Джеймс Ролинс, Грант Блекууд
Боен ястреб (39)

36.

27 октомври,

13:36 централно европейско време

Комплекс на „Скаксис Майнинг“, Сърбия

Тъкър спря на площадката заедно с Каин и се вслуша в гласовете, които се чуваха вътре. До него Каин настръхна отново — явно улови миризма, която разпалваше в него някакъв дълбоко вкоренил се гняв.

Тъкър му даде знак да продължи.

„Пази близо.“

Каин се шмугна покрай древната каменна стена.

Тъкър го последва с трофейния автомат на рамо.

Гласовете станаха по-силни, също и светлината. На заден фон се чуваха експлозии, които предизвикваха весели викове. Явно вниманието на всички беше насочено към последната фаза на атаката.

Проходът свършваше след още десетина метра, след което, през сводеста арка, се виждаше горната част на нещо като обширна зала. Тъкър и Каин приклекнаха до едната колона на арката. От другата страна имаше колони и таван с огромни дъбови греди.

Главната църква на манастира.

Арката беше в задната част на нефа, на второто ниво, и излизаше на нещо като балкон, вероятно за църковния хор, който обхващаше ширината на помещението и продължаваше покрай стените на църквата вляво и вдясно. Точно напред беше фасадата, която се виждаше отвън, върху отвесните скали. През прозорците се сивееше небето, под тях беше високата врата. Едното крило беше отворено — оттам влизаше дневна светлина и се чуваха резките гърмежи на експлозиите.

Неколцина мъже стояха пред вратата и наблюдаваха клането на юг.

Истинското действие обаче се развиваше в самата църква. Нефът беше превърнат в импровизиран команден център. В средата имаше маса, отрупана с храна и бутилирана вода. От двете страни имаше две П-образни конзоли, по които бяха подредени големи компютърни монитори. На всяка седяха по двама техници, които съобщаваха на висок глас данни и събития.

От мястото си Тъкър видя въздушни кадри на покрити с дим бойни полета, които вероятно подаваха дроновете във въздуха. Освен това видя черно-бяло инфрачервено изображение и 3D топографска карта в цвят.

Изведнъж вляво, извън полезрението му, под балкона, някой извика ядосано:

— Какво му става на този танк? Защо спря?

Тъкър позна акцента веднага. Дори Каин наостри уши.

„Рафаел Лион!“

Точно отпред имаше тясна вита стълба, която се спускаше до пода на нефа, но преди да хукне по нея Тъкър искаше да добие представа за ситуацията. Изпрати Каин покрай лявата стена, а самият той тръгна надясно. Стоеше плътно до стената, далече от парапета, и се прикриваше в сенките.

Когато сви покрай стената, край парапета напред помръдна сянка, полускрита зад една от каменните колони. Въоръжен гард. Беше с гръб към Тъкър и следеше какво става долу. Тъкър се промъкна зад него и при последната крачка притисна гръкляна му с цялата си сила. Свали го на земята, но близо до стената, зад колоната. След това притисна сънната му артерия и изчака тялото да се отпусне.

Скрит зад колоната, бързо взе резервните пълнители на гарда и ги прибра в джобовете си. Провери и камерата на Каин — накара го да се обърне наляво и надясно, но от неговата страна не се виждаха хора.

„Вероятно този е бил единствената охрана тук.“

Тъкър пропълзя около колоната до ръба на балкона и погледна между пролуките на парапета.

Лион изкрещя пак:

— Защо спря там?

Французинът крачеше напред-назад зад един от техниците. Тъкър виждаше всичко. Техникът опитваше да задвижи машината по всички възможни начини, но без успех.

— Не разбирам… Не реагира.

На мониторите над главата на техника се виждаше светеща карта на Камена Гора. Много райони бяха обгърнати в мрак. Друг монитор показваше въздушни снимки на полетата от южната страна. Един танк мина през ливада, после смачка кочина с прасета и срути близката къща. През тревата се разбягаха прасета. След танка се появиха бронирани машини с картечници, които не преставаха да стрелят към селото. Втори танк спря насред полето, сякаш за да гледа мълчаливо продължаващото разрушение.

— Накарай го да се раздвижи! — ядосваше се Лион.

— Не мога. Умрял е.

