Браян Маклелан
Есенната република (11) (Трета книга от трилогията „Барутният маг“)

Глава десета

По преценка на Нила беше около десет часът, когато съзряха наемническия лагер. Фолкрот, техният пленник, вървеше пред тях с уморен и посърнал вид.

През нощта по пътя насам бе направил три опита да се отскубне от тях и да избяга на юг. И всеки път Нила се втурваше подире му, догонваше го и го поваляше на земята. При третото бягство Бо го улови с магия, подир което повече опити не последваха.

Краката я боляха, роклята й бе мръсна и в момента повече от всичко копнееше за мек креват. Лицето на Бо тъмнееше от наболата брада, но липсата на сън като че ли не му се беше отразила.

Постовата, която подминаха, беше млада жена в червено-бяла наемническа униформа. Опряла пушка на рамо, тя стоеше в средата на пътя, за да спира трафика — какъвто нямаше — и изглеждаше доста отегчена. Не направи никакъв опит да ги заговори.

— Не трябваше ли да ни попита нещо? — рече Нила.

— Нейното задължение е да бди за врагове — каза Бо. — Войници, кавалерия. Такива неща. Следващият постови ще се поинтересува от нас.

— Аха.

— Искаш ли да знаеш защо?

— Да предположим?

— Винаги се интересувай от това. Не е достатъчно да знаеш какво. Един Привилегирован винаги трябва да знае защо. Това ти помага да разбереш същината на нещата, което от своя страна помага с допира Отвъд.

— Добре — каза Нила. — Защо?

— Защото на следващия пост има Привилегирован.

Четирима наемници изчакваха встрани от пътя. Когато Нила и Бо се приближиха, трима от тях свалиха оръжията си с прикрепени към тях щикове.

— Спрете там — каза четвъртият наемник: жена на средна възраст, застанала встрани от другарите си. Умишлено държеше ръцете си така, че ръкавиците й да се виждат. — Виждам какъв си, момче. Незабавно обясни присъствието си.

Бо се приведе към Нила.

— Крилете използват услугите на неколцина посредствени Привилегировани. Бива ги за сплашване, дори има и такива със сносно умение, но никой от тях не може да се мери с кабалист. Привилегированите също си имат йерархия, разбира се. Ако имах повече време, щях да вирна нос и да започна да се въся, само че в това положение… — Той повдигна непокритите си ръце. — Дошъл съм да се срещна с генерал Абракс — каза Бо на жената.

При вида на Привилегированата наемничка Фолкрот бе започнал да отстъпва, докато не се блъсна в Нила. По паниката в погледа му личеше, че се кани да побегне за пореден път, и действително щеше да го стори, ако Нила не го беше сграбчила за яката.

— Във връзка с какво? — попита наемничката.

— Мои собствени дела.

Четиримата постови започнаха да се съветват помежду си.

— Не отваряй третото си око — прошепна Бо. — Тя ще усети.

— А няма ли да ме види Отвъд?

— Не. Ти си влизала в досег с него твърде малко, за да имаш собствено излъчване. След няколко месеца, може би година, това ще се промени.

Нила наистина бе възнамерявала да отвори третото си око. Интересуваше се как изглеждат Отвъд Привилегированите, различни от Бо. Дори и сега й се струваше, че долавя нещо необичайно. Но може би си внушаваше.

— Ще предадеш ръкавиците си — каза накрая наемничката. — И ще бъдеш претърсен. Едва тогава ще те пуснем. Генерал Абракс не е тук, но ще можеш да помолиш за среща с лейди Винцеслав.

Лицето на Бо просия.

— Лейди Винцеслав е тук? Прекрасно!

Той изтърпя обиска далеч по-сдържано, отколкото Нила очакваше, и дори предаде и трите си чифта ръкавици. Междувременно един от постовите пристъпи към Нила.

— Невъоръжена съм — каза тя, когато наемникът протегна ръце към нея.

— Длъжен съм, госпожице.

Нила стисна зъби и прехапа език, докато ръцете му обхождаха хълбоците и кръста й. Когато посегна към вътрешността на бедрата й, Нила реагира мигновено и го зашлеви през лицето.

Войникът залитна назад и изруга. В очите на Бо изникна опасно пламъче и Нила усети как той се напряга.

Привилегированата наемничка избухна в смях.

— Безценно. Остави я, тя не носи оръжие. Водете ги.

Двама въоръжени с пушки войници ги съпроводиха до църквата в центъра на града. Там ги пресрещна секретарка.

— Къде е лейди Винцеслав? — попита Бо.

Погледът на асистентката се отклони за миг към къщата непосредствено зад църквата.

