Е. Антонов
Тяхната борба (38) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 7 (към част III, раздел 2, глава 3)
Маркион срещу стария, еврейския завет

Пръв сериозен опит за очистване на християнството от юдаизма прави големият проповедник Маркион (85–160 г.). Пет години след разгрома на Второто юдейско въстание на Бар-Кобха (132–135 г.) той пристига в Рим и започва да пропагандира своите възгледи.

„Маркион бил против признаването на еврейската библия (Стария завет). Ако Исус е Божи пратеника, то във всеки случай не на юдейския бог Яхве, когото Маркион обявява за носител на злото начало.“ [30, с. 185]

„Главната цел на Маркоон била пълен разрив с юдаизма, очистване на християнското учение от отзвуците на юдаизма и от апокалиптичните настроения на първите християни.“ [30, с. 184]

Това действително са революционни и радикални възвания, които ако бяха се наложили, щяха да променят световната история. Само с един замах юдаизма и неговите „идеи“ можеха да бъдат изцяло отхвърлени. Но мощната групировка от евреи, които контролират по това време християнските общини, провалят този замисъл през 144 година.

„То“ (юдео-християнството) продължава да влияе през цялата история на ранното християнство до самото официално признаване на тази религия през IV век. [30, с. 131]

Въпреки това учението на Маркион има много привърженици през IV век. Появилите се доста по-късно павликяни (VII век) и богомилите (XI век) могат най-общо да се разглеждат като негови наследници и последователи.

Те също отхвърлят Стария завет, като създаден от друг, по-низш и зъл еврейски бог, за разлика от Новия завет, дело на висшия, благ и добър Бог.

Така, опитвайки се да откъснат християнството от неговите юдейски корени, те застават от друга страна срещу йерархията на църквата и дори против държавното управление, с което без да искат, оказват в крайна сметка голяма услуга на еврейството и техните турски съюзници при завоевателните им войни в Европа.

Трябва специално да отбележим, че католическата църква също ограничава юдаизиращото влияние на стария еврейски завет и неговите груби противоречия с прередактирания нов.

„Четенето на Библията, не само на роден, но и на латински език, било забранено за миряните“ [ „История на Християнската църква“, том III, с. 265] през цялото Средновековие и даже доста време след Реформацията (?!), което доказва прозорливостта на римските папи и на някои от техните противници, защитаващи обаче същите възгледи по отношение на Юда.