Джеймс Ролинс, Грант Блекууд
Боен ястреб (33)

30.

26 октомври,

23:58 атлантическо стандартно време

Сан Фернандо, Тринидад и Тобаго

Тъкър стоеше на хотелска тераса с изглед към крайбрежния град Сан Фернандо, на около петдесет километра от Порт ъф Спейн. Тъмна пелена, подобна на надигаща се буря, все още замъгляваше хоризонта на север.

„Наистина буря.“

След като напуснаха града се установиха на това място, за да се погрижат за раните си и да се наспят. Цяла сутрин следяха репортажи и опитваха да си създадат представа за размера на пораженията. Повечето огньове бяха потушени, но дори и на това разстояние ветровете все още носеха миризма на дим, изгорели гуми и бензин.

Изтощен от усилията предния ден, Каин се бе свил на един шезлонг и спеше дълбоко. Предната вечер Тъкър бе обръснал козината около раната, беше я дезинфекцирал и я бе превързал отново.

— Колко са жертвите до този момент? — попита Джейн от вътрешността на хотелския апартамент. Беше застанала зад Франк и Нора, които търсеха местни източници на новини на лаптопите си. В дъното на стаята работеше телевизор.

— Повечето оценки са между осемстотин и деветстотин — каза Нора. — Спасителните екипи обаче продължават да търсят в развалините.

Тъкър затвори очи. Мислите му се въртяха в кръг — „какво би станало, ако“ — в предположения за случилото се въпреки безполезността на подобно занимание. Капанът, устроен им от Лион на остров Патос, не ги бе убил, обаче ги бе отстранил от мястото на действието. И все пак Тъкър не беше сигурен дали би могъл да предприеме нещо смислено, ако беше в града.

Франк му разказа за нощната атака и как Рекс ги е предупредил за предстоящото въздушно нападение малко преди да пристигне Рут Харпър. Тримата напуснали хотела, преди да бъде бомбардиран, като при това активирали противопожарната сигнализация, което вероятно бе спасило живота на много хора.

— Всички медии обвиняват Народната партия на Тринидад — каза Нора. — Това обаче са глупости. Заблуда.

— Как го правят? — попита Тъкър.

— Комбинация от електронна война и психологически операции — отговори Франк. — Рекс се свърза с ескадрилата дронове и измъкна огромна информация. Репортажите са предварително написани и пуснати към всички новинарски източници и социални медии. Дори и в този момент ми е трудно да отделя фактите от плявата, а бях на мястото на събитието.

— И като капак на всичко — добави Нора, — самата НПТ е подведена и вярва наивно на съобщенията, защото се говори за малки групи, нападнали полицейски участъци и правителствени сгради. Убитите нападатели са с отличителните знаци на НПТ, но са по-малко от двайсет.

Тъкър поклати глава.

— Което дава на властите достатъчно доказателства от кръв и плът, за да обвинят тези революционери за всички разрушения.

Джейн усили звука на телевизора и каза:

— Май президентът Д’Абрео ще направи изявление.

Всички се събраха около телевизора.

Президентът — беше облякъл военна униформа — вече говореше:

— … поради тази причина и с общата подкрепа на министър-председателя Магарей, министъра на националната сигурност и началник-щаба на отбраната обявявам извънредно положение. Ще се прилагат военновременни закони, докато извършителите на това кърваво и подло нападение не бъдат изправени пред съда. По моя заповед всички активисти на Народната партия на Тринидад са извикани за разпит или са арестувани. Искам да уверя народа на Тринидад — и хората по света, — че това нападение няма да ни прекърши и след него ще сме само по-силни.

Джейн намали звука.

— Е, какво ще кажете?

Тъкър се замисли за момент, после отговори:

— Да видим. Радикална фракция използва насилие и пролива кръв, за да свали съществуващото правителство броени дни преди изборите. Любимият на народа президент и неговият министър-председател се притичат на помощ, обещават да смажат бунтовниците, да предоставят помощ и да възстановят комфорта на хиляди други.