— В момента милейди не е свободна. Бих могла да се поинтересувам дали очаква…

Бо вече не я слушаше.

— Няма да се наложи — каза той и пое надолу по улицата.

— Ти къде? — Единият от войниците понечи да последва Бо. Нила протегна крак пред ботуша му и наемникът полетя към земята. Тя веднага го сграбчи за ръката.

— Простете, много съжалявам. Страшно съм непохватна…

Вторият наемник изруга и забърза подир Привилегирования, но Бо вече затваряше входната врата на издадения от секретарката дом подире си. Нила остави препънатия войник да се оправя сам и последва Бо, повлякла Фолкрот подире си.

Бо тъкмо да излизаше от всекидневната, където разгневеният наемник размахваше пушката си в лицето му.

— Разкарай това — раздразнено промърмори Бо и изблъска дулото встрани. — Милейди! Милейди!

Войникът го блъсна с приклад в гърдите.

— Веднага вън! Не ме карай да…

— Какво ще направиш? — Борбадор тръсна ръкавите на сакото си и умело пъхна ръце в укриваните до момента в маншетите ръкавици. Той повдигна пръст към гърлото на войника, който от своя страна пребледня.

— Каква е тази врява? — Възрастна жена в бяла униформа и златен шарф пристъпи от всекидневната. Щом ги видя, се закова на място. — Привилегированият Борбадор?

Бо обърна гръб на войника и пъхна ръкавиците в джоба си.

— Милейди!

— Бо!

Ченето на Нила висна, щом двамата се прегърнаха като стари приятели и се целунаха по бузите.

Възрастната жена — очевидно това беше лейди Винцеслав — се отдръпна и огледа Бо от глава до пети.

— Привилегировани Борбадор, колко си пораснал…

— А ти изглеждаш по-красива от всякога. — Бо съсредоточи цялото си младежко очарование върху нея.

Лейди Винцеслав прогони войника и смутената секретарка, която тъкмо се беше появила.

— Ела да поседнем. Ще поръчам да донесат чай. Толкова се радвам да видя, че си жив. Тамас ме уверяваше, че не си част от чистките му, но въпреки това се притеснявах.

— За малко не попаднах сред тях — рече Бо. — Но успях да се отърва. Това е Нила, новото ми протеже. Нила, запознай се с лейди Винцеслав, собственичка на наемниците от Крилете на Адом и един от най-прекрасните хора, които човек може да срещне.

Дамата повдигна длан към Нила, а последната й целуна ръка.

— За мен е удоволствие — каза Нила.

— Красива е — каза Винцеслав. Нила бе готова да се закълне, че е видяла как възрастната жена намигва на Бо, и почувства, че започва да се изчервява. — А кое е това момче? — продължи аристократката.

— То е без значение — рече Бо. Той сграбчи секретарката за ръкава точно когато клетницата се оттегляше. — Заключете го за два дена, после го пуснете. Хранете го добре и му дайте петак, когато го освобождавате.

Обърканата секретарка отведе Фолкрот със себе си.

— Съжалявам, че прекъсвам сладките приказки — каза Бо, когато тримата се настаниха във всекидневната, — но се налага. Нека повикат един от дешифровчиците ти. — Той извади писмото, носено от Фолкрот, и го захвърли на масата.

— Какво е това?

— Послание — рече Бо — от генерал Хиланска до фелдмаршала на кезианската армия.

Дамата даде нужните разпореждания, сетне се намести обратно в креслото си.

— И как това писмо попадна в ръцете ти? Не е редно да прекъсваш обмяната между Хиланска и кезианците. Може да преговарят за мир.

Нила се обади:

— Взехме го от момчето, което видяхте, някъде около два часа през нощта. Имам известно съмнение, милейди, че в подобни часове се водят преговори за мир.

— Вярно ли е? — обърна се Винцеслав към Бо.

— Да.

Благородничката поклати глава и се отпусна в креслото. В този момент изглеждаше много по-възрастна.

— Всичко започна да се разпада след изчезването на Тамас. Той ни обединяваше и поддържаше всичко, а сега…

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — рече Бо, — не мисля, че Тамас е мъртъв.

— Страшно оптимистично от твоя страна. Той се озова заклещен само с две бригади зад вражеските редици, във вражеска територия. Без да съм стратег, мога да видя, че вероятността да се завърне, е почти нулева.

Веждите на Бо шавнаха пакостливо, но той не каза нищо повече по въпроса, а започна да я разпитва за здравето и децата й. Двамата наистина се държаха като стари приятели и Нила се почувства не на място.