Докато гледаха обаче, куполът на спрелия танк се раздвижи. От оръдието изскочи дим. Снарядът улучи водещия танк от около трийсет метра и го превърна в димяща купчина метал. Когато димът се разсея, половината купол липсваше.

И сякаш не беше доволен от попадението, куполът на танка отново се завъртя — този път към една от бронираните машини. Не я улучи, но куполът продължаваше да се върти и да търси нова възможност за стрелба.

Лион и техникът бяха озадачени от поведението на танка, но Тъкър не беше.

„Браво, Франк.“

Франк вероятно бе успял да поеме контрола над танка, за да го използва в защита на Камена Гора.

Лион се обърна към другата работна станция и извика на техника:

— Изпрати „ястреб“. Бомбардирай го.

Онзи веднага се зае, но жестовете му издаваха нежеланието му.

— Не мога да го видя, сър. Никоя от птиците не го вижда. Като че ли системите са ослепели.

— Обаче аз го виждам, ето там! — продължаваше да се ядосва Лион.

Тъкър се усмихна. Рекс вероятно прикриваше танка, както дистанционният пулт бе прикрил него и Каин в блатото в Алабама.

Танкът стреля пак. Снарядът улучи един бронетранспортьор странично и машината се претърколи в ливадата, в едната й страна зейна дупка. Но Франк не беше приключил. Веригите се завъртяха и четирийсеттонното чудовище започна да преследва другите машини, да набира скорост.

„Браво, Франк, браво…“

— Момент! — извика техникът до Лион. — Мисля, че си връщам контрола!

На екрана видяха как танкът намали скоростта — оръдието започна да се движи насам-натам произволно, после спря.

— Готово! — заяви техникът доволно. — Навсякъде имаме зелени светлини!

От другото работно място също се чу добра новина:

— Най-после успях да го взема на прицел.

Тъкър изруга наум. Явно защитата на Франк беше краткотрайна. Рекс вероятно беше останал без захранване.

— Още ли искате да унищожа танка? — попита техникът.

Лион примижа пред картата.

— Не. Да остане където е. — Чукна място на картата, разтреперан от гняв. — Изпрати тези координати на танка и дай команда да изразходва останалите си боеприпаси срещу тях. Според предварителните анализи повечето от местните хора би трябвало да са се скрили в пещерите по западния склон над селото. Взривете ги. Ако някой оцелее, да бъде погребан жив.

— Слушам, сър. — Техникът почна да въвежда координатите.

— Приключваме с всичко сега! — каза високо Лион. — Всички оръжия да стрелят по селата. „Ястребите“ да пуснат запалителни бомби и касетъчни заряди. Една последна огнена буря и вдигаме багажа от това забравено от бога място.

Разнесоха се радостни възгласи и викове „ура“.

Тъкър се скри отново зад колоната и докосна микрофона на гърлото си.

— Джейн? — прошепна.

Последва дълга тишина, после се чу отговор:

— Как са нещата при теб?

— Зле… и ще стават по-зле. При вас?

— Нора работи. Ще й трябват още пет-шест минути.

Тъкър се намръщи. Нямаха толкова време.

— Ще видя какво мога да направя тук.

Трябваше да предотврати обстрелването на избите.

Пропълзя веднага до парапета и насочи автомата. Прицели се в техника, който управляваше танковете.

Той се обърна към Лион и каза:

— Имам готовност да…

Тъкър издиша и натисна спусъка. Главата на техника се люшна на една страна сред ореол от червена мъгла и той падна върху терминала. Беше хладнокръвно убийство, но се налагаше.

Разнесоха се крясъци. Тъкър хукна покрай парапета и започна да стреля по произволни цели долу. Опита първо да елиминира Лион, но той беше твърде опитен, за да се поддаде на страха. Още при първия изстрел на Тъкър се бе прикрил зад една от конзолите.

Тъкър докосна микрофона на гърлото си и изкомандва:

— Каин. Шум. Крий се.

Кучето нададе вой от отсрещната страна на нефа. Звукът отекна в каменните стени и сякаш долетя едновременно от всички посоки. От акустиката настръхна дори Тъкър.

Мъжете долу се окопитиха и започнаха да стрелят бясно към балкона и Тъкър се прикри назад в сенките. Видя как няколко техници и въоръжени гардове избягаха през отворената врата.

