Пиер Певел
Наследникът (27)

Началото на есента на 1548 година
Събранието на Ирканс

Седмият единствен разгада правилно движението на звездата на Рицаря с меча.

И тъй като всички или почти всички от Пазителите го бяха обвинили, че е сгрешил и е заблудил Събранието, сега вече всички или почти всички го подкрепяха и хвалеха преценката му. Но той бе достатъчно мъдър или умел, за да не оспори властта на Първия, който му беше признателен и внимаваше повече да не говори против него.

Хроники (Книга на тайните)

— Звездата на Кралския меч се появи отново — извести Първият пазител. — Върна се в съзвездията на съдбата.

— Видяхме я — отвърнаха Пазителите едновременно.

— Движението й пресече движението на звездата на Рицаря с меча — каза Третият.

— Сега свети с нов блясък — каза Седмият.

— Със същия мрачен блясък както звездата на Рицаря с меча — възрази Третият.

Седмият пазител се обърна към него, но нищо не каза. Открай време двамата бяха противници, макар че Третият беше намалил нападките си, откакто престижът и властта на Седмия се бяха увеличили.

— Това е знак — намеси се Петият.

Седнали около каменната маса, Пазителите дебнеха реакцията на Седмия, който каза:

— Да наблюдаваме внимателно. Сега звездата на Меча и звездата на Рицаря преминаха в съзвездието на Кралството.

— Както и звездите на Черния принц и на Кралицата — каза Вторият.

— А звездата на Стария крал умира, докато звездата на Наследника се издига — добави Първият. — Никога съзвездието на Кралството не е било до такава степен неясно и несигурно.

— Ето защо трябва да наблюдаваме внимателно — каза Седмият спокойно и властно.

Това трябваше да бъде казано от Първия, а не от Седмия. Но всички кимнаха в знак на съгласие, с изключение на Първия пазител, сякаш той беше говорил, и Третият не можа да се сдържи повече. Той не удари с юмрук по масата, но попита с глас, треперещ от гняв:

— Аз ли съм единственият, който вижда, че звездата на Рицаря с меча избледня?

Никой не му отговори, дори не посмяха да го погледнат. Той продължи настоятелно:

— Да, блясъкът й помръква, но тя се замъглява също така. Изчезва от Съзвездията на съдбата. Вижте! Погледнете, де! И вие, Първи, не виждате ли?

Първият се поколеба, искаше да отговори, но беше изпреварен от Седмия.

— Виждаме. Както виждате и вие. Но тревогите ви са напразни.

— Напразни? — за малко не се задави Третият пазител. — Напразно ли е да се тревожа за волята на Сивия дракон? Знаете ли какви бедствия ще предизвикаме, ако се окаже, че сме се излъгали? Никога няма да…

— Достатъчно — намеси се Първият.

Най-сетне беше проявил малко авторитет. Третият помисли, че това е благоприятен знак и бързо отстъпи:

— Ще бъде сторено така, както реши това Събрание — каза Първият.

И като се обърна почтително към Седмия, добави:

— Ще наблюдаваме и след това ще обмислим. Прочетохме звездите и познаваме Пророчеството.

И тук отново всички се съгласиха, с изключение на Третия.

Който замълча.