Джейн скръсти ръце.

— С други думи, избори, които беше много вероятно да бъдат загубени, сега са гарантирано спечелени.

Тъкър кимна и каза:

— Тази атака не е била преврат. Била е анти-преврат, целящ да укрепи сегашната администрация.

— И президентът Д’Абрео ще е длъжник на мистериозен благодетел — добави Нора. — Не само че някой ще спечели стотици милиони долари от възстановителните работи и ремонт на инфраструктурата, но и вече няма да има съмнение на кого Д’Абрео ще повери контрола на новите нефтени полета.

— Пруит Келерман — каза Рут, която току-що бе влязла от стаята си, в която цяла сутрин беше говорила по телефона.

Тъкър й бе предал последните думи на Уебстър преди той да умре.

„Пруит Келер…“

Не бе нужен гений, за да довършиш името. Всеки американец, който дори бегло познаваше медийния бизнес в страната, знаеше кой е Келерман. „Хорайзън Медия Корпорейшън“ беше най-големият собственик на вестници, телевизионни и радиостанции, социални медии и интернет сайтове и според някои хора дори на някои щатски и федерални политици. Наред с това Пруит Келерман разширяваше влиянието си в Европа и Азия.

Не че нямаше противници.

Понастоящем Келерман се бореше срещу буря от обвинения, че е използвал възможностите на „Хорайзън“, за да подслушва телефони и да чете електронни писма — не само на конкуренти в бизнеса и лични врагове, но и на законодатели, занимаващи се с регулирането на телекомуникациите.

— Какво се чува във Вашингтон? — попита Джейн.

Рут въздъхна.

— Нападението тук като че ли е сварило всички неподготвени, включително разузнавателната общност на Съединените щати. Сега полагат усилия да се информират.

Тъкър си спомни думите на Уебстър, че една от целите на операцията е да отвлече вниманието, да накара всички да се взират в Тринидад.

„Цел постигната.“

— Трябва да го спрем — каза Нора. — Да го изобличим.

— Това ще е трудно, особено ако се позоваваме на предсмъртните думи на един предател — отвърна Рут. — „Танджънт Аероспейс“ наистина е притежание на „Хорайзън Медия“, но това е само черупка, в която са включени стотици фирми и подразделения, които изолират човека на върха от всякакви възможни обвинения, защото му осигуряват много възможности да отрича. Истината е, че „Сигма“ го наблюдава от години, но досега не се е появило нищо съществено.

— Както би казала майка ми — обади се Франк, — по-невидим от свински сопол върху дръжка на врата.

Рут се усмихна.

— Той е точно това. Знаем, че е мажоритарен собственик в „Танджънт“, но „Танджънт“ не е оставила следи тук, в Тринидад. — Кимна на Нора. — Обаче благодарение на вашата работа и на Рекс знаем от кое място в Тринидад е излетяла ескадрилата дронове и така разполагаме с още едно име. „Суичплейт Инженеринг“. Фирмата — пак подразделение на „Хорайзън“ — е отдала под наем парчето земя и пистата, които са използвани като база за операцията тук. Сега е изровена от бомби дупка в джунглата.

— За да прикрият още по-добре всякакви следи — отбеляза Тъкър.

— Така или иначе, това е още едно парченце от пъзела — добави Рут. — Макар че очевидно не е достатъчно, за да обвиним Келерман директно. Ще са ни нужни още късчета от този корпоративен пъзел, преди да имаме основания да го подгоним официално.

Нора вдигна глава от лаптопа си.

— Ако не друго, открих некорпоративно парченце от пъзела. — Погледна Джейн и Тъкър. — Благодарение на Санди.

— Какво имаш предвид?

— Помните ли датата от последния запис в дневника на Алан Тюринг, в който се описват алгоритмите му? Който ни показа Санди?

— Е?