Откъде ли Бо познаваше тази жена? Покрай Тамас, несъмнено. Но тук ставаше дума за нещо повече от обикновено познанство. Виждаше се, че Бо й има доверие — нещо нетипично за него. Досега вече бе разбрала, че Привилегированият флиртува с всеки, и широката усмивка и комплиментите му не я изненадваха, но самата Винцеслав се държеше като хлапачка покрай него. Дали… дали беше спал с нея?

— Наред ли е всичко?

Едва подир няколко мига тя осъзна, че Бо се е обърнал към нея.

— Моля? — смотолеви Нила.

— Бузите ти са червени.

Тя започна да си вее с ръка.

— Просто съм развълнувана…

Бо се изкикоти съзаклятнически. Бездните да го глътнат, сякаш знаеше точно какво си мисли.

Не след дълго дешифровчикът се появи, понесъл чанта за документи под мишница. Бо му посочи писмото и продължи разговора си с лейди Винцеслав. Нила ги слушаше с половин ухо, по-заинтригувана от работата на специалиста.

За начало той разгъна писмото и го остави върху една от масите. Подир това започна да преглежда съдържанието на чантата си, като от време на време се спираше на някой от листовете, изваждаше го за справка и го прибираше обратно. Най-сетне намери съвпадение — остави въпросния документ редом с писмото, извади празен лист и се подготви да пише.

— Разбрах шифъра, госпожо — обади се той, като прекъсна Бо. — Системата се употребява сравнително рядко, но сме запознати с нея.

— Преведи съдържанието му — нареди лейди Винцеслав. — Слушам те, Бо.

— Казвах, че в това се състои проклятието на войната, нали така? Седмици, даже месеци наред чакаш нещо да се случи, каквото и да е. Едва ли не започваш да се молиш за битка.

— Страшно е скучно — съгласи се Винцеслав, — макар че аз не бих се молила за битка. Дойдох веднага щом научих за разединението в армията. А едва тази сутрин научих, че никой в Адопещ не е в течение на случващото се тук! — Тя поклати глава. — Все още ми е трудно да го повярвам.

— Но е така — рече Бо. — Може ли да попитам от кого си го научила?

— Инспектор Адамат.

При тези думи Нила отмести поглед от дешифровчика.

— Адамат е бил тук?

— Да. Той спомена нещо за теб, Бо, но въпреки това съм изненадана да те видя тук.

— Ние… — поде Нила.

— Милейди! — Специалистът се беше изправил, стиснал разкодираното писмо с трепереща ръка. — Готов съм. На всяка цена трябва да чуете това.

— Слушам те.

Той навлажни устни.

— Хиланска си сътрудничи с кезианците, милейди. Възнамерява да унищожи бригадите на Кет и впоследствие да се насочи срещу нас, подпомаган от противника.

— Дай да видя! — Бо грабна листа с превода и плъзна поглед по редовете. С мрачно лице го подаде на лейди Винцеслав.

Дамата вече се изправяше на крака.

— Току-що изпратих Абракс с две роти да преговаря с генерал Кет. Изпратила съм ги на гибел. — Тя пребледня, но се овладя бързо. — Съберете полковниците. Войниците да се подготвят. Трябва да сме готови най-много до час.

Специалистът имаше сепнат вид.

— Кои части да подготвим, милейди?

Винцеслав сви юмруци и стисна зъби.

— Всичките — отвърна тя.

 

 

Нила притискаше ръка в стената на купето, за да не си удря повече главата. Каретата на лейди Винцеслав подскачаше по пътя заедно с двадесетте хиляди пехотинци от Крилете на Адом.

Лейди Винцеслав се взираше през прозореца с решителен поглед, а Бо все така оставаше потънал в себе си. Минаваше вече втори час без никакъв разговор — кога ли най-сетне щяха да достигнат лагера на генерал Кет?

— Очаква ли се битка? — попита Нила по-скоро в желание да наруши мълчанието.

Бо погледна към нея за момент, но не каза нищо. Лейди Винцеслав се усмихна по начин, в който се долавяше съвсем леко снизхождение.

— Определено така изглежда — рече дамата.

— Войниците ви се организираха бързо — продължи Нила. — Нямам голям опит с войските, но очаквах това да отнеме повече време.

Тя действително остана впечатлена от бързината им. Първите роти потегляха от лагера няма и петнадесет минути подир нареждането на лейди Винцеслав.

— Те са прекарали много време в Гурла — каза дамата. — Тамошните номади обожават да изникват от пустинята изневиделица и да връхлитат лагера. Войниците се научават да се подготвят бързо, защото в противен случай умират полуоблечени. — Тя замълча и отново се извърна към прозореца.

