Е. Антонов
Тяхната борба (45) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 14 (към част III, раздел 3, глава 8)
Комунисти, социалисти, анархисти

Подобно на юдаизма, създаденото от Мордохай Леви учение също се разделя на няколко течения, които въпреки своята обща есейско-масонска цел — унищожаване на националните държави, заграбване на частната собственост и създаване на една световна федерация под пълен еврейски контрол, посочват различни пътища за нейното постигане.

Най-крайните терористи са анархистите на Бакунин, които се отделят още през 1873 година. Подобно на зилотите, те отричат всякакви компромиси с държавната администрация и действат изключително чрез атентати, убийства и терор, благодарение на което са унищожени много от заклетите врагове на Синедриона. След победата на Октомврийския юдо-преврат в Русия през 1917 г. стават ненужни и са безмилостно разстреляни по заповед на Ленин-Бланк и Бронщайн-Троцки. В САЩ и Западна Европа обаче продължават да действат още дълго време, щедро финансирани от еврейството и изпълняват неговите заповеди като наемни и манипулирани убийци.

Комунистите-болшевики на Ленин-Бланк и Бронщайн-Троцки са фарисеите на марксизма. Техните методи за завземане на властта съчетават както легалните форми на борба — чрез пропаганда, стачки и избори, така и извършването на метежи, преврати и въоръжени въстания. Голямата им победа е разгромяването на Руската империя и налагането на червена юдейска диктатура с над 90% представителство на „скитащото племе“ във всички области на управлението. Търпят обаче катастрофално поражение в Германия, Унгария, България, Испания и много други страни. След 1937 г. са разгромени и в СССР, където техният бивш агент Йосиф Сталин налага социал-национален режим, подобен на този на Адолф Хитлер.

Садукеите на марксисткото учение са социалистите и социал-демократите. Те привидно приемат съществуващия обществен строй и абсолютно отхвърлят всякаква въоръжена борба, докато тайно рушат устоите на националните държави чрез широкото използване на най-различни близки до закона средства, финансирани щедро от големите еврейски банки, те действат заедно с масоните, пример за което са френските министър-председатели, едновременно социалисти и масони — Гуен, Рамадие и Ги Моле. След разгрома на Съветската империя през 1991 г. подчиняват и мнозинството от ръководствата на бившите компартии.

Днес същите контролират правителствата в Западна и Източна Европа, като изпълняват безпрекословно заповедите на Синедриона.

Следователно, докато по времето на Маркс масоните са контролирали предимно буржоазните среди, а комунистите — пролетариата, със засилването на средната класа в Европа двете юдо-учения се обединяват открито при съвместните си акции срещу националните държави и белите арийски народи като цяло, нагло заявявайки, че активно защитават техните икономически интереси.