Пиер Певел
Наследникът (33)

Краят на есента на 1548 година
Скерен

И Седмият пазител, понеже беше най-проницателен, но и най-горделив, се зае сам да разчете звездите и да тълкува волята на Дракона на съдбата. И без знанието на Събранието той се появи насън на най-добрия от своите пратеници.

Хроники (Книга на тайните)

— Ние от Сивия съвет искаме вашата помощ.

— Имате я.

— Познат ли ви е Древният език?

— Говоря го и го чувам.

След като минаха ритуалните формули. Пазителят и Пратеникът продължиха разговора си на забравения език. Скерен спеше, но сякаш стоеше прав пред Седмия пазител, който беше седнал в каменно кресло.

— Те още нищо не са забелязали, но звездата на Мага се издигна — извести Седмият пазител.

— Как е възможно?

— Да не са забелязали нищо? То е, защото виждат единствено това, което блести. Или това, което им посоча с пръст. А звездата на Мага остава скрита зад звездата на Рицаря с меча и моментът да я разкрия на Събранието още не е настъпил.

— Учудвам се, че звездата на Мага вече се е издигнала — уточни смирено дракът.

За пореден път гордостта на Седмия пазител надделя.

— Ах. Това… Да, по-рано е от това, което си мислехме. Извинение, което моите братя няма да пропуснат да изтъкнат, когато разберат, че не са видели звездата на Мага още с появата й…

— Не разбирам. Защо толкова рано? И как?

— Признавам, че не зная… Мисля, че тъй като играе две различни партии едновременно, съдбата е разбъркала картите си. Двама Черни принцове — това значи, че единият е в повече. Сивият дракон не е съумял да избере единия от тях и още се колебае. И поради това всичките му планове се оказват объркани. Съзвездието на Гадателите никога не е било толкова неясно.

— И това единствено по вина на Върховния крал — каза Скерен.

— Да. И той си плаща цената за това. Но понякога ми се случва да изпитвам жал към него. Как би могъл да знае в онази нощ какво прави?

— Но нали не става дума само за онази нощ?

— Да, така е.

— Върховният крал си мислеше, че има само права и никакъв дълг. Егоизмът и горделивостта му са причина за гибелта му — подчерта дракът с тюркоазените очи.

— Нямаме правото да съдим — каза Седмият пазител.

Пратеникът се поправи.

— Вярно е. Моля да ми простите.

— Да не говорим повече за това.

Скерен признателно се поклони.

— Какво очаквате от мен?

— Искам ти да бъдеш Пазач на тази линия на съдбата.

— Пазач? Това е чест. Но не трябва ли съгласието на Събранието и на Първия пазител, за да бъде определен Пазач?

— Отлично знаеш, че е така.

Дракът помисли малко.

— Е? Приемаш ли? — настойчиво попита Седмият пазител.

— Приемам.

— Отлично. Оттук насетне ще докладваш само на мен.