— Бо — попита Нила, отчаяна да намери алтернатива на тягостното мълчание, — кога ще ме научиш да направлявам елементите?

— Когато си готова — отвърна Бо. — Редовно ли се упражняваш да се взираш Отвъд?

— Да.

— Браво.

— Не можеш ли да ми обясниш най-основните неща?

Бо се извърна към нея, промърмори нещо под нос, положи ръка в скута си и каза:

— Слушай внимателно. Всеки Привилегирован притежава контрол над пет различни елемента Отвъд: въздух, вода, огън, земя и етер. Силната ти ръка — той шавна с пръсти — се използва за призоваването им в нашия свят. Другата ръка служи са насочването им.

— Ако изгубя някоя от ръцете си — попита Нила, — значи ли, че губя и достъп до магията?

— Човек може да използва Отвъд и само с една ръка, дори и слабата, само че е много по-трудно. Така. Всеки от пръстите ти съответства на един от елементите и определя силата на контрола ти. Започва от показалеца, който е най-силен, до палеца, който е най-слаб. Това ясно ли е?

Нила кимна. До момента нямаше нищо сложно.

— Как да разбера в кой елемент съм най-силна?

— Чрез проба и грешка. Няма как да го установиш, освен ако не отделиш време да експериментираш. Предвид силата, която усещам в теб, не те съветвам да провеждаш тези опити в населени места. Ще трябва да напредваме бавно.

Нила почувства разочарование. Бе повдигнала темата, защото искаше да знае с какво би могла да помогне в настоящия момент.

— Но мога да ти кажа — продължи Бо, — че си най-силна с огъня и най-слаба по отношение на етера.

— И откъде знаеш?

— Когато свиеш пръсти в юмрук и огънят обгърне ръката ти, това се случва, защото си докоснала Отвъд и си допряла палец и показалец. Не си използвала въздух, за да пренесеш пламъка някъде, нито вода, за да го превърнеш в течен пламък, нито свободната си ръка, за да го насочиш някъде. Затова огънят се притиска към теб като уплашено коте. — Бо се усмихна на собственото си сравнение.

Огън. Пламъкът бе най-силната й страна. При тази мисъл я полазиха тръпки на вълнение.

— Това го разбирам, ами етерът? Откъде знаеш, че контролът ми над него е най-слаб?

— Почти при всеки етерът е най-слабият аспект, това е палецът. Етерът се използва за създаването и разрушаването на връзки между обекти и елементи. Мисли за него като за източник. Искрата, от която се задейства магията ти. Допираш палец до съответния пръст, за да призовеш неговия елемент.

Нила раздвижи пробно пръсти, като внимаваше да не ги докосва. Каква ли сила се криеше в средния й пръст?

— Ти каза, че етерът е най-слаб при почти всеки?

— Да, има и изключения. Тези Привилегировани най-често стават целители, защото умеят да възстановяват връзките между плът, кост, дори кръвоносни съдове или сивото вещество.

— Значи аз никога няма да бъда една от тях? — Дълго бе таила тази надежда, напук на знанието, че целителите са много редки. В подобна роля би могла да лекува хората, вместо да ги убива.

Бо сви рамене.

— Можеш да развиеш основни умения, но това отнема десетилетия практика. Самият аз се упражнявам понякога, за да не губя форма за случаите, в които ще ми потрябва. Умея да обгарям рани и да изваждам куршум, без да засягам околните тъкани. Прости неща. Ако опитам да върша нещо по-сложно, само бих навредил.

— Кой е твоят най-силен аспект?

Бо прихна.

— Бъди внимателна кого питаш за това. Някои биха го възприели като люта обида.

— Моля? Но аз… О. Не знаех.

Какво обидно имаше в това? Най-обикновен въпрос.

— Няма как да знаеш — рече Бо. — Привилегированите обичат тайни. Трупаме ги с усърдието на катерици и сме изключително свидливи в споделянето им. Силните и слабите страни са една от тези тайни. Естествено, с течение на времето се натрупва репутация: лекуващият ще придобие славата на целител, а служещият си предимно с огън ще бъде запомнен като възпламеняващ. Ала в началото, когато човек е най-уязвим, трябва да се стремиш да запазиш тази информация в тайна. Това би могло да спаси живота ти в дуел с друг Привилегирован.

— Разбирам — рече Нила, макар че не можеше да проумее смисъла. Всички ли Привилегировани бяха тъй недоверчиви?

Бо повдигна пръст.

— Аз съм най-силен с въздуха. Следват вода, огън, земя и етер.

