Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (19)

19

Ангажиментът на Брук продължи по-дълго, отколкото беше очаквала, и тя прекрачи прага на апартамента си едва пет минути преди часа, в който трябваше да се появи Кейд.

Мога да измисля нещо, което да се вмести в програмата ти, казал бе, когато се чуха по телефона по-рано.

Не беше нищо особено, ала толкова отдавна никой мъж не й го беше казвал. Общо взето, откакто бе започнала работа в „Стърлинг“.

Беше просто небрежна забележка, напомни си Брук. Не означаваше нищо.

Съсредоточавайки се върху задачата си, тя бързо подреди изненадата в кухнята, приключвайки, точно когато на входната врата се почука. Отвори, все още в служебните си дрехи.

Кейд стоеше на прага, облечен в дънки и риза с къс ръкав. При вида на деловото й облекло, веждите му подскочиха.

— Как беше служебната вечеря?

— По-дълга, отколкото очаквах. — Брук му направи знак да влезе. — Нека се преоблека и можем да излезем.

Кейд огледа с любопитство апартамента й.

— Бива си го.

— Благодаря.

Въпреки огромната ипотека, която плащаше за апартамент с една спалня и работна стая, и нелепите финансови оценки към нея, тя обожаваше това място. Дървени подове, голяма спалня и кът за закуска в кухнята с френски прозорци, от които се откриваше изглед към града.

Кейд прекоси хола, който отвеждаше в кухнята, и се закова на място, когато погледът му попадна върху бутилката шампанско, която се охлаждаше в една кофичка с лед на плота.

Обърна се към нея.

— Това за мен ли е?

Виждайки очевидната му изненада, Брук изведнъж се почувства неловко. Когато на връщане от служебната вечеря бе минала през магазина за вино, шампанското й се бе сторило мил жест, при положение че Кейд бе споменал, че е получил добра новина. Сега обаче си спомни точка номер шест от „Правила за неангажиращ секс“.

Никакви лични подаръци, освен секс играчки и масажни масла.

Окей, вече щеше да си знае. Макар че трябваше да прехапе устни за да не се разсмее при мисълта как му връчва халка за пенис.

Изненада!

Замазвайки набързо положението, тя махна небрежно към шампанското.

— Някой ми го подари преди време. Просто си стоеше и ми хрумна, че каквато и да е загадъчната ти новина, „адски готино“ по скалата от „нищо особено до майко мила, току-що спечелих купата «Роуз Боул»“, със сигурност заслужава малко шампанско.

Забелязвайки, че Кейд я гледа с интерес, Брук отиде в кухнята и извади тирбушона от чекмеджето. Отвори бутилката, напълни две чаши и му подаде едната.

— Е, за какво ще пием?

— След осем седмици ще стана изпълняващ длъжността главен прокурор.

Брук зяпна.

— Шегуваш се. Това е страхотно.

— Само докато шефката ми е в отпуск по майчинство.

— Няма значение. Пак е страхотно. — Брук чукна чашата си в неговата — Поздравления. — Тя отпи, забелязвайки, че очите му се спряха върху устните й, след като отдръпна чашата.

Преглътна и изведнъж й се стори, че температурата в стаята скочи с десетина градуса. Един поглед — правилният поглед — от този мъж бе достатъчен за да я възпламени.

— Как е? — попита той, задържайки погледа й.

— Не е зле. — Тя махна към чашата в ръката му. — Опитай.

Кейд остави чашата си на плота.

— Това и мисля да направя. — Той пъхна показалец в колана на полата й, притегли я към себе си и наведе жадно устни към нейните.

Беше се възбудил в мига, в който Брук отвори вратата, облечена в една от своите секси комбинации пола и високи токчета. През целия ден си беше мислил за това, как я взема в ръцете си, още откакто се чуха по телефона, и ето че сега тя беше тук, притисната в него, заровила пръсти в косата му, докато устните им се сливаха в едно.

Харесваш я.

О, прекрасно. Още един дразнещ глас в главата му, този път — подозрително приличащ на Вон.

Махай се. Тъкмо съм сложил ръце върху дупето на една жена.

Кейд завъртя глава за да прошепне порочно в ухото на Брук:

— Струва ми се такова прахосничество да излизаме да пийнем нещо, когато тук си имаме цяла бутилка шампанско. — Наведе се по-ниско за да зарови лице в шията й, което, както беше научил предишната седмица, бе слабото й място.

