Пиер Певел
Наследникът (5)

Пролетта на 1548 година
Събранието на Ирканс

Понякога наричаха Пазителите Ирканци. За някои те бяха чисти духове. Те съставляваха Събранието на Ирканс и съблюдаваха за доброто изпълнение на желанията на Дракона на съдбата.

Хроники (Книга на Тайните)

— Звездата на Рицаря с меча продължава да блести и все със същия мрачен блясък — каза Първият пазител.

— Но този, чието име беше Лорн Аскариан, загина — продължи Четвъртият.

— Следователно той не беше Рицарят с меча — каза Третият пазител. — Кой може да се съмнява в това сега?

Той тържествуваше и въпросът му беше косвено отправен към Седмия пазител, чийто противник беше открай време. За последен път Седмият му се беше противопоставил, твърдейки, че Лорн и Рицарят с меча — чиято важност за съдбата на Върховното кралство беше показана от звездите — са един и същ човек. Дори беше убедил в това Събранието за сметка на Третия, който сега му го връщаше.

Но Седмият пазител беше прекомерно горделив, тъй че отговори:

— Река може да напусне леглото си — каза той. — Може би плановете на Сивия дракон са се променили и…

— Достатъчно — прекъсна го Първият спокойно и властно.

Седмият замълча и около голямата каменна маса настъпи тишина.

Тя имаше формата на пръстен и на нея бяха издълбани старинни руни. В центъра й се рееше сфера, над която падаше колона от бледа светлина и която блестеше със седефено сияние. Иначе стаята, която видимо беше огромна, тънеше в дълбок мрак, в който Ирканците едва се виждаха. Всеки беше седнал на мястото си — определено за него веднъж и завинаги. Носеха мантии с широки качулки в цвят на пепел, тъй като сивото беше цветът на Сивия дракон.

— Заблудихме се — каза Третият пазител, който знаеше, че няма нужда да припомня по чия вина, така че се въздържа. — Лошо изтълкувахме звездите и сбъркахме, като решихме, че е необходимо да изведем назования Лорн Аскариан от Крепостта на мрака.

— Съдбата на Рицаря с меча не беше негова — каза женският глас на Шестия.

— Но ние пожелахме да я изпълни — заключи Осмият, който обикновено слушаше мълчаливо.

Нещо, което Седмият не пропусна да отбележи.

С думите си всеки Ирканец го осъждаше и хвърляше вината върху него. Третият дори не трябваше да ги насърчава, а Първият — чиято широка качулка не покриваше абсолютен мрак, а звездна необятност — ги оставяше да говорят.

— Повярвахме, че така зачитаме волята на съдбата — каза Деветата пазителка. — Това беше грешката ни.

За Седмия пазител неодобрението беше пълно.

— Тази грешка доведе ли до тежки последици? — попита Четвъртият.

— Как би могло да е другояче? — иронично подхвърли Третият.

— За това — намеси се Първият — още нищо не знаем. Да изчакаме. И да наблюдаваме.

— А ако се окаже, че по наша вина изпълнението на съдбата е било възпрепятствано? — настоя Третият.

Волята на Сивия дракон накрая винаги се изпълняваше, дори и понякога да ставаше по обиколни и мъчителни пътища. Но най-прекият път винаги беше най-добър.

— В такъв случай — отвърна Първият пазител — ще трябва да вземем всички необходими мерки.

Над каменната маса отново се спусна мълчание и легна с цялата си тежест върху раменете на Седмия.

— Следователно този, който се нарича Алдеран дьо Лангър, е Рицарят с меча — каза Деветата пазителка след малко.

От всички тя най-малко желаеше да напада Седмия.

— Наистина всичко ни кара да повярваме, че е така — потвърди Първият. — И винаги е било.

— Добре, така да е. Но ако така нареченият Алдеран дьо Лангър е Рицарят с меча, а не Черният принц, който се появява, кой тогава е Черният принц?

— Биха ли могли Рицарят и Черният принц да са един и същ човек? — запита се Деветата.

Никой не отговори.