Е. Антонов
Тяхната борба (26) (Или как евреите завладяха света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,1 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
андре15 (2021)

Издание:

Автор: д-р Е. Антонов

Заглавие: „Тяхната борба“

Издател: Лаков Прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Редактор: Васил Лаков

Коректор: Стефан Стефанов

ISBN: 984-483-029-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15817

История

  1. — Добавяне

Глава 6
Кахалът на „четирите земи“ в Полша и ролята му за разпалването на религиозните войни.

„Кахалът не се оглавява от една единствена личност от типа на ексиларха — той е изборен орган.“

Шалом, с. 205

„Мнозина евреи в Полша са управители на имения, бирници и финансови съветници… Сред тях има банкери, търговци… Те допринасят за създаването на банковата система и отпечатването на първите книжни пари в Полша. На някои от тези ранни банкноти могат да се видят имената на полските крале, отпечатани с еврейски букви. Еврейски букви има и върху много тогавашни полски монети.“

Шалом, с. 202, 203

„Въстанията на полските селяни са съпроводени с антиеврейски прояви… Богдан Хмелницки ги повежда… срещу евреите в Украйна и Полша. До 1645 година… са убити 100 хиляди евреи.“

Шалом

В края на XVI век юдаизма е забранен в Испания, Португалия, Франция. Англия и Русия; в Италия са му наложени редица ограничения, а в Германия периодично избухват погроми срещу „скитащото племе“.

Единствената голяма европейска държава, която прави грубата грешка да ги приеме, е Полша. В продължение на няколко века към нея тече неспирен поток от германски, персийски, арабски, хазарски и вавилонски (караимски) юдеи, поради което дори Казимир Велики (1331–1370) е наречен „крал на крепостните и евреите“.

„Много от полските крале защитават правата на евреите и близо 300 години многобройните евреи, заселили се в тази страна, намират тук свобода и спокоен живот… Те… отпечатват първите книжни пари в Полша[1]. Евреите се занимават също с износ на стоки.“ [Шалом, с. 202, 203]

Крал Август през 1551 година дава право на самоуправление за общините на „скитащото племе“, които стават нещо като държава в държавата, със свое собствено правораздаване, закони и данъчна система.

Начало на „избрания народ“ стои Кахалът, или Съветът на четирите земи. Това е еврейско правителство, официално признато от краля, което след 1561 г. се превръща в новия световен Синедрион на мястото на Константинополския. Оттук се ръководят както хилядите тайни марански организации, така и легалните около официално регистрираните синагоги, оттук се подклаждат религиозните войни и революции, и се организира създаването на първите масонски ложи. Бунта на иконоборците в Нидерландия (Холандия) се ръководи задкулисно от полския Синедрион. Метежниците унищожават точно според еврейския закон всяко изкуство, като разгромяват над 5500 църкви и манастири, с което започва и Холандската антииспанска революция. В крайна сметка юдаизма се легализира и Амстердам се превръща в „новия еврейски Йерусалим“.

Вечно непокорните германци също са насъскани да се избиват един друг, особено през 30-годишната война (1618–1648 г.), когато две трети от територията й се обезлюдява. „Това е едновременно отмъщение на Юда за някогашните погроми и тотално поражение за конкурентите от богатите немски градове, дръзнали да се занимават с търговия“.

Навсякъде в „реформираните“ църкви се налага Стария еврейски завет и се подценява Новия (Христос), а мараните излизат от нелегалност и започват открито да изповядват своята религия.

Всичко се развива по план, когато най-неочаквано, в напълно подчинената Полша, избухва мощно антиюдейско въстание, ръководено от казашкия атаман Богдан Хмелницки.

„Контактите между крепостните и помешчиците се осъществяват главно чрез посредничеството на бирниците и управителите на именията, сред които има много евреи.“

„Ето защо въстанията на полските селяни са съпроводени с антиеврейски прояви, още повече, че тъкмо част от обхванатите от бунтове имения се управляват от евреи.“

„Богдан Хмелницки ги повежда срещу евреите в Украйна и Полша.“

„Цели общини от полски евреи са безмилостно унищожени. При нападенията на казаците загиват повече евреи, отколкото дори по време и след епидемията Черната смърт“.

„До 1645 година… са унищожени около 700 еврейски общини и убити 100 хил. евреи. «Съвета на четирите земи» прекратява съществуването си.“

„Полският крал в стремежа си да се помири с Хмелницки го назначава за свой наместник в Украйна. Едно от условията на Хмелницки е прогонването на евреите от неговите владения.“ Шалом 204–206)

Това не е изолирана война на една малка казашка армия, а всенародна революция, насъбрала гнева и отмъщението на милиони европейци, ограбвани и унижавани стотици години от юдейството.

Този път старият номер с лъжливото приемане на християнството не минава и „избрания“ народ е разтърсен истински, за втори път след потушаването на голямото юдейско въстание през 135 г. от император Адриан.

Въпреки това Полша, със своите 3,5 милиона евреи остава най-юдейската страна в Европа до Втората световна война, а самоуправлението на техните общини се запазва почти до 1844 г., когато е премахнато от руските царе.

Украйна се присъединява към Русия, чийто цар Алексей Михайлович (1645–1676) също изгонва „борещите се с Бога“ от Москва и конфискува имотите им в Могильов.

Бележки

[1] Първите книжни пари в Полша са печатани от евреи, подобно на днешните американски долари, от частната юдейска банка с гръмкото и подвеждащо название „Федерален резерв“.