— 24 април 1940 година. Само два дни преди мистериозен огън да разруши Блечли Парк почти изцяло. Някои смятат, че този пожар е трябвало да прикрие тайно нападение над обекта.

Тъкър присви очи.

— Със Санди смятахте, че тогава дневникът може да е бил откраднат. Може би дори че така е попаднал в Америка.

Нора бързо въведе нещо на клавиатурата.

— Порових малко в миналото на Пруит Келерман, за да видя дали няма да открия нещо интересно. Баща му, Трафорд Келерман, загинал с майка му при катастрофа, защото шофирал пиян. Пруит е бил само на четири. Отгледан е от баба си и дядо си, Брайсън и Гейл, при които е от 1969 година. Дядо му умира, когато Пруит е на двайсет и една. Баба му умира няколко години по-късно.

Франк се наведе над рамото й и попита.

— И какво от това?

Нора се облегна назад.

— Погледнете тук. Влязох във военните архиви и открих това.

Тъкър отиде при Франк. На екрана се виждаше избледнял формуляр на американската армия:

ВОЕНЕН ДЕПАРТАМЕНТ

Почетно уволнение от Армията на Съединените щати.

Име: Келерман, Брайсън Гейл

Начало на активна служба: 29 септември 1927 г.

Дата на освобождаване: 8 август 1940 г.

Дата на раждане: 11 ноември 1906 г.

Нора премести формуляра надолу, за да прочетат подробности, свързани с освобождаването на дядото на Пруит от военна служба.

— Брайсън Келерман е освободен от военна служба на възраст трийсет и три, само два месеца след мистериозния пожар в Блечли Парк.

— Смяташ, че някак се е сдобил с дневника на Тюринг?

— Може би. Вижте какво още открих. — Извади силно цензурирано копие от служебното досие на Брайсън Келерман. — Бил е полковник във военното разузнаване, макар че длъжността му е заличена. Преди уволнението си обаче е служил в почти всички театри на войната, като последно е командирован в Британия.

— Какво мислиш? — попита Рут.

— Мисля, че някак се е сдобил с дневника на Тюринг, може дори да го е откраднал. Така или иначе, смятал е, че е нещо достатъчно важно, за да бъде пазен в тайна. Не изключвам да се е надявал от работата на Тюринг да спечели пари. Не бива да забравяме, че след войната Америка е индустриален гигант, лидер в научните иновации — наследство от работата по атомната бомба. Всички са очаквали следващата голяма иновация. По време на войната Брайсън е бил достатъчно далновиден, за да прозре потенциала, скрит в книжата на Тюринг, и е напълно възможно да ги е отмъкнал за себе си.

— А с какво се е занимавал Брайсън след войната? — попита Тъкър.

Нора сви рамене.

— Продавал е застраховки. — Тъкър се намръщи и тя продължи: — Може и да се е досещал какво е значението на откраднатото, но тогава никой на света не е бил в състояние да приложи алгоритмите на Тюринг в практиката. Не е трудно обаче да си представим как гордият дядо предава трофеите си от войната на своя внук и му показва тези откраднати страници.

Тъкър потърка брадичката си.

— Пруит е помнел тези страници и е изчаквал светът да настигне гения на Тюринг, а след това е потърсил начин да се възползва от тях.

— А крайната му цел? — попита Джейн.

— Власт — отговори Тъкър. — Ако се вгледаш в пътя на „Хорайзън Медия“, ще видиш, че трупането на пари остава на второ място — основното е възможността да се контролират събитията.

Джейн кимна.

— На прага сме на появата на нов вид война, когато атомната епоха от времето на дядо Пруит ще бъде изоставена и ще навлезем в цифровите бойни полета. Тези войни ще се финансират от корпорации и ще се водят от частни подизпълнители в областта на отбраната, при което размерът на печалбите ще е не по-малко важен от победата.

Тъкър въздъхна.

— И Келерман е решен да стане господар на този нов свят.