Лион, вероятно усетил, че губи контрол, застреля един от дезертьорите в гърба и изкрещя:

— Стой на място! Всички работни станции! Предай последните команди! Веднага!

Тъкър понечи да се върне до витата стълба, за да вземе на прицел протежението на нефа, но се оказа, че по нея се изкачват двама мъже с пълно бойно снаряжение.

Тъкър приклекна зад ъгъла и стреля в краката на първия — раздроби капачката на едното му коляно. Той падна с вик, при което препъна втория — но тези двамата бяха опитни бойци.

Макар и да падаше, вторият успя да се претърколи над партньора си в прохода срещу стълбата — където Тъкър се бе прикрил преди малко, за да огледа ситуацията долу. Първият, макар и разкъсван от болка, намери сили да се обърне на една страна и да стреля към Тъкър, за да го принуди да се скрие. В този момент другият се подаде от прохода и издърпа партньора си на безопасно място.

Двамата откриха яростен огън по Тъкър. Куршумите шибаха камъка, рикошираха навсякъде. Тъкър усети удар като с чук по бедрото и се завъртя на една страна. Зае отново позиция, прицели се и изпразни целия пълнител.

След като остана без патрони, опита да извади нов пълнител от джоба си.

Сякаш усетил възможността, здравият гард изскочи от скривалището си и тръгна със стрелба към позицията на Тъкър зад колоната. Куршумите къртеха парченца от камъка.

„Нямам време…“

Тогава сред трясъка на автоматично оръжие се чуха две по-остри пукания.

Раненият, който се криеше в прохода, се просна по очи на балкона. Другият се обърна, но получи куршум в гърлото и падна като отсечен.

Появи се Джейн, приклекна на коляно под арката на вратата, с димящ пистолет в ръка.

На Тъкър му се искаше едновременно да я прегърне и да я наругае — обаче сега не беше време за такива неща.

Чукна микрофона.

— Каин. При мен.

Трябваше да се оттеглят на безопасно място.

Командата блести в очите на Каин с настойчивостта в гласа на партньора му, но той остава скрит. В дълбоката сянка до него достига миризма — от една отворена врата, от една скрита стълба.

Той познава тази миризма на пот, сол и дим, помни я от случая в гората. Тя е на ловеца, който го е причакал.

Този мъж сега опитва да направи същото, иска да нападне него и партньора му в гръб. Каин обаче изчаква, скрит зад каменен ствол в тази каменна гора.

Този път ловецът ще е Каин.

Каин наблюдава как мъжът се измъква през вратата, долепен до стената, предпазливо. Вижда как вдига голяма тръба на рамото си.

Не е пушка.

Нещо по-лошо е.

Каин знае какво е и не може да чака повече.

Напряга мускули и изскача от скривалището си, спуска се към целта си.

Блъска мъжа и над главата му се разнася гръм.

Тъкър видя пламъка и приклекна. Нещо пропищя над парапета и остави спирала от дим. Гранатата удари една колона и я пръсна.

Тъкър чу свирепо ръмжене, съвсем близо.

Каин…

Махна на Джейн да излезе напред и да заеме позицията му до витата стълба. Подаде й автомата и каза:

— Стреляй по всичко.

Погледнаха надолу и си дадоха сметка, че май е твърде късно.

Техниците напускаха работните си места, бягаха към вратата, подкарвани от двама души от охраната, които ръкомахаха. Последната команда вероятно беше предадена на ескадрилата — да бъдат унищожени селата.

Тъкър обаче имаше по-непосредствен проблем.

В сенките започна стрелба — една цев, проблясваща с пламъци. Достатъчно за да покаже боричкане до задната стена на балкона. Тъкър закуцука натам, лявото му бедро гореше, по него се спускаше топла струя.

„Дръж се, Каин.“

Кръвта тече по езика му.

Каин избягва блеснало острие на нож и захапва китка. Стиска плат и плът, но не е забил зъбите си. Китката го отхвърля настрани. Отскача, когато стрелят по него с пистолет. Два куршума удрят камъка пред лапите му. Третият го удря в гръдния кош. Ударът пука ребра и го оставя без дъх, но предпазната жилетка издържа. Той се хвърля напред с цялата сила на задните си крака.

Не за да избяга — за да нападне отново.

Тялото му се блъска в плячката. Мъжът се блъсва в стената и пада. Въпреки това вдига ръка и отблъсква Каин. В тъмнината блясва пламък. Рамото на Каин пламва от болка, кракът му отдолу се огъва.

