Никола Юн
Слънцето също е звезда (45)

Наташа

Той не е във фоайето, нито в двора отвън. Принудена съм да призная, че не е тук и че исках да бъде. Усещам някаква празнина в стомаха си, сякаш съм гладна, ала не храна искам.

Денят се е постоплил. Свалям си якето, премятам го през ръка и оставам на мястото си, опитвайки се да реша какво да правя сега. Не ми се ще да си тръгна и не ми се ще да си призная, че не искам да си тръгна. Не че мисля, че сме били предопределени един за друг или нещо толкова нелепо. Ала би било хубаво да прекараме следващите няколко часа заедно. Вероятно би било хубаво да изляза на среща с него. Би ми се искало да узная дали се изчервява, докато се целува.

Това е последното място, на което го видях. Ако си тръгна, няма да имам никакъв шанс да го видя отново. Чудя се как ли върви интервюто му. Дали казва правилните неща, или оставя съмненията и екзистенциалните му дирения да си проличат? Това момче се нуждае от съветник в живота.

Каня се да си тръгна, когато нещо ме кара да се огледам наоколо за последен път. Знам, че не е възможно да усетиш присъствието на някой определен човек. По-скоро подсъзнанието ми го е забелязало, докато прекосявах фоайето. Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират. Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.

Така или иначе, ето го и него.

Той е тук.