Франк се намръщи.

— Ако Тринидад е бил някакъв експеримент за доказване на концепция, значи живеем в лош свят. От данните, които успя да събере Рекс преди да напуснем „Хаят“, с Нора съдим, че атаката е била осъществена от дронове. В момента „Сигма“ търси отговор на същия въпрос. Да се надяваме, че ще има какво да ни каже.

Тъкър погледна отворената врата на терасата към пелената дим, надвиснала над земята на север.

„И по-добре да побърза.“

 

 

13:18

След кратък обяд Тъкър отново излезе на терасата. Каин се бе върнал на шезлонга и се наслаждаваше на топлото слънце. Джейн отиде при тях и застана пред парапета до Тъкър. Прегърна го през кръста и той се напрегна.

Джейн усети това и дръпна ръката си.

— Тък…

Не бяха имали нормална възможност да обсъдят ситуацията с Уебстър.

— Трябваше да ми кажеш — каза той.

— Опитах…

— Недостатъчно.

— Да, знам. Карл обаче ми помогна да оцелея, защити сина ми, при което рискува живота на собствената си дъщеря. — Джейн стисна парапета така, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — С Карл работихме заедно много време, може би прекалено много време, достатъчно, за да се привърже към мен, дори към Нейт. Но отношенията ни не са преминавали отвъд колегиалните.

„Може би от твоя гледна точка…“

Джейн поклати глава.

— Най-малкото, дължах му мълчание. Реших, че колкото по-малко знаеш за всичко това, толкова по-безопасно ще е за Нейтън, а и за семейството на Карл.

— А на каква цена? — Представи си как главата на Такаши експлодира от снайперския куршум, видя полуразложеното лице на Санди в тъмния багажник на колата. — Ако знаех…

Джейн се обърна към него и го изгледа твърдо.

— Ти какво друго би направил? След като напуснах, не съм имала контакти с Карл. Нямах представа какво се случва в Редстоун. Знаех само, че Санди е в опасност и че смъртните случаи, последвали Проект 623, като че ли се случват пак. Нямаше как да знам до каква степен е замесен Карл.

Ядосан, Тъкър отказа да приеме обяснението.

— Обаче ме изпрати с Каин на сляпо.

Джейн замълча за момент, после въздъхна.

— Може да съм била глупава или късогледа, за да го направя, но Нейтън е всичко за мен. Няма да се извинявам, че съм направила всичко възможно да го защитя. — Поклати глава. — Можех да не предприема нищо, но рискувах и се добрах до теб. Тогава това беше най-добрият компромис, който можех да измисля.

Тъкър видя ръцете й да треперят върху парапета. Даваше си сметка, че вижда кръвта върху тях, заради решението й. Познаваше това треперене, защото сам го беше преживявал многократно. Помнеше термина, който един от психолозите беше използвал, за да прецизира диагнозата му: Посттравматичен стрес: морална травма. Получаваше се в случаите, когато разбиранията на човек за добро и зло са тежко нарушени. Джейн явно се бореше със същото в момента.

Искаше да я прегърне, да я притегли към себе си, но не го направи — обърна се и влезе вътре. Тупна се по бедрото, за да накара Каин да го последва, и остави Джейн на демоните й. Нямаше избор.

„Имам твърде много мои собствени демони.“

 

 

14:02

На екрана на лаптопа се виждаше чернокос мъж, седнал зад бюро с монтиран на стената зад гърба му монитор. На монитора се редяха кадри от нападението над Порт ъф Спейн, без звук. Мъжът имаше снежнобял кичур, мушнат зад едното ухо, който рязко контрастираше с черната му коса, като че ли носеше бяло перо. Сините му очи като че ли гледаха право Тъкър от загорялото му лице.

Директорът на „Сигма“ Пейнтър Кроу се облегна назад.

— Финансовата мрежа на Келерман се оказа костелив орех дори за „Сигма“. Макар да имаме известен напредък, помощта ви ще ни е нужна.

