…

Първоначалният ти план беше да отмъстиш на семейство Камдън, рече си ядосано Бен. А после Кейт го цапардоса по главата с онази цепеница и оттогава всичко тръгна наопаки. Беше се впуснал в нещо, което не биваше да прави в никакъв случай, и ситуацията все повече излизаше от контрол. Пийт беше прав, твърде дълго се застоя тук и с всеки изминал ден застрашаваше все повече постигнатото в Ню Йорк. И за какво? За да води живот, който не беше, а и никога нямаше да стане негов. Мястото му не беше в Дарингам Хол или в Салтърс Енд. И Кейт нямаше място в живота му, макар в момента да изглеждаше иначе.

Той вдиша и издиша дълбоко и не обърна внимание на пробождането в гърдите. Решително се отдели от Кейт и издърпа ръката си изпод главата й. Тя възнегодува насън, ала не се събуди, когато Бен я избута внимателно настрани и стана. Тихо навлече боксерките и джинсите си и миг-два постоя пред леглото, учуден от хлада в стаята. После откъсна поглед от Кейт, мина по коридора и отиде в дневната, където го посрещнаха радостно кучетата. Тъкмо се запита дали да направи кафе, когато телефонът иззвъня.

Изненадан, вдигна глава към часовника върху камината. Беше осем и нещо, а денят беше събота. Който и да се обаждаше, сигурно имаше основателна причина. Поколеба се, но след това отиде до бюрото и взе телефона от зарядното. Ако беше спешен случай, щеше да приеме обаждането, а ако не — може би така щеше да спести на Кейт ненавременното събуждане от телефонния звън.

— Ало? — обади се и зачака, но не чу нищо от другия край на линията. — Ало, кой е там?

— Бен? Ти ли си? — Гласът на Питър прозвуча невярващо, но и облекчено. А при следващия въпрос само невярващо. — Защо си у Кейт?

Бен изсумтя.

— По-добре кажи защо й се обаждаш по това време.

— За да я попитам дали знае къде си. Не вдигаш проклетия си телефон, звъних ти — отвърна Питър, а Бен се сети, че го е оставил в бентлито. — Е, в такъв случай поне можем да те зачеркнем от списъка на издирваните лица.

Бен се сепна.

— Списък на издирвани лица ли? Това пък какво ще рече? — попита, а в душата му се надигна внезапно безпокойство. Питър не беше от ранобудните. След като беше вече станал, значи се беше случило нещо. — Питър?

Приятелят му не отговори, затова пък Бен дочу някакъв по-далечен глас, който каза нещо. Не разбра какво точно, но май се сети чий е гласът.

— Да не би Тили да е при теб?

— Какво? Не. Аз… аз съм при Тили — каза Питър, очевидно разсеян поради факта че трябва да слуша двама души едновременно.

Бен не успя да сподави смеха си въпреки тревогата.

— Ти си при Тили? У тях?

— Да — просъска Питър, — обаче не е каквото си мислиш. Аз… о, всъщност няма значение. Във всеки случай… Ей!

Последното възклицание беше израз на изненада и гласът му затихна, сякаш се беше отдалечил от слушалката. А разговора продължи Тили.

— Бен, чуй какво се е случило — заяви тя с настойчив тон. — Преди малко ми се обади Клер. Дейвид е изчезнал. Оставил бележка на Анна, че искал да се махне за известно време и да не го търсела. Само че и нея я няма. Клер първо си помислила, че е някъде в замъка или в конюшнята, обаче не можела да я намери и да се свърже с нея по телефона, защото бил изключен. Затова Клер позвъни на мен и на приятели на Анна, но не се е обаждала на никого от нас. Ти беше последната ни надежда, защото не те открихме и Клер се надяваше, че може да е заминала някъде с теб. Но не е така, нали?

— Не — отвърна Бен и се обърна, понеже Кейт влезе в същата секунда в стаята.

Облечена бе в яркорозовия си халат от хавлиен плат, който изобщо не можеше да се мери със секси нощничките на бившите му приятелки, а къдриците й бяха разрошени от съня. И все пак Бен едва се пребори с желанието, което го заля като вълна и за миг-два едва не го задуши.

— Какво става? — попита тя сънено, но достатъчно силно, та Тили да я чуе от другата страна на линията.

— Това Кейт ли е? Може ли да говоря с нея? — помоли Тили и Бен даде слушалката на Кейт.

— За теб е.

Сбърчила чело, Кейт пое телефона и се обади, дълго слуша, тъй като Тили вероятно й повтори казаното на Бен, а той просто не можеше да откъсне поглед от лицето й. Харесваше всеки детайл: идеалната извивка на веждите; тъмните дълги мигли; микроскопичната бенка на бузата, която се забелязваше само ако човек застанеше съвсем близо до нея. И устните, които оформяха тази умопомрачителна усмивка, от която оставаше без дъх. Ала сега усмивката я нямаше.

— Не, Бен беше през цялото време тук — каза Кейт и го погледна в очите, което веднага възкреси картините от снощи и изтръгна от гърдите му нечут стон. Не беше ли току-що стигнал до идеята да зачеркне всичко това като грешка? — Окей, благодаря, че ми каза — добави Кейт и приключи разговора.

Щом затвори телефона и двамата застанаха един срещу друг, Бен скръсти ръце, защото все още се бореше с почти непреодолимото желание да я привлече към себе си. По дяволите, беше направо пристрастен към нея.

Кейт обаче все още беше под влияние на казаното от Тили.

— Трябва да отида в замъка — рече тя. — Може някак да помогна в търсенето.

Бен си даде сметка, че това важи и за него.

— Мога да те закарам.

Кейт кимна и се усмихна, но не толкова лъчезарно както снощи, когато се бяха любили.

— Ще взема набързо душ.

Понечи да мине покрай него, обаче Бен я улови за ръката и я принуди да спре.

— Толкова беше хубаво снощи, Кейт — каза, когато тя се обърна към него. — Но аз…

Сам не знаеше какво точно иска да й каже. Ръководеше се единствено от вътрешната потребност да изясни за пореден път къде са границите му. Че между тях двамата няма да се получи, не и както тя евентуално очакваше. Че той трябва да се върне към живота си, в който нямаше място за нея.

Кейт сви рамене и по лицето й заигра едва доловима усмивка.

— Зная — каза и се наведе напред, целуна го по устните, преди да се обърне и да изчезне в коридора. Миг по-късно вратата на банята хлопна.

Бен остана като гръмнат и я изпрати с поглед. Това не беше очакваният от него отговор. А и не беше сигурен дали му харесва.