Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъкър Уейн (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
War Hawk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2016 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Грант Блекуд

Заглавие: Боен ястреб

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 24.10.2016

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-710-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1905

История

  1. — Добавяне

37.

27 октомври,

13:44 централно европейско време

Комплекс „Скаксис Майнинг“, Сърбия

Не!

Тъкър видя как Каин се хвърли към Лион. Трийсет килограма ярост и жажда за кръв блъснаха войника в бездната. Инерцията отнесе кучето над ръба и то също изчезна.

Тъкър се завъртя рязко.

Височината до скалите бе поне четири етажа.

Тъкър се спусна към витата стълба, където Нора придържаше Джейн и притискаше до рамото й парче сгънат плат.

— Върви! — изпъшка Джейн. — Спаси Каин!

Нора й помогна да стане, подкрепяше я с ръка през кръста.

Джейн бутна Тъкър към стълбите със здравата си ръка.

— Идваме след теб.

Манастирът продължаваше да се срутва около тях. Тъкър тръгна с двете жени през нефа. Заобикаляха съборени части от колони. Не можеше да се диша от прахоляк. Една греда на тавана изпращя и рухна, разби масата с храна и вода и наоколо се затъркаляха бутилки.

Навън вече нямаше никого. Хората на Лион бяха избягали от разрушението, без да приберат мъртвите си. Тъкър погледна надолу — и в този момент страховит трясък разтърси земята, защото част от манастира рухна. Тъкър едва запази равновесие, но Нора успя да го улови и да го дръпне назад.

Една сателитна антена профуча покрай главата му.

— Всичко се срутва! — извика Джейн. — Не спирайте!

Тъкър си даде сметка за опасността и хукна надолу по тесните стъпала, вкопани в почти отвесната скала. Въпреки че бяха много стръмни и опасни, той прескачаше по няколко наведнъж. Не обръщаше внимание на болката в бедрото, която го пронизваше на всяка крачка. След като слезе долу, вдигна за миг поглед, за да се ориентира къде е манастирската врата, и хукна към мястото под нея.

Почти веднага видя Лион. Лежеше по гръб, с пречупен гръбнак, от устата му се стичаше кръв. Тъкър му обърна гръб и затърси приятеля си. Направи пълен кръг.

Нищо.

Вдигна ръце пред устата си и извика:

— Каин!

Както винаги готов да се отзове, Каин отговори с жалостиво скимтене. Тъкър опита да определи посоката, но не успя.

— Каин!

Приглушен лай привлече вниманието му вляво. Върху камуфлажната мрежа отпред нещо мърдаше.

Каин!

Тъкър отиде под кучето до дупката, която бе пробил в мрежата Лион, преди да намери края си. Прибра пистолета и извади ножа си. Захапа го и се покатери по един смърч, за да стигне до Каин.

— Идвам, приятел.

Протегна ръка през мрежата и погали Каин по шията, за да го успокои, после взе ножа и внимателно проряза мрежата под кучето. Каин се измъкна през дупката като новородено теле. Тъкър го улови, и го намести внимателно на рамото си.

— Не мърдай! — прошепна му.

Много бавно, като внимаваше да не изпусне приятеля си, слезе от дървото. След като ботушите му докоснаха земята, свали кучето и го остави на крака на земята — поне на три от четирите. Каин държеше десния си преден крак високо. От лапата му капеше кръв.

Тъкър клекна, за да прегледа раната, и кучето го лизна по лицето. Дишаше тежко и едва успя да размаха опашка.

— Да, и аз се радвам да те видя.

Но чувствата трябваше да почакат. Отгоре продължаваха да падат отломки, сипеха се в основата на скалата, разкъсваха мрежата.

— Тъкър! — извика Нора, когато слезе по стълбите.

Джейн почти висеше в ръцете й.

Няколко джипа и пикапа бяха паркирани в подножието на скалата. Щеше да им е нужно превозно средство. Тъкър отиде до Лион и претърси джобовете му — смяташе, че е имал на разположение собствен джип или пикап, защото не би се доверил да шофира някой друг.

Намери връзка ключове в якето му и ги измъкна.

В този момент Лион простена, клепачите му трепнаха и той изкашля кръв. Тъкър отстъпи леко, но Лион вече не беше заплаха — крайниците му бяха парализирани. Все пак очите му се насочиха към Тъкър, после към Каин.

— Малкото копеле… — изпъшка Лион. — Като котка е… има девет живота.

Тъкър беше сложил ръка на гърба на Каин.

— Остава да се научи да пада на краката си. Може би и ти е трябвало да се научиш.

Нора и Джейн докуцукаха до него. Тъкър натисна дистанционното на ключовете и видя кой от пикапите изпищя. Хвърли ключа на Нора и пое Джейн от ръцете й.

— Докарай пикапа тук. Трябва да разберем какво е станало с Франк.

Нора кимна и забърза към колата.

Кашлица привлече вниманието на Тъкър към Лион. Той го изгледа с кървясали очи.

— Мислиш, че си победил… Келерман… Нямаш нищо срещу него.

Тъкър беше готов да се изсмее на това твърдение, но Джейн въздъхна, поклати глава и каза:

— Прав е. Когато Нора унищожи дроновете, кодът изтри всичко. След като и Уебстър го няма, няма кой друг директно да обвини Келерман, че е лично замесен. И понеже е скрит зад корпоративни защити, е много вероятно да се измъкне от отговорност.

Слаб смях се отрони от гърлото на Лион, изтече още кръв. Гърдите му се издигнаха за последен път — после тялото му се отпусна. Очите му останаха вперени в небето, но не виждаха нищо.

Моторът на пикапа изръмжа и Нора го доближи на заден.

Тъкър помогна на Джейн да се качи на предната седалка, после качи Каин в каросерията и сам скочи вътре. Тупна задното стъкло и Нора подкара през територията на мините.

Тъкър видя как манастирът зад тях се срутва и как в подножието на скалата се образува купчина отломки.

Каин сложи глава в скута на Тъкър и изпусна уморена въздишка.

— Е, знаеш как е, приятел.

Тъкър поклати глава и се замисли за Пруит Келерман.

„Спечелихме битката, но загубихме войната.“