Рут Харпър бе извикала всички за видеоконференцията с директор Кроу. Тъкър беше бесен, че ги бяха събрали по този начин. Лично той харесваше Пейнтър Кроу, но не и системата, към която принадлежеше той — правителството. Освен това се опасяваше, че могат да му вземат операцията.

Преди малко бе казал на Рут: „Ако директорът опита да дръпне килима изпод краката ми, чака го война“. Не се шегуваше. Твърде много кръв се бе проляла, за да може да се оттегли просто ей така.

— Сблъскваме се с няколко препятствия — продължи Пейнтър. — Най-сериозното е самият Пруит Келерман. Той е титан не само в света на бизнеса. Влиянието и властта му стигат далече, дори в правителствените среди. Келерман не може да бъде подценяван. За да тръгнем срещу него директно, ще са ни нужни всички възможни доказателства.

— Да не споменаваме, че трябва да предотвратим това, което е планирал — добави Тъкър.

Пейнтър погледна Рут, която седеше пред бюрото. Тъкър разчиташе изражението на директора и езика на тялото на Рут.

— Знаете нещо, което аз не знам — обвини ги.

Пейнтър кимна.

— И ти би стигнал до същото, ако разполагаше с достатъчно време и ресурси. Ти обаче ни даде всички части, за да сглобим цялото.

— За какво говорите? — попита Джейн.

— Например руските военни машини, които сте видели да унищожават в „Бели пясъци“ — каза Рут.

Тъкър помнеше руския танк много добре. Бе предположил пред Рут, че тази техника е подбрана специално, за да се изпитат възможностите на дроновете срещу военни цели.

— Тази стара съветска военна техника — обясни Пейнтър — все още е на въоръжение в някои от страните от бившия Съветски блок. Смятаме, че Келерман планира атака срещу някоя от тях.

— Коя? — попита Тъкър.

— Имаме подозрения — отвърна директорът. — Важното беше да определим коя страна би представлявала най-голям интерес за него… страна с най-тесни финансови връзки с огромния му конгломерат.

— Нека позная — каза Тъкър. — Ако Тринидад е бил тест, втората мишена е много вероятно да се окаже страна с политическо напрежение, барутен погреб, който може да бъде използван.

— Именно — потвърди Пейнтър. — Проучихме точно тази версия и стигнахме до друга фирма, в която Келерман е мажоритарен собственик, а именно „Скаксис Майнинг“.

Тъкър поклати глава.

— Не съм чувал за нея.

— Фирмата се занимава с добив на редки минерали. Редки елементи като скандий, който се използва в космическата индустрия, лантан, за складиране на водород, гадолиний, за екраниране на ядрени реактори. И така нататък.

— С други думи, всички необходими суровини за разработването на нови поколения дронове.

Пейнтър кимна.

— Също така индустрия за много милиарди, която се разраства.

— Къде е базата на „Скаксис“? — попита Джейн.

Пейнтър се усмихна мрачно.

— В страна от бившия Съветски блок.

— Сърбия — добави Рут.

Франк подсвирна.

— Някой спомена ли политическо напрежение?

Тъкър мислеше същото. След разпадането на Югославия на няколко малки независими държави регионът кипеше от бунтове, войни, убийства, престрелки и дори етнически прочиствания от десетилетия. И макар че напоследък този ъгъл от Европа се бе успокоил, мястото си оставаше размирно.

— Ако Келерман възпламени това буре барут — каза Тъкър, — Адът ще се изсипе върху цяла Европа.

Пейнтър се изправи и се подпря с две ръце на бюрото си.

— И разполагаме с двайсет и четири часа да попречим.

— Това е невъзможно — промърмори Франк.

— Знам как можем да го направим — каза Нора.

Всички се обърнаха към нея.

Тя не трепна.

— Санди ни е дала отговора, но за да се справим, трябва да участваме всички.