— Чакай сега — сърдито каза Нила. — Защо ми казваш това, след като току-що…

— Защото ти имам доверие — прекъсна я Бо. — И защото съм уверен в себе си, и защото съм достатъчно известен, така че повечето Привилегировани и без друго са запознати със силните и слабите ми страни. Щом хората вече са чували за теб и са имали възможността да поразпитат, подобно нещо е трудно да остане в тайна.

— Тогава защо се счита за грубо да попиташ направо? — осведоми се Нила.

— Защото — неочаквано се обади лейди Винцеслав — питането загатва, че считаш събеседника си за глупак, който би разкрил нещо в свой ущърб. Опитай се да използваш красивата си главица и за мислене, девойче. — Тя премести крака си върху другия и отново се извърна към прозореца.

Нила й се оплези. Върна погледа си върху Бо, но той вече потъваше в предишното си вглъбение, отнесен от собствените си мисли.

Тя понечи да възобнови разговора, но след кратко колебание се отказа: видно беше, че и двамата й спътници не бяха в настроение за приказки. От нейния прозорец се виждаха единствено хълмове, затова тя сведе поглед към чантата за документи, която все още стискаше в ръцете си.

Вече беше прехвърлила по-голямата част от архива от времето преди Таниеловото пленяване. Оставаха й само още няколко страници, които прегледа бавно, ред по ред.

По-рано би казала, че работата на интендантите трябва да е най-скучната длъжност в армията, но сега й се струваше, че в редиците числа има нещо почти омайно. Погледът на някой с по-голям опит несъмнено би могъл въз основа на тях да построи точната численост на отделните армейски части и дори предпочитаните тактики на определен генерал.

Един от редовете към средата на настоящата страница привлече вниманието й. Тя го прочете повторно, сетне и за трети път, за да се увери, че е видяла датата правилно.

— Бо… — каза Нила.

Той я погледна въпросително.

— Някой споменавал ли е какво е правил Таниел в деня, преди да бъде окачен над кезианския лагер?

Бо започна да чеше бакенбарда си.

— Говорих с един от лагерните готвачи, онези, които помагаха на Михали. Таниел го е посетил в късния следобед.

— Помощникът каза ли защо?

— Не. Но мога да се досетя. Таниел е достатъчно глупав да поеме самичък срещу Крезимир. Което от своя страна обяснява залавянето му. Вероятно е отишъл при Михали, за да се посъветва.

— И подир това е поел направо към вражеския лагер?

— Откъде да знам. — Бо сви рамене. — Защо питаш?

— Надали е важно. — Нила обърна страницата и продължи да чете, но други искания от Таниел нямаше. И тогава дъхът й се учести. — Бо…

— Какво? — Той поклати раздразнено глава.

— Помниш ли, когато ти разказвах за разговора си с полковник Етан? За двете роти войници, които Хиланска изпратил в планините?

— Да, да. Карай по същество.

Тя му подаде листа.

— Погледни искането от Таниел, в средата на страницата.

— Да, намерих го. — Той замълча за момент, зачетен, преди да продължи: — Но в това няма логика. За какво са му на Таниел триста въздушни пушки?

Нила се приведе към него.

— Веднъж, докато работех като перачка при Тамас, чух фелдмаршала да казва, че всички въздушни пушки в Адро били конфискувани и прибрани на съхраняване в столичната оръжейна и че барутните магове са единствените, на които се разрешава да имат достъп до тях. Погледни часа! — Тя забоде пръст в листа. — Четири часът сутринта. По това време Таниел вече трябва да е бил заловен. Послужили са си с името му.

Бо изруга и заблъска по тавана на купето.

— Спрете каретата! Спрете веднага!

— Какво правиш? — попита лейди Винцеслав. Колата послушно забавяше ход.

— Трябват ми два коня — рече Бо.

— Имаш ги. Но какво става?

Бо изскачаше навън.

— Един предател би знаел, че Таниел е бил заловен и че може да подправи искането.

— С каква цел?

— Може би е очаквал, че има вероятност Тамас да се върне… Няма значение. Хиланска е изпратил хората си, въоръжени с въздушни пушки, подир Таниел.

— Откъде знаеш това?

— Триста въздушни пушки са достатъчни, за да екипират две адрански роти. Две роти, изпратени в планината по нареждане на Хиланска. Ако това е просто съвпадение, ще си изям шапката… Не, няма време за губене.

— Идвам с теб — рече Нила.

— Не. Остани с дамата. Никой не бива да ме забавя. Възнамерявам да засипя двете роти с огън и твърд. Всеки друг освен мен би бил разкъсан.

— Тогава защо ти е втори кон?

Бо намести магьосническите си ръкавици.

— За да мога да сменя първия, когато грохне под мен, и да продължа да яздя.