Напряга сили да се изправи.

Мъжът е по-бърз, надвесва се над него, пистолетът е насочен.

Стреля.

Все още на метри оттам, Тъкър изпразни пистолета си в тъмния силует на Лион — в момента, в който той натисна спусъка на своя пистолет. Тъкър видя, че партньорът му е в опасност, и продължи да стреля бясно. Един куршум улучи ръката на Лион, отклони пистолета и куршумът се удари в камъка до главата на Каин.

Тъкър не престана да стреля и да пристъпва напред, да принуждава Лион да се отдалечи от Каин и да отиде до парапета.

Докато отстъпваше, Лион насочи пистолета и стреля два пъти по Тъкър, но неточно. След това пълнителят изтрака на пода празен.

Тъкър застана над Каин и се прицели.

— Всичко свърши.

Лион се изсмя и скочи през парапета. Тъкър скочи натам, но Лион вече беше изчезнал. Тъкър се наведе надолу и видя как Лион се блъска в една банка с монитори и пада. Преди Тъкър да успее да стреля, Лион се вмъкна под голямата маса в средата на нефа и скрит под нея понечи да пропълзи към отворената врата.

Хората му откриха огън по Тъкър от вратата и го принудиха да се прикрие.

— Не можеш да направиш нищо! — извика му Лион. — Каквото е задействано, не може да бъде спряно!

Чу се друг глас:

— Не бъди толкова сигурен, задник!

Тъкър се обърна и видя Нора — беше приклекнала до Джейн край парапета на балкона.

— Погледни! — извика Джейн.

От скривалището си до парапета Тъкър погледна през горните прозорци на фасадата. В далечината видя черни точки да падат в долината и да се разбиват. На мониторите видя същото — от небето падаха „бойни ястреби“ и „палачи“, натежали като олово, като отровени птици по време на полет.

И наистина бяха отровени.

Нора извика на Лион:

— Санди ти казва да вървиш по дяволите!

Лион изскочи от скривалището си и се спусна към отворената врата, куцукаше. Хората му го прикриваха от вратата.

— Както казах — извика Тъкър, — всичко свърши!

— За теб!

Тъкър не хареса тона и се наведе над парапета.

Лион спря пред вратата и застана съвсем открито. Вдигна някаква черна кутия и натисна някакъв бутон. Долу изтрещяха експлозии, взривиха се заряди, завързани за колоните. Някъде горе се чуха още. Гората от колони започна да пада и да кърти със себе си части от тавана. Заваляха каменни отломки и парчета дърво.

Тъкър си спомни как Келерман бе разрушил командния център в Тринидад, за да заличи всякакви следи от съществуването му. Явно същото беше замислено и тук.

Лион се изсмя.

— Заключете ги вътре!

Тъкър стреля към вратата. Улучи един мъж, който се опитваше да я затвори. Прецизен изстрел, в главата. Друг побягна.

Не и Лион обаче.

Той грабна един автомат и отвърна на огъня — но не стреляше по Тъкър. Изобщо не беше глупав. Целеше се в слабото място на Тъкър. Стреляше по горния край на витата стълба в дъното на нефа.

Оттам долетя стенание, после вик.

Нора изкрещя:

— Тъкър! Помощ!

„Джейн…“

Лион се засмя пак, отстъпи и посегна да затвори вратата.

Обаче в суматохата и прахоляка един друг ловец се спусна към плячката си.

Каин се спуска снишен под масите, избягва трясъците и парчетата, които падат наоколо. Не обръща внимание на болката в ребрата и на агонията в левия крак. Миризмата на плячката изпълва черепа му, не оставя почти нищо освен ярост.

Проследил е миризмата на целта си, като е минал през страничната врата и се е спуснал на долното ниво по тайната стълба.

Сега тича под масите и прекосява последното разстояние към дневната светлина, към целта. Мъжът осъзнава опасността твърде късно — едната му ръка е на вратата, другата е вдигнала оръжието високо.

Каин го блъсва ниско, отскача със задните крака с оголени зъби и ръмжене. Удря плячката в корема, тя се свива, пада назад. След това мъжът залита още малко, размахва ръце, оръжието му полита — и той пада надолу… надолу…

Каин не успява да спре, полита след него.