Емили Б. Когбърн
Луизиана спасява библиотеката (18)

Глава осемнадесета

Сал се събуди от Джоан Джет, която ближеше лицето му.

Беше почти осем.

Не бе се успивал така, откакто се бе върнал в Алигейтър Баю. С Луиз бяха говорили дълго след полунощ.

Той й разказа за живота си в Чикаго, родителите си, сестра си, как родният му град едновременно го удовлетворява и ограничава. Тя пък призна колко трудно се справя едновременно с немирните си деца и разправиите с бившия си съпруг. Той обаче я увери, че е готов да опита. Повече от готов. Нуждата, която изпитваше, докато бе с нея, го изгаряше отвътре. Ако й го бе споделил, тя сигурно щеше да се обърне и да избяга. С усилия на волята се сдържа само да й покаже стаята й, когато и двамата се умориха твърде много, за да продължат разговора.

Откъм всекидневната избухна лай. Джоан Джет се хвърли от леглото на пода заедно с Гъмбо и Уинстън Чърчил, които бяха легнали в долния му край. Сал навлече дънките си и влезе в кухнята.

Сестра му остави на масата метална кутия от коледни курабийки, в която сега имаше друго, и си свали палтото.

— Сал! Донесох мъфини. Още ли спиш? Как мина снощи?

— Добре.

Обикновено нямаше нищо против сестра му да го навестява. И бездруго често му беше самотно, но му се щеше да има няколко минути насаме с Луиз, преди да си тръгне. Сипа малко смляно кафе в машината и извади три чаши.

— Не звучиш много… о! Извинявай, Луиз. Нямаше да намина, ако знаех, че си още тук. Просто ми останаха мъфини и реших да ги донеса, преди да изсъхнат — каза Бета, докато вземаше маслото от хладилника.

Сал се обърна. С Луиз не се бяха виждали само от няколко часа, но вече нямаше търпение отново да я погледне. Носеше една от тениските му, която едва-едва стигаше до коленете й, а гледката на голите й крака спря дъха му за миг. Тя седна на масата и отметна няколко кичура от лицето си.

— Добро утро, Бета.

— Да бе, мъфини — измърмори Сал. — Все едно не си дошла да слухтиш. Бета е фризьорка. По цял ден клюкарства.

— Не е вярно! Вземам много насериозно професията си.

Бета отвори кутията, избра си мъфин и отхапа кокетно. Сал седна до Луиз и изтегна крака под масата.

— Какви мъфини са?

— Боровинкови, разбира се. Фризерът ми още е пълен от лятото, когато ми прати боровинките.

— А, да. И боровинки отглеждам. Доста са добри — каза Сал, докато си избираше мъфин. Разкъса го и го намаза с масло. — Е, имаш ли въпроси, Бета? Така и така си дошла.

Бета си поигра с една от стегнатите си къдрици.

— Не. Хайде де, Сал, недей да си толкова мнителен.

Сал стана и им наля кафе.

— Хапнахме от вкусния ти боб и гледахме филм. Мерси за вечерята — каза Луиз.

— Пак заповядай. Ето, вземи си мъфин.

Сал им остави чашите, взе нискомаслената сметана от хладилника и се върна при тях. Надяваше се сестра му да не си помисли, че е спал с Луиз. Бета трябваше да разбере, че Сал няма наум забавление за една нощ. Но пък нямаше как да го изтърси на масата, разбира се. Довърши мъфина си и изпи кафето набързо.

Луиз си наля сметана и си взе мъфин.

— Трябва да тръгвам след минутка. Вече закъснявам за работа. Шефът ми ще ме плесне през ръцете с показалката.

— И аз трябва да тръгвам. Г-жа Труди идва в девет за седмичния си час. Защо не се отбиеш по някое време, Луиз? Ще ти направя кичури за чудо и приказ.

Сал за миг зърна ужаса в изражението на Луиз и с мъка сподави смеха си.

— Да, ъм, разбира се…

— Доведи и децата. И тях ще ги оправя. Не кичури де, само подстрижки. Имам близалки.

— Добре. Много хубав мъфин. Благодаря, Бета. — Луиз стана и остави чашата си в мивката. — Не ми се ще да тръгвам, но г-н Фоули наистина се ядосва, ако закъсняваме. Ще се преоблека и ще тръгвам.

Когато тя излезе, Бета затвори похлупака на кутията с мъфини.

— Натресох се точно когато не трябва, а?

— Нищо такова. Радвам се, че намина. Но не искам да си правиш грешни изводи. Наистина харесвам Луиз. Много — каза Сал.

— Браво. Браво на теб. — Бета грабна палтото от стола и се облече. — Трябва да тръгвам.

Сестра му блъсна вратата на излизане. Сал осъзна, че се е тревожил не за каквото трябва. Трябваше да се досети, че Бета ще ревнува. Ако започнеше сериозна връзка с Луиз, сестра му вече нямаше да е единствената жена в живота му.

И тогава щеше отново да бъде изгубена.