Брук отметна глава назад.

— Е, представено по този начин… — Тя си пое рязко дъх, когато устните му се плъзнаха по ключицата й. — Определено не бих искала да стана съучастница в прахосничество.

Доволен, че са на едно мнение, Кейд взе устата й със своята в гореща, властна целувка. Брук обви ръце около врата му и го притегли към себе си, а той я вдигна и я отнесе до най-близката мебел, която успя да намери — дивана в хола й. Сложи я върху него и като се покатери отгоре й, дръпна блузата й така, че в нетърпението му едно от копчетата хвръкна във въздуха.

— Мамка му, май ти дължа нова блуза.

— Не ме е грижа за блузата. — Тя отново привлече устата му към своята.

След като се бяха разбрали за това, Кейд разтвори рязко блузата й и свали една от дантелените чашки на сутиена й. Брук изстена, когато пръстът му се плъзна по връхчето на гърдата й, докато другата му ръка се спускаше надолу по копринената кожа на корема й за да се пъхне под полата й. Когато отмести бикините й настрани, едва не простена.

— Толкова си влажна.

— Вероятно защото през цялата вечеря си мислех за теб.

Така ли?

— И за какви неща си мислеше? — Той плъзна два пръста в нея и започна да ги движи бавно напред-назад. — Може би са започнали с нещо такова?

Да, простена тя и Кейд премести ръката си за да подразни клитора й. Брук смъкна и другата чашка на сутиена си, повдигайки гърдата си към гладната му уста, и той засмука жадно коравото зърно, гризвайки го лекичко. Ерекцията му заплашваше да изскочи през ципа на панталона му. Искаше да я има цяла нощ — под него, отгоре му, на колене… ала всичко по реда си.

— Ще те гледам как свършваш. — Обожаваше да я вижда по този начин, изцяло в негова власт, и искаше да го удължи още мъничко.

Брук простена тихичко, дъхът излизаше на пресекулки между полуотворените й устни. То бе по-силно от него — Кейд се наведе и я целуна. Езикът му се уви около нейния в същия миг, в който тя се разтрепери от оргазъм, и той простена, усетил как тялото й се стяга силно около пръстите му, обещание за това, колко прекрасно щеше да бъде, когато проникнеше в нея.

Когато тя най-сетне се върна на земята, той я взе в прегръдките си и се надигна от дивана.

— Къде е спалнята? — попита дрезгаво.

С лукава усмивка, тя махна с ръка.

— О, не. На мен ми стига. Мисля, че ще си остана тук и ще погледам телевизия.

Да, многознайка, както винаги.

— Ще видим това — изръмжа той.

Брук изписка от изненада, когато той я преметна през рамо, както си беше със строгата пола и високите токчета.

Минаха покрай кабинета й и влязоха в основната спалня, ако се съдеше по огромното легло с колони, кремави копринени чаршафи и изобилие от възглавници. Без да каже нито дума, Кейд я пусна отгоре му.

Тя протегна ръце за да се задържи, и го зяпна невярващо.

— Не ми казвай, че току-що ме донесе метната през рамо?

— Както сами видяхме, госпожице Паркър, именно това направих. — Той се освободи от ризата си, без да губи никакво време, след което си свали ципа и се отърва от останалата част от дрехите си. Застана пред нея, гол и корав като стомана.

— Ела на ръба на леглото.

Закачливият пламък се беше завърнал в очите й.

— Отново взе да ставаш опак.

— Брук — каза той предупредително.

Малката палавница просто се усмихна.

Свали блузата от раменете си и я метна на пода, а после прехвърли краката си с обувки на високи токчета през ръба на леглото. Приближи се до него и прокара ръце по голите му гърди.

— Мисля, че знам как да поправя това. — И без по-нататъшно обсъждане, коленичи и го пое в горещата си влажна уста.

— О, мамка му — простена той и като зарови ръце в косата й, се опита да не експлодира още там, заповядвайки си да мисли за футболни отигравания.

Исусе, тази жена ми взема ума.

Наведе очи надолу и загледа как най-сексапилната, най-интелигентната, най-самоуверената жена, която бе срещал някога, прокарва език по туптящата главичка на ерекцията му.

Това бе най-еротичният миг в живота му.

