Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (27)

27

Въпреки че думите на Палмър я хванаха неподготвена, Брук успя да стрелне Кърт със смразяващ поглед, докато той излизаше от стаята, усмихвайки се извинително.

— Не се сърдете на горкия Кърт — засмя се Палмър, когато двамата останаха сами. — Просто изпълняваше нареждания. — Той се настани на конферентната маса и й махна с вида на човек, свикнал да става на неговата. — Моля ви, седнете. Поне ме изслушайте.

Брук се замисли за миг и седна.

— Пет минути. Ала искам да знаете, че нещата не започват добре, като се има предвид цялото това представление. Има ли някаква причина да не вдигнете телефона и да ми се обадите, ако наистина сте искали да ми предложите работа?

— Това не е предложение за телефон. — Палмър се облегна в стола си. — Освен това исках лично да преценя прословутата Брук Паркър. — Той наклони глава на една страна, оглеждайки я изпитателно. — Това, че ни откраднахте „Каубойс Стейдиъм“ и „Юнайтед Сентър“, беше достатъчно лошо. Ала „Стейпълс Сентър“? — Той подсвирна. — То беше като нож в сърцето ми.

— Да разбирам, че сте фен на „Лейкърс“.

— Роден и отраснал в Лос Анджелис.

Е, това определено обясняваше за какво беше цялото представление.

— Мисля, че се налага да изясня едно недоразумение — каза тя. — Аз съм част от екипа на „Стърлинг“. Колегите ми, Тони и Мика, имат също толкова голяма заслуга за сключването на тези сделки.

— Не и според контактите ми в „Каубойс“, „Юнайтед Сентър“ и „Стейпълс Сентър“. — Палмър трябва да беше забелязал изненаданото й изражение. — О? Нима си мислехте, че няма да им се обадя за да ги попитам защо ги изгубихме като клиенти?

— Сигурна съм, че са ви отговорили, че е понеже „Стърлинг“ предлага първокласни услуги в сферата на доставката на храна.

— Споменаха нещо такова. Но освен това казаха, че сте изключително убедителна жена, госпожице Паркър. — Той я погледна изучаващо. — Забележително е колко много сте постигнала за тази компания само за две години. Надявам се, че Иън Стърлинг го оценява.

— Иън Стърлинг го оценява съвсем подобаващо.

Крайчетата на устните му се извиха в усмивка.

— Лоялна сте. Уважавам това.

— Благодаря. — Брук си погледна часовника. — Остават ви три минути, господин Грийн.

— Окей, ще говоря по същество — каза той, без изобщо да се смути от нейната прямота. — Искам ви в екипа си. Вие сте интелигентна, предприемчива и амбициозна и лично съм видял резултата от това. През последните осемнайсет месеца откраднахте трима от най-големите ни клиенти и сега се домогвате до четвърти. Трябва или да ви спра (а не смятам, че това е възможно), или да накарам магията ви да заработи за мен. — Той сключи ръце на масата. — Искате ли да бъда още по-директен? Вие сте изгряваща звезда в бизнес света, Брук. Ала имате проблем. В „Стърлинг Ресторантс“ нямате възможност да растете. На върха има един-единствен човек — Иън Стърлинг. Помислете си за това.

Брук се умълча за миг, опитвайки се да осмисли всичко, което Палмър беше казал. Ако трябваше да бъде откровена, думите му я бяха заварили неподготвена. Тя, естествено, си даваше сметка, че за компанията им започва да се говори, ала не бе предполагала, че хора като Палмър Грийн, изпълнителен директор на корпорация с капитал от милиарди долари, биха обърнали внимание специално на нея.

— Каква позиция предвиждате за мен в „Спектрум“? — попита предпазливо.

— Изпълнителен вицепрезидент по продажбите и бизнес развитието.

Брук примига. Очаквала бе да й предложи пост като помощник главен юрист, ала това беше нещо съвсем различно.

— Изглеждате изненадана — отбеляза Палмър.

— Ами всъщност… така е — призна тя. — Винаги съм смятала, че съм първо юрист и едва след това — бизнес дама.

— След като дойдете при нас, на драго сърце ще накарам Правния отдел да ви изпраща казуси от време на време — пошегува се той. — Ала смятам, че ще бъдете достатъчно заета.

— Говорите сериозно, нали?

Той прикова поглед в нея.

— Изключително сериозно. Вярвам, че желязото трябва да се кове, докато е горещо. Не знам какво ви мотивира и честно казано, не е нужно да знам. Просто искам да го накарам да заработи за мен. Така че според мен трябва да се запитате следното — готова ли сте да преминете във висшата лига?

Изведнъж Брук си спомни една среща отпреди две години, която доста приличаше на тази. Среща, в която Иън я беше поканил да стане част от „Стърлинг Ресторантс“. Спомни си вълнението и възбудата си, когато зае позицията главен юрист… нещо, което изпитваше и досега.

Помнеше обаче и обещанието, което си беше дала много отдавна — че ще стигне далеч.

— За колко висша лига говорим всъщност? — попита тя.

Палмър се усмихна, разбрал, че е успял да спечели вниманието й.

— Седемдесет и пет хиляди долара бонус за постъпване. Триста хиляди долара основна заплата, плюс още сто и петдесет хиляди в акции. Ще получавате също така бонус на стойност сто процента от основната ви заплата, ако сключвате същите сделки, както в „Стърлинг“.

След като се съвзе от изумлението, обзело я за частица от секундата, Брук се взе в ръце и пресметна набързо наум. Ако се справеше с работата си добре (а тя определено щеше да се справи добре), Палмър говореше за възнаграждение, което само за първата година възлизаше на 825000 долара.

Леле.

— Освен това, естествено, ще ви платим за да се преместите в Шарлът, където се намира седалището ни.

Това накара Брук да излезе от зелената мъгла на доларови знаци, която се мержелееше пред очите й.

Ами да. Много ясно. Щеше да се наложи да се премести. Чак в Северна Каролина.

— На това му се казва предложение, Палмър.

— Повярвайте ми, ще си заслужите всеки цент. Ще го кажа направо — дойдете ли в „Спектрум“, ще си скъсате задника от работа. Предлагам ви позиция, за която се плаща изключително добре, но и се изисква много. Пътувания, срещи с клиенти, ясно ви е. Макар че, доколкото чувам, вие и така работите страшно много. Аз поне мога да ви плащам повече за това.

Някои части от речта на Палмър жужаха в главата й като досадни комари. Ще си скъсате задника от работа. Изисква се много. Работите страшно много. Тя пропъди тези мисли, заповядвайки си да се съсредоточи.

— Определено ми дадохте доста храна за размисъл — заяви и видя как Палмър повдигна вежди, сякаш очакваше още. Тя се засмя. — Не смятате, че ще ви отговоря веднага, нали?

— Не — засмя се той на свой ред. — Макар че за момент си помислих, че съм ви убедил. — Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади визитка. — Обадете ми се, след като обмислите предложението ми. Онова, което бих искал да направя, е да ви заведа в Шарлът за да се запознаете с останалите ръководни служители, да си създадете представа за нас, да опознаете „Спектрум“. Не съм сигурен дали имате съпруг или деца, но цялото ви семейство е добре дошло. Може да си направите цял уикенд от това и да разгледате града.

Брук поклати глава.

— Няма съпруг и деца. Само аз.

Палмър се усмихна самоуверено.

— Това още повече улеснява нещата, не мислите ли?