— Плъзни ръка нагоре-надолу — нареди й гърлено. Усети как в него се надига нещо могъщо, някаква първична нужда да я направи своя. Пред очите му езикът й се обви около главичката му, а после тя го пое по-дълбоко и го засмука. — Точно така. Вземи повече от мен, Брук.

Тя направи точно това, а после раздвижи уста върху него. Кейд затвори очи и отпусна ръце покрай тялото си, докато тя използваше устните и езика си за да го доведе до самия ръб.

Спря я миг преди да го премине.

— Ела тук.

Тя се изправи, прокарвайки ръце по тялото му, докато го правеше. Очите й се разшириха, когато той я бутна леко назад, така че се озова прикована към леглото. След това я обърна и ето че вече гледаше към леглото.

— Помниш ли деня, когато се запознахме? Когато ме скастри в кабинета си? Оттогава си мечтая за нещо. — Ръцете му се плъзнаха по краката й, вдигайки полата й нагоре. Скъса дантелената й прашка с едно рязко движение и я метна на пода. — Ти да бъдеш изцяло в моя власт.

Чу как дъхът й секна от възбуда и се наведе за да прошепне в ухото й:

— Добре, че все още си с токчета.

Вдигна дънките си от пода и извади един кондом от портфейла си. Сложи си го, а после плъзна ръка по краката й и вдигна полата й, така че хладният въздух погали голото й дупе.

Улови го в ръка и тя ахна и изпусна дъха си на пресекулки.

От сарказма й не бе останал й помен.

Всъщност ако се съдеше по учестеното повдигане и спускане на гърдите й, Кейд бе готов да се обзаложи, че точно в този миг Брук Паркър от „Стърлинг Ресторантс“ бе адски възбудена.

— Подпри се на леглото.

Тя се подчини — леглото беше толкова високо, че трябваше да се наведе съвсем малко. Кейд улови пениса си и пъхна главичката си в нея (благодарение на токчетата, тя бе точно на подходящата височина), а после я сграбчи за хълбоците и бавно потъна в нея.

Дъхът му секна, когато тя се обви около него, гладка и тясна. Чу я да ахва и начаса застина.

— Ще спра, ако е твърде много.

Тя поклати глава.

— Не… добре съм. — Хълбоците й се извиха към него. — Наистина съм добре.

Кейд стисна челюсти и започна да потъва и да излиза от нея плавно и постепенно. След няколко тласъка увеличи ритъма, а пръстите му я стиснаха по-здраво. Хълбоците му се блъскаха в дупето й, докато стоновете й се смесваха във въздуха с неговите.

А после се протегна и пъхна ръка между краката й. Тя затрепери и като го погледна през рамо, прошепна пресипнало:

— Кейд. Целуни ме.

Той изръмжа ниско и като се подпря на леглото с една ръка, се наведе и превзе устата й с дълбока собственическа целувка. Кожа до кожа, те се движеха заедно в бавен еротичен ритъм.

Нещо накара Кейд да се отдръпне и да се взре в очите й.

— С теб е толкова съвършено — каза дрезгаво, а после потъна отново в нея и двамата експлодираха, а силните им стонове изпълниха стаята, докато всичко най-сетне свърши, и те се свлякоха треперещи на леглото.

* * *

— Изпълняващ длъжността главен прокурор Кейд Морган. Това ще направи чудеса за крехкото ти его.

Кейд махна великодушно с ръка.

— Разрешава ти се да дадеш израз на благоговението си.

— И ето че се започва.

Той се засмя и отпи глътка шампанско. Обикновено не си падаше особено по него, но тъй като Брук беше отворила бутилката в чест на неговото повишение, би било грубо да не пие.

Бяха се сгушили на дивана; тя бе обърната към него, краката й — протегнати върху скута му. След последния рунд невероятен секс си беше облякла потниче и розов, приличащ на пижама панталон, и беше донесла пакет шоколадови бисквити към шампанското.

Кейд намираше цялата комбинация страшно сладка.

— Е? Ще ми кажеш ли как се стигна до това повишение? — попита тя с интерес, който изглеждаше съвсем истински.

Кейд й разказа за срещата си с Камерън, както и за последвалия разговор с Райлин. Тази част като че ли я заинтригува най-много.

— Я чакай. Приятел си с жената, чийто годеник си изпратил в затвора? — прекъсна го тя.

— Че това не се ли случва всеки ден? — пошегува се той.

— Ъ… не. — Брук се замисли. — Смяташ ли, че ще те поканят на сватбата?

Кейд примига. Мамка му.

— Изобщо не ми беше хрумвало. — Той наклони глава на една страна. — Чудя се дали ще намеря картичка с надпис „Поздравления и всичко най-хубаво. Толкова се радвам, че оставихме зад себе си онзи път, когато те нарекох «терорист» в съдебната зала“.

— Със сигурност. Онзи ден видях две такива в „Холмарк“.

Спогледаха се и избухнаха в смях.

Кейд пресуши чашата си с шампанско и я остави върху малката масичка. След това се пресегна и си открадна бисквита от нейното пликче.

— Какво да ти кажа? Срещна ме в много интересен момент от живота ми.

Думите му се изплъзнаха, преди да ги беше обмислил.

— Така ли? И какво друго става в живота ти тези дни?

Тонът й беше небрежен, думите й — изречени между две отхапвания от бисквитата, ала блестящите й зелени очи го гледаха проницателно.

Кейд се поколеба за частица от секундата.

Открих, че имам брат.

После обаче се отказа. Прекарваха си страхотно и не искаше да развали настроението, като й стовари емоционалния си багаж.

За щастие, в този миг телефонът й иззвъня и го спаси.

Тя се намръщи, вероятно очаквайки, че бе изскочила някаква работа, но когато грабна телефона от малката масичка и видя кой се обажда, лицето й се отпусна.

— Здравей.

Кейд се досещаше кой е и не беше сигурен какво изпитва за това, че й се обажда в десет часа в петък вечерта. Протегна се и си сипа още една чаша шампанско, сякаш изобщо не обръщаше внимание на разговора им.

Ала всъщност слушаше, и още как.

— Добре — каза тя. При следващите думи, долетели от другата страна на линията, погледът й се спря върху него. — Да.

Усмихна се и разговорът продължи.

— Не.

— Не знам.

— Следващият въпрос.

— Следващият въпрос.

— Пак ли с това?

— Утре ще мина през офиса. Какво ще кажеш да обядваме в „Брегът“ в дванайсет?

— Ще го имам предвид. Какво ще правиш тази вечер?

— Това блондинката, която звучи като коза, докато получава оргазъм ли е, или мадамата, която те кара да говориш мръснишки с шотландски акцент? — Брук се засмя. — Късмет. До утре.

Затвори и остави телефона на масичката, преди да се обърне към Кейд.

— Извинявай за това.

— Нека да отгатна. Форд?

Тя кимна и отново насочи вниманието си към курабийката.

— Да.

Кейд я почака да продължи.

Тя не го направи.

Той повдигна вежди.

— Сигурна ли си, че двамата не сте…

— Напълно.

— И през всичкото това време, никога…

— Нито веднъж. — Тя махна нехайно с ръка. — Би трябвало да разбираш. Току-що ми каза, че си приятел с тази Райлин. Предполагам, че не спите заедно?

— „Тази Райлин“ не ми се обажда в десет часа в петък вечерта.

— Отново ли смяташ да станеш опак?

— Ако кажа „да“, ще получа ли още една свирка.

Брук се засмя и се изчерви леко.

— Добър опит.

Изчервяването й му се стори още по-сладко от розовата пижама и курабиите.

— Трябваше да се пробвам.

Тя се усмихна и се умълча за миг.

— С Форд живеехме в един и същи квартал като деца. Той… не обичаше много да си е у тях, така че оставаше у нас винаги когато поискаше. Като част от семейството е.

По изражението й си личеше, че това не е всичко, но тъй като не каза нищо повече, Кейд не я попита.

Тя наклони глава на една страна, очевидно опитвайки се да смени темата.

— Наистина ли искаш да прекараме цялата нощ, говорейки за Форд?

— Определено не. — Пък и след онова, което му беше казала току-що, вече беше по-спокоен за връзката им. Не че имаше някакви права над Брук или нещо такова.

— Отлично. — Тя остави пакета с курабии и се покатери в скута му. Гласът й беше гърлен и съблазнителен. — Навярно бихме могли да измислим нещо друго, с което да си запълним времето.

— Скрабъл?

Тя се усмихна и се наведе за да го целуне.

Така трябваше да бъде, помисли си Кейд, докато ръцете му се плъзваха под потничето й за да помилват голата кожа на кръста й. Двама души, които си изкарват добре, задържайки всичко на повърхността.

Не беше нужно да се гмуркат в дълбоките